Иран смята да се изолира от Световната мрежа, като създаде своя собствена мрежа

0
78

Иран възнамерява да създаде вътрешна „национална информационна мрежа“. Ходът на иранското правителство е продиктувано от осъществените компютърни атаки от правителствата на САЩ и Израел през последните години, свързващи се със шпионските програми Ducu, Stuxnet и особено тези наFlame. Въпросната мрежа ще включва важни инфраструктурни обекти и правителствени структури, като за целта, те ще бъдат „разкачени“ от Световната мрежа.

Водещи световни медии, между които и The Wall Street Journal, предполагат, че иранската държава може да разпространи контрола си над достъпа до WWW и извън инфраструктурните и правителствени обекти, като по този начин изолира напълно страната от световното кибер-пространство. Иран, така или иначе е вече сред държавите оказващи най-голям контрол върху достъпа до информационни масиви в Интернет и според официални представители на държавата, една вътрешна мрежа ще спести на гражданите много проблеми и ще е израз на моралния ислямски кодекс.

През февруари, Реза Багери Асл – директор на институтът за проучвания към министерството на телекомуникациите, заяви пред иранска новинарска агенция, че скоро 60% от домакинствата и бизнесите в страната ще бъдат разположени в една вътрешна интернет мрежа. До две години, според него, проектът, ще обхване цялата страна.

В петък се появиха нови репортажи в местната преса, че Иран възнамерява да създаде своя собствена операционна система през следващите месеци, която да замести тази на Майкрософт.

Иранският министър на икономиката, Али Агомохамади, сподели също така, че иранският национален интернет ще е „истинска halal-мрежа“ (тоест, такава, която спазва закоите на Исляма).

Агомохамади допълни, че новата мрежа първоначално ще оперира паралелно със Световната мрежа, след което вероятно тя ще замени нормалния интернет, а в проекта е възможно да се включат и други мюсюлманскi страни.

Много е вероятно, обаче, допълва изданието, Иран да не се отдели напълно от Интернет, а да има две паралелни мрежи, тъй като едно подобно изолиране ще я лиши от жизненоважните и връзки с партньорите и Русия и Китай,

Подобни паралелни мрежи не са непознати в световен план.

Така например миналия октомври, Мианмар, обяви, че обществените интернет връзки ще минават през отделна система, контролирана и наблюдавана от правителството, която ще има достъп само до съдържание, което идва от държавата. Те представиха и алтернативи на популярни уебсайтове, като например Ymail, алтернатива на Гмейл.

Куба също имат две паралелни мрежи – едната предназначена за гости на страната и представители на властта, и друга – затворена и строго наблюдавана, с ограничен достъп, предназначена за обществено ползване. Северна Корея също имат такава двойна мрежа, но използвана от доста по-малко хора и по-ограничена.

Иран е първата от мюсюлманските близкоизточни държави, която се свърза към Световната мрежа в началото на 90-те, и втората след Израел в региона. По статистика, изведена от иранските власти, от 100 иранци, 11 имат достъп до интернет. Но в началото на 90-те президент на страната бе Мухамед Хатами, който имаше по-либерални възгледи за страната, а и достъпа до Мрежата се е смятал за начин за обединение на мюсюлманските държави и разпространение на идеите на иранската революция. Прекратяването на съществуването на редица прогресивни печатни медии в края на миналия век, доведе до това, че журналистите от тези медии се прехвърлиха в „блогосферата“ и бяха последвани от своите читатели, нещо, което не се хареса на хората, които дойдоха след Хатами, както и на духовните лидери на нацията.

През 2013г., достъпът до повече от 15 000 сайта беше блокиран, бяха арестувани голям брой блогъри. Правителството не изостана от технологичните въведения и започна използването на ирански софтуер за филтриране на съдържанието. Нещо повече, те започнаха използването на американски специализиран софтуер. Набавянето му е ставало най-вече посредством трети страни или чрез използването на пиратски версии. Сред използваните продукти са били решения произведени от компании, като Juniper Networks Inc.и Fortinet Inc.

Освен пасивни форми на защита, като споменатото изграждане на вътрешна национална мрежа, иранското правителство започна и агресивни мерки, срещу техните т.нар. „врагове“ в определената от върховният лидер на Иран, Али Хаменей, „мека война“ (soft war). „Стражът на революцията“ – мощно звено на иранските сили за сигурност, предприе офанзива срещу различни структури. В края на 2009г., те придобиха сериозен дял от държавният телекомуникационен монополист, който притежава „Иранска информационна комуникация“ – държавният оррган, който осигурява достъпа до интернет и дава право на по-малки доставчици да доставят интернет на иранците.

„Стражът“ създаде кибер-войска, като част от опита им да бъдат обучени над 250 000 хакери в подривна и шпионска дейност насочена към различни западни структури и организации. Една от жертвите им стана „Гласът на Америка“ (VOA), правителствено-спонсорирана международна информационна услуга.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
0 Коментара
Отзиви
Всички коментари