Безсмъртието: Може ли науката да победи смъртта?

0
1132

Демографските специалисти изчисляват, че преди нашето поколение приблизително 100 милиарда души са живели и умрели и нито един от тях не се е върнал, за да потвърди съществуването на задгробен живот, поне не според високите доказателствени стандарти на науката. Това е реалността на човешкото съществуване. Memento mori, както казват средновековните християни – Не трябва да забравяме, че ни предстои да умрем.

Защо трябва да умираме? Теолозите и религиозните вярващи отдавна имат готов отговор: смъртта е просто преход от настоящия етап на живота ни към следващия в космическия цикъл на съществуването ни. В религиозния мироглед смъртта не се нуждае от друго обяснение, освен „Бог иска това“, което е част от обяснението за божествения дизайн на живота, който ще се разкрие пред нас, след като стигнем от другата страна, като това обикновено включва уреждане на всички сметки в живота ни, чрез една финална равносметка, което е резултат от нечия воля за изкупление.

Повечето учени обаче са по-твърди реалисти по отношение на смъртта. Според тях тя е резултат от два факта за природата: Първият е Вторият закон на термодинамиката или фактът, че в нашата Вселена ма стрела на времето, която води до ентропия и износване на живите организми, всички системи и „подредена материя“, като от нея произхожда и очакването за евентуалната смърт на всички системи – от звездите до хората към самата Вселена. Вторият факт е логиката на еволюцията или фактът, че естественият отбор е създал безсмъртни гени чрез нашето потомство, но смъртни тела, тъй като ресурсите се разпределят по-добре, когато трябва да бъдат предназначени за бъдещите поколения, а не да бъдат използвани за поддържането на живо на стари прабаби и дядовци – ние умираме, за да могат другите да живеят. Ако това не се случваше, вероятно бихме изпаднали в сценарий, сходен до този от известния роман „Бъдеще“ на руския белетрист Дмитрий Глуховски.

През изминалия четвърт век обаче някои учени, особено онези, които не вярват в безсмъртието на душата или етера (и следвайки остроумието на Уди Алън относно човешкото безсмъртие), които не искат да живеят само чрез децата и работата си, а искат да продължат да живеят физически в апартаментите, чиято ипотека са изплащали горе-долу през половината си живот, са поели голямата цел да удължат човешкия живот до векове, хилядолетия и дори завинаги. Кои са тези технологични мечтатели?

Крионика

Събрана в една фраза, целта на криониката е „замразяване, изчакване, реанимиране“. Идеята е преди настъпването на смъртта, човешките тела да бъдат замразени, за да бъдат съхранени до деня, когато медицината и науката ще са постигнали технологии, които да могат да върнат телата към живота, след което хората, подложили се на процедурата, да бъдат реанимирани. Наистина идеята звучи като цел с неопределен срок, каквато в действителност представлява. В момента някои американски компании предлагат тази услуга на платежоспособните си клиенти чрез витрификация на мозъка, което включва превръщането на криоконсервираният човешки мозък в подобно на стъкло вещество.

Може ли технологията да сработи? Известният невролог Кристоф Кох изразява скептицизма си относно ветрификацията на мозъка: „Към днешна дата нямаме доказателства, че витрифицираният мозък може да бъде активиран отново по-късно, а всички спомени и негови функции да бъдат върнати.“ Привържениците на криониката посочват, че телата могат да бъдат замразени и възстановени, но нещата с мозъка стоят по по-различен начин, тъй като процесът на замразяване унищожава невроните, които съхраняват спомените. Към момента няма доказателства, че някой, чийто мозък е бил замразен, ще може да бъде върнат отново към живота. За щастие на компаниите, които предлагат такъв тип услуги срещу милиони долари, техните клиенти няма да имат възможността да предявят съдебни претенции срещу тях…

Екстропия

Както за някои от вас подсказва името, екстропията е идея, поддържана от хора, които смятат, че могат да се борят срещу ентропията. Като се има предвид страховитата сила на Втория закон на термодинамиката, който твърди, че Вселената е в постоянно състояние на ентропия, това наистина са смели мислители с провокативни идеи.

Целите на привържениците на екстропията за подобряване на човешкото тяло са силно утопични – по-дълъг живот, по-висока интелигентност, по-голяма мъдрост, подобрено физическо и психическо здраве и премахване на политическите, икономическите и културните граници пред личностното развитие и социалния прогрес. След като всичко това бъде постигнато, естествената следваща стъпка е „безсмъртието“, както казват самите те.

Проблемът е, че нашата смъртност изглежда е програмирана във всяка клетка, орган или система в нашите тела, така че безсмъртието ще изисква решаването на множество проблеми с високи нива на сложност, при това едновременно. Дори ако успеем да преминем горния таван на продължителността на човешкия живот от 125 години, като решим тези безброй проблеми, кой знае какви допълнителни медицински пречки могат да възникнат. Някои привърженици на екстропията не са толкова футуристични – вместо да се борят за утопичната цел на безсмъртието, те се придържат към по-скромната цел да се живее до 150 години при относително високо качество на живот – това определено е нещо, което си струва да се цели.

Трансхуманизъм

Трансхуманистите възнамеряват да трансформират човешкото състояние първо чрез промяна на начина на живот, включваща диети и упражнения, а след това да внесат и редица подобрения в нашето тяло и да заместват износените и увредени тъкани и органи – например да заместват увредени колене с изкуствени такива, като същото важи за ставите, сърцето и т.н., а след това смятат да приложат генно инженерство, като всичко това ще бъде с целта да бъде поет контрола върху еволюцията и да бъде превърнат нашия вид в нещо по-здраво и с изключително високи когнитивни способности.

Един от най-интригуващите привърженици на трансхуманизма е Ферейдун М. Есфандри, накратко наричан FM-2030, като 2030 е годината, в която той щеше да навърши 100 години. „Ако успея да доживея до 2010 г.“, каза той на Лари Кинг в интервю от 1990 г., „вероятно ще оцелея до 2030 г. А, ако оцелея до 2030 г., има отличен шанс да достигна безсмъртие.“ За съжаление, FM-2030 доживя до 2000-ната година      , когато беше поразен от рак на панкреаса. Сега неговото тяло пребивава в казан с течен азот във Фондацията за удължаване на живота на Алкор в Скотсдейл, Аризона.

Прехвърляне на личността на компютър

Има много учени и обикновени хора, които искат един ден да предложат на човека възможност, неговото „Аз“, „душа“ или както наричате информационния модел, който представлява вашите мисли и спомени, съхранени в главния мозък, да бъде прехвърлено в компютър. Привържениците на тази идея я наричат още „сингулярност“, а един от най-видните активисти на това движение е Рей Курцвейл, който е автор на книгата „Сингулярността е близо“. Неговите аргументи започват с това, което той нарича „закон за ускоряване на възвращаемостта“, който твърди, че постиженията в сферата на технологиите се ускоряват в прогресия. Така например, законът на Мур прогнозира точно удвояването на компютърната мощност от 60-те години на миналия век насам. Настоящите прогнози, на които разчитат привържениците на сингулярността, са, че светът ще се промени повече през следващия един век, отколкото се е променял през предишните хиляди векове. С наближаването на момента на постигане на Сингулярност, казва Курцвейл, светът ще се променя повече всяко десетилетие, отколкото се променял през хиляди векове, а с ускоряването и достигането до Сингулярността светът ще се промени повече за една година, отколкото се е променил през цялата си история.

Така едно от очакванията на привържениците на сингулярността е през 2030 г. нанороботи в кръвта ни да унищожава патогените, да премахват остатъците от различни инфекции, да освобождават телата н от съсиреци, запушвания и тумори, да коригират ДНК грешки и да обръщат процеса на стареене.

„Вярвам, че около 2029 г. ще достигнем точка на развитие, при която медицинските технологии ще могат да прибавят една допълнителна година, с всяка изминала година, към продължителността на живота ви“, казва Курцвейл. Тъй като темпът на напредък на медицинските технологии се ускорява, годините ще се натрупват в продължение на десетилетия, векове и след това, евентуално ще ни предоставят вечен живот. Докато това обаче се случи и тази възможност е близо до нас, привържениците на идеята за Сингулярността казват, че за да избегнем проблемите, на които биологичния субстрат на нашите тела се натъква, би било разумно да качим копие от нашата личност на компютър.

Можем ли някога да бъдем наистина безсмъртни?

Честно казано, съм скептичен. Оценявайки сравнително всички идеи за безсмъртие, основани на науката, криониката изглежда по-естествен залог от качването на копие от нашата личност на компютър, защото интуитивно, запазването чрез замразяване, съхранение, размразяване и затопляне, събужда тялото ни и не е непознато на медицината, когато органична материя трябва да бъде съхранена за неограничен период от време. Въпреки това, предизвикателството със съхраняването на невроните чрез замразяване на този етап не е преборено, като няма и гаранция, че това някога ще се случи.

Също така криониката е толкова необещаваща, далечна и несигурна, че ако се интересувах от варианти за постигане на безсмъртие, бих избрал експропианците или трансхуманистите, защото поне те предлагат по-прагматичен, постепенен и една идея по-конкретен подход, който можем да използваме още от днес – да спазваме диета, да правим упражнения и промени в начина си на живот. Така че нека продължим по този път и да видим докъде можем да стигнем.

В крайна сметка обаче екстропията ни обещава да ни даде желаните резултати в дългосрочен план, а не в краткосрочен – вероятно постигането на безсмъртие, за което говорят нейните привърженици, ще се случи много, след като нашите животи са приключили. Въпреки че диетите, упражненията и здравословния начин на живот определено са добри неща за нашия организъм, имам сериозни съмнения, че те могат да удължат живота ни много над настоящата граница от около 125 години. Когато тази бариера бъде премината, след десетилетия или векове, то тогава скептиците ще започнат да разчитат на решенията, които привържениците на екстропията предлагат. Междувременно, независимо дали има отвъден живот, ние живеем тук и сега, така че трябва да се възползваме максимално от времето си, като използваме всеки ден, всяка среща, всеки човешки контакт, така че да извлечем един автентичен смисъл от тях.

4.2 5 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
0 Коментара
Отзиви
Всички коментари