fbpx
4.8 C
София

Странният съветски самолет, който можеше да кацне почти навсякъде

Най-четени

„Ефектът на земята“ е авиационен феномен, който описва какво се случва, когато самолетът се приближи до земята, например когато се приземява. Когато самолетът се плъзга по повърхността – твърда, мека или течна – крилата създават под себе си джоб от изкривен въздух, който намалява общото съпротивление на самолета.

След като изучава конвенционалните равнини, влаковете и автомобилите, Робърт Орос ди Бартини смята, че най-добрият метод за транспорт все още не е изобретен. Затова през 1962 г. той измисля проект, известен като „екраноплан“. 

Това е нисколетящ самолет, който може да използва максимално ефекта на земята.

За разлика от стандартните самолети, които са ограничени от теглото и размерите си, Бартини е убеден, че екранопланите са много по-ефективни и универсални. Той е бил мистериозен и загадъчен характер, който някои определят като „Никола Тесла на своето време“. 

Много от фактите около живота му са загадка, но страстта му към авиацията е била добре известна. Историята на Бартини би била чудесен филм, но накратко.. Той израства в Австро-Унгария, през Първата световна война е военнопленник, учи аерокосмическо инженерство в Италия, бяга след като Мусолини взема властта, премества се в Съветския съюз, за да строи самолети, обвинен е в шпионаж в полза на Мусолини и е хвърлен в руски ГУЛАГ. 

Според CNN той има заслуга за проектирането на повече от 60 изключително уникални самолета, но само четири прототипа някога са се издигали във въздуха.

Този футуристичен руски VTOL с фантастичен вид не успява да бъде завършен

VTOL са въздухоплавателни средства с вертикално излитане и кацане. 

През 1961 г. Съединените щати започват да въоръжават подводници с ядрени ракети „Поларис“ и ги паркират непосредствено до бреговете на Русия. Съветската армия няма възможност да патрулира зона от 70 хиляди километра. Намира надежда в плановете на Бартини за екранопланите.

VVA-14 на Бартини-Бериев е проектиран с няколко уникални характеристики, някои от които могат да се разберат направо от името. „VV“ означава “vertical take-off amphibious aircraft” – амфибиен самолет с вертикално излитане. Числото 14 се отнася до това колко двигателя има самолетът.

С помощта на 12 реактивни двигателя с вертикално повдигане, които осигуряват около 4500 килограма тяга, той може да излита и каца вертикално. Точно като хеликоптер и то да го прави на всякаква повърхност. Това е така, защото VVA-14 е имал стандартно шаси и надуваема понтонна система, която му позволява да каца и във вода. 

Фюзелажът, наподобяващ катамаран, създава огромна площ за въздействие върху земната повърхност под него. Освен това има размах на крилата от 30 метра с два байпасни турбореактивни двигателя, монтирани отгоре. Благодарение на това развива скорост от 760 километра в час и лети на височина от 10 хиляди метра – като конвенционален самолет. 

Първият прототип (без понтони) се издига в небето през 1972 г. 

Той прелита общо 107 пъти, записвайки 103 летателни часа, според Business Insider. Това е единственият проект, който Бартини е виждал да лети. Вторият прототип така и не се реализира, защото не успяват да създадат практичен двигател за VTOL. Проектът е прекратен след смъртта на Бартини през 1974 г. Това, което е останало от VVA-14, все още се намира в Централния музей на военновъздушните сили в Монино, Русия.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

15 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини