Играта Call of Duty ще бъде достъпна за играчите на Nintendo с „пълно равенство на функциите и съдържанието“ в рамките на 10-годишно споразумение между двете платформи, обяви Брад Смит от Microsoft. Сделката беше обявена в началото на декември, но днес Смит предлага повече подробности преди изслушването, на което Microsoft ще се аргументира пред регулаторните органи на ЕС, за да разреши придобиването на издателя на Call of Duty Activision Blizzard за 69 млрд. долара, съобщава Ройтерс.
Сделката с Nintendo почти сигурно е част от опита на Microsoft да окаже натиск върху Sony да приеме подобна оферта и да разсее опасенията на регулаторните органи за конкуренцията. Производителят на PlayStation се превърна в един от основните противници на предложеното от Microsoft придобиване, заявявайки, че то рискува да намали конкуренцията, като обвърже ключови франчайзи като Call of Duty с конзолите Xbox и услугите на Microsoft като Game Pass.
Освен Call of Duty, в туита на Смит се споменават и „игри за Xbox“ в по-общ план, макар че не се посочва конкретно от кои франчайзи може да са те.
Смит заяви, че подобна 10-годишна сделка е на масата, ако Sony иска да я подпише, но шефът на PlayStation Джим Райън по-рано нарече офертата на Microsoft за запазване на Call of Duty на конзолите на Sony за „още няколко години“ след съществуващата маркетингова сделка „неадекватна на много нива“.
Новината за сделката идва в момент, в който Microsoft се готви да представи своите аргументи пред регулаторните органи на ЕС днес. Очаква се на закритото изслушване да присъстват представители на Microsoft, включително Брад Смит и ръководителят на Xbox Фил Спенсър, както и главният изпълнителен директор на Activision Боби Котик и Джим Райън от Sony. Очаква се в него да участват и представители на Google, Nvidia, Valve, Electronic Arts, Европейската федерация на разработчиците на игри и над половин дузина национални органи за наблюдение на конкуренцията, съобщава Ройтерс.
По-рано този месец ЕС е отправил официално антитръстово предупреждение към Microsoft във връзка със сделката, в което се смята, че е изразил загриженост относно въздействието на сделката върху лоялната конкуренция на пазара на видеоигри. В отговор говорителят на Microsoft Дейвид Кади заяви, че компанията е „ангажирана с решения и намиране на път напред за тази сделка“ и че „внимателно изслушва опасенията на Европейската комисия и са уверени, че могат да ги разрешат“.
Извън Европейския съюз придобиването на Activision Blizzard от Microsoft също се сблъска с противопоставяне от страна на регулаторните органи на Обединеното кралство и САЩ. В началото на декември 2022 година Федералната търговска комисия на САЩ подаде правно оспорване за блокиране на придобиването с аргумента, че то „ще даде възможност на Microsoft да потисне конкурентите на своите игрови конзоли Xbox и бързо развиващия се бизнес с абонаментно съдържание и игри в облак“. Междувременно Органът за защита на конкуренцията и пазарите на Обединеното кралство заяви, че сделката „може да доведе до по-високи цени, по-малък избор или по-малко иновации за геймърите в Обединеното кралство“ в предварителните документи, обявени по-рано този месец.
В днешното изявление на Microsoft се казва, че сделката има за цел да предостави игрите Call of Duty на „играчите на Nintendo“, без да се споменава конкретен хардуер като Nintendo Switch. С наближаването на шестата си година на пазара портативната конзола Switch все повече показва възрастта си и сравнително ниската си изчислителна мощ в сравнение с най-новите конзоли от Sony и Microsoft, както и със съвременните геймърски компютри, на които геймърите обикновено играят най-новите издания на Call of Duty. Последната игра от серията Call of Duty, издадена на конзола на Nintendo, беше Call of Duty: Ghosts за Wii U през 2013 година.