Премини към съдържанието

    Препоръчан отговор


    Кой знае как да задържим любовта?
     
    —  Кажи    на    любовта,    че    ще    отскочиш   до „Джуниърс Дели" на Флетбуш авеню в Бруклин да си купиш  баница,   и  в  случай  че  остане,   ще  получи половината.  Тя ще остане.
     
    —  Кажи на любовта, че искаш да получиш частица от нея и вземи кичур от косата й. Изгори косата в евтин тамянник,  който има ин/янг знаци от трите страни. Обърни се на югозапад.  Говори бързо над горящата коса на убедително екзотичен език. Вземи пепелта от изгорялата  коса и  си нарисувай с нея мустаци на лицето. Намери любовта. Кажи й, че си някакъв друг човек.  Тя ще остане.
     
    —  Събуди любовта посред нощ. Кажи й, че светът гори.   Хвърли   се   към   прозореца   на   спалнята   и погледни навън.  Със спокойна стъпка се върни до леглото и увери любовта, че всичко ще бъде наред. Заспи. На сутринта любовта още ще бъде при теб.
     
    Том Робинс, "Бърни Кълвача''

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Прочетох те и ти за мен свърши,
    за теб аз бях ангел, ти крилата ми прекърши.
    Всеки лист от книгата прочетох и ми стана ясно,

    в редовете от лъжи се оплетох, зад корицата е твърде тясно.
     

    Книгата е вечна,
    без начало и без край !
    А участниците в нея са крайно нечовечн,

    всеки вика само "дай"!

    Но за всички идва задната корица, съдържание.
    Там пише само:
    Четете тази книга и ВНИМАНИЕ !!!


    Думите сами се пишат,
    не е нужна химикалка,
    четеш и годините изтичат.
    книгата свърши, ах колко жалко.

    Книгата си има име, но няма си писател.
    Името й е живот, а хората са вечния читател.

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни! Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват… те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не е само това, нали?

     

    Стивън Кинг

    Редактирано от Nemeria (преглед на промените)
    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Молитвата за смирение

     

    Тази красива молитва е написана от американския теолог Райнхолд Нибур през 1943 година.

    Всяка дума в нея носи огромен заряд и крие специално значение за тези, които търсят мир, покой и вяра в момент на криза, отчаяние и несигурност в живота си.

    Преводите и интерпретациите са много в различните езици.

    Вероятно това е най-често изричаната молитва след „Отче наш" в най-новата ни история.

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    В любовта винаги има един,който обича

    и друг който позволява да бъде обичан.

     У.Съмърсет Моъм


    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Има три състояния, които често си приличат,

    но са напълно различни, цъфтят от един и същи жив плет:

    привързаност към себе си, към хора и предмети, непривързаност

    към себе си, към хора и предмети; и накрая растящото помежду им безразличие,

    което прилича на другите две, тъй както смъртта прилича на живота,

    бидейки между два живота — безцветие

    между живата и мъртвата коприва. Това е ползата от паметта:

    да освобождава — не да лишава от любов, а да разширява

    любовта отвъд желанието, и така — да освобождава

    от бъдеще и минало. По същия начин любовта към родината

    започва като привързаност към личното ни поле на дейност

    и стига до съзнанието, че дейността е от малко значение,

    макар и не без значение. Историята може да е робство.

    Историята може да е свобода. Виж, сега те чезнат,

    лицата и местата, заедно с твоето „аз“, което, колкото е можело, ги е обичало,

    за да бъдат обновени, преобразени в друг порядък.

     

    Т.С.Елиът

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    "Истината, приятелю, е, че човек може да бъде нещастен в рая и щастлив в ада. Зависи кой го придружава..."

     

    Джон Стайнбек

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Осъзна, че радостта от живота трябва да се поддържа по всевъзможни начини - не беше необходимо някои да я харесва и обича ... Тя беше това, което е ... Достатъчно беше да може да се радва на малките удоволствия в живота, да започне да вижда хубавото ... Засади цветя на терасата... Ще превърна живота си в празник ... напук на всичко, което ме заобикаля."Пчелата"

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Всъщност, каква е разликата — да умреш млад или стар? Умирайки млад, губиш живота. Живеейки, губиш младостта и себе си. Не е ли все едно? Рано или късно ще стигнеш до ледения човек.
    Не е все едно. Истинската младост не понася полустъпки, полуриск, полумерки, полумладост.
    — Не ти ли изглежда кратък животът? — подпитва леденият.
    Колкото по-сив и скучен, толкова по-дълъг изглежда животът. Предпочитам го кратък, но наситен с напрежение. 
     — Блага Димитрова, Лавина

    Редактирано от Acidgirl (преглед на промените)
    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Трябва да опознае себе си в дълбочина! Да изчисти всички обвивки около себе си и да преоткрие душата си! Знае името си и всичко останало, знае неща, свързани с една начална форма на идентифициране, която родителите са ни втълпили още от ранно детство! Така правят всички - забравят кои са! Започват да се облепват с етикети и го правят цял живот! Повечето хора се идентифицират с пол, години, професия... забравят, че всъщност са това, което е душата им!"Пчелата"
    • Харесва ми 3

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    "Правете като дърветата - сменят листата си, а съхраняват корените си. Такa че - променяйте идеите си, но запазете принципите си!"

    Виктор Юго

    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

     

    Във всяка секунда на този свят има една дълга върволица от плачещи хора и една по-малка от смеещи се. 

    Но има и трета върволица, която вече не плаче и вече не се смее. 

    Най-тъжната от трите. За нея ми се говори.

     

                                                                                                                                                Георги Господинов

     

    много любим..

    „Можеш да лежиш на моста и да гледаш как тече водата. Или да тичаш, или да се разхождаш с червени ботушки из блатото, или да се свиеш на кравай и да слушаш как дъждът трополи по покрива. 
    Да си щастлив, е много лесно.”

    „В края на ноември”, Туве Янсон

    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    "Сега изведнъж видях, че можех да бъда нещо за някого, просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш ли го, звучи много просто, но ако се размислиш, то всъщност е огромно, безкрайно… То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за Любовта, за друг човек обаче може."

     

    "Трима другари", Ерих Мария Ремарк

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    "— Поганец няма да стана — тихо и упорито повтори момчето.

    — Три бащини заръки имам до тебе и искам да се закълнеш, че ще ги изпълниш. Не те ли хванат турците, ще ги забравиш. Ала никой не знае божите пътища. И тъй, слушай! Ако те хванат турците, когато те поведат на излизане от долината, ще минете по Сюлейманаговия камен мост. Първата ми заръка е, като минете по моста, вързан-невързан, да се хвърлиш в бързея. Водата ще те отвлече. Може да те удави, може да те изхвърли жив, ала никой не ще те намери, ни жив, ни трупа ти, защото по брега на реката няма път. Запомни ли?

    — Запомних, татко — рече Мирчо.

    А Манол помълча, преди да каже втората си заръка:

    — Втората ми заръка е, ако не можеш да се хвърлиш от моста, щом стигнете Милото господи, спри се и се обърни назад. Все едно че искаш да видиш за последен път Елинденя. Обърни се така, че гърдите ти да бъдат към каменните кръстове. Аз ще съм скрит в гробищата и ще те устреля право в сърцето. Да стоиш и да не мърдаш.

    ................

    — Третата ми заръка е, ако не се хвърлиш от моста и ако не те убия горе на Милото господи, щом се стесни пътят при Девицата, да скочиш в пропастта. Там хората могат да вървят само един след друг. Ако смогнеш, дръпни някой след себе си. Водата може да те влече и да те извлече жив. Ръката ми може да трепне и да не те улуча в сърцето. Ала от пропастта жив няма да излезеш. Там се хвърлила някога една девойка, затова на скалата й викат Девицата. Щом е можала да се хвърли жена, какво остава за тебе? Това са те, трите ми бащини заръки. Чу ли ги, татьовото?

    — Чух, тате — отвърна момчето.

    — А сега, закълни се — рече Манол. — Закълни се върху костите на майка си и върху този нож."

     

     

    "— Един чан да се пропука, един да не е настроен на гласа си, и цялата песен ще изтече в земята.

    А разбрах, че не говореше само за чановете."

     

     

    "И Манол разбра що значат тия думи и що искат турците в село. Притегли момчето до себе си и само рече:

    — Не децата ни искат да правят еничари, а всички нас искат да направят еничари. Да видим сега, сине, дали бащата ще има сили да стори това, което искаше от сина си."

     

     

    "Слушай, Маноле кехая. Поисках ти най-скъпото, да те заболи. Защото за голямо село трябва голяма жертва."

     

    "И ще ти кажа защо ми е двойно мъчно, че купувам от тебе Петгласец с тия чанове.....

    Тая планина бащите ми са я купили с мечовете си, а пък аз я купувам с чанове."

    Редактирано от shefkata (преглед на промените)
    • Харесва ми 4

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.Йордан Радичков

    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    "На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."

    Александър Дюма, "Граф Монте Кристо" 

    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    „- Гърнясала сланино! Дано да се въвонейш! - викаше булка Варлаамица от крушата.

    - Дървенице, кръвопийке! Дано да пукнеш! - викаше булка Салямсъзка от покрива при коминя.- Да те порази Господ!- Да те убие чумата!- Да те прокъсне!- Да се вампирясаш!- Огън да гори тебе и децата ти!- Живеница да ви изяде двама ви!- Гиди свиньо, дванайсеткиньо!- Гиди ялова кукувицо!- На въже да видя мъжа ти и ти отдолу да му люлейш краката!- На кол набит да видя твоя и самодиви да играят хоро около него!“ 

    Иван Вазов, „Чичовци“

     

    :lol6:

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    .. много добре познавах този тип мъже. Знаех колко е трудно да се прекрати подобна връзка. Обърканите сигнали поддържаха драмата и адреналина, а мисълта колко прекрасно би било- стига само той да реши да рискува - правеха решението за край почти невъзможно. Кое момиче не би искало да достигне недостижимото?

    Силвия Дей

     

    Публикувано изображение

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Хората влизат в живота ти и излизат от него. Някои си струва да задържиш и даже да се бориш за тях, но други трябва да пуснеш да си тръгнат. Това е много важен урок, приятелю. Трябва да намериш начин да разбереш кой е до теб, за да даде стойност на живота ти, и кой е до теб, за да я отнеме. Ако някой ти я отнема, откажи се от него. Дошло е времето да си тръгне. Ако има емоции, които те ограбват, откажи се от тях.„Компасът“, Тами Клинг, Джон Елис

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Навикнал съм с глава да ходя права, да следвам свойта воля упорита; и крал да ме погледне във очите, не бих навел челото и тогава.

    Хайнрих Хайне – "На моята майка"

     
    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Публикувано изображение

    Цитат от вестник Знаме (1875)

    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.