Премини към съдържанието
Tragedy

Две писма от Египет

Препоръчан отговор


Реших да ви покажа две писма, които бях написал по времето, когато бях в Египет. Надявам се да са ви интересни и да научите някои интересни неща за хората там.

първа част

Привет,

в момента си стоя в един турски ресторант в хотела и си пийвам биричка. Най-накрая ми остана време да драсна някой ред за това какво става край мен. Тази вечер отново окъсняхме, но на другите им се спеше, така че останах сам и реших да пробвам този ресторант и да драсна някой ред.

С две думи мога да кажа, че съм очарован от тази страна. Всичко тука е невероятно. Самата култура, обстановката, хората, езика, религията - това са невероятни неща.

Започвам отначало. Като кацнахме на летището веднага усетихме жегата. Тука нормалната температура е около 37-38 градуса през деня и около 28 градуса през нощта. Та аз още в самолета усетих жегата наоколо. Докато летяхме пилота ни каза къде са пирамидите и успяхме да ги зърнем от километър височина. След като слязохме от самолета тръгнахме към изходите и се натъкнахме на един човек, който специално ни чакаше. Добре че беше той, че не знам как иначе щяхме да се оправим в този ужас. Като се има в предвид това, че много малко от тях говорят английски, факта, че езика им няма нищо общо с латинските или кирилски корени, това направо си беше приключение. Та този човек ни посрещна и ни поиска паспортите. Ние какво да правим - дадохме му ги. Изтръпнахме, ама какво да се прави, иначе нямаше как да се оправим. Всичко мина наред и той много ни помогна. Точно до паспортния контрол видяхме първата табела на английски, която гласеше "Добре дошли в Египет. Според разпоредбите на ООН и египетските закони е абсолютно забранено да се търгува с наркотици. Всеки, който бъде хванат с наркотици, ще бъде осъден до 25 години или доживот или в някои случаи на смърт чрез обесване и глоба от 500 000 египетски лири (около 130 000 лева). Добре дошли в Египет!" Да бе, добре сме дошли! Та тогава се осъзнахме къде сме попаднали. Поправка, осъзнахме се къде сме попаднали, когато видяхме колко много въоръжени хора имаше наоколо. Оказа се в последствие, както ни обясниха, че заради високата безработица, правителството е създало специална полиция по туризма и антиките и специална полиция по транспорта, за да осигури работни места на населението (което е около 77 милиона и живеят едва на 7% от територията). Та тука е пълно с въоръжени полицаи, които понякога могат да те спират на всеки 10 метра. Това е реално и сме го изпитвали. Уж трябва да имаме някаква сигурност, ама като не познаваме страната и обичаите си е страшничко.

От летището ни закараха в хотела. Това направо е нещо страхотно! По-невероятно нещо не съм виждал. Направо е страхотен този хотел. Ще направя снимки да покажа що за чудо е. Ще кажа, че само стаята ми е два пъти по-голяма от детската стая у дома. Така че сме настанени в пълен уют. Имах голямо преживяване още първата вечер. Както си стоях в стаята, на вратата се почука и влезе един камериер и почна да оправя стаята. Аз си бях само по боксерки и той почти ме разстана и почна да оправя леглото, да шета насам натам и т.н. Направо ме смая. После ме пита дали искам нещо и се позавъртя за бакшиш, но аз имах само едри банкноти от по 100 долара, така че пропуснах този път. Вечерта ни чакаха за вечеря с главния одитор тука, който ни заведе в един ресторант в съседен хотел. Пропуснах да кажа, че нашия хотел се намира малко извън Кайро и навсякъде ходим с таксита или с осигурен транспорт. Та отидохме в един ресторант, където ни поръчаха микс от предястия и ястия да опитаме от всичко. Както бях чул, така и се оказа, че главния одитор е голям купонджия. Той се казва Ахмед (тука мъжете са три вида - Мохамед, Ахмед и Мустафа :yanim:))) ). Той преди три години е напуснал страната си и е отишъл в Брюксел да работи като главен одитор там. В този ресторант по едно време се появи и една хубавица, която почна да танцува. Направо си беше много готино.

На другата сутрин тръгнахме към заводите (които са три и са в една индустриална зона на около 60 километра от хотела). Тука се държат много добре с нас. Всички са много мили и услужливи. Донякъде това е защото сме одитори и зависят от нас, но усещам, че просто самата им култура е такава. Просто са съвсем различни от европейците (то това си е ясно де). Тука между другото се чувстваме като бели хора в прекия и в буквалния смисъл ;). Тук ми подават кърпичка да се избърша след като съм си измил ръцете, тука през 5 секунди ме питат имам ли нужда от нещо и т.н. И това не е само в офисите, а навсякъде, където отида. Знам, че това е заради факта че съм турист и се предполага че имам пари, но не само. Просто хората са много по-топли. Започвам да разбирам, че е вярно твърдението, че колкото по на юг отиваш, толкова по-топли стават хората. Поне го разбрах досега.

Освен че се държат добре с нас, тука хората в офиса са  и доста стреснати. То и има защо де - бая им куцат нещата, просто не са в час. А и все пак тук не е Европа. Има и нещо друго - тук е съвсем различен пазар, съвсем различна обстановка. Тук важи не закона на пазара, а закона на пазаренето. Затова и самите процеси са доста различни. Важното е, че се държат добре с нас.

Това е с две думи като за начало, че вече е следващия ден и трябва да започвам работа. Скоро ще напиша писмо за пирамидите, за музея в Кайро, за храмовете, които посетихме и други неща, които правихме през уикенда. Този уикенд ще ходим до Александрия да видим още едно от чудесата на света - Александрийския фар. Така че ще има за какво да разказвам.

2 част

Селям Алейкум (поздрав на арабски),

В момента си стоя в стаята и си почивам активно. Днес сме Събота, което е последния ден от уикенда и съм се отдал на активна и пасивна почивка. Сутринта ходих на фитнес да се стегна малко, че с това отношение на арабите направо ще се разплуя. Имам в предвид това, че постоянно ни возят, охранват ни подобаващо и ни водят на различни места.

Преди да разкажа какво стана миналия уикенд и за посещението ни на пирамидите искам да разкажа малко за арабите и какви наблюдения имам върху тях.

Ясно е, че религията е №1 при тях. Вчера Кънчо каза една мисъл, която много ми хареса "Умни хора са, работливи, но тази религия много ги спъва!" Искрено вярвам в това и го виждам всеки ден. В интерес на истината, египтяните са се върнали към религията скоро - през 1952 година, когато окончателно се освобождават от всякакво робство, те решават, че всичките беди и робства се дължат на това, че не вярват достатъчно много в техния Господ. Затова религията се завръща в пълна сила при тях. Религията е пропита навсякъде, понякога достигаща до фанатизъм, както много добре знаем. Като виждам колко силна е вярата им и какви са убежденията им, вече не се учудвам на фанатиците и подбудите им. В Египет положението не е толкова зле откъм фанатици, но все пак.... Мизерията е навсякъде около нас, хората гладуват, живеят в гробищата и дори в гробовете. Това, че живеят в гробищата го видях с очите си, което направо ме потресе. Все пак ми е ясно, че това е един съвсем различен свят, но положението тука на места е трагично. Затова хората се обръщат към нещото, което според тях ще ги спаси и освободи от мъките им - религията. Тук се молят по 5 пъти на ден, като първия път е преди слънце, втория е на обяд, третия  е следобед, четвъртия е като залезе слънцето и петия е през нощта. Молитвата се обява или чрез викане от минаретата или чрез радиоточки и т.н. Не е задължително веднага да паднеш и да се молиш, но трябва да се помолиш преди да е дошло време за следващата молитва. Можеш и да не се молиш 5 пъти на ден, а само 3, но това означава, че ще си по-малко възнаграден. Всеки се моли тука, досега ми беше трудно да видя изключение. Интересното е, че хората доброволно приемат религията, без да им се налага. Това е обяснимо, при положение, че положението им никак не се подобрява и те все повече бягат към религията. Навсякъде има стаи или сгради за молитви. Във всяка една стая, сграда, джамия има нещо като олтар, което да им показва накъде се намира Мека - свещеното за тях място. Екскурзовода ни на пирамидите ни обясни, че тяхната религия има доста общи черти с нашата, което е вярно. Има твърдения, че тяхната религия е версия на нашата, но доста по фанатична. Нещо което ми направи впечатление беше, че в Александрийския музей видях сабя, върху чието острие бяха изписани пасажи от Корана. Всички сме знаели, колко е фанатична религията им, но все пак аз мога да го видя, да го усетя и едва ли не да го помириша. Като виждам колко са фанатични в молитвите, вярванията си, направо ме е страх да си представа какво се получава ако се появи някой който да използва тази религия за убийства. Е, виждаме го по телевизията това. Докато бяхме в Александрия ни прекараха през най-мизерните квартали, защото от там минаваше пътя ни и можахме да видим истинското положение. Вече споменах, че 95% от населението на Египет живее едва на 7% от територията. Тук е пълно с блокове, кооперации и други високи сгради, които би трябвало да поберат всичкото това население. Логично е, а и е така, че живота е около Нил. Но Нил е толкова мръсна, че на моменти положението е отчайващо. Интересно ми беше да видя, че тука хората са много общителни един с друг. Имам в предвид, че има доста хора по улиците (не само просяци и бедни де). Хората стоят навън, говорят си, пушат си наргилета (думата тука е шиша и скоро ще го опитам това чудо). Много ме разтърси, когато в една тоалетна оставих 1 паунд (30 стотинки) на жената, която ми подаде салфетка да си избърша ръцете и тя целуна банкнотата и едва ли не се разплака. Това е малък пример за положението на тези хора. Разбрах че заплатите тук са им от порядъка на 200-250 паунда (курса е 1 лев за 3,85 паунда горе-долу). Това е начална заплата, иначе има и по-високи, но доста от хората работят за по 100-150 паунда.

Другото интересно нещо е движението. Като начало ще кажа, че само малцина от най-добрите ни шофьори биха се оправили тука. И това е съвсем сериозно и не е преувеличено. Тука се изпреварва от всякъде, минава се отвсякъде. На моменти (какво на моменти, то си е направо постоянно) колите се разминават на една боя разстояние (или по-скоро на боята боята ;) ). Постоянно се използват свирките на колите и светлините вечерта. Като казах светлини искам да кажа, че тука трудно може да се разграничи нощта от деня (това е преувеличено де, ама поне за престава). Има хиляди, десетки хиляди лампи навсякъде по улиците и не само по тях. Лампи има не сам в градовете но и на всеки един по-голям път. Например пътя между Кайро и Александрия е целия в лампи, като разстоянието между тях е поне 2 пъти по-малко от разстоянието между лампите в БГ. И между другото разстоянието между двата града е скромните 250 километра!!! Няма изгорели крушки, няма счупени лампи, няма съборени стълбове. Хотела ни също свети не само отвън, но и отвътре. Всяка вечер като се прибера всички лампи в стаята ми са включени. Едно сравнение - в Италия, Франция и Англия в хотелите за да светнеш лампите трябва да пъхнех картата за стаята си в един процеп. По този начин като излезеш се спират всички лампи и се пести ток. Тука няма такова нещо, напротив обратното е. Видях сгради, които са напълно пусти и дори незастроени, които светят отвътре отвсякъде.

Та да се върна на движението. Споменах че тука е направо ад, в който не бих могъл да се оправя. Доказателство за това е, че на почти всяка кола (особено старите) няма нечукнато място. Както казах, свирката на колата и фаровете са най-честото предупредително средство, наред с виковете. Имам чувството, че тука колите като минават на технически преглед им проверяват само клаксона и светлините и това е. Забравих да кажа, че в града почти никой не кара на светлини, а само на габарити. Това е и на доста места извън града. Обяснението го дадох по-горе - просто няма нужда. Положението по пътищата е отчайващо не само с колите, ами и с пешеходците. То тука не се наричат пешеходци, ами аз им викам улични камикадзета, защото са буквално такива. На моменти имам чувството, че ако отворя по-широко прозореца, ще влязат при мен. Отново не преувеличавам. Мога спокойно да си кажа здрасти с повечето от тях. Та всичкото това, като се допълни с хилядите коли които са в този 20 милионен град, може да се направи ясна представа за ситуацията.

Естествено тука има много пясък. Това е обяснимо, защото след като е свършила обикновената земя, хората за започнали да строят върху пустинята, започнали са да я превземат. Пропуснах да кажа, че тука положението със сградите е като в Турция - не се постояват последните етажи или не се слагат покривите. Интересна гледка е да гледаш къща със стърчащи колони барабар с арматурата на покрива. Това се прави отново, за да не се плаща данък сгради. Друго което ми направи впечатление са останките от комунизма - панелните блокове, самия начин на строене, дори колите. Тук е пълно с Лади и Жигули. Другата най-разпространена кола е Пежо, но модел 1960-70-та година. Колите са доста стари не само като модели.

Вече стана време да кажа за първия ни уикенд. От компанията ни бяха осигурили целия уикенд (защо ли, а, да, сетих се, май им правихме одит ;))) ). Та целия уикенд беше осигурен в смисъл на екскурзовод и посещение на най-големите забележителности. В Петък сутринта ни чакаха пред хотела с едно микробусче, с което щяхме да обикаляме из забележителностите. Екскурзовода ни беше жена, която са казваше Марла и е Египтянка, но е живяла в Щатите 8 години и се занимава с туристически групи от 10 години. Казвам това, защото наистина беше добра и си отбираше от работата (за разлика от екскурзовода ни в Александрия, но за това по-късно). Та програмата за уикенда беше следната: в Петък - посещение на най-известната им джамия (нали съм като маймуните, та я забравих вече как се казваше), след това посещение на музея в Кайро, храма в Мемфис (то нямаше храм де, ама някога имало) и накрая посещение на местния пазар; в Събота - посещение на пирамидите и вечерта посещение на светлинното шоу на пирамидите. Та в Петък тръгнахме с микробусчето. Бяхме четиримата българи и четиримата англичани. За англичаните ще разкажа малко по-късно. Та тръгнахме и отидохме в джамията. Това нещо наистина беше голямо и интересно. Марла ни запозна накратко с историята на Египет, с религията и със самата история на джамията. Минаретата й са високи 82 метра и са най-високите в Египет. Както отвън, така и отвътре беше много красива. Не приличат на нашите църкви. Аз за първи път влизах в джамия и затова ми беше много интересно. В джамията жените се молят отделно от мъжете и обяснението за това се оказа много просто - когато се молят, мюсюлманите се навеждат и докосват земята с челото си. Не е много уместно да събереш жени и мъже на едно място и жените да се навеждат и да се "гъзят" на мъжете. Затова жените се молят отделно, обикновено на втория етаж на джамията. Заради проявлението на самата молитва, самата джамия представлява едно огромно помещение, което е застлано с килим. Марла ни разказа много интересни неща за джамията, но повечето вече не ги помня. След тази джамия отидохме в музея в Кайро. На мене предварително ми бяха казали, че това е може би най-голямата забележителност в Кайро. Оказа се вярно. Това е наистина огромен музей, особено като се има в предвид, че се намира в една от люлките на цивилизацията. Самия музей в момента е крайно малък, за да побере всички ескпонати, затова Марла ни се извини, за това, че на места експонатите са един върху друг. (А само като си помисля колко са крали англичаните и французите, но за това по-късно ;) ). Най-голямата забележителност в музея естествено беше съкровището на Тутанкамон. Известно е, че това е може би най-голямото съкровище на света, заради факта, че е това е единствената египетска гробница, открита непокътната. Самата история на Тутанкамон е много интересна. Ето я с няколко изречение. Тутанкамон е бил малко момче - едва 9 годишен, когато става фараон. Всъщност реално е управлявал върховния му жрец, който му е давал съвети и е вземал решенията вместо него. Когато става на 19 години, той вече е силен и умен млад мъж, готов да поеме нещата в свои ръце. Същия този жрец се усеща накъде отиват нещата и го убива. Естествено не си признава и казва, че крадци или разбойници са го убили. Поради изненадващата смърт и заради злобата на жреца, египтяните не са имали време да го погребат като хората, т.е. според техните обичаи. Мумифицират го и го погребват по бързата процедура. Малко думи за мумифицирането. Самата процедура трае 70 дена, от които 30 дена са празненства, а първите 40 дена са самото приготвяне на тялото. Приготвянето включва изваждането на вътрешните органи, като се оставя само сърцето, по две причини. Първата е, че сърцето е мускул и не се втечняла като другите органи, а другата е вярването, че сърцето води хората към отвъдния свят. Органите се слагат в 4 съда, като похлупаците на съдовете са с формата на главите на животни, свещени за египтяните. След отстраняване на органите, цялото тяло се дехидратира със сол и след това се увива в лен и други материали. Това е накратко де, само за обща представа. Та Тутанкамон е погребан набързо, като най-отчетливия факт за това е, че всичките вещи в гробницата му са намерени нахвърляни едни върху други. Само че, като видях за какви вещи става на въпрос направо паднах. Само маската, която е била върху главата му е тежала 110 килограма и е била от чисто злато. Самия Тутанкамон е поставен в три ковчега от злато, след това още три ковчега от дърво със злато и полускъпоценни камъни и след това още три ковчега пак със злато и скъпоценности. Наред с това има адски много златни предмети, фигури и други съкровища. Самото съкровище се съхранява в няколко огромни помещения в музея. И само като ми казаха, че това е една от малките гробници с най-малко съкровища, направо онемях. Жалко че е единственото, което е намерено непокътнато. В музея видяхме още доста интересни неща, но това беше най-внушителното. След музея се отправихме към храма на Мемфис, където споменах, че всъщност няма храм, а само няколко колони и три статуи. Едната от статуите беше огромна и беше в легнало положение. Марла отново ни разказа доста за храма и т.н., ама кой да помни всичко. Продължихме пътуването си към пазара в Кайро, който не е древна забележителност, но все пак си беше забележителност. Дадоха ни само един част да се разходим, но и той ни беше достатъчен. Нещо огромно, претъпкано с хора, преследващите те, понякога на цели тумби. След този пазар, мога с гордост да кажа, че половината Кайро са ми приятели (всеки един ми викаше "ела приятел", "приятелю" и всякакви такива преди даже да ме е видял дали съм човек или не :))) ). Разходих се, нищо не си купих, защото няма какво да се купи и така. Пазара беше последната забележителност за Петък и след него се прибрахме в хотела да починем и да се подготвим за пирамидите!

В Събота се разбрахме да тръгнем по-рано, за да имаме време за разходката. Първата пирамида, която посетихме беше и една от първите пирамиди изобщо построени. Наричат я стъпаловидната пирамида, защото е се състои от 5 части, насложени една върху друга, под формата на стъпала. Пирамидата беше огромна - около 150-170 метра дължина на основата и около 80 метра височина. Камъните, с които е построена са с тежест от 1 тон, до 15 тона. Едно е да ти разправят, друго е да гледаш филм по Дискавъри как са построени пирамидите и е трето, съвсем различно да видиш наистина за какво става на въпрос. Не съм глупав човек, но не мога да си представя дори как са ги построили тези чудеса и какво им е коствало. В строежа на една пирамида са участвали до 100 000 работници. И всичко това, за да построят на своя владетел място, от където той ще поеме към отвъдния свят. Едно отклонение - египтяните са почитали повече смъртта отколкото живота, затова храмовете им, олицетворяващи смъртта и задгробния живот, са с пъти по-пищни и хубави. Пирамидите са построени с тази си форма, поради причината, че слънчевите лъчи, които падат на земята, образуват пирамида. А за египтяните слънцето е най-свещеното нещо (според мен и най-пагубното (пустинята например) ). Не знам с какви думи да опиша тази пирамида или която и да е друга. Трудно ми е да повярвам, че човешка ръка, колкото и да са ръцете де, може да построи това чудо. За съжаление няма останали нито чертежи, нито описания за начина, по който са построени пирамидите, затова всички учени и историци само гадаят за начина на строене. Известно е, че самата вътрешност на пирамидата е масивна, т.е. не е куха. Има само един основен коридор и няколко помещения за самата гробница. Когато са завършвали пирамидите, египтяните са затваряли и самия вход, така, че да не може никой да каже къде се намира и да не може никой да влезе вътре и да ограби съкровищата. След построяването на стъпаловидната пирамида, древните архитекти са се ориентирали към построяването на правилна пирамида, без стъпала. Първата пирамида в новия стил е Наведената (или огънатата) пирамида. Нарича се така, защото при самото й строене архитектите са допуснали грешка, като са започнали да я строят под прекалено голям ъгъл и се е наложило някъде по средата на строежа да променят ъгъла и затова сега самата пирамида е малко странна и интересна. В смисъл, че се вижда как започва пирамидата отдолу, върви и по средата ъгъла се свива към отвеса, защото иначе самата конструкция е нямало да издържи. Това за мен беше най-интересната пирамида. Тази пирамида, заедно с още две видяхме обаче в далечина, защото е изключително трудно да се обиколят всички пирамиди в Кайро (между другото са около 80!!! ).

След това отидохме да видим най-известните пирамиди в Кайро. Едната от тях е и най-голямата - пирамидата Гиза. Пирамидите всъщност са три, на три последователни владетели. Забравих им имената, но са дядо, баща и син. Пирамидата Гиза е на бащата. Първата пирамида е всъщност втората по големина. Бащата като е видял, че дядото е построил голяма пирамида е решил да построи по-голяма и я е направил. Интересното обаче е, че втората пирамида е построена на по-ниско място и изглежда по-малка. Пирамидата Гиза е около 220 метра в основата си и е висока 146 метра. Тя е върха на строенето на пирамидите, не само като размери, но и като архитектура. Когато застанах до нея и я пипнах, разбрах защо е едно от чудесата на света. 140 метра са невероятна височина за една съвременна постройка, а какво остава за нещо, построено преди 4 хилядолетия. Камъните, които са в тази пирамида са около 3 000 000, като тежестта варира от 1 тон до 15 тона. В основата на пирамидата камъните са високи около метър и половина, метър и седемдесет. Не можах да преценя колко са широки, но предполагам че имат идеална форма. Никъде по камъните не видях куки, следи от захващане с някакъв уред или каквато и да индикация за това, как са премествани и повдигани. Пирамидите се намират само на няколко стотин метра от жилищните блокове, което също ме изуми. Третата пирамида на сина е най-малката, но се смята, че е по-добре построена. Египтяните са решили, че не трябва да строят огромни пирамиди и затова са почнали да строят по-малки, но по-добри пирамиди (ако може да се каже че има добри и лоши пирамиди де). Наред с трите пирамиди на мъжете, до пирамидите се намират и пирамидите на жените в семейството на фараоните, наред и с тези на жените. Пирамидите са по-малки, но това не означава, че не са толкова красиви и интересни. След като бяхме близо до двете големи пирамиди, ни отведоха с микробусчето до едно място по-нагоре, откъдето имаме панорамна гледка към пирамидите и можем да се снимаме и с трите. После мое величество и Кънчо направихме най-якото нещо през целия уикенд - пъхнахме се в най-малката пирамида да видим какво е. Оказа се, че малката пирамида е отворена и не е много скъпо да се влезе, така че веднага се навих и влязохме. Искам първо да кажа, че освен нас имаше и десетки други ентусиасти, което направи самото посещение доста интересно и задушно. Та първоначално влязохме през един много тесен отвор, достатъчен да се разминат едвам двама човека. Височината е около метър и 70, дори и на моменти по-малка, така че мое величество се придвижваше прегънат на две и половина. Като влязохме започнахме стръмно спускане по един коридор със същите размери като споменатите горе. Вътре беше адски задушно, заради многото хора и заради факта, че все пак е затворено помещение. след стръмното спускане, излязохме в едно помещение с размери 10 на 3 на 3 приблизително. От него слязохме още по-надолу към самата гробница, която беше с размери 4 на 2,5 на 2,5 метра и това беше!!!! Това беше самата пирамида и всичкото вътре в нея. Всеки, който си мисли, че пирамидите са огромни и с множество тунели жестоко се лъже. Увериха ни, че и другите пирамиди са същите, само че, по-големите естествено са малко и по-големи отвътре, но все пак. След около 10-на минути излязохме полуживи, полуумрели, защото вътре температурата беше около 60 градуса. Като излязох ми се стори, че пустинята е супер прохладно местенце. След това прословуто посещение по вътрешностите на пирамидата, отидохме да си съберем малко пясък и да потърсим за някое камъче, но пустите му гадни туристи бяха обрали всички камъчета по самите пирамиди. Жалко че не си взех чука и длетото, да си отчекна поне малко. Пясъка тука е адски ситен и много интересен. Имам чувството, че направо е мек. Много интересно.

После отидохме да видим Сфинкса, който се оказа, че не е изобщо толкова голям, а всичко е било в перспективата на снимките. Е все пак като го видях от близо си беше доста големичък - 21 метра висок и 70 метра дълъг. Много интересна статуя. Просто не може да се опише с думи. Питахме защо го няма носа и Марла ни каза, че никой не знае. Имало три теории - мароканците са го обезобразили от яд, Наполеон го е използвал за цел и англичаните нещо си, ама не помня вече. Пропуснах да отбележа, че след като са били построени пирамидите, върху камъните е направено нещо като замазка, която е гладка и допълнително е увеличила размера и височината на пирамидата. за съжаление има само малки остатъци по първата пирамида, защото мароканците са я махнали цялата в желанието си да намерят отвора на пирамидата.

Пропуснах да кажа за търговците около пирамидите и не само там. Тук основна част от цялата търговия е естествено пазаренето. Между другото искам да спомена, че това не е само за уличната търговия, но и за сериозните сделки тук, както разбрахме от одита (нямам предвид обикновеното пазарене при всяка една сделка, ами това, че тука не важат същите икономически закони, както на запад). Та тукашните търговци са големи пичове. То бяха едни театри от тяхна и от наша страна. Стигна се дотам, че накрая се превивахме и падахме от смях. Аз даже си купих някои неща, не защото са интересни, а заради самия пазарлък. Кънчо например си хареса една статуя и от начална цена 200 паунда се стигна до "мъчителните" 30 паунда, след което имах чувството, че търговеца ще умре от мъка, колко евтино и на загуба я е продал. На 100 метра, статуйката беше купена от друг за 20 паунда. И така нататък. Ясно ми е, че това се знае от всички, но си е друго да го изпиташ и да го преживееш.

След тези преживявания си тръгнахме и отидохме до хотела да се преоблечем и да се изкъпем. Вечерта в 8 часа отново бяхме на пирамидите, само че малко на разстояние, за да можем да се насладим на светлинното и звуковото шоу. Шоуто наистина беше много интересно, пирамидите се осветяваха в различни цветове с различна сила. През цялото време имаше звук - разказваха ни историята на пирамидите. Използваха се лазери за чертаене и т.н. Беше много интересно. Мога да го сравня с шоуто на Царевец, макар че честно казано, нашето шоу е по-добро. Не знам какво интересно да кажа за това шоу. Всичко се заключва в историята и осветяването на пирамидите и сфинкса. Имаше прожекция на образи върху една стена, част от храма до Сфинкса. В крайна сметка шоуто много ми хареса и беше много хубаво. Самото то продължи около час, след което се прибрахме в хотела.

На другия ден започна работната седмица и няма много интересни неща там. Е има едно и то беше, че след като се преместих в друг завод, бях свидетел на следобедната молитва. Хората си донесоха по едно чердже постлаха си го до бюрото и се обърнаха към Мека и започнаха да се молят. Аз бях в един офис, но видях двама от тях. Просто нямам думи, а и вече писах по-горе за религията им.

Вчера (Петък) беше втората ни разходка из забележителностите на Египет. Направихме посещение до Александрия, защото това беше най-близкото място с много забележителности наоколо. Сутринта ни посрещна новия ни гид, който се оказа доста тъмничък и говореше английски много по-зле от Марла. Така и не му запомних името. Не ми хареса особено много, но какво да се прави - Марла ни беше разглезила вече. Та тръгнахме само 4-мата българи и Тони Фиш. На другите не им се идвало (големи глезотии, ама после ще разкажа за тях). Та тръгнахме петимата, заедно с гида и шофьора с едно микробусче към Александрия. Пътувахме 3 часа и накрая започнахме разходката. Екскурзовода ни обясни отново накратко историята на Египет и ни разказа за Александрия - за това как е построена, защо, кой я е владеел, кой я е превземал. Доста интересна история има този 4 милионен град. Първото място, което посетихме беше един древен римски театър, който в последствие се оказа, че може би е лекционна зала. Самият театър е построен на мястото на стария, като са използвани същите камъни, което беше много интересно. Видяхме камъни с номера и нещо като надписи, но в никаква последователност. Някои от камъните имаха по краищата си гравюри и фигури - индикация, че са използвани преди това за друго нещо. До театъра имаше древноримска баня, която също беше с интересна архитектура, но можехме да я видим само от разстояние, понеже достъпа беше ограничен заради разкопките, които все още се извършваха. След театъра отидохме до единствената намерена катакомба в Египет. Там гида ни обясни, историята на катакомбата и как е построена и защо. Беше много интересно да видиш нещо такова, защото представлява нещо като малък град под земята. Видяхме самото място с ковчезите, които се оказаха цели парчета, без отвор. В последствие разбрахме, че това е против крадци и самите тела са поставяни през стените отзад чрез специално изкопани отвори в последствие зазидани да не се виждат. Най-интересното беше, че създателите на катакомбата са се опитали да рисуват и правят фигури в египетски стил, като същевременно и да комбинират с европейски (римски) стил. По тази причина видяхме доста грешки, но все пак си беше доста интересно. Самата катакомба след време е била превърната в обществено гробище, като видяхме местата, в които са поставяли труповете. Самите места приличат на нашите морги със съответните места за труповете. След катакомбата отидохме до най-известната цитадела (крепост) в Александрия. Самата крепост е построена на входа на пристанището, което е почти затворено от двете страни с дълги и тесни полуострови, така че да се получи нещо като езеро с диаметър от няколко километра. На края на левия полуостров (като се гледа към морето) се е намирал Александрийският фар, който е бил нещо внушително със своите 120 метра височина и не толкова широка основа. Смята се, че фарът се е виждал от 50 километра разстояние. Състоял се е от три нива, като първите две са били нещо като жилища, а третото ниво е бил самия фар. За съжаление през 11 и 13 век е имало две страхотни земетресения, които са унищожили това чудо. Важното е, че вече съм посетил три от седемте чудеса на света :))). През 16 век на мястото на фара е построена крепостта за която говорих, като тази крепост е била срината през 1882 година от англичаните, които изравняват Александрия със земята, унищожавайки невероятни исторически и културни паметници. Поради тази причина около 90 процента от антиките в Александрия се намират под земята, включително и мястото, където Клеопатра се е самоубила. За съжаление нямахме време да си организиране подводна разходка. След като се разходихме из крепостта, отидохме да видим Александрийската библиотека. Самата библиотека е доста нова, като е отворена през 2002 година и е огромна сграда, която е много трудно да се опише. Построена на мястото, където навремето се е намирала древната Александрийска библиотека - най-голямата в античния свят със повече от 700 000 свитъка. Смята се, че тази библиотека е била люлката на знанието, като там е било събрано почти всичкото знание на античния свят. Един интересен факт - от всеки пристигащ кораб, като такса, са били изземани всички книги, били са преписвани и копията са били връщани на екипажа, като оригиналите са били запазвани. Библиотеката е горяла два пъти, като след унищожаването на всички свитъци, освен 1 се смята, че човечеството се е върнало 1000 години назад в познанието си. Често казано мога да го повярвам, защото само като чух какви знания са били съхранявани там, вече не ми звучеше странно това. Искам пак да подчертая, че почти всичкото известно знание на човека е било съхранявано там. Сегашната библиотека също е монументална сграда с повече от 120 000 книги и списания. Имат огромна база с данни, която пази всички известни страници от интернет от 1996 година насам (може да се види версията на www.yahoo.com от преди 8 години). Вътре видяхме колекция от картини на древна Александрия наред със много снимки, една от които е първите снимки правена на Александрия (датираща от 1849 година). След посещението на библиотеката се отправихме на разходка по крайбрежието (с микробуса де), за да стигнем накрая до президентския дворец, който се използва за почивка на президентското семейство през лятото. Тъй като вече се беше стъмнило и самия дворец се охраняваше, можахме да го видим само от разстояние. Поседяхме 10-на минути и си тръгнахме към Кайро. Прибрахме се към 11 часа уморени и жадуващи сън.

На другия ден (днес) се отдадохме на активна и пасивна (както вече споменах в началото) почивка.

Това беше за преживяванията и накрая искам да спомена няколко думи за екипа от Англия и за главния ни одитор. Най-основното нещо, което мога да кажа за английския екип е, че са големи превземки и постоянно циврят за всичко. На моменти ме вбесяват, както и другите от нашия екип с капризите си. Има две лигли в техния екип, които току що са завършили университета и не знаят почти нищо, но се надуват за двама. Не бях останал с такова впечатление за англичаните, но сега останах крайно разочарован от всички. Дори от Тони Фиш, който мрънкаше за всичко. Първото търкане беше когато се настанихме в офиса в Кайро първия ден и те набичиха климатика на 18 градуса и седнаха в най-далечния ъгъл на стаята, така че ние останахме под струята на климатика. Като се опихме да го намалим или да го спрем поне за малко, те веднага нададоха вой до небесата. Същата е историята в микробусчето, което ни кара за работа. Сядат си нашите най-отзад, където не духа и само мрънкат че им е топло. Резултата от цялата история беше, че втория ден вече бях с температура и ме тресеше, въпреки молбите ми да намалят климатика. След тази история почнах да ходя с яке на работа и хората се учудваха до немай къде си, защото температурата е около 38 градуса постоянно. Цялата история стигна дотам, че главния одитор - Ахмед, се вбеси точно като малките деца ни разпредели в микробуса като нареди англичаните отпред. Резултата - след два дена и девет глезотии бяха с температура и страшно болни и ходеха със сака на работа, ама така и не намалиха климатика. Мрънкането им не се ограничаваше само до климатика, ами до всичко, за което може да се мрънка. Направо ужас. Добре че скоро се разделяме, че направо ми писна то тези мрънкалници и глезотии. А пък на всичкото отгоре са с кралско самочувствие. Едната даже ме взе по едно време за слуга и ме кара да й нося нещо си. Най-учтиво й казах да си гледа работата.

За главния одитор разказах в първото писмо и тук мога да добавя само, че е адски разочарован от тях и почти не говори с англичаните, а най-вече с нас. Най-интересното е, че скоро тръгнаха слухове за него и за една от колежките - Ваня. Такова падение не бях очаквал. Понеже знаят, че съм общителен започнаха да ме разпитват за всички, кой на колко години е, кой е женен и кой не. Питаха ме за Ваня дали си има приятел и какво правят с Ахмед. Аз си направих кефа и им казах, че Кънчо е женен и има две деца и на следващия ден, всички го питаха дали и вярно и тръгнаха всякакви слухове. Аз като казах на българите за това, че слуха е тръгнал от мен, те направо се попикаха от смях. Смели сме се със сълзи на тези идиоти.

Това е накратко историята. Казвам накратко и сериозно го мисля, защото съм пълен с впечатления от тук. В крайна сметка съм очарован от всичко и винаги ще остана с добри спомени от тази страна и от хората тука. Досега имах едно невероятно изживяване, което за мое най-голямо щастие все още продължава.

Алейкум Салям (обратния поздрав за довиждане)

Милен

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Радвам се че сподели впечатленията си от една толкова интересна страна и култура като Египет. Едно е да го четеш от книгите или да го гледаш по Discovery chanel и съвсем друго да го чуеш от първа ръка, като преки впечатленния. Току що ми хрумна идеята за тема за подобни разкази. Всеки който е ходил на място, което го е впечатлило с нещо и желае да сподели, нека тук да бъде това място!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

много яко

добре че си го написал в сайта щото с тия одити не се прибираш в офиса, да ми разкажеш (може и на маса :wors: )

и аз май ще ходя там след 2-3 месеца (добре че ще е зимата)

много неща от това което си написал ще ми свършат работа

айде напиши нещо и за другите държави ;-)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ти като ще ходиш там, аз ще ти разкажа и други неща. То не е страшно, ама гледай да се върнеш biggrin.gif

Ето откъс от едно писмо, което писах от Италия:

Значи в Събота бяхме във Венеция! Там беше прекрасно и направо спиращо дъха. А в момента, в който отидох на площад Сан Марко направо не можех да дишам. Гледката беше грандиозна и поразяваща. Та да започна отначало. В 6 часа сутринта имахме среща с българския екип във фоайето на хотела, за да можем да хванем влака от 7 без 5. Бяхме 5 човека и към нас се присъедини една госпожица - Катрин Ченг от Хонг Конг. Това девойче е супер капацитет и е много сладко и мъничко. Само като си я представя как изглеждаше до мен и се попикавам от смях. точно наполовина ми е, но е работила във някакви международни одити. Та значи шестимата се качихме на влака и към 10 без 10 пристигнахме във Венеция. Там като слязохме първото нещо което усетихме беше морето, а второто нещо беше миризмата. Сега разбрах защо казват, че във Венеция не трябва да се ходи през лятото и това е, защото мирише от каналите. Самата архитектура на града е невероятна и много интересна. Улиците там са широки, колкото за двама човека да се разминат, а по-широките улици за покрай големите канали. Всичко там е доста скъпичко в сравнение с другите градове, но все пак това е туристическа атракция. Беше пълно с туристи. Не знам колко, но бяха навсякъде и си мисля, че този град живее само от туристите, което разбира се е така. Още като слязох си купих пътеводител за града и карта на града и тръгнахме към Сан Марко. Това ни беше основата цел, защото все пак е най-известното нещо във Венеция, като изключим гондолите разбира се. Още след няколко метра видях и гондолите и малките каналчета и видях с очите си защо във Венеция има само пешеходци. Там такситата са вместо с четири гуми и четири врати, а с две ръце и едно гребло. Цената в последствие се оказа висока за колегите (общата цена за гондола е 60 евро за максимум 6 човека) и те не се навиха да се возим. По пътя за Сан Марко минахме по средата на града, което ни отне около 2 часа, защото се спирахме и разглеждахме. Попаднахме на пазар за риба, където имаше и от риба мляко, както се казва :wors:))). Видахме доста забележителности, но бързахме към най-голямата. Когато след един ъгъл излязох на самия площад се получи нещо като по филмите - зазвъняха едни камбани в главата ми и една такава музика за нещо грандиозно. Все пак това беше наистина грандиозно!!! Имаше посредата една кула, която беше бая висока и като й гледах върха направо ме забовяваше врата. Самата катедрала също беше страхотна. Пред нея има огромен прощад с много гълъби, като след кракто наблюдение забелязах, че гълъбите са повече от хората на площада. Там сред скромната от 1 евро си купуваш царевица и жито в едно малко пакетче и след това започва веселбата. В момента в който си отвориш ръката с житото вътре, след секунди вече не можеш да мръднеш или да видиш нищо на повече от един метър от теб от гълъби. Все пак нали това казват, че му е най-интересното на този площад. Направихме си бая снимки, защото имах бая памет във фотоапарата, така че имам доста снимков материал. После влязох в катедралата и там също се удивих от всичко. Просто самия стил на целия площад е невероятен и е в античен стил разбира се. След като се повъртяхме там за около час решихме да се поразходим из другата част на града и естествено се загубихме. Е имахме карта, но уличките са толкова много и толкова тесни, че дори и с карта бая се лутахме. Накрая се намерихме и се оказа че имаме още час време да се разходим до гарата, защото часът беше 4 и половина. Разходихме се, хапнахме, пийнахме по една супер евтина бира (само 4 лева - без пари направо) и в 6 часа си хванахме влака за Милано. Прибрахме се в 10 часа и бяхме като трупове. Аз се бях поопекъл по врата и само си хвърлих един душ, слязох да хапна и съм заспал веднага щом съм легнал.

В Неделя беше запланувана разходка из Милано до по-близките забележителности. Бяхме се разбрали да тръгнем към 11 часа, което после се оказа голяма грешка, защото тук температурата е по-висока от България с 4-5 градуса и през целия ден беше супер жега. Например вечерта в 11 часа температурата беше скромните 30 градуса, така че е ясно какво жега е тук. Та тука в Милано посетихме един старинен замък с много галерии вътре, след това отидохме в Миланската катедрала. Това нещо е наистина огромно!!! Само като го видях отвън щях да падна. Според мен това е най-хубавото нещо, което съм виждал досега. Нещо наистина огромно и невероятно красиво, с невероятен стил. Досега не бях виждал толкова малки елементи комбинирани в нещо голямо. Първо влязох въртре да видя какво има, пък и нямаше входна такса. Нещо наистина много красиво и забележително. Обиколих вътре, но беше бая тъмничко и след като излязох съвсем случайно видях, че има хора на върха на катедралата. След това видях че има стълби нагоре и реших да се кача да видя. Платих 3 евро и половина, но си заслужаваше и последния цент. Качих се бая стълби нагоре, но когато излязох най-отгоре гледката беше направо поразителна. Виждаше се цялото Милано и мога да кажа, че този град е наистина огромен. А що се отнася до самата катедрала, мога да кажа че е сто пъти по-красива отвън отколкото отвътре. Просто имаше толкова много детайли и то много малки, подредени в една невероятна последователност, което беше направо забележително. Това естествено не може да се опише с думи, така че не знам какво повече да кажа за тази катедрала. Ще показвам снимки като се върна, за да може да се види това чудо. След като се разходих около час по покрива на катедралата си тръгнах към хотела без да бързам. Като се прибрах се окъпах и седнах да изгледам един филм. След това вечерях и отново съм спал като труп.

Това беше за събота и неделя. Другото ще се разбере от снимките, защото такива невероятни неща не могат да се опишат с думи. Затова съм направил около 360 снимки и съм ги качил на лаптопа.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ей Трагедия, вземи да издадеш един сборник с пътеписи :wors:biggrin.gif


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Невероятни разкази!

Поздравления за темата и начинът, по който си разказал преживяното (приеми си, че съм ти писала +че за това :wors: ).

Толкова картинно, потапящо и увлекателно, че имах чувството, че писмото от Италия не съм го чела, докато не стигнах до момента за царевицата biggrin.gif Помня, че докато ги четях (и преди, и сега), се чувствах като на туристическа обиколка в съответните градове. Даже това, което прочетох дори ме запали да се заинтересувам за египетската култура, спомних си как преди няколко месеца прерових нет-а, за да разбера повече за пирамидите. cool.gif . Съжелявам, че не пазя едно писмо пак от Италия, където пишеше за това колко мотори има там, и най-вече, за да ви покажа какъв заряд се усеща само като се чете за моторите по улиците на Милано, с двигатели, някъде около 1299cc, 175 h.p. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

добрее.. може ли аз да продължа ;) аз не споделям много мнението за Венеция обаче.. и тъйй Италия - хубава страна наистина, ама не беше точно това, което очаквах! Нека започна от начало..

В началото на миналата учебна година имах възможност да отскоча малко до един италианаки град - Триест и разбира се се възползвах от възможността ;) Всичко беше супер, тръпката от заминаването беше на лице. Оставям на страна, че в автобуса се бяха насъбрали една групичка мъже (българи) с доста надути коремчета, които според думите на леля ми отивали да продават в Италия (не помня с подробности точно какво). Та пътуването беше много "приятно" благодарения на тези господа! Тъй като очевидно не пътуваха за първи път и познаваха шофьорите си позволяваха да правят каквото си искат - най-големия майтап беше, когато отвориха буркан с кисели краставици и ракия едната вечер, докато спяхме. Разбира се, след това вече не спяхме.. biggrin.gif И тъй де пристигаме в Триест рано рано сутринта с хиляда чанти в ръце и първото, което правим е да си потърсим някое кафене, за да закусаме и да пием кафе. Да, ама не! Кафе не намерихме, поне не такова, където можем да седнем. Намерихме едно на автогарата, но там имаше от тея високите маси и хората стояха прави и ядяха на тях (имаха страхотни закуски обаче! :P ). /Само да изясня, че леля ми (по-малката сестра на майка ми) беше в командировка там за 1 година и отиваше, за да си занесе доклада, пък аз се водех, че и помагам за багажа/ След това отидохме в квартирата и, за да си починем от пътя. Къщата, в която се намираше апартамента, я държеше един италианец, който по незнайни причини имаше слабост към румънци. Затова освен нас, в нея бяха отседнали още 5-тима румънци, които в последствие станаха повече. Самата къща е на 3 етажа и се разполага на идеално място, за да усетиш по-добре местния вятър, наречен бора, който се появява изведнъж и е ужасно силен! Представете си, че срещу вас се задава ураган, за да придобиете представа за силата на ветрището.. Добре, че докато бяхме там (10 дена) го улучихме само веднъж.

И така, след като се наспахме, излязахме за да разгледам града и да си напазарим ядене. През целия ми престой там така и не срещнах малък магазин! И разбира се всички затваряха точно в 7.00. След този час оставаха да работят само ресторантите и кръчмите. Ама не се залъгвайте! Под кръчма изобщо се няма напредвид същото като в България - да влезеш и да излезеш мътрво пиян, леко подпейвайки! Кръчмата всъщност представлява нещо като ресторантче (обикновено дървено), където хората отиват.. да играят! Вътре има бар, а на всяка маса е разчертана шахматна дъска. До бара имаше 2-3 електронни игри, а освен това като седнеш можеш да си поръчаш всякакви картонени игри (от "Не-Се-Сърди-Човече" до "Монополи"). Хората отиваха там, за да се наиграят и между другото да хапнат и да пийнат по нещо. И точно заради това вътре се получаваше истински ад. От всички страни чуваш как разгорещени от играта италианци викат и се смеят (при това доста силно и без да се притесняват, че на съседа по маса са му заминали тъпанчетата). А яденето просто няма да го коментирам.. поръчваш си един безобиден хамбургер, а ти носят нещо чудовищно с размерите на топка! Интересно ми беше колко много ядат там хората. С леля ми едва погълнахме огромните хамбургери, а на масата до нас освен тях бяха си поръчали по една порция спагети и после им донесаха и една чиния с пържени картофи и риба!! :)

Та така де.. аз май забравих да ви разкажа малко за Триест ;) Самият град не е построен на равно и затова има страхотни баири, някои от които е трудно да изкачиш пеша, а не знам какво е за колите. Всъщност то коли почти нямаше! Хората там се придвижват с мотори (почти всеки имаше мотор, дори и мои връстници) или с коли миньончета с по две места вътре. Това е, защото градът е стар и съответно улиците са много тесни, за да могат да се разминават по големи превозни средства. Триест наистина ми хареса. Красив е и има страхотни магазини. В центъра на града има площад, на който всяка вечер се организират концерти и представления. До площада се намира Триестския "Канале Гранде", който е имитация на този във Венеция. Зад него се вижда една църква, която винаги беше затворена, но за сметка на това вечер на стълбите отпред се събираха бунтарите от италианските младежи, за да ударят по една биричка. На другата посока каналът излизаше в морето, където наблизо имаше един чудесен кей. Там пък се събираха останалата част от италиански младежи (и най вече влюбените), за да гледат залеза, който от този кей изглеждаше божествено.

В града всъщност плаж почти няма. Той представлява една алея, по която през другото време хората се разхождат и на която по нахаканите си постилат хавлийка и разголват тяло.

Малко извън града се намира Международният център по теоретична физика, към който има огромен и невероятно красив парк. В него – фонтанчета с рибки, разни други животинки, и едни много сладки, малки птички, които ти кацат в ръката. Там се намира и дворецът Мирамаре ( Castello di Miramare ), построен от ерцхерцог Максимилиан. Дворецът има изглед към морето и оттам също можеш да видиш бреговете на Словения и Хърватска. От него тръгва и алеята-"плаж", която за около 40 минути те отвежда в града. Ако в ясно време застанеш на някое високо място по хълмовете на града (а такива има много) ще видиш бреговете на Словения и Хърватска. Логично и естествено е жителите на тези две държави да идват за уикенда в Триест – яхват колата и пристигат. В събота и неделя по улиците половината коли в Триест са с номера от Любляна и Загреб. А ние не можем до Пловдив да идем...

Край града се намира и пещерата "Grotta Gigante", дълга 280м и висока 107м. Не помня колко точно вървяхме надолу по тея стълби, ама сякаш нямаше край.. Вътре беше хлъзгаво заради водата и беше пълно със сталактити, осветени от лампички. Очевидно, за да привлекат внимание италианците бяха сложили и скелет на някаква мечка, като се твърдеше, че бил намерен в пещерата и бил от не знам си кога.. Глупости според мене!

В града говорят разновидност на италианския – т. нар. Триестино. Освен това разбират и словенски. Хората обаче не са много дружелюбни и се ужасяват, ако трябва да говорят на английски. Тъй че не се разбирахме много много с продавачите - те се инатяха и ни отговяраха на италиански. Добре, че имахме разговорник в себе си! Тук видях и най-големия куриоз в живота ми – китайци говорят сръбски! Да паднеш...

Китайски магазинчета има много и жителите на града казват, че популацията от китайци в Триест никога не намалява. Теорията им е следната: китайците толкова си приличат, че като умре един, веднага пристига друг от Китай да го замести – на снимката в паспорта не можеш да ги различиш...

Едно от удивителните неща на Триест е градският транспорт. Много мънички автобусчета, които се катерят по стръмните улици невероятно пъргаво. На някои места имах чувството, че ще се обърнем или ще отнесем някой от хилядите мотопедчета, паркирани по улиците и тротоарите. Нашите шофьори няма какво да се оплакват – те просто не знаят какво е тясна улица и натоварено движение!

Триест е известен и с котките си :) Там има страшно много бездомни котки, но може да се поспори дали отговарят на описанието за "бездомни". Сутрин наблюдавах от терасата как от всеки вход на съседните блокчета излизаше човек с по една торба пълна с консерви и ги разпределяше на котетата, прекарали нощта по капаците на колите отвън. А тези котета колко дебелички бяха само.. laugh.gif Бродещи кучета така и не видях!

В Триест имаше много магазини, доста скъпи за нашия джоб. Но не си мислете, че италианците се набутват със скъпи дрехи! Леля ми ми разказа как всички изчаквали последните дни от разпродажбата и после магазина се свършвал за минимално време. Тъй че хич не са глупави хората там. И на тях не им се дава по 100 евро за някаква блуза, било то и маркова, след като после ще си я купят на 5 пъти по ниска цена.

Единия ден ходихме и до Венеция и там съвсем се разочаровах! Първо, че през целия път не ти остава нищо друго освен да спиш, защото гледката през прозореца на влака не е нито интересна, нито красива.. И все пак стигаш до Венеция отпочинал, слизаш от влака и какво? Лъхва те една прелестна миризма на канал и застояло. Но както и да е, някакси успяваш да преглътнеш това, защото се пак си на едно от "най-романтичните" места на света. Да, да! Романтично - друг път! Само изглежда тъй по снимките. Като се огледаш, все едно се намираш на селски пазар -- навсякъде хора и сергийки с възможно най-шарени работи, повечето от които можеш да си ги купиш и в Триест, само дето ще са доста по евтини. На гондола тъй и не се качихме, защото срещу това удоволствие трябва да заплатиш скромната сума от около 100 евро, та затова предпочетахме да се поразходим пеш. Напазарихме си с парите за гондола ( biggrin.gif ) -- най вече накупихме неща от Венецианско стъкло, защото поне те си струваха и бяха наистина красиви. Е, връщането ни до гарата беше много романтично, особено като се изгубихме. Лошото там е, че всички улички изглеждат еднакви, мостчетата също. Така или иначе се завърнахме благополучно в Триест и на следващия ден си хванахме автобуса обратно за България. Този път пътувахме с едни "булки", дето през цялото време не им спря устата.

Въпреки всичко се радвам, че отидох и ся стискам палци пак да ми се отвори парашута до там септември месец. :) Айде стискайте ми и вие!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Темата много ми хареса.Обичам да пътувам,като всички може би.Имам микробусче и излизам в чужбина 3-4 пъти в годината.Обиколил съм почти цяла Европа.И аз не съм очарован от Венеция наистина прилича на битак.Страшно много туристи.На всеки по голям мост има стотина човека които се снимат.Каде я виждат тая романтика не знам.Всичко е реклама.Обаче на Сан Марко е наистина красиво.Не ми миришеше на нищо може би защото беше май месец и не беше толкова топло. Ходих и до Верона(града на Ромео и Жулиета)Пак беше пълно с народ там ми ьареса че имаше арена подобна на Колизеума но по малка.Имаше една тераса която уж била на Жулиета и Ромео и пял от долу.Иначе там ми харесаха малките улички като във Венеция.Любимия ми град е Барселона няма толкова много забележителности но не знам защо ми хареса страшно много.Катедралата в града Саграда фамилия е наи-красивата която съм виждал.Страхотна е като пясачен дворец е.Започнали са да я строят в началото на века.Архитекта и е Гауди сградите му са символи на Барселона.През втората световна воина изгарят плановете на катедралата и сега я строят но не се знае точният замисал на архитекта.Строителството и е много сложно и се очаква да бъде завършена след 40 години.Ходих на Камп Ноу фен съм на Барселона и много ми хареса.Имаше витрина ан Стоичков с златната му топка всички се снимаха с нея.Почуствах се горд че съм българин.Това май беше единствния път при излизанията ми в чужбина.Хич не ни обичат.Когато влизах в Испания 3 пъти ни въштаха на границата само като разбраха че сме от България и ни връщаха паспортите големи молби бяха,показвахме снимките от фотоапаратите да докажем че сме туристи biggrin.gif ама ни пуснаха.Във Виена направо ни арестуваха само като видяха номера на буса.Заклещиха ни 2 патрулки и айде в участака.Голямо претърсване падна само кадето не разглобиха колата.Винаги като се върна в България ме хваща депресията.В каква мизерия живеем и колко сме бедни.Как ще ни приемат в Европейския съюз не знам

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.