Последен влак

Такава ли била работата?! Защо пак другият ми профил , в който влизам чрез туитър е заключен, бях И наказана там да не влизам една седмица, но и аз не разбрах защо? Аз искам да знам КАКВО ТОЧНО ИСКАТ ОТ МЕНЕ НЯКОИ ДРЕБНИ ДУШИЦИ?!НЕ БЕШЕ ЛИ ДОСТАТЪЧНО ,ЧЕ НОНСТОП  ПРОВЕРЯВАХ И КАЧВАХ ИЗТРИТИТЕ МОИ КЛИПОВЕ И  СТИХОВЕ ДОСЕГА?  Но не можете да ме спрете, дори и .... "ако бях се родила река". - баба Глория  и леля Галена.

ПО ПОСТА И  КЛИПА МИ -Гарите пропуснах , но моят влак ГО ИМА , НЕ Е ЗА РЕМОНТ, КАТО ВЛАКОВЕТЕ НА ТЕЗИ , КОИТО МИ ПРЕЧАТ!

А.Х.Т. sekirata cekupama

Росо, защо се правиш на ощипана мома, виж се какви "поезии" твориш!

СИТУАЦИЯ

Дойде във нашия квартал производител,
на наше сиренце и масълце,
цени прилични, може всеки жител
да си закупи родно от сърце.

Загубих ума и вкуса си спомних
на наша мандра, българския вкус,
и кашкавалчето е наше, Боже:
- Момче, навярно Бог те пусна тук!

Не ща ям аз вече европейско
нито от Брюксел, нито от Париж,
нито от Немско, нито от еврейско,
нито от Турско или от Дръндиш.

И вием се така, една опашка.
И мери точно младото момче.
И ни продава вкусотия страшна,
и ни мирише сякаш на селце.

- Ръце ви златни, - казвам с благодарност.
А той се трогва, пък се сепвам аз
поглеждам - неочаквано в торбата,
той сложил бонус даже малка част.

И моля се, дано е на пазара,
и магазинът да не си смени,
защото си припомняме буквара
на българските хубави храни.

8 октомври 201г., София
Росица КОПУКОВА

ИСТОРИЯТА НА МОЕТО ПАЛТО

Беше хладен и златен октомври,
умаляло ми беше палто,
но запазено, сякаш шедьовър,
чудна кройка. Реших, за добро

да го дам на жена с три деца,
ниски доходи, тя - продавачка,
да се топли през зимата зла.
И го дадох, но шефът я смачка.

Той видял този дар и решил,
че го нося аз за магазина,
тутакси й го взел с поглед мил
и продал на клиентка безименна.

Онемях. Исках разговор аз
да направя със него по - после.
- Не, недей. Съкращава за час
и ще ходя и гола, и боса.

Тъй ми каза . Душата ми взе.
Топло яке намерих тогава.
И по здрач й го дадох, поне,
идва студ, да не се разболява.

Колко плака горката, не знам.
После той си закри магазина.
Но и днес през октомври оттам,
плача аз, колчем близо намина.

7 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА