6 често срещани твърде погрешни схващания за танковете, които е добре да се знаят

Танковете са основна фигура в съвременната военна представа за повечето хора. Холивуд показва сцени с войници, които надничат от куполите на металните чудовища и с лекота преодоляват всички препятствия. Те се предвижват по невъзможен терен, а дългите им оръдия се въртят заплашително, за да намерят целите, които искат да взривят. Макар че този образ е прекалено раздут, вярно е, че танковете могат да правят много. Само че има и някои често срещани погрешни схващания за тези гъсенични зверове.

Танковете се появяват навсякъде. От холивудски филми като „Бързи и яростни“ и „Тъмният рицар възкръсва“ до телевизионни предавания като “ Братя по оръжие“ (Band of Brothers), които се опитват да ни покажат част от военния живот. Има дори танкове в ситкоми. Като например епизода от 1964 г. на „Шоуто на Анди Грифит“, в който Анди си мисли, че неговият непохватен шериф Барни Файф си е купил военен танк. Грифит спира танка, за да открие в него един истински военен. Накратко: танковете са много разпространени в медиите и това допринася за много недоразумения. Танковете, които помагат на войниците на бойните полета, се различават значително от тези, които виждаме по телевизията.

Благодарение на смесицата от Холивуд и общото неразбиране има много неща, които си мислим, че знаем за танковете. Много от тях може просто не са верни. В тази статия ще разгледаме някои от тези „факти“, свързани с танковете. Те може да изглеждат като проява на здравия разум, но всъщност са неверни.

Танковете са неуязвими към всякакви атаки

Те са толкова големи и страховити, че е лесно да се предположи, че танковете са непробиваеми. Дори най-ранните версии от Първата световна война никак не са шега. Но след почти един век подобрения те би трябвало да са неразрушими на бойното поле, нали? Е, не е съвсем така.

Най-новите военни начинания доказаха, че няма значение колко сложен и добре защитен е един танк. Все още има места, където бронята може да бъде пробита. По-старите танкове бяха уязвими за оръжията, специално създадени да бъдат използвани срещу тях. Това бяха заряди с малка форма, мини и други експлозиви, предназначени да пробиват метала.

По-новите танкове, макар и модернизирани и преустроени, все още са уязвими за дроновете. Оборудването на дроновете с експлозиви позволява те да бъдат доставени на достатъчно близко разстояние до танка, за да нанесат щети, без танкът да може да ги спре. Когато всичко останало се проваля, грубата сила понякога може да свърши работа. Макар че бронята на танка е наистина внушителна, ако бъде ударен с достатъчно огнева мощ, тя все пак ще се огъне под действието на огромната сила на удара. Разбира се, танкът ще издържи много повече, отколкото един автомобил или друг вид сухопътно превозно средство.

Танковете са бавни

Може да изглежда, че нещо толкова обемисто и тежко като танка не може да се движи бързо, но това далеч не винаги е вярно. Изданието 24/7 Wall Street използва информацията от онлайн базата данни за военни превозни средства, за да класира най-бързите танкове. Резултатите са изненадващи и показват, че колкото и обемисти да са, танковете могат да развиват доста голяма скорост.

Списъкът започва с танка MK V, един от най-старите модели. Танкът MK V е използван от Обединеното кралство през Първата световна война, като годината на влизане в експлоатация е 1918 г. Със своята максимална скорост от 4,6 мили в час (7,4 км/ч) танкът MK V определено нямаше да спечели нито едно състезание. Същото може да се каже и за повечето модели от Първата световна война.

Към Втората световна война танковете започват да набират скорост. Танковете от стила Шърман – Sherman (включващи танкове като „Sherman Jumbo“, „M4A3“ и „M4 Sherman“) се считат за средни в това отношение. Те могат да развиват скорост между 20 и 24 мили в час. Или от 32 до 39 км/ч.

Според проучване, направено от 24/7 Wall Street, най-леките танкове са и най-бързите. Първите три в списъка са M551 Sheridan с 43,5 мили в час, M1 с 44,7 мили в час и официалният най-бърз танк – M41 Walker Bulldog. М41 е американски военен танк, използван във войните в Корея и Виетнам. Той може да достигне 45 мили/ч при максимална скорост. Около 73 км/ч. Никак не е малко.

В танка има само един човек

Медиите обичат да представят сцена, в която люкът на танка се отваря и отгоре се показва главата на един-единствен човек. Това може и да е добра и лесна за разбиране холивудска сцена, но не е реалистична. В действителност танковете имат цял екипаж, който ги управлява.

Различните танкове имат различен брой членове на екипажа, но само за да илюстрираме различните видове роли, ще разгледаме екипажа на танка М1. Танковете М1 са проектирани да се управляват от четирима души: водач, зареждач, стрелец и командир.

Водачът на М1 се намира непосредствено под главното оръдие, в предната част на танка. Те са тези, които във филмите и телевизионните предавания често са изобразявани седнали или облегнати на седалка тип кошница, за да могат да имат достъп до всички контролни уреди за управление. Способността им да виждат къде отиват се осигурява от три перископа, единият от които има сензор за нощно виждане за движение през нощта. Водачът следи и арматурното табло, за да се увери, че всичко работи безпроблемно.

Останалата част от екипажа седи в задната част на купола. Зареждачът подава боеприпасите в главното оръдие, докато стрелецът се занимава с насочването към врага и стрелбата. Командирът се грижи за ясната комуникация между всички части и също така следи пейзажа чрез перископите и собствения си вграден дисплей.

Закупените излезли от употреба военни танкове са законни на улицата

Военните превозни средства често се разпродават на аукциони за продажба на излишъците. Но това всъщност не означава, че можете да ги вземете и да се повозите с тях из града. Повечето държави ще ви позволят да си купите такова превозно средство, стига да е демилитаризирано, което означава, че оръжията са обезвредени.

Според Джон Маккой, бивш командир на екипаж от ВВС, който сега пише статии за автомобили в уебсайта DirtLegal, основните проблеми са свързани с теглото и сцеплението. Министерството на транспорта на САЩ е определило максималното тегло на превозното средство на 80 000 фунта бруто (около 36 тона) Това е с 20 000 фунта (около 10 тона) по-малко от средното тегло на боен танк М60. Най-вече поради тежката броня по него, която е трудна за отстраняване.

Министерството на транспорта определя тези ограничения въз основа на това, което пътищата могат да издържат. Това означава, че един танк, дори и да е законен за движение по улиците, може да причини щети на мостовете, по-старите настилки и противопожарните пътища, за които вие ще носите отговорност. Възможно е също така да има проблеми с преминаването през надлезите.

Може да ви се стори, че това е безсмислена разлика, но това, което ви е позволено да притежавате, и това, което ви е позволено да управлявате извън обществена собственост, могат да бъдат две много различни неща. Ако смятате да изживеете детските си мечти, като си купите подобно нещо, просто се запознайте с държавните и местните разпоредби.

Танковете вече са остарели и ненужни

Някои казват, че танковете са безполезна военна техника от началото на 80-те години на миналия век. Тогава се създават технологии, за които се твърди, че ще доведат до смъртта на танковете, но 30 години по-късно те все още се използват редовно… За разлика от специалните снаряди, които трябваше да причинят гибелта им.

Тогава – и дори и през последните няколко години – хората често не отчитат факта, че танковете никога не са единственото нападение или защита, които се използват на байното поле. Макар че танковете може да са уязвими за противотанковите оръдия, въздушната поддръжка може да помогне за смекчаване на този ефект. Това е урок, който всички успешни армии са научили – от двете страни на Втората световна война през 40-те години на ХХ век, през израелските армии през 50-те и 60-те години на ХХ век, до военните операции, които се провеждат в момента.

Докато военните действия се водят с войници на земята, те ще се нуждаят от стабилни и защитни начини за преминаване през милитаризирания терен. Танковете вероятно ще продължат да се използват, както винаги са се използвали, наред с множество други защитни мерки.

Бронята е най-важната част на танка

Танковете са бронирани превозни средства, така че очевидно самата броня играе важна роля в това, че те са толкова полезни военни оръжия. Много хора обаче погрешно приемат, че самата броня е причината танковете да са толкова успешни. Това не е съвсем така.

Всъщност през годините, когато конструкцията на танковете е претърпяла многобройните си еволюции, някои от танковете, на които се е разчитало най-много във военните сценарии, не са имали толкова много броня, колкото техните по-малко успешни събратя. Това отчасти се дължи на по-новите оръжейни технологии, които можеха да пробият и най-дебелата броня. Това доведе до създаването на по-ефективни танкове, които са еднакво добри в нападение и отбрана.

Най-широко използваните и прочути модели поставят еднакъв акцент върху огневата мощ, мобилността и бронята. Един танк може да е толкова добре брониран, че нищо да не може да го пробие, но все пак той не печели битката, ако не може реално да повреди или унищожи вражеските цели или ако не може да измине необходимите разстояния.

По принцип с появата на бронирана бойна техника възникна нещо като надпревара между снарядите и дебелината на бронята. Колкото по-защитени ставаха танковете, толкова по-мощни ставаха снарядите, които могат да ги поразяват, както и обратното. Но по време на Втората Световна война тази аксиома престава да важи, понеже се появява ново оръжие, което може да пробие всяка броня, независимо от нейната дебелина, и след това да порази екипажа. Високата ефективност на новите снаряди се дължи на това, че тяхната взривна вълна не се разсейва във всички посоки, както е при обикновените снаряди, а е концентрирана в тясна струя, фокусирана в малка точка. Снарядите от този тип военните наричат кумулативни. Тяхната площ на поразяване е малка и те не са ефективни срещу пехотата, но са идеални за бронираната военна техника, както и срещу бетонните защитни съоръжения. Това е една вечна надпревара.