Demon’s Souls римейк за PS5 – прераждането на една невероятна класика?

0
699

Demon’s Souls е една игра, която накара много хора да се влюбят в нея през 2009 година. Тогава FromSoftware пуснаха нещо, което се установи като самостоятелен жанр. Игра, която освен, че потапя играча в един интересен свят на тъмни приключения, му представя революционни механики. Навлизаш бързо в играта, но усъвършенстването в нея е безкрайно, посочват от Polygon.

По същия начин ли стоят нещата с римейка на играта за PlayStation 5, който е дело на Bluepoint Games?

Започваме от там, че в действителност е хвърлен много труд за пълно ремоделиране на заглавието. Абсолютно всяка текстура е прерисувана, понякога става въпрос направо за нова нейна интерпретация. Всяка една остаряла и неестествена анимация е заменена от три или четири нови и по-подходящи. Придаден е един по-жив реализъм, който прави геймплея по-гладък и интуитивен.

Има и още един елемент, в който е вкарана нещо като революционна промяна

В Demon’s Souls, по-досадни от самото безкрайно умиране са дългите времена на зареждане и честата нужда от връщане назад, за да успеем да продължим напред. Имаме сериозно омекотяване на тези фактори, може да се кажи и, че те са донякъде елиминирани.

Основата на играта обаче си остава същата. С нея не са правени никакви експерименти. И така трябва. Иначе би било истинско светотатство.

Играта е все толкова предизвикателна и безмилостна към най-малките грешки.  Правилата са същите, иновативната онлайн свързаност също е налице. Но това само по себе си не е ново. Все пак много от нас вече са играли обилно игри като Dark Souls, Bloodborne и Sekiro: Shadows Die Twice.

Но да продължим с промените. Такива се намират и смело можем да заявим, че от тях е имало нужда. Посреща ни записана изцяло наново музика за играта. Говорът също е направен наново. На моменти настроението е по-различно, ако го сравним с първата игра, и то по-скоро по негативен начин. Сякаш ли са изчезнали част от емоциите и оригиналната идея на диалога. Но това са по-скоро изключения.

Каква е новата атмосфера при игра?

Обширното царство Болетария, затворено в гъста, безцветна мъгла, сътворена от древно зло, е осяно с детайли. Понякога графичната съвършенство – текстури с висока разделителна способност, осветление и сенки, които налагат настроението, впечатляващи метеорологични ефекти  – създава едностранно усещане за преминаване в нова ера. Странно, защото класиката си е класика, но всъщност не е толкова лошо, че има и няколко щипки от подправката на настоящето.

Осъзнаваме, че в това десетилетие има толкова много технически напредък, който иначе не ни прави толкова голямо впечатление

Да вземем например битката с Краля на бурите, която се провежда на скалист и пуст плаж. Преди да стигнем до там, ние се срещаме с много приличащи на манта чудовища. Те са наистина големи по размер и извадени като от някой кошмар. И изведнъж се изправяме срещу техния баща, който буквално има размер на самолетоносач.

Истински спектакъл е да видиш това масивно създание. През 2009 година това си беше доста драматичен момент, но сега буквално спира дъха.

Има и нещо друго, което осъзнах. Че новият DualSense контролер и всичките начини, по които той си взаимодейства с нас, са измислени именно за такива игри. Много добре си пасва с визуалната атмосфера и озвучението. Наистина влизаш в играта. Прелитащото над теб огромно чудовище се усеща по един специален начин. Какво да говорим за финалният удар с меч, който нанасяме на някой упорит противник – усещаме го в ръцете, ушите и очите си. Определено много по-пълноценно и интересно преживяване, в сравнение с оригинала.

Светът на Болетария, с всичките си замъци, подземия и блата, винаги е бил впечатляващ

С всички подобрения обаче, на него е вдъхнат един нов живот. В него има повече динамика, повече детайли, които правят впечатление. Докато се движиш добиваш усещане за пространството, през което преминаваш. И най-интересното е, че това не прави играта претрупана и натоварваща (поне не в това отношение). Хем това цялото нещо изглежда като живо, хем като изоставено и забравено. Бих го описал като една епична трагедия, която има своя чар, който сега е по-силен от всякога.

Чисто технически, играта предлага два визуални стила за игра – в кинематографичен режим или режим за по-висока производителност

При първия може да играете играта на 4K разделителна способност с 30 кадъра в секунда. При втория може да стигнете до 60 кадъра в секунда, играейки на по-ниска резолюция, която е изкуствено разширена до 4K. Имайте предвид обаче, че ако започнете играта в режим с висока производителност, няма да може да го превключите в движение към кинематографичния.

Не забравяйте да разгледате и режимът за правене на снимки. Той ще ви позволи да сложите играта на пауза, нещо което не беше възможно в оригиналния Demon’s Souls. И разбира се да си направите страхотни снимки.

Това ли е най-значителната игра на десетилетието?

Да, римейкът налага някои промени, които могат да предизвикат леки въпросителни у най-хардкор играчите. Някои по-дребни детайли, като шрифтовете и редизайна на някои единици, ще ви направят странно впечатление. Факт е обаче, че когато оригиналът излезе за PS3, той тръгна плахо, сякаш ли пуснат на късмет. Сега обаче играта е представена като такава, каквато трябва – класическа, жанроопределяща, зашеметяващо красива, много интерактивна. Заради това са и промените в презентацията ѝ.

Модерна и с нужния бюджет, със сигурност има по-голям шанс да накара някой, който не е играл до сега, да се влюби в този жанр. А и като се замислим, тя следва формулата на гореспоменатите игри и най-вече Dark Souls. Те взеха формулата за успех на Demon’s Souls и я представиха в по-добра опаковка и на по-модерно техническо ниво.

Факт е, че собствениците на PlayStation 5 ще получат нещо безпрецедентно – една от най-добрите видео игри на всички времена, която вече е и една от най-добре изглеждащите игри в историята. Дали е най-значителната, зависи от гледната точка, но една от най-значителните? Абсолютно!

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
0 Коментара
Отзиви
Всички коментари