Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

tuksum

Къде да търсим щастието?

Препоръчан отговор


Да пофилософстваме и да помъдруваме над този вечен въпрос. Разбира се, от гледна точка на езотериката и тъй нататък и от личната ни гледна точка.

Как смятате, къде можем да търсим щастието? Ще кажете, че всеки намира щастието си на различно място. Хм, много от хората цял живот се стремят към щастие, но колкото и да постигат в живота, пак не намират щастие. Разбира се, че недоволството от обстоятелствата е движеща сила на развитието, но можем ли все пак в този живот да намерим щастието. Не ви говоря просто за удовлетворение от положението, а наистина за щастие. Какво казват духовните науки по този въпрос? Какво ще кажете и вие?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Казвам ти, че нито философията, нито езотеричните учения, които по същество са философии също, могат да ти покажат къде да търсиш щастието. Щастието... се открива на онзи, който съумее да се усмихне на едно малко цветенце, поникнало някъде ненамясто сред вихъра на прашната суета човешка и от това да се чувства безкрайно щастлив.

Щастието се намира вътре във всеки от нас. И нищо външно не може да събори човек, открил го там.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Да пофилософстваме и да помъдруваме над този вечен въпрос. Разбира се, от гледна точка на езотериката и тъй нататък и от личната ни гледна точка.

Как смятате, къде можем да търсим щастието? Ще кажете, че всеки намира щастието си на различно място. Хм, много от хората цял живот се стремят към щастие, но колкото и да постигат в живота, пак не намират щастие. Разбира се, че недоволството от обстоятелствата е движеща сила на развитието, но можем ли все пак в този живот да намерим щастието. Не ви говоря просто за удовлетворение от положението, а наистина за щастие. Какво казват духовните науки по този въпрос? Какво ще кажете и вие?

Щастието- това са безбройно много единични мигове,които не се повтарят в пространството от време.

Виж написах ти го като математическо определение.

Щастието е вътрешно качество. То не е дадено всекиму.И е различно при различните хора.

Мен може да ме ощастливи изящна дреха или красив рус мъж с бебешка бяла кожа и дълги крайници.

Теб може да те ощастливи скъп телефон или автомобил.

Трети може да стане щастлив ако погоди номер на някого.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Ето - аз дишам,

работя,

живея..."

... Мисля си, че това само по себе си е щастие. Да търся нещо, ако не мога да го изживея си е недостижим хоризонт. Щастието е като мечтите, а те не се преследват и търсят-изживяват се.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
"Ето - аз дишам,

работя,

живея..."

... Мисля си, че това само по себе си е щастие. Да търся нещо, ако не мога да го изживея си е недостижим хоризонт. Щастието е като мечтите, а те не се преследват и търсят-изживяват се.

Как? Къде?

Редактирано от tuksum (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Кое как? Как да изживявам щастието ли? Та то си е моето вътрешно преживяване. Рецепта няма. Там : "Щастието се намира вътре във всеки от нас".Харесва ми мисълта на Maat. Вътре в мен са моите емоции, чувства и любов.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Как смятате, къде можем да търсим щастието?

Според мен в начина по който сме си устроили живота.

В съотношението между задоволство от битието и положените усилия (или платената "цена") за да ти е добре.

Щастието не е в парите, но парите ако ги има в по-голямо количество допринасят за постигането на щастие.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Според мен в начина по който сме си устроили живота.

В съотношението между задоволство от битието и положените усилия (или платената "цена") за да ти е добре.

Щастието не е в парите, но парите ако ги има в по-голямо количество допринасят за постигането на щастие.

Да, но казах, че не говорим за задоволство, а за щастие. Струва ми се, че всеки би могъл да постигне задоволство от живота, ако положи доста усилия. Но, всички полагат усилия, за да постигнат щастие, но... май не се получава. Защо така? Все пак, задоволството не е щастие, въпреки че и то е много желано. На човек май все му липсва нещо.

Редактирано от tuksum (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Жена ми вика че е щастлива че си има дете.

Виж колко е лесно.

Дали семейството е Върховната Реалност, която те прави щастлив/а?... Или е илюзия, която после се обръща обратно срещу тебе?... cool.gif

Ако сме на принципа на "моментното щастие" сме в О-майа... ;)

Редактирано от U.Ra (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Но, всички полагат усилия, за да постигнат щастие, но... май не се получава. Защо така? Все пак, задоволството не е щастие, въпреки че и то е много желано. На човек май все му липсва нещо.

Да. Все не му стига. Има едно много просто обяснение. Липсата е кардинална. Търсим нещо, което сме забравили как изглежда, а намираме само сенките му, проекциите му, в един свят на проекции ... Явно не търсим където трябва и каквото трябва.

Добре е поне, че се сещаме, че нещо ни липсва.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И какво се оказва сега, има ли щастие? ohmy.gif Дали изобщо съществува или цял живот преследваме една химера?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сам си отговаряш. Но може да не ти харесва този отговор... Той и не е за харесване.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вярно беше казано, че щастието е в нас самите. То се постига независимо от външните условия. Щастие е просто, че си. Щастието е самият Живот. То не идва защото си постигнал нещо, то си е винаги в нас, но ние винаги намираме с какво да го заглушим. Човек няма нужда от причина за да бъде щастлив. Всеки има в себе си един безкраен потенциал, който да изяви - какво по-голямо щастие от това!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Дали семейството е Върховната Реалност, която те прави щастлив/а?... Или е илюзия, която после се обръща обратно срещу тебе?... cool.gif

Ако сме на принципа на "моментното щастие" сме в О-майа... :blow out candles:

Понякога си мисля че е много добро умение да се радваш на илюзиите и да извличаш максимално щастие от тях.Всъщност живота си го спомняме точно като отделни моментни картини.Така че щастието няма как да не е моментно освен ако не си перманентно щастлив..... cool.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Вярно беше казано, че щастието е в нас самите. То се постига независимо от външните условия. Щастие е просто, че си. Щастието е самият Живот. То не идва защото си постигнал нещо, то си е винаги в нас, но ние винаги намираме с какво да го заглушим. Човек няма нужда от причина за да бъде щастлив. Всеки има в себе си един безкраен потенциал, който да изяви - какво по-голямо щастие от това!

А що е "живот"?... телесни функции на поддържане на метаболизма на телесната машина?.. cool.gif

ТОВА "щастие" ли е?.... cool.gif

"Постижения" къде?... За семейство, род, родина, човечество?... Ти пробвал ли си да даваш материални блага на хора и после да им "спреш кранчето"?... :blow out candles:

Редактирано от U.Ra (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
А що е "живот"?... телесни функции на поддържане на метаболизма на телесната машина?.. cool.gif

ТОВА-

izbori.jpg

щастие" ли е?.... cool.gif

Честно казано -не знам.Възможно е.Може би щастието има разновидности. cool.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Честно казано -не знам.Възможно е.Може би щастието има разновидности. cool.gif

Истината има също 'разноводности'. :P След "2" надолу се наричат(разновидностите) "илюзии" със 'степен и коефициент 'на илюзорност .. ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Вярно беше казано, че щастието е в нас самите. То се постига независимо от външните условия. Щастие е просто, че си. Щастието е самият Живот. То не идва защото си постигнал нещо, то си е винаги в нас, но ние винаги намираме с какво да го заглушим. Човек няма нужда от причина за да бъде щастлив. Всеки има в себе си един безкраен потенциал, който да изяви - какво по-голямо щастие от това!

Не мога да се съглася, че щастие е просто, че си. Кой е щастлив просто от това, че е? Не и аз, а според мен това важи и за почти всички хора. Иначе нямаше всички все да се стремят към нещо, което да ги направи по-щастливи.

Прав е neo, че си спомняме живота само на отделни моменти, моментите на щастие (поне тях предпочитаме да си спомняме) и че не можем да сме перманентно щастливи. Илюзиите наистина дават щастие, но илюзорно щастие. Не, че ако имаме друго щастие то няма да е илюзорно. Но на мен отдавна ми е писнало да живея с илюзии. Искам щастие в реалността (само не ми развивайте мъдри философски мисли за това какво е реалността, мисля, че е ясно какво имам предвид).

Та, дали може да се постигне щастие в реалността, без илюзии, в пълно и ясно съзнание, без да се радваме просто на това, че сме - защото само това не стига? Хм, сложен въпрос...

Редактирано от tuksum (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пълно щастие няма!Има щастливи мигове,които можем сами да си доставим... cool.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

От будистка гледна точка има два вида щастие. Относително и абсолютно.

Относителното щастие зависи от причини. За различните хора са необходими различни неща за да са щастливи. Пари, слава, власт, приятели, семейство, наркотици, форуми, работа, малко цветенце ... много и различни неща. Когато ги имаме или постигнем сме щастливи.

Това което обединява всички тези видове щастие е, че тъй като зависи от причини, то е нетрайно в същността си. Преходното щастие е относителният вид. Появява се, когато има условия за това, променя се през цялото време и рано или късно изчезва.

Абсолютното щастие е може да се каже истинската ни същност. Огледалото зад постоянно променящите се картинки. Това което гледа през очите, слуша през ушите, мисли мислите и е между и зад тях. Преживяването на това, което сме, на истинската природа на нещата е абсолютно щастие, просветление.

Това, което пречи да преживяваме така е егото, съвкупността от "смущаващи" емоции, като невежество, гняв, алчност, гордост, ревност... и закостенели дуалистични идеи и навици. Колкото по-малко е егото - толкова по-щастлив е човек. Лисата на его е абсолютно щастие.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
От будистка гледна точка има два вида щастие. Относително и абсолютно.

Относителното щастие зависи от причини. За различните хора са необходими различни неща за да са щастливи. Пари, слава, власт, приятели, семейство, наркотици, форуми, работа, малко цветенце ... много и различни неща. Когато ги имаме или постигнем сме щастливи.

Това което обединява всички тези видове щастие е, че тъй като зависи от причини, то е нетрайно в същността си. Преходното щастие е относителният вид. Появява се, коагто има условия за това, променя се през цялото време и рано или късно изчезва.

Абсолютното щастие е може да се каже истинската ни същност. Огледалото зад постоянно променящите се картинки. Това което гледа през очите, слуша през ушите, мисли мслите и е между и зад тях. Преживяването на това, което сме, на истинската природа на нещата е абсолютно щастие, просветление.

Това, което пречи да преживяваме така е егото, съвкупността от "смущаващи" емоции, като невежество, гняв, алчност, гордост, ревност... и закостенели дуалистични идеи и навици. Колкото по-малко е егото - толкова по-щастлив е човек. Лисата на его е абсолютно щастие.

Че то има ли човек без поне малко его, който да не желае нищо? Е, може да има, но в момента се сещам само за хора, които са плужеци.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Проблема не е толкова в желанието, по-скоро е във вкопчването. Всичко е нетрайно. Всичко се появява от причини и условия, всичко се променя през цялото време и рано или късно изчезва.

Липсата на его означава, че човек е щастлив с това което е, с което има или няма, с всичко. Човек е щастлив независимо дали нещо се случва или не се случва, човек винаги е в добра компания, каквато и да е тя, всичко винаги е свежо и ново, без значение дали е в процес на раждане, промяна или умиране.

Огледалото зад картинките винаги е.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Някои хора казват, че щастието само ще те намери. Аз не съм съгласна. За мен, истината е, че щом, не потърсиш сам щастието си, значи не го искаш достатъчно. Не знам от къде ми хрумна да направя асоциация с рая, но се сетих за един цитат от един филм - "Плажът", в който главният герой на Ди Каприо казваше:

"Раят не е място, раят е миг ...почувстваш ли го, той живее завинаги в теб..."

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Проблема не е толкова в желанието, по-скоро е във вкопчването. Всичко е нетрайно. Всичко се появява от причини и условия, всичко се променя през цялото време и рано или късно изчезва.

Липсата на его означава, че човек е щастлив с това което е, с което има или няма, с всичко. Човек е щастлив независимо дали нещо се случва или не се случва, човек винаги е в добра компания, каквато и да е тя, всичко винаги е свежо и ново, без значение дали е в процес на раждане, промяна или умиране.

Огледалото зад картинките винаги е.

Е, с това вече не мога да се съглася. Ти например достигал ли си до такова състояние? Смятам, че това е примирение, въпреки, че ти сигурно ще кажеш, че не е така. Примирението забавя развитието, а човек обикновено иска да се развива. Пак опираме до въпроса за егото, но то трябва два бъде задоволено. Дали егото може изобщо да бъде задоволено за достатъчно дълго време, за да се чувства човек щастлив, се питам аз?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...