Изпълнителният директор на Sony Computer Entertainment Europe Джим Райън се противопостави на движението Gamergate и заяви, че компанията ще служи за пример като страна взела мерки срещу движението.
„Мисля, че Gamergate е нещо абсолютно ужасно“, сподели той в интервю за Metro, добавяйки, че днес имаме много повече жени в гейм индустрията, откогато и да е било. Той обаче заявява, че SCEE не възнамерява да се противопоставя на движението чрез нарочни усилия по включването на повече жени в разработката на игри. „Не мисля, че можете или, че трябва да пренебрегнете нещата, които се случват тук. Квоти в студията, квоти в спортните екипи, лично аз не мисля, че това е начина за достигането на правилния път за един свят, в който дискриминацията ще е заличена. Мисля, в рамките на тази организация, аз да дам пример за това как трябва да станат нещата и да покажа, че всяко поведение, което е неподходящо и недопустимо, няма да бъде толерирано“, заявява убедено Райън. Миналата година, една от жертвите на онлайн тормоз – Зоуи Куин – призова индустрията да застане открито срещу Gamergate.
„Когато изявени хора от индустрията, застанат със своята тежест и заявят твърдо: „Аз съм част игровата индустрия, обичам видеоигрите и тази хейтърска тълпа не говори от мое име, това не е полезно за игрите“, то това ще има двоен ефект – то ще е по-малко болезнено за тези, които страдат от цялата ситуация и едновременно с това, ще поправи тази ужасно грешна представа за медията ни, която много от нас толкова обичат“, сподели Куин в края на миналата година. „Осъждането им и ясното заявяване: „Те не говорят за видеоигри“ – това е нещо, което трябва да се направи масово. В противен случай, това ще продължи да се случва“.
Gamergate е противоречиво движение, родило се по страниците на Twitter. В края на август, 2013 г. актьорът Адам Болдуин публикува връзка към YouTube публикация на Internet Aristocrat с хаштаг #GamerGate. Въпросното видео е част от видео публикации, насочени срещу разработчика на DepressionQuest Зоуи Куин. Куин е обвинена по-рано от бившия си приятел, че е имала интимни връзки с гейм журналист за сметка на позитивно ревю. Странното в случая е, че публикацията, която става „ябълка на раздора“ въобще не е ревю на игра. Постепенно се правят други „разкрития“ около Куин и разразилата се впоследствие „куинспирация“. Постепенно почват да се задават все по-гласно въпросите за етичния кодекс на гейм журналистиката. Докато една част от хората, определящи се като част от движението имат своите съвсем логични основания, и са готови да водят дискусии с разумни доводи и аргументирайки се логично, друга част, явно тази, за която говорят Куин и Райън се пренася на страниците на 4chan, Twitter и Интернет, за да сеят омраза и заплахи, виждайки конспирации и несправедливости къде ли не. Техни жертви стават най-вече жени от индустрията, като макар и неосъществени заплахите им са съвсем реални и плашещи. Именно тази обаче груба, използваща езика на омразата част от движението, за съжаление се представя за представителна извадка на Gamergate.
„В центъра на всичко е липсата на разбирателство. Тези групи (геймърите и гейм журналистите) бяха в миналото заедно, обединени срещу агресивното невежество на мейнстрийм културата. Когато американският адвокат Джак Томпсън се опита да наложи забрана над игрите с насилие, когато британските таблоиди разказваха страховити истории за игри като Doom и GTA, геймърските общности и журналистите се обединиха. Но днес няма такъв общ враг. Самоопределящите се като геймъри хора до голяма степен грешат за геймърската преса. Макар и без съмнение нарушаване на етичните норми да се случват, то това не е масово. Пишещите за игри не забогатяват от помощта от издателите. Те са зле платени, работят дълги часове и до голяма степен правят това, заради своята страст, а не заради бързи пари чрез порочни канали“, написа в материал за The Guardian Кийт Стюарт в края на миналата година.