Briggs & Stratton твърди, че е „най-големият производител на малки двигатели в света“, като произвежда двигатели с вътрешно горене за косачки за трева, снегорини и генератори. Затова, когато през 1980 г. изскачат с напълно оформен, шестколесен, яркожълт хечбек, натоварен с дванадесет батерии, хората са шокирани.
Въпреки това, тази единична концепция не беше опитът на производителя на двигатели да навлезе в сферата на производството на автомобили. Вместо това тя има за цел да покаже, че автомобилите могат да се произвеждат с много по-малки двигатели, отколкото масовата публика мисли.
И, разбира се, да се създаде известен шум около компанията.
През 1973 г. петролната криза на ОПЕК, засегнала Съединените щати, предизвиква промяна на парадигмата в автомобилната индустрия. Производителите на автомобили трябваше да се откажат от производството на колосални бензинови машини и да преминат към по-малки и по-икономични автомобили. След това, през 1974 г., президентът Никсън подписва Закона за спешно енергоспестяване на магистралите, който налага национално ограничение на максималната скорост от 89 километра в час.
Така Briggs & Stratton решава да направи нещо грандиозно.
От една част трябва да се докаже, че нуждата от изкопаеми горива е преучеличена. От друга, че хората нямат нужда от големи двигатели, за да се движат с новото ограничение на скоростта. Така се ражда хибридът с паралелно задвижване.
Колата може да се движи с помощта на конвенционален бензинов двигател с вътрешно горене и в движение да превключва на двигател, захранван от батерия.
Briggs & Stratton възлага на Брукс Стивънс да проектира автомобила. Може да не знаете името му, но вероятно познавате някои от създадените от него автомобили. Това включва емблематичния Oscar Mayer Wienermobile, Willys-Overland Jeepster и няколко концептуални автомобила като Cadillac Die Valkyrie, Studebaker Sceptre и амфибията Evinrude Rooney Lakester.
Стивънс работи по „колата косачка“ заедно със сина си Кип.
Проектират предната част и задния капак от нулата. Въпреки това те вземат вратите, арматурното табло и предното стъкло от второ поколение Volkswagen Scirocco, а 4-степенната механична скоростна кутия, съединителя, предното окачване и кормилната уредба със зъбни колела – от Ford Pinto.
Под капака е поставен „стоков“ двигател Briggs & Stratton 42-ci (694 куб. см), който развива едва 18 конски сили при 3600 об/мин. Хоризонтално разположеният 2-цилиндров двигател е бил с въздушно охлаждане и е имал резервоар за бензин с вместимост 32 литра. Инженерният техник на компанията Крейг Клеърбаут твърди, че автомобилът е имал разход от 7.8 литра на 100 при скорост от 89 километра в час. Това е с 200-300% повече от повечето други автомобили по онова време. Така доказват, че от малкия двигател има сериозни ползи.
В задната част, над колелата, са разположени дванадесет оловни акумулатора Globe-Union 6 V DC. За тях се твърди, че имат пробег между 64 и 96 километра. Всички тези батерии изискват втора ос и комплект колела, за да поддържат теглото.
Въпреки това автомобилът е тежал само 3200 кг.
Автомобилът развива максимална скорост от 110 километра в час… на затворена писта. При тестът е управляван от не кой да е, а от краля на NASCAR Ричард Пети. Във видеото, докато Джей Лено е зад волана, той е достигнал 97 километра в час. Трябва да имаме предвид обаче, че автомобилът не е бил управляван от 1988 г. Ако светът беше малко по-отворен през 1980 г., днес може би тоталният преход към електромобили и хибриди щеше да бъде абсолютен факт.