Един китаец за пръв път ял печено прасе, когато му се запалила кочината. После всеки път, когато му се дояждяло, той си палел кочината.
Гастрономическите съображения на китаеца много напомнят отношението на българските фирми към бумагите. Дойде ли време за ДЦС-декларации, а то идва всеки месец, служители се юрват със сума ти книжа към данъчните служби. И макар че много неща са направени за улеснение на този трудоемък процес, българинът си вярва само на това, което е черно на бяло.
Електронният подпис беше въведен отдавна, но и това благо не щат да ползват бизнесмените. Оказва се, че предприемчив не е равно на възприемчив. Компютърните новости явно не са по вкуса на голяма част от нацията, обявена навремето от бай Тошо за техническа.
Каква е логиката да се редиш на опашка, за да подадеш лично един наръч документи, след като Интернет ти пести и време, и разходи? Само че промяната в мисленето е видима при по-малко от един процент фирми.
Може би нещата у нас трябва да се уредят така, както е в Гърция и Франция – да стане задължително ползването на интернет при подаване на ДДС-декларации. Едва тогава българинът може би ще оцени и тези благини на цивилизацията.
Източник: IT in the press | в. „Монитор“