Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Какво е прошката?


Препоръчан отговор

Никът който използвам е neredoven. Аз положих усилия да науча твоят, поучи се. Доколкото изборът му, той се базираше на намерението ми да участвам рядко във форума.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 294
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

WhiteHart, постът ти е изпълнен с болка и гняв. За какъв будизъм ми говориш?

Сам трябва да си простиш за нескопосаният си опит да ме засегнеш. Не плюеш отрова, а я поглъщаш.

Виждаш в другите това,с което си изпълнен самият ти...И нямам намерение да "прощавам" на никого,та било то и на себе си,поради простата причина,че никого не обвинявам.

Не обвинявам и себе си. Аз съм такъв,какъвто съм. Не обвинявам и теб и опитите ти да бъдеш трън и да се забиваш в задните части на хората. Бъди си...

Не ми пука... Публикувано изображение

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Не ми пука... Публикувано изображение

Защо залъгваш себе си?

Пука ти, щом отговаряш.

Прошката...

кога ли ще изчезне нуждата на човека да бъде опростен пред самия себе си...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Защо залъгваш себе си?

Пука ти, щом отговаряш.

Трябва ли непременно всяко едно действие да има оправдание за себе си? Харесва ми да пиша в този форум,затова отговарям. Темата се измести леко... :speak:
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Трябва ли непременно всяко едно действие да има оправдание за себе си? Харесва ми да пиша в този форум,затова отговарям. Темата се измести леко... :speak:

Всяко едно действие е породено от някаква причина.

Важно е да се осъзнае каква е тя.

Темата не се измества, но ти четеш само това, което се отнася до теб...

Смущаваш ли се от нещо?

А дали ще бъда простена от теб затова, че нарушавам твоята нирвана? :speak:)))))))))))

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

А дали ще бъда простена от теб затова, че нарушавам твоята нирвана? :speak:)))))))))))

Ако това ще ти донесе удовлетворение - разбира се... :speak:
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Греша непрекъснато. Първо трябваше да разбера това. Защото грешките са наш неизбежен спътник и ги няма само когато и нас ни няма. След това трябваше да пожелая да не правя поне същите. Тук идва нуждата от прошката (и на себе си и на другите) , защото липсата и не позволява да променя каквото и да било. Някъде след това започна да се прокрадва смътното подозрение, че митът за данаидите и начинът, по който греша/прощавам имат доста големи сходства. Колкото повече гледах, толкова повече се убеждавах, че приликата е наистина поразителна. Същото е и илюзията за чистене на кармата. Едно кармично петно се чисти, за да направи място на друго. Накрая стигнах до извода, че грехът е един единствен, прошката- една единствена и прощаването- едно единствено. Ако не се уцели точно то- има да си грешим/прощаваме до края на света.

Редактирано от Багира (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Всъщност, по-трудната част е да намразиш. Има 2 категории случаи, когато хората много системно подтискат омразата и това ги убива. Разбирайте го буквално. Първата група са хора, които системно са били подлагани на насилие като деца. Една от възможните реакции е заклеймване на агесията като цяло. От там системно подтискане на омразата, защото веднъж допусната до съзнанието тя изисква или да бъде преработена (посредством адекватно изравяване, рационализация, трансфер или друг метод) или да бъде "консумирана" - която означава, човек да допусне да заеме ролята на агресора, която при болшинството хора се отъждествява с насилника (не е задължително да е така). Обща черта на този тип хора е, че те системно провокират агресия спрямо себе си и по този начин изживяват чрез другите собствените си агресивни импулси. Типичен пример за който се сещам - Галя от бившата "Каризма" и в частност нейното поведение в къщата нa VIP Brother. А втората група се отнася до много по-широк кръг от хора, но в много по-тясна област - взаимоотношенията с родителите. Родителите са "табу" - малките деца са безпомощни и напълно зависими от родителите в процеса на интеграция в "консенсусната реалност" - самото им оцеляване, храната, безопасността и емоционалните им нужди зависят от родителите. Текат два потока - единият на повърхността от родителите към детето (в материалният свят) и вторият под повърхността - от детето към родителите (в психичен план). Всяко дете се ражда с огромен заряд за живот и в процеса на възпитание родителите почти неизбежно утилизират част от този заряд. На практика това става, като родителите приучават детето към собственият си свят - навици, разбирания, ценностна система. Табуто е двустранно - детето се страхува да осъзнае, че родителите го ограбили - отнели са част от живота, с които е дошло на този свят, за та си спестят усилието да преработят собствените си травматични преживявания и да спечелят собственият си живот. Образно казано, стаблиното мнозинство от родителите превръщат децата си в кошчета за боклук и правят това напълно несъзнателно. Част от този страх идва от нежелнанието да види себе си като "неблагодарно" - да почиташ майка си и баща си е правило набивано в главите на децата далеч не само от еврейски произход. Другата част от страха идва от нежеланието да видиш себе си в ролята на насилника - товарът ведъж пренесен от родителите към децата остава докато не бъде преработен и се предава на следващото поколение. Всяко поколение от жертви-наслници подготвя следващото поколение от жертви-насилници, защотва и в Старият Завет е казано, че греховете за греховете на бащите Бог наказва децата до седмо коляно - метафора за препредаването през поколенията на "парченцата смърт" (комплекси, грях, карма - каквото ви хареса). Другата страна на табуто е у родителя - мисълта, че е насилник по отношение на собственото си дете е непоносима за повечето хора. Детето е "невинно" и "безпомощно". Да допусне истината за взаимоотношенията между родители и деца до съзнаниято си, за повечето хора би било равносилно да видят себе си в ролята на изнасилвачи на деца (в психичен план), което между нас казано не е и много далеч от истината. Сексуалното насили над деца е само мъничък елемент от много по-голяма картина. И тъй като насилието над деца е и едно от най-силните социални табута, да осъзнае себе си като насилник за родителят би било равносилно да види себе си в ролята на парий, престъпник, нищожество. Резултатът е изтласкване и издигане на бариери, насаждане на чувство на вина в децата, когато се осмелят да оспорят ролята или авторитета на родителят и цикълът се затваря. Именно защото родителят се страхува да види себе си в ролята на насилник, не е в състояние да преработи подсъзнателните импулси, които го правят насилник. Моля обърнете внимание - това е общовалидно правило и се отнася за всякакви ситуации. Човек изпълнява в живота най-често ИМЕННО ТАЗИ РОЛЯ, която се страхува да осъзнае. Изпълнява я често невидимо от собствените си очи, но Животът има грижата това да не е завинаги невидимо... Все пак какъв е изходът? Спасението както винаги е едно - разбиране и приемане. Ако човек е от позицията на дете, изходът е да допусне до себе си съзнанието за това, че е било ограбено, гневът и ненависта към родителят. Да не се страхува да прескочи бариерата на табуто. Тогава 80% от работата е свършена. Рано или късно човек осъзнава някои прости истини и се научава да прощава. Заедно с прошката идват и разбирането, и приемането и любовта - този път не като към родители (само), а като особено близки човешки същества. Това е и смисълът на думите на Исус, които смущават твърде много хора и който са най-добре предадени в Евангелието според Тома: "Ако някой не намрази майка си и баща си както аз моите, и ако някой не заобича майка си и баща си както аз моите, не ще може да върви по моят път". Ако табуто е твърде силно, тогава човек обръща омразата към себе си... "Искам да се самоубия" твърде често и на практика означава: "Искам да убия родителите си". Защото, родителите продължавата да живеят във всеки един от нас и чрез всеки един от нас. И ако човек не е в състояние да разбере какво всъщност иска да му каже саморазрушителният импулс... И тъй като пубертетът е пиков момент в изяснявне на отношенията с родителите, пубертетът като цяло и излизането от пубертета и прехода към зрялост са особено рискови за този вид самоубийства... Ако човек е от позицията на родител - тогава нека не се страхува да види себе си в ролята на насилиник. Само така може да допусне разрушителните, насилнически импулси до съзнанието и постепенно да ги преработи... Знам, че темата е тежка за мнозина и моля да ми простите ако разчовърквам стари рани (или отварям нови). Пиша от личен опит. И нека ви кажа още нещо - когато човек освобождава СЕБЕ СИ, независимо дали от позицията на дете или на родител, той ЛЕКУВА и ОСВОБОЖДАВА и другата страна във взаимоотношенията. Аз съм дете, превъзпитало родителите си, което изисква (и развива) чудовищно твърдоглави :-) Затова не се обиждам, когато някой ме нарече "чудовище" :-)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Чувал съм, а и чета из форумът, че бог би приел всеки който се разкая, а греховете му ще бъдат опростени. Имам въпрос. Възможно ли е това? В смисъл, защо под един знаменател да бъдат поставени праведните и добри християни с онези които не са били такива, но са се разкаяли? Говоря за съзнателното извършване на грях.

Помня един разказ от детството ми. Разправя се за дете изключително жестоко което наранява и слепи и старци съвсем безсъвестно. Неговият баща забива по един пирон във вратата на плевника за всяка негова лоша постъпка. Минава време. Детето се разкайва за грешките си и започва да помага на онези които е засегнал. Баща му започва да маха пироните и идва денят в който не остава и един върху вратата. Детето е доволно, но бащата посочва дупките в дървесината.

Знам една мисъл която няма как да приема и ми звучи отвратително. "Признатият грях е половин грях." С други думи, ако си убил някого, но си признаеш, значи си го убил само наполовина. Тези бакалски сметки може да устройват законодателното дело, но не виждам какво място имат в морала.

Греховете (лошите постъпки) които сме извършили си имат пряко отношение върху околните и не разбирам как могат да се пренебрегват. Когато последствята са налице, как ще отречем причината за тях? Грехът си е грях и сега и преди и е редно да си остане за вбъдеще.

Според мен може да се опрости грях, но не може да ти се опрости грях. С други думи можеш да промениш отношението на някого, но не и да промениш миналото.

И така. Смятам, че всеки който е извършил зло, съзнателно и независимо от причината не заслужава прошка. Греша или дупките от пироните вече ги няма?

Може би, си прав!

А дупките от пироните, те си стоят там! Няма безгрешен човек! Лошото е като повтаряме грешките си, волно! За неволното може би се пращават, а може би не! Някой ден ще разберем това.

Признатия грях, не е половин грях! Нищо, че някой хора ходят да се изповядват, това не намаля вината им, само залъгват съвестта си! Но до кога?! Това не знам.

Да простиш, означава да забравиш! Да забравиш с какво са те наранили или са извършили срещу теб! Реално прошката я дава Бог, или човека спрямо който сме извършили грях!

Хубава тема!

Още нещо: разкаянието и покаянието са две различни неща!!!

Разкаянието е, че само се разкайваш- съжаляваш, че си направил нещо, обаче не се променяш, ами следващия път може да направиш същата грешка! Съзнателно!

Покаянието е това, когато осъзнаваш грешката си- съжаляваш за неяМолиш за прошка!, след като вече си разбрал че е грешка, но до тогава не си знаел, променяш посоката си на действие напълно-вземаш решение да не повтаряш грешката си! И не я повтаряш!

Прошката за мен е признак на личностна слабост - нещо като негласно признаване на това, че този на когото сме простили има определена форма на власт над нас - и в пряк и в преносен смисъл. Само се замислете - на кого прощавате - на случайни хора ли или на точно определени, към които не сте безразлични?!

Напротив, признак на сила е! Защото когато са направили нещо срещу теб и ти поискат прошко или не ти поискат такава, си е сила ти да решиш да простиш и да не помниш и да не си припомняш грешката на човека! Сила е да не си създаваш лошо отношение за този човек и да го мразиш! Сила е да простиш! Слабост и да мразиш-тогава си безсилен и според мен на по-нико ниво и от този който е направил нещо зло срещу теб! Това обаче не означава, че не трябва да се пазиш от него! Трябва да се пазиш, не може да се оставяш и да минават през теб! О, не няма власт над нас този на който прощаваме! Напротив ние имаме влат- казано е някъде: Побеждавай злото, чрез доброто! Това е сила, да си добър въпреки, че някой е лош с теб! По принцип никой не може да реагира продължително време по лош начин, ако ти се отнасяш непрекъснато добре с него! А ако продължава да се отнася зле, то тогава човек решава да отговори на злото с зло, не че да му правиш мръно, но да му покажеш че греши с поведението си! Реакциите са според случая!

Отговори на безумния според безумието!

Не отговаряй на безумния според безумието!

Тук се иска мъдрос, за да знаеш как точно да постъпиш в дадената ситуация! А точен отговор няма! Отговорите човек ги намира в себе си, с помощта на други хора или сам!

Прощаваш на всички! Прошката е за всеки! Друг е въпроса, дали винаги можем да простим! Ами не винаги можем да простим- цял живот се учим на това и да осъвършенстваме себе си! Живота е урок, който учим цял живот! Още не знам дали има хора, които са се научили от него или не, ще разбера като стигна определена възраст може би! Все още се чувствам малка, за да давам такива оценки!

Реално, всичко е стремеж! към самоусъвършенстване! Поне за мен!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Ако това ще ти донесе удовлетворение - разбира се... :rolleyes:

Не, това само ми показва, че не си в нирвана.

----

Желанието на човека да прощава произтича от нараненото му его. А наранено его издава хиперболията му. Хиперболията на егото пък идва като следствие от смазването му преди - тя е вид защита, градена толкова дълго и разрастнала се така, че задушава истинската човешка същност.

Желанието на човека да прощава идва от собствената му крещяща нужда да бъде простен. А това означава, че съзнава добре - нещо в него плаче за прошка. Прошка от самия него...

Когато човек осъзнае, че не е безгрешен, че не е бог, че е смъртен човек, когато той добре осмисли какво означава това и най-вече - когато го приеме и осмисли, той никога няма да си позволи лукса да се постави над някое друго човешко същество, прощавайки му, защото знае - самият той също не е имунизиран против грешки.

Редактирано от Maat (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Не, това само ми показва, че не си в нирвана.

----

Желанието на човека да прощава произтича от нараненото му его. А наранено его издава хиперболията му. Хиперболията на егото пък идва като следствие от смазването му преди - тя е вид защита, градена толкова дълго и разрастнала се така, че задушава истинската човешка същност.

Желанието на човека да прощава идва от собствената му крещяща нужда да бъде простен. А това означава, че съзнава добре - нещо в него плаче за прошка. Прошка от самия него...

Когато човек осъзнае, че не е безгрешен, че не е бог, че е смъртен човек, когато той добре осмисли какво означава това и най-вече - когато го приеме и осмисли, той никога няма да си позволи лукса да се постави над някое друго човешко същество, прощавайки му, защото знае - самият той също не е имунизиран от грешки.

Аз нямам желание да прощавам на никого. Няколко пъти го обясних,но явно не се изразявам правилно.

Колкото до нирвана - фактът,че пиша в този форум ясно показва,че не съм в нирвана...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Надявам се да възприемеш шегата за нирвана. Радвам се, че не се плашиш от светлините на прожекторите... тоест от лекото поизместване на темата и насочване на лъчите към твоята особа. Всъщност, това изместване стои в дълбокия контекст точно на тази тема, ако схващаш за какво иде реч. )))

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Никът който използвам е neredoven. Аз положих усилия да науча твоят, поучи се. Доколкото изборът му, той се базираше на намерението ми да участвам рядко във форума.

Надявам се да не съжаляваш,че участваш вече по-често.Пак ми се ще да попитам,на кого конкретно не можеш да простиш?

Дупките от пироните са като шишето в което е била гъската от прочутия дзен коан.Те не са истински ,а са човешка измислица.Няма нужда от прошка в реалния свят. Публикувано изображение

Редактирано от N e o (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Не, това само ми показва, че не си в нирвана.

----

Желанието на човека да прощава произтича от нараненото му его. А наранено его издава хиперболията му. Хиперболията на егото пък идва като следствие от смазването му преди - тя е вид защита, градена толкова дълго и разрастнала се така, че задушава истинската човешка същност.

Желанието на човека да прощава идва от собствената му крещяща нужда да бъде простен. А това означава, че съзнава добре - нещо в него плаче за прошка. Прошка от самия него...

Когато човек осъзнае, че не е безгрешен, че не е бог, че е смъртен човек, когато той добре осмисли какво означава това и най-вече - когато го приеме и осмисли, той никога няма да си позволи лукса да се постави над някое друго човешко същество, прощавайки му, защото знае - самият той също не е имунизиран против грешки.

Удивен съм!

Надявам се да не съжаляваш,че участваш вече по-често.Пак ми се ще да попитам,на кого конкретно не можеш да простиш?

Дупките от пироните са като шишето в което е била гъската от прочутия дзен коан.Те не са истински ,а са човешка измислица.Няма нужда от прошка в реалния свят. Публикувано изображение

Мда. Все пак под аватара ми пише "редовен потребител" :huh:

Ще събера мислите си преди да приведа частното към общото...

Слабост е да мразиш-тогава си безсилен и според мен на по-ниско ниво и от този който е направил нещо зло срещу теб!

Така е. Вече писах, че да обичаш е трудното. Агресията е присъща на човека като природа. Тя е логичната реакция когато се почувстваме заплашени (слаби). Прошката като състояние, напротив, не е рефлекс, а осъзнато поведение в пътя към разбирани на другите и себе си в частност...
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Така е. Вече писах, че да обичаш е трудното. Агресията е присъща на човека като природа. Тя е логичната реакция когато се почувстваме заплашени (слаби). Прошката като състояние, напротив, не е рефлекс, а осъзнато поведение в пътя към разбирани на другите и себе си в частност...

Възможно е! Точно това си мислех сега, че прошката-това е решение да загърбиш злото! Да, пренебрегнеш нанесената обида или зло! Извършва се с решение на волята, иначе няма как да простиш!!!

Може би, имаш предвид самоопознаването?!

Процеса на търсене и намиране, на себе си и на другите-какъв си ти и какви са другите!

За мен агресията е инстинкт за самосъхранение!!!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Прошката е като любовта. Тя се дава, но не с мисълта, че ще те възнаградят за това. Прошката е да обичаш повече другият пред себе си. Прошката не е нито усилие, нито забрава. Прошката е да обърнеш другата буза. Който усети болка от това значи не може да прощава.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Прошката е като любовта. Тя се дава, но не с мисълта, че ще те възнаградят за това.

Прошката е да обичаш повече другият пред себе си.

Прошката не е нито усилие, нито забрава.

Прошката е да обърнеш другата буза. Който усети болка от това значи не може да прощава.

Само с последното не мога да се съглася.Звучи ми малко перверзно. :hush:
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Само с последното не мога да се съглася.Звучи ми малко перверзно. :huh:

Ако се насилваш да простиш, значи не прощаваш.

Прошката е да обичаш повече другият пред себе си.

Лора ме поправи веднъж (цитирам по памет): дори да забравиш себе си...
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Чувал съм, а и чета из форумът, че бог би приел всеки който се разкая, а греховете му ще бъдат опростени. Имам въпрос. Възможно ли е това? В смисъл, защо под един знаменател да бъдат поставени праведните и добри християни с онези които не са били такива, но са се разкаяли? Говоря за съзнателното извършване на грях.

Помня един разказ от детството ми. Разправя се за дете изключително жестоко което наранява и слепи и старци съвсем безсъвестно. Неговият баща забива по един пирон във вратата на плевника за всяка негова лоша постъпка. Минава време. Детето се разкайва за грешките си и започва да помага на онези които е засегнал. Баща му започва да маха пироните и идва денят в който не остава и един върху вратата. Детето е доволно, но бащата посочва дупките в дървесината.

Знам една мисъл която няма как да приема и ми звучи отвратително. "Признатият грях е половин грях." С други думи, ако си убил някого, но си признаеш, значи си го убил само наполовина. Тези бакалски сметки може да устройват законодателното дело, но не виждам какво място имат в морала.

Греховете (лошите постъпки) които сме извършили си имат пряко отношение върху околните и не разбирам как могат да се пренебрегват. Когато последствята са налице, как ще отречем причината за тях? Грехът си е грях и сега и преди и е редно да си остане за вбъдеще.

Според мен може да се опрости грях, но не може да ти се опрости грях. С други думи можеш да промениш отношението на някого, но не и да промениш миналото.

И така. Смятам, че всеки който е извършил зло, съзнателно и независимо от причината не заслужава прошка. Греша или дупките от пироните вече ги няма?

Има два вида прошка.На Бога към човека и на човек към човек.Не значи че трябва да имаме доверие на човека на когото сме простили.Послетсвията остават и човек плаща за тях на земята.Но ти имаш имаш мир в себе си и не търсиш отговорност на когото си простил .
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Човек човеку никога не може да прости както трябва. Бог, по презумпция, пък, е всеопрощаващ. Тогава?... Има и трети вид прошка. И тя е най-истинската, най-пречистващата прошка, която би могла да съществува изобщо. Тази на човека към Бога.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Ако се насилваш да простиш, значи не прощаваш.

Прошката е да обичаш повече другият пред себе си.

На малко по-различно мнение съм. По първата мисъл - ако човек се насилва да прощава, означава едно - той смътно усеща, макар да не го е добре осъзнал - няма за какво да прощава.

Не! Не е прошка да обичаш повече. Това е висша форма на егоизъм, скрит зад маската на жертвоготовността или хуманизма, все тая. Да се изживяваш като жертва или велик хуманист, не е прошка. По този начин човек отделя себето си от останалия свят, поставя се на различно място и се величае в собствените си очи. Това не е прошка, а вид изолация. Истински прощаващият никога не би се поставил както по-горе, така и по-долу от всяко друго себеподобно. Когато човек осъзнае, че не е по-различен от всеки друг човек, че той самият греши и то непрекъснато, защото така се учи, тогава може да прости както трябва - а то е да не изпитва изобщо подобна нужда - да прощава или на него да бъде простено. Пада само онзи, който върви. Стоящият на едно место не пада.

Ако обичам някого повече от себе си, значи, че не обичам себе си достатъчно. А щом не мога себе си да обичам както трябва, как бих могла да обичам истински друг. В този случай мога само да се заблуждавам, че обичам.

Пародия на любов и игра на суетата...

Неслучайно е казано да обичаме ближния като себе си. Нито повече, нито по-малко. Останалото е от лукавия.

Редактирано от Maat (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Неслучайно е казано да обичаме ближния като себе си. Нито повече, нито по-малко. Останалото е от лукавия.

Ти ще го обичаш ли-ближния си-ако е убил майка ти,баща ти или детето ти...

:ph34r:

Аз на убиец прошка не давам

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Ако обичам някого повече от себе си, значи, че не обичам себе си достатъчно. А щом не мога себе си да обичам както трябва, как бих могла да обичам истински друг. В този случай мога само да се заблуждавам, че обичам.

Пародия на любов и игра на суетата...

Неслучайно е казано да обичаме ближния като себе си. Нито повече, нито по-малко. Останалото е от лукавия.

Това е отговорът, който ми звучи най-житейски. Надприказването, словоизлиянията и прекомерното цитиране на автори и книги остават далече, бледнеят, съотнесени към ежедневието и по време на празникът " Прошка". Тогава с интерес наблюдавам ПАРАДА . Слушам и се питам дали разбираме достатъчно това, което изричаме - " Да ти е простено от Господа, та и от мен!". И играта продължава. Не знам, Maat, дали е пародия на любов или по-скоро намиране на други средства в борбата за надмощие и себедоказване. Май изобщо не става дума за любов, а?

Ние дори не разбираме/даже се опитваме и да се разубедим/, че хората сме и различни. Различни и в еднаквостта. Да приемем или да простим? Кое е прошката?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Чудя се на словоблудството с думата "прошка". Бегло следя 2 форума и имам впечетления, че е много трудно да се приеме/допусне мнение/учение/сексуалност различна от нашата и то на хора които ме познаваме и със сигурност нямаме нищо общо. За каква прошка и любов иде реч тук? Курт Вонегът беше казал: - Нека да се обичаме по-малко, а повече да се уважаваме.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Еси, конкретно насочено наблюдение, но доколко конкретно диференцираме различните отклонения, както и съответните им (на различните отклонения) реакции. Ето пример - психологията е ограничена наука, но емпирично е установила, че голяма част от психопатологиите се придружават и с изменения в сексуалното влечение. От определена гледна точка, личност с нестандартно сексуално влечение би трябвало да не се отличава в средата на подобен форум, или въобще във виртуалното пространство. Ако това е така, то значи има и съпътстващи отклонения. Не, че трябва да има реакция и неприемане срещу тях по презумпция, но пък зависи от тяхната природа, съвместимостта със средата и т.н... Не изразявам конкретно становище, но въпросът е комплексен, а има и фактори, които няма да спомена сега, защото ще разгорещят именно този проблем. И разбира се, това пак си е становище - просто аз мисля така. Прошка - замислям се сега върху значението на самата дума. Да простиш не означава ли да смалиш нещо, да изтриеш значимостта му, да му придадеш елементарност?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване