fbpx
1.8 C
София

Неочакваните последствия от COVID-19 пандемията: в Южна Америка започна златна треска

Най-четени

Даниел Десподов
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Новинар. Увличам се от съвременни технологии, информационна безопасност, спорт, наука и изкуствен интелект.

Когато COVID-19 достигна тропическите гори на Амазония, непрекъснатият рев на бързите катери, превозващи най-различни товари по речната система на Амазонка, почти се е прекратил, споделя Хосе Грегорио Диас, представител на племето Вакуенай Курипако (Wakuenai Kurripaco). Но има един друг звук, който никога не прекъсва, добавя той. Това е ръмженето на шлеповете, влачещи големи драги за незаконен добив на злато от земите на коренното население.

‘Нямаше никакъв друг транспорт, всичко бе спряно и прибрано’ – казва Хосе Диас. ‘Очевидно бе, че тези хора имат разрешение да продължат добива на злато и необходимите връзки, понеже нито военните, нито различните организирани групи, контролиращи тези райони, не можеха да ги спрат’.

Това, което Диас вижда в своето село, съвсем не е единичен случай. В новия отчет на Института за световни ресурси (World Resource Institute – WRI) се казва, че в цялата Амазония, която е огромен горски пояс от екваториални гори с богато биоразнообразие, заемащи около 40% от площта на Южна Америка, рязко е нараснал добива на злато поради ръста на цената на този скъпоценен метал. Заради COVID-19, добивът на злато изведнъж стана икономически много изгоден и това задълбочи ‘златната треска’, която от години разрушава този регион, познат като белите дробове на планетата.

‘Аз работя с местните повече от 15 години’ – казва още Диас, който е и генерален координатор на COICA – най-голямата организация на коренните народи в Амазония. ‘Никога не сме имали подобна криза. Имаме чувството, че са решили да ни изтребят’.

Анализът, публикуван тази седмица от Института за световни ресурси, бе проведен съвместно от WRI и Социално-екологичната информационна мрежа на Амазония (RAISG). Статистиките показват, че стремителният ръст на златото от над 35% годишно и напускането на правоохранителните органи от местата за добив на злато, дава възможност на незаконните златотърсачи безнаказано да процъфтяват.

‘Без съмнение, пандемията задълбочи ситуацията’ – заяви Петер Вейт, съавтор на този отчет. ‘Но златната треска в Амазония започна много преди COVID-19 – бих казал преди около осем или по-точно, девет години’.

Въпросът не е само в законността: отчетът доказва, че промишленият добив обхваща над 18% от цялата площ на този регион. Легалните и нелегалните участъци на добива на злато покриват 20% от земите на коренното население от тези места. Доказано е, че в тези региони темповете на обезлесяване са три пъти по-високи в сравнение с местата, където не се извършва добив на скъпоценния метал.

Незаконният добив, особено на злато, е станал за мнозина важен източник на доход, Според думите на Диас, местните миньори, които често са наричани ‘гаримпейрос’, работят в Амазония вече няколко десетилетия. Но през последните години техният брой се е увеличил, най-вече защото цената на златото продължава да расте и неговият добив е икономически изгоден. Според различните оценки, към днешен ден в този регион работят над 500 000 дребни златотърсачи. Повечето от тях са бедни селяни, които се опитват да се изхранят чрез копаене на земите и управление на бързите катери, превозващи златото, както и с приготвяне на храна за миньорите.

Преди около десетина години някои от по-едрите гаримпейрос са започнали да работят съвместно с групите наркотърговци, превозващи кокаин и листа на коката из целия регион, понеже златото е  много добро средство за пране на пари. В отчета се казва, че неговата ликвидност е по-висока дори и от тази белия прашец. Може да се каже, че броят на незаконните участъци за добив на злато е равен на броя на нелегалните писти за излитане и кацане на самолетите.

Към 2019 година Латинска Америка става най-опасния регион в света от гледна точна на защитниците на околната среда, се казва още в доклада на Global Witness. В този регион са станали две трети от убийствата на 212-те екологически активисти за изтеклата една година Противодействието на законния и незаконния добив на ценни метали се е превърнало буквално в най-опасната политическа пропаганда.

И до ден днешен не се знае точно, кой стои зад тези нелегални операции. Разчетите показват, че всеки миньор получава неголямо количество злато, но за една година това са около 100 тона от ценния метал.

Процъфтяването на нелегалния добив може да се обясни с липсата на контрол на покупката и продажбата на злато в тези региони. Така например, в Бразилия гаримпейрос нямат право да продават златото в бижутерийните магазини и се налага ценния метал да бъде продаван на финансовите институции. Местните банкови клонове са на практика малки магазинчета, в които всяка покупка на скъпоценния метал задължително се оформя на хартия. По закон тези банкови клонове и филиали трябва да знаят как се казва човека, продаващ златото и откъде го е взел. Но тези продажби никъде не се вписват по електронен път и това е просто къс хартия, на която гаримпейрос ръчно записват своите имена и предполагаемото местонахождение на златото.

По-късно, когато златото се изпраща към централните офиси на банките, никой не проверява наистина ли всяка една унция злато е получена от местата, които са описани в тези хартийки. Съдебното разследване е твърде трудно, понеже държавните служители трябва да разгледат хиляди ръчно написани документи, които често са написан с лош почерк и в тях са посочени неверни имена и несъществуващи места.

Сега се търсят нови начини за ефективен мониторинг на движението на това злато, но едва ли през следващите една-две години ще бъде постигнато нещо съществено.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

4 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини