Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


[Какво бихте казали на любимите и значимите хора за вас ако знаете,че няма да има утре?Пускам тази тема,защото много често си мисля,че не съм казала всичко,което искам на хората,който обичам,и ако нямам шанс никога повече да им го кажа..,малко тъжно,сигурно повечето хора,избягват да мислят по този въпрос,или просто го мислят но не го казват.

Редактирано от nanyk (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много тъжна тема. Аз съм откровен човек пред хората,които обичам и уважавам.Винаги гледам да си показвам,не само да си казвам чувствата.Няма да е необходимо да им казвам,че ги обичам.Като се замисля,не бих им казала нищо,защото ще ми бъде много мъчно,а и на тях сигурно.Задължително бих си признала някой грях и бих поискала прошка от всички,пред които съм прегрешила.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Веднъж... почти загубих съзнание в един влак, бях сама в купето, не тръгнах да търся помощ - просто се отпуснах и мислите ми потеглиха към смъртта: "Слава богу, че съм родния си град и видях близките си, страшно много ще съжалявам, че не мога да прегърна до болка и да целуна страстно гаджето си, искам поне да го чуя (беше ми свършла Prima-та и не можех да чуквам даже) и тук вече ми стана адски гадно, но си казах - няма за какво да съжалявам, аз го обичам и се радвам, че въобще съм го прегръщала и целувала някога, ако е речено - отивам си без никакви съжаления - но мисълта, че не мога поне да го чуя беше ужасна..." продължението на историята вече не е по темата :bye:

Редактирано от arti (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами на всеки един от нас му предстои това. Един ден да е последния и да няма утре. Жалко е, че не знаем кога е този ден. Обикновенно го разбираме късно. Наскоро почина баба ми. Със съпругата ми бяхме последните, които я видяха в будно състояние и в съзнание. Въпреки многото инсулти, микроинсулти и всички последствия от тях за съзнанието й, тя усещаше, че това е последния и ден, че няма да има утре. Какво направи ли? Поиска прошка от децата си, от внуците и правнуците си. Това поиска. Та това е. За всеки човек винаги има ден последен след който няма утре. За мен важното е да посрещна този ден с мисълта, че съм оставил нещо добро на този свят, да си отида с мисълта, че обичам и че съм бил обичан. Какво бих казал в този ден и в този час. Ами бих казал на съпругата си ( ще съм най-щастливия ако е жива и здрава ) че я обичам повече от всичко на този свят и че толкова години е била до мен в лошо и добро. На дъщеря си, че е най-голямото ми богатство в живота ми. И накрая бих поискал да ми простят за всичко неправилно, което съм сторил през съзнателния си живот, каквото и да е то.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Tози въпрос ми напомни за една серия от "Театъра на Рей Бредбъри" /а може и да го бъркам с "До краен предел"/. Та във въпросната серия точно това беше идеята - един учен както си гледа в телескопа, от това което вижда /не си спомням какво точно/ разбира че тази нощ ще е последната на земята. И направи това, което всеки трябва да направи, без да чака непременно да доиде края на света за да го направи. А именно - отиде до близкия магазин от кадето всяка вечер си пазарува поради единствената причина че беше тайно влюбен в една от касиерките. Този път най-накрая се осмели да я заговори и я покани да излязат след като свърши работа. И т.н. Не смятам да разказвам цялата серия, но написах толкова подробно всичко това защото то е един пример колко сме глупави и нерешителни дори когато става въпрос за нашето щастие и чувства. А най-смешното е, че дори и след примери като този, ние пак си оставаме такива. Тъжно нали... П.П: съжалявам ако отговора ми се е получил малко офтопик.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Малко ще ми е трудно да изразя това което чуствам с думи в такъв момент. Предполагам, че в такава агония и душевен катарзис, бих казала най-силните думи на който е способен човек, за излея това което чуствам към хората който обичам и няма да сме заедно утре.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

аз предпочитам да незнам че няма да има утре,просто ако знам няма да мога за 1ден да направа всичко което искам,а така като незнам просто ще си живея както всеки ден и ще раздавам обичта си.. :kiss2:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много тежка тема...но въпреки това хубава:P Аз по принцип съм от хората, които вярват, че има утре и знаят (или поне се опитват да се убедят, че утре ще е по-добре от днес). Ако няма утре и занеш за това...аз бих се побъркала от тази мисъл. Поради това, че ъм срамежлив човек рядко изразявам своите чувства към свотие любими. Понякога от страх да не ме отблъснат аз ги отблъскам и т.н. Но ако знам, че няма утре ще кажа на всички значими хора за мен, че те са всичко на света, ще кажа, че ги ОБИЧАМ, и че без тях не бих била същата, и никога не бих била по-щастлива, освен с тях. Не мога да си го представя този ден...но ще е трудно за мен. Не съм сигурна, че ако няма утре ще направя това...но така мисля сега. Чудя се кое е по-болезнено - да знаеш, че няма утре и така да си заминеш от този свят, или пък да не усещаш своя край. И двете неща си имат положителни страни...но все пак се чудя кое е по-добре. Хайде като край на това съобщение - ЕЙ ХОРА, ЗНАЙТЕ, ЧЕ ВИ ОБИЧКАМ:offtopic_s:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На мен ми се случи знаех , че повече няма да се видим нищо не казах и ще съжалъвам цял живот. Така ,че по-добре говорете днес ,защото дали ще има утре никой незнае.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Затова всеки ден казвам на близките си и на приятелите си че ги обичам много Защото утре може и да няма-както няма и вчера За мен е така-живея днес,като за последно :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз малко трудно изказвам чувствата си, но сигурно бих казал на хората на които държа, колко ги обичам. Бих поискал прошка за всичко грешно което съм сторил, бих казал някои неща които по една или друга причина не съм казал.

Между другото, като видях темата се сетих за една Тантра, която бях получил преди известно време:

...

Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има – едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме. Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели. Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания. Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво. Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени. Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни". Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни ". Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам. От сега нататък нищо няма да пропусна! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват. Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.

...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Винаги ще има утре! :bedtime2:Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Винаги ще има утре! :shake_puter:Публикувано изображение

Разбира се, че винаги ще има утре! Но един ден утре-то ще е без нас....

Аз също не бих искала да знам, ако няма да има утре, защото много ще боли. И аз бих казала на близките си, че ги обичам, обаче ще боли заради раздялата, която предстои. Не можеш и за един ден да поправиш грешките си например, но е хубаво, както каза Бени, да живеем така сякаш днес ни е последният ден- пълноценно, да се стараем да не правим глупости или да поправим (ако е възможно) вече направените...

ох, нещо се отвлякох....абе, не искам да знам, ако днес ще ми е последния ден!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Такова нещо като "утре" просто не съществува......Винаги живеем само в "днес".Утре-това е само хипотеза.Не съществува.Никога не е имало "утре", няма и да има.Когато настъпи-то си е днес. Тоест-"утре" не съществува-само измислица на болните ни мозъци ....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Такова нещо като "утре" просто не съществува......Винаги живеем само в "днес".Утре-това е само хипотеза.Не съществува.Никога не е имало "утре", няма и да има.Когато настъпи-то си е днес.

Тоест-"утре" не съществува-само измислица на болните ни мозъци ....

Разсъждавах по същия начин. Съществува само сега.

Но понякога грешим...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Разсъждавах по същия начин. Съществува само сега.

Но понякога грешим...

След като си осъзнаем грешките-оправяме ги-и отново пробваме да пробием стената с рога ! Ако не стане-преценяваме какво ни трябва-и пробваме пак.....

p.s. се ла ви Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

След като си осъзнаем грешките-оправяме ги-и отново пробваме да пробием стената с рога ! Ако не стане-преценяваме какво ни трябва-и пробваме пак.....

p.s. се ла ви Публикувано изображение

Понякога онова утре се случва и без тези неща, без опитите и рогата.

Нещата просто се случват, има ги. Заради знанието, че щеги има.

Думите, изречени веднъж, създавали нови, реални светове.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Думите, изречени веднъж, създавали нови, реални светове.

Заради това е важно да говорим повече Публикувано изображение Така ще имаме повече светове да изследваме и покоряваме !

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А когато на другия ден се събудя си казвам: "Я,още един ден ми е дал Господ-благодаря за което! Ще се постарая да го изживея пълноценно-без да наранявам никого,обичайки" :)

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

[Какво бихте казали на любимите и значимите хора за вас ако знаете,че няма да има утре?Пускам тази тема,защото много често си мисля,че не съм казала всичко,което искам на хората,който обичам,и ако нямам шанс никога повече да им го кажа..,малко тъжно,сигурно повечето хора,избягват да мислят по този въпрос,или просто го мислят но не го казват.

Така е...Казвай и показвай на хората на които държиш това...Може да няма утре за теб или за другите около теб...

Така, че само от теб зависи дали ще дадеш своето като грежа или думи или други действия на хората на който най.много държиш...а тези хора винаги са толкова малко, че дори не си признава, че само единици държат на нас истински, а ние дори забравяме това и не ги ценим във времето в, което сме с тях и около тях!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако няма утре ... това би бил най-спокойния ден в живота ми. Бих казала на всички, че го обичам и че се радвам, че са били част от живота ми. На абсолютно всички, които срещна в този ден бих го казала, не само на близките си хора, защото това е което всеки има нужда да чуе в последната си среща с някой. А щом животът ни е срещнал с някого, дори да ни е бил неприятен, дори да сме имали конфликти - значи е имало защо, имало е смисъл и точно така е трябвало да стане ... А сега, когато знам че има утре, винаги гледам само напред и това понякога ми пречи да се радвам на това, което имам сега ...

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Съгласна съм,че ние хората сме измислили месец,ден.Залъгваме се че утре денят ще е по-добър,че слънцето ще изгрее.Всъщност си мислим, ще живея по-добре като завърша,като си намера добра работа,като създам семейство.А после,когато имаме деца,когато пораснат.Всъщност живота ни е този път,който извървяваме до края. Затова трябва да живеем днес,защото утре може и да няма... post-120008-1193510974.jpg

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Такова нещо като "утре" просто не съществува......Винаги живеем само в "днес".Утре-това е само хипотеза.Не съществува.Никога не е имало "утре", няма и да има.Когато настъпи-то си е днес.

Тоест-"утре" не съществува-само измислица на болните ни мозъци....

Щом правим планове за "утре", то "утре" съществува, дори да е само и единствено в "болните ни мозъци". А при положение, че светът ни е илюзия, то и "днес" съществува само и единствено там :)И още нещо относно илюзията: ако преимаше нещата така, не би търсил и давал реално обяснение за болката, врящата вода и ... ;)

Моето мнение: Мразя сбогуванията

Редактирано от yvsot (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Без значение, дали вярваме в това, че ще има утре или не. Дали живеем с миналото, в настоящето или очакваме бъдещето, ако някой ми каже, че това е последният ми ден, бих го направила по най-простия начин...Бих казала на близките си, че ги ОБИЧАМ и бих помолила за ПРОШКА !

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.