Премини към съдържанието
Гости DarkLight

На къде вървим, на къде отиваме

Препоръчан отговор


Направо ми стана тъжно. "На къде вървим, на къде отиваме" -> Запътилисме се към неестествени неща, който доста ни отдалечават от същността ни.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Написано е адски добре и детайлно, лошото е, че има огромна вероятност да се случи. Насочи мислите ми към филма "Гатака" (ако се сещате) и той ме беше разтърсил доста.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да,това несъмнено ще се случи,защото светът върви към прогрес.Без да се замисляме дали ще е полезно или не.Спокойно мога да кажа,че не всяко ново е хубаво,но колко ли хора могат да го разбрат?

Всеки се радва на новият компютър,телефон и т.н. ,но малко са хората,които ще се зарадват на малките неща.

За повечето хора е важно материланото и не забелязват красотата и романитката.Жалко,но факт. sad.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Наистина,на къде върви света?Техническият напредък олеснява живота на хората,но има и свойте нейзбежни отрицателни последици sad.gif


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мисля че няма база за сравнение между усещането да четеш книга и да четеш книга на PC-то.Аз лично предпочитам да я четя на хартиен носител:yanim: Надявам се че тези които четат ще ме разберат за какво говоря cool.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В началото бе словото.Жалко е,че все по-малко хората посягат към книгата.

Информацията и литературни произведения в Интернет са много.Но развитието на техниката,

не трябва да ни лишава от удоволствието,да разтворим книга и да се потопим в света и съдбата

на героите от романите.Понякога,когато чета за велики художници и скулптори,забравям всичко,

докато не прочета до края.Не трябва да се лишаваме от допира с книгата.

Времето минава,изтича като пясъчен часовник,но книгата ОСТАВА.

http://uk.youtube.com/watch?v=1NNLzheTxCA

post-120008-1194573695_thumb.jpg

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Отдавна вече нямам време за книги sad.gif

Имам доста изтеглени на компчето,ама почвам,чета два реда и толкоз- не ме кефи изобщо

Усещането го няма

От дете и до днес помня как миришеше библиотеката,книгите-стари,нови...

sad.gif

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според мен не ти ли е в ръцете книга не е същото. Сигурно тоя разговор и аз ще го водя някой ден, не е много добре ама сигурно натам отива.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Май както гледам и аз един ден книгите ще станат музейни експонати и нашите деца ще питат:"Какво е това"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Наистина е тъжна история. От една страна се набляга на това, колко се е развило човечеството, но и се разкрива това, което е загубил от това. Най - лошото е, че ние наистина сме тръгнали в този посока и просто няма връщане назад.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

19. Недейте си събира съкровищата

на земята ,където молец и ръжда

ги изяждат и където крадци подкопават

и крадът.

20. Но събирайте ги съкровищата

на небето ,гдето ни молец,

ни ръжда ги изяжда и гдето

крадци не подкопават,нито крадът;

21. защото ,където е скъровището ти,

там ще бъде и сърцето ти.

-----------------------------------------

31. И тъй не се безпокойте и не думайте;

,,Какво ще ядем или ,,Какво ще пием?"

или ,,Какво ще облечем?" -

32. (защото всичко това търсят езичниците

понеже небесният ви Отец знае,че се

нуждаете от всичко това.

33. Но първо търсете Неговото царство и

Неговата правда; и всичко това ще ви

се прибави.

34. Затова не се безпокойте за утре,защото

утрешният ден ще се безпокои за себе си.

Доста е на деня злото,което му се намери.

670897_orig.jpg

ОТКЪСИ ОТ СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЯ (ГЛАВА 6)

Редактирано от Lestath (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Най-великата индустрия на Земята се съсредоточаваше в Мултивак, гигантския компютър, който се бе разраснал за петдесет години така, че неговите разклонения изпълниха целия Вашингтон от Министерството на търговията до предградията. А последните му ластари стигнаха до всеки град и градче на Земята.

Мултивак управляваше икономиката на Земята и помагаше на науката. Но най-важно от всичко бе това, че той изпълняваше ролята и на централно учреждение за събиране на пълна информация за всеки един жител на Земята.

Отман използва пулта за управление върху бюрото на Гулиман. Пръстите му ловко изписаха въпроса: «Мултивак, какво искаш за себе си повече от всичко на света?»

Времето между въпроса и отговора се проточи за двамата непоносимо дълго, но нито Отман, нито Гулиман смееха да си поемат дъх.

После се чу изщракване и пред очите им се появи едно картонче. Малко картонче. А върху него отчетливо бе написано:

— Аз искам да умра.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хаистина натам отиваме.Аз много обичам да чета,но като отида на книжния пазар да си купя книга и ми обявят цена 35 лв,не мога да си я позволя!Или трябва да си купувам по 1 книга на месец,а аз ще я прочета много бързо.И затова понякога чакам да остарее,за да си я купя втора ръка или си свалям от нета sad.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.