fbpx
2.8 C
София

Промените в климата водят до смърт от липса на кислород за милиони морски видове

Най-четени

Научната кариера на биолога в Държавния университет в Орегон Франсис Чан започва, когато той е постдокторант, подготвящ се за първия си изследователски поход край бреговете на Орегон, когато обаче получава обаждане, което го изпраща на съвсем различно пътуване.

Рибарите в Орегон вече са били започнали да съобщават за странни събития наоколо. Те са вадили мрежа след мрежа пълни с мъртви раци и октоподи, които се изкачват по въжетата на рибарите, за да избягат от нещо, което хората не могат да видят. Тъй като вече е бил резервирал лодката, Департаментът по морски живот и дива природа в Орегон отправя молба към Чан да отиде да потърси очевидни виновници за този феномен – като разлив на петрол или черен прилив.

Едва когато пуска подводни сензори в района, той разбира какво не е наред: нивата на разтворен кислород в района падат толкова опасно ниско, че морските същества започват да бягат по всички възможни начини, в борбата си да оцелеят. Тези, които не са успели да избягат и да се спасят, са оставали на сигурна смърт, като по този начин се е създало огромно масово гробище по дъното на океана.

Чан се връща назад в архивите, за да провери дали подобно нещо се е случвало и преди и установява, че не е. Тези зони с опасно ниско съдържание на кислород, които в момента са известни като „хипоксични зони“, не са се наблюдавали толкова близо до брега, или поне това не е документирано.

„И явлението се повтори отново следващата година, и година след това, и годината след нея, и така нататък“, коментира Чан.

Хипоксичната зона се образува край бреговете на Орегон всяко лято като по часовник. Всъщност тя е там и в момента. Washington Post съобщиха миналия месец, че смъртоносните води в момента се простират на 7700 квадратни морски мили площ и всъщност са започнали да се образуват от началото на тази година, а не в средата на лятото, което е ясен знак за това как влошаването на изменението на климата драстично променя океана и сега прави големи части от него напълно враждебни към всякакви форми на живот.

Чан резюмира причините за хипоксичните зони в две основни променливи.

Едната е продиктувана от базовите химични и физични закони. Топлата вода не може да съхранява толкова голямо количество разтворен газ, колкото студената. Водата, която в крайна сметка къпе западните брегове на САЩ, започва своето пътуване някъде около Япония, където преминава през океана, обяснява той. И благодарение на нарастващите глобални температури, Чан установява, че водата губи кислородните си залежи в продължение на повече от пет десетилетия.

Другата причина е свързана с теченията и моделите на вятъра, които също са изменени от промените в климата в глобален мащаб. Когато възходящ вятърен порив, който издухва вода от брега, се сблъска с масив от вода с ниско съдържание на кислород, това създава добре разпростираща се хипоксична зона. Това се случва само при определени географски характеристики – като райони с широки, плоски континентални шелфове и по-плитки води. Но хипоксичните зони все още могат да възникнат и независимо от географските фактори и вероятно ще станат по-разпространени по крайбрежията, тъй като температурите в глобален мащаб продължават да се покачват.

„Знаем, че измененията в климата допълнително утежняват тези два феномена и просто наблюдаваме последствията от това.“, казва Чан пред Futurism. „Макар и да имам известна сдържаност към даването на подобни прогнози, мога да заявя, че науката ни дава сведения и възможности да предскажем, че бъдещето на океаните, не само в Орегон, но и по целия западен бряг, изглежда се очертава като много по-предразположено към хипоксични райони.“

Когато настъпи хипоксично събитие, раците и някои други форми на воден живот могат да се скрият в дълбините или под дадени обекти, но въпреки това, хипоксичните зони пак ще ги настигнат, като ще ги оставят да се задушат, оставяйки ги за дълго време там, където са се опитали да избягат. Един от колегите на Чан е наблюдавал камбала и други видове обитаващи морското дъно, които се опитват да избягат в по-богати на кислород условия, но уви, това е било неуспешно.

В някои райони хипоксичните зони край бреговете са много по-лоши и застрашителни, отколкото в други – така например в Южна Африка хипоксичната зона често става толкова лоша за всички форми на живот, че раци и омари започват да пълзят чак до плажа, където смъртта от задушаване ги застига.

С напредването на промените в климата и глобалното затопляне можем да очакваме все повече и повече подобни хипоксични зони – разговорно още наричани и „мъртви зони“, които предстои да се появяват около крайбрежието на Тихия океан. Когато това се случи, Чан казва, че те ще бъдат по-големи, по-дълготрайни и по-лоши. Чан обяснява, че учените вече са открили и региони с необичайно ниски нива на кислород край бреговете на Калифорния, които изглеждат тревожно подобни на показанията от Портланд от преди години.

„Има само няколко публични съобщения за хипоксични събития на територията на Калифорния. И като погледнем данните, те изглеждат точно като събитията, които са наблюдавани в Орегон, където нивата на кислород са екстремно ниски. Така че една предстоящо бедствие за морските форми на живот никак не изглежда далеч в бъдещето. Въпросът, който много политици, общественици и учени задават е „Какво ще стане, ако не се противодейства на тези два фактора, които причиняват феномена с хипоксичните зони? Има ли вероятност да се наблюдават все повече, по-големи и по-тежки хипоксични зони? Мисля, че е доста трудно да отречем, че това е силно възможен сценарий.“

Проследяването на тези събития е доста трудно, въпреки че учени като Чан могат да предскажат с година по-рано къде и кога точно ще се случат те. Въпреки че сензорите за наблюдение са се подобрили драстично с течение на кариерата на Чан, те все още са изключително скъпи и изискват същото толкова скъпо техническо обучение за работата с тях. Също така те трябва да се поставят един по един в океана, така че изследователите трябва да си партнират пряко с правителствени агенции и търговци на морски дарове.

Предизвикателството, пред което са изправени изследователите сега, казва Чан, е, че той и колегите му имат добро разбиране за това как и защо се образуват хипоксични зони, къде да ги очакваме и какво влияние върху точните нива на кислородна наситеност във водата можем да очакваме. Но за тях е трудно да оценят колко точно ниски трябва да бъдат нивата на кислородна наситеност, така че да бъдат застрашителни за различните форми на живот.

„Връщаме данните в реално време, но е трудно да разберем биологичните прагове, т.е. колко ниско е достатъчно ниско, за да започне увреждане или измиране на морските видове. Ако показанието е 1,4 милилитра кислород на литър вода през следващите 18 месеца, е трудно да разберем колко е било, както и колко дълго една риба може да оцелее в такава среда.“

Ако обърнем внимание на друга форма на екологично унищожение, която в момента вреди на океаните, а именно окисляването, ще установим, че учените, които изучават този природен феномен, разполагат с много осезаеми биомаркери, които им помагат да разбират въздействието, което по-широкото екологично явление има върху отделните морски обитатели, наблюдавайки разтварящите се ракови черупки и люспи от акули.

Няма ясен метод за биологично измерване, който Чан или неговите колеги да могат да използват, за да определят биологичните прагове на организмите при кислороден стрес, обяснява той, но те работят по откриването на такъв.

„В момента разглеждаме нови анализи, за да можем да отговорим на въпросите, които са останали без отговор до момента. Също се опитваме да определим дали има специфични съединения, които да се появят в организмите на морските обитатели, в резултат на кислородния стрес, за да установим какъв точно е ефектът върху биологичните форми.“

Друг проблем, казва Чан, е, че учените просто нямат представа колко точно риби има в океана. И преброяването им би било възможно единствено чрез огромно количество ръчен труд, който едва ли някой е готов да положи, или чрез акустични технологии, които обаче все още са в ранни етапи на разработване и нямат гарантирана висока точност.

Въпреки ужасната реалност на ситуацията, това, което Чан наистина иска учените да успеят да преодолеят, е, че иска хората да усетят в още едно измерение сериозността на последиците, която ежедневното им поведение има върху климата, както и върху различните форми на живот.

Преди няколко седмици Чан и колегите му са наблюдавали безпомощен октопод, който се е опитал да излезе от водата, за да избяга от ужасяващата смъртоносна вода долу. Реално Чан и неговият екип не са наблюдавали това събитие пряко с очите си, тъй като по същото време са били ангажирани с изследвания в рамките на друга експедиция. Сензорите, с които учените разполагат, са били спуснати близо до морското дъно и са отчели смъртоносното събитие, причинено от хипоксичната зона. Междувременно, близо до повърхността, екипажът е бил зает с това да наблюдава голямо количество сьомга, която плува наоколо и се опитва да скочи колкото се може по-високо във въздуха, мъчейки се да поеме глътка кислород. Капитанът на кораба, както става ясно от думите на Чан, който бил ангажиран с експедицията, дори успява да види син кит.

Така хипоксичните зони в океана се нареждат до безкрайно дългия списък от последици, които възникват в резултат от човешкото поведение и дейност, върху климата, околната среда и водите. На този етап макар и учените да казват, че разполагат с достатъчно добре установени модели за наблюдение, за да предскажат къде и кога ще възникне хипоксична зона, те оставят като вероятен и немалък шанс за изненади, както и за възможно ускоряване на процеса по образуване на все по-големи и по-големи хипоксични зони през следващите няколко години, тъй като проблемите свързани с промените в климата и глобалното затопляне, уви с течение на времето се влошават, вместо да се подобряват. Дори и рязко нивата на глобално затопляне да спаднат, а заедно с тях и въглеродните емисии и други негативни явления в климата на планетата, учените казват, че наблюдаваните ефекти в океаните и бреговете няма да започнат рязко да изчезват, а ще останат налице поне още няколко години. Това повдига сериозен въпрос за бъдещите пътища на човечеството по отношение на решенията относно промените в климата и ефекта, който нашата индустрия и пазарно поведение играят върху цялата околна среда и био система.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

5 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини