Ревю на универсалния Blu-ray-плейър Cambridge Audio Azur 752BD

0
267

Плейърът, с който ще Ви запознаем в тази статия не случайно е наречен универсален. Съвсем правилно би било обаче ако добавим и определението “мрежов медияплейър“, тъй като устройството може не само да възпроизвежда локално съдържание, но и да го взема от интернет. И все пак основната функционалност на устройството – това е възпроизвеждането на дискове и локално съдържание с акцент върху висококачествената аудио обработка. Това, обаче може да се срещне само в споменатата марка.

Комплект и конструкция
Устройството е на елитно ниво – именно към това определение се позиционира разглеждания плейър – той е направен така, че купувачът да не мисли за критиките по отношение на тънкия корпус, копчетата и използваните в него евтини материали. Всички признаци, характерни за устройствата от Hi-End клас са – здрава рамка, дебел метал, надеждни връзки, твърди и стабилни крачета.



Комплектът на плейъра не може да се нарече богат и това е още една традиция, присъща за скъпата техника. Логиката е проста: или потребителят вече има всички необходими кабели или този купувач, който може да намери голяма сума за закупуване на плейъра, лесно ще намери и малко повече пари за да си купи необходимите кабели. Тук можете да намерите основните аксесоари, които са неразделна част от всички плейъри:

  • захранващ кабел
  • дистанционно управление с батерии
  • стойка за дистанционното
  • USB-удължител със стойка
  • USB-Wi-Fi адаптер
  • компакт диск с файлове за възстановяване на системата
  • многоезично ръководство за потребителя



На лицевата страна на плейъра, изработена от полиран алуминий, има бутон за включване/изключване на захранването, USB-порт за свързване на външни твърди дискове и други USB-устройства, бутон Filter, с помощта на който се извършва избора на различни настройки за технологията Anagram Q5 192 kHz, матричен дисплей, където се изобразява подробна информация за текущия режим на работа на плейъра, бутон за изваждане на тавата с диска на нея, бутон за управление на възпроизвеждането и HDMI-вход с поддръжка на MHL, позволяващ презареждането на свързаното мобилно устройство, с което се транслира видеото.



Задният панел на устройството съдържа всички останали основни конектори и интерфейси:

  • LAN-порт
  • HDMI-вход
  • диагностичен видео-изход за свързване на телевизора чрез RCA-кабел
  • оптични и коаксиални цифрови аудио-изходи
  • два HDMI-изхода
  • два USB-порта
  • вход за включване на външен приемник с IR-команди
  • RS232C конектор, използван като част от системата от тип “Умен дом“
  • 7.1-канален аналогов аудио-изход
  • оптични и коаксиални цифрови аудио-входове
  • стереофоничен аудио-изход
  • гнездо за захранване



Вътрешната организираност на плейъра също потвърждава, че пред нас стои висококласна система, за която икономията не е присъща. Същото нещо важи и за вградения захранващ блок, който трябва дълги години да осигурява необходимото захранване на цялата електроника.






Включеният Wi-Fi адаптер се свързва или директно към един от USB-входовете на плейъра или чрез предоставения в комплекта USB-удължител с поставка. Този адаптер, съдейки по наличните надписи, може да осъществява безжична връзка със скорост до 150 Mbit/s, но при нас (при стандартна еднодиапазонна точка за достъп с една антена), тази скорост не превиши 65 Mbit/s.



За предоставеното дистанционно управление има удобна поставка, изработена от материал тип “софт-тъч“. IR-дистанционното е с нормална тежест, гумените копчета са бели и имат слабо неярко осветление. Имаме и малко оплакване към конзолата: текста върху бутоните изглежда необичаен и твърде малък.



Настройки, интерфейс, експлоатация
Процесът по включването на плейъра отнема малко повече от десетина секунди, което по стандартите на стационарното оборудване от такова ниво се счита за “почти мигновено“.

Ако по време на възпроизвеждане плейъра внезапно започне да се изключва или да “мига“ електричеството, след възстановяване на захранването, той няма да се включи автоматично, както правят някои евтини стационарни мултимедийни плейъри.

Главното меню на плейъра се състои от два реда икони, като в горния ред се намират основните “работни“ функции на апарата: пускане възпроизвеждането на поставения в специалната тава диск, пускане на един от трите вида съдържание (аудио, фото, видео), входа в браузъра и менюто с настройките. Долният ред можем да видим, че се състои само от две икони – това са допълнителните модули и услуги, вградени в плейъра. Наличието на “празни“ пространства, обозначени чрез светещи точки ни навежда на мисълта, че в бъдещите версии на фърмуера тук може да се появят и някои други услуги.



Както обикновено, трябва незабавно да разгледаме настройките на плейъра и те ще ни помогнат да изучим възможностите на устройството. Първият пункт съдържа богат набор от регулируеми параметри, отговорни за начина, по който да се възпроизвеждат различните типове дискове, активиране/деактивиране на автоматичното възпроизвеждане при поставяне на диска в тавата и активиране на повторното възпроизвеждане на файловете от момента на последната спирка.

Видеонастройките не са по-малко наситени. От една страна става ясно, че с двойния HDMI-изход плейъра може да работи в два режима. Първият режим – разделението, в което HDMI 1 се използва за видео-изход (на телевизора или друго дисплей устройство) и HDMI 2 – за аудио-изход (на ресивъра). Вторият режим предполага едновременно извеждане на видео и аудио потока чрез двата HDMI-изхода. Всеки HDMI-изход има свои собствени настройки, чийто състав се различава само по два пункта, отговарящи за цветността и контраста.

Също така, във видеонастройките на плейъра има пункт дисплей, където се регулира позицията на OSD, режима за извеждане на информацията, изобразявана над видео-потока и включване/изключване на скрийнсейвъра. 3D-настройките включват дълбочина при 2D → 3D конвертирането и определяне на диагонала на 3D-дисплея, за настройка на паралакса.

Списъкът с достъпните в плейъра екранни резолюции варират от 480i до 4K х 2K, което говори за готовността на устройството да излъчва сигнал на 4K-телевизори и проектори.

Ще се справили обаче нашият плейър с това увеличение на размера на кадъра и ако да то до каква степен? Този въпрос ние обезателно ще го разгледаме в хода на запознанството ни с този плейър.

Това, че плейъра може и е предназначен за възпроизвеждането на аудио-файлове може да се види дори и от разделите “настройка на формата“ и “настройки на звука“. Те съдържат параметри, които влияят на метода на обработка и изхода на аудиото през всеки от аудио-изходите, до настройките на декодера DTS Neo:6. Този декодер се явява аналог на Dolby Pro Logic II system технологията и се занимава с преобразуването на стерео-сигнала в 5.1- или 6.1-канален съраунд звук, което ще се окаже полезно при слушането на стерео-източник на многоканална аудио-система.

Другите настройки на звука отговарят за метода по извеждане на аудио-потока, както и за състава и разположението на говорителите в помещението.

Накрая, другият важен параметър, който се представя от разработчика на плейъра като черешката на тортата и отличаващ разглеждания плейър от многото други аудио-устройства – това е възможността за принудително повишение на честотата на дискретизация за всяко аудио до изхода от 24-бита/192 kHz. За това отговаря технологията за повишаване на честотите за дискретизация Anagram Q5 192 kHz. Според разработчика (цитат): “Това е много важно, тъй като трептенето, присъщо за цифровите аудио-устройства води до загуба на важни детайли, правейки аудиото плоско и безжизнено“. Тази технология се прилага като филтър, който обработва възпроизведения аудио-поток. Избирането на една от трите настройки (филтър с линейна фаза, филтър с висока стръмност и филтър с минимална фаза) се извършва чрез последователното натискане на бутона Filter, който се намира на лицевия панел на плейъра.

В раздела с “Настройка на плейъра“ се намират пунктовете за актуализация на вградения програмен фърмуер и активацията на режима за бързо стартиране или автоматично изключване. Тук е налична възможност за възстановяване на фабричните настройки.

И накрая, последната част от менюто е запазено за мрежовите настройки на плейъра, където е възможно да се избере вида на връзката (жична или безжична), ръчно задаване на IP-адреса на плейъра и тестване на връзката.

Експлоатация и качество
Въпросът за скоростта на мрежовата връзка може да бъде приключен с помощта на елементарен опит: чрез възпроизвеждането от мрежов диск на “тежък“ Full HD-видеофайл, притежаващ постоянен битрейт от 50 Mbit/s. По време на това възпроизвеждане плейърът бе свързан чрез кабел с мрежовия диск Synology DS212j по NFS протокола чрез комутатора D-Link DGS-1008D.

При възпроизвеждането на видеото, плейърът не позволява дори и най-малкото прекъсване на звука, замразяване на изображението и други дефекти – съдържанието се възпроизвежда гладко и по-естествено.

С Wi-Fi-връзката ситуацията не е толкова розова, но това не е изненадващо. Включеният USB-адаптер Wi-Fi осигурява безжична връзка, като в нашия случай адаптерът по някаква причина отказа да се свърже с маршрутизатора при ширина на канала от 40 MHz, като максималната скорост бе 65 Mbit/s.

В този случай може да се види и чуе, че при възпроизвеждането на файл с битрейт от 45 Mbit/s започват проблеми, изразяващи се в краткотрайно замиране на звука. А при възпроизвеждане на 50-мегабитово видео към замиращия звук се прибавя и замразяване на картината, което е краткотрайно. Направеният извод от получените сведения е еднозначен: за възпроизвеждането на предлаганото към днешна дата съществуващо съдържание може да се използва всеки метод за връзка, като LAN или Wi-Fi.

За проверка на коректността при възпроизвежданите от плейъра видео-файлове с различна честота на кадрите, ние традиционно използваме набор от тестови клипове. При настоящите тестове ние използвахме видео с размер на кадъра 1920 × 1080, но с различни честоти: 24-60 кадъра/сек, както и 3D-клип с честота 24 кадъра в секунда в MVC формат, опакован в ISO-образ на 3D Blu-ray-диск.

Разглежданото устройство е свързано с Full HD-телевизор в автоматичен режим, когато плейъра самостоятелно определя най-подходящата честота на опресняване на екрана, въз основа на честотата на кадрите във възпроизвеждания файл.

А изводът в крайна сметка е прост: оплаквания към плейъра от гледна точка на пропуски в кадрите няма.

При възпроизвеждането на обичайно и 3D-съдържание, плейърът позволява да изберете положението на субтитрите, включвайки нужния аудио-поток от наличните във файла или на диска. Менюто Blu-ray възпроизвежда и работи независимо от способа за подаване на съдържанието – без значение дали се възпроизвежда “настоящ“ диск или негов образ, това няма значение, важното е местоположението на файла – върху USB-устройство или мрежов ресурс. Скоростта на връзката ще бъде достатъчна! .. Но, както вече знаем, тя е достатъчна за възпроизвеждането на всяко стандартно разпространявано съдържание, дори и ако става дума за Wi-Fi-връзка.






Сега нека обърнем внимание на аспекта, който обещахме да разгледаме – това не е критично, но е просто любопитно, тъй като позволява малко поглед в близкото бъдеще. Става дума за 4K. От настройките на плейъра става ясно, че максималната разделителна способност на неговия видео-изход е 3840 × 2160 пиксела, което означава, че това е 4K. Въпреки това, максималният размер на видеокадъра, който плейъра може да възпроизведе не надхвърля стандартния Full HD 1920 x 1080. Как тогава плейъра “разтяга“ изображението до нужния размер? Или с това се занимава самия телевизор, а плейъра просто някак си симулира желаната изходна резолюция? Продължете да четете по-надолу и ще разберете!

Тъй като за устройството улавянето на 4K все още е недостъпно, ние ще трябва да се задоволим с фотоснимките от екрана на 4K-телевизора – в нормален режим, където се вижда текущия режим на свързване и в макрорежим, където се показва централната зона на екрана с тестовия видео-файл. Този видеофайл съдържа множество линии от един пиксел, разположени на еднакво разстояние една от друга.

Full HD (1080p)



4K (2160p)



Както можете да видите от снимките, в “родния“ за плейъра Full HD-режим, с увеличението на изображението се занимава телевизора, а не плеъра. И това при телевизора се получава значително по-добре, отколкото при плейъра в 4K режим. Но тук трябва да сме наясно с естеството на тестваното изображение, където освен контрастни линии няма нищо друго. Ако телевизорът просто умножава ширината и височината на кадъра по две, то плейъра изглажда контрастните граници на изображението и ги смегчава.

При възпроизвеждането на видео от YouTube, дори и на тези клипове с по-голяма продължителност, не бе забелязано никакво “заекване“ и “препълване на буфера“ – възпроизвеждането започва практически мигновено и протича гладко, без забивания.

Обобщение
На първо място трябва да отбележим високото качество на електронните компоненти, на базата на които е създаден разгледания вече плейър. Този фактор е първият, най-важният и нагледен признак за елитарността на оборудването. Наличието на фирмени и оригинални технологии, включително и подобреното софтуерно оборудване на плейъра са доказателство за сериозната работа на инженерите. Като цяло, тези обстоятелства не просто водят до условното разделение на техниките на съответните класове, но внасят в тях и доста съществени материални различия. Така например, качеството на звука. Един опитен потребител, притежаващ необходимото ниво на акустика със затворени очи ще различи единия източник на звука от друг. Съществена роля играе и комфорта при работа с плейъра: апаратурата от това ниво дава гаранция за отсъствие на труднообясними “увисвания“ и други досадни проблеми.

ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
  Абонирай се  
Извести ме за