Безжичните рутери си остават постоянния клас устройства с разбираема функционалност и обикновено тези джаджи просто предлагат по-добра производителност и актуален дизайн. Съответно, повечето хора сменят стария си рутер само заради нестабилната работа или липсата на скорост. Но TP-LINK решиха да обърнат внимание на проблема, поглеждайки го от необичайна страна. И така се появи Touch P5 – първият рутер със сензорен екран. Днес ние ще се опитаме да разберем и да отговорим на въпроса – наистина ли рутерите се нуждаят от сензорен дисплей?
Комплект
TP-LINK Touch P5 идва в познатата опаковка. Зелената картонена кутия ни дава възможност да оценим дизайна на устройството и да научим основните му технически характеристики.
Вътре се намира самия рутер, подвижните антени, пач-кабел, захранващият блок, съпътстващата документация и диск със софтуер.
Дизайн
Touch P5 не прилича на по-старите устройства на TP-LINK, а и с флагманския модел липсват прилики – почти всички нови устройства на компанията получават индивидуален дизайн.
Леко извитият по широчина корпус е направен от пластмаса. Основата около дисплея е лъскава, а останалата част е покрита с различни по големина квадрати и правоъгълници с отвори за вентилация. Централната част, както вече споменахме, е заета от сензорния дисплей с широки двойни рамки, под които е разположена светеща лента и логото на производителя.
Според моя вкус, Touch P5 се оказа доста красив. Пълното премахване на гланцовите повърхности обаче не се е получило и тук, но те са много по-малко, отколкото в другите устройства на TP-LINK.
На задната част на маршрутизатора са изведени три порта за свързване на антените, гнездото за захранване, бутона за включване, един порт USB 2.0, порт WAN, четири LAN, както и вградения в корпуса бутон за принудително рестартиране.
Портът USB 3.0 е скрит – той се намира в долния десен край. С оглед на това, че горната част на корпуса е с много по-широка основа, той е много, много трудно забележим.
В долната част на шасито традиционно се поставя служебната информация и отворите за вентилация. Тук можете да намерите и отворите за закрепване на стената. Тъй като корпусът не е много дебел, а предния панел е доста красив, особено с вградения в него сензорен екран, най-интересният вариант за прикрепване ще се окаже на стената, особено ако са свързани само безжични клиенти. Но все пак трябва да се направи лека забележка на дизайнерите – при монтаж на стената се вижда захранващия конектор, което е леко дразнещо.
Функционалност
Характеристиките на Touch P5 са идентични с тези на модела Archer C9 – текущия флагман на линията. Той е Базиран на същия двуядрен процесор Broadcom BCM4709 с честота 1 Ghz и разполага със 128 MB оперативна памет, а увеличената до 128 MB постоянна памет най-вероятно се използва за работа със сензорния интерфейс.
Други разлики няма. Има два порта USB 2.0 и 3.0 за свързване на принтери или дискове, като скоростта за обмен на данни в безжичен режим може да достигне до 600 mbps при честота 2,4 Ghz и 1300 mbps при честотата 5 Ghz. Антените работят в режим MIMO 3×3:3 и се поддържа технологията Beamforming, позволяваща да се сформира направлението на Wi-Fi сигнала.
Уеб-интерфейсът е подобен на този при модела Archer C9. Изглежда съвременен, има едно просто и разширено представяне на настройките, вградена справка.
Сензорен екран
Наличието на екрана – основната функция на Touch P5, отличаваща го от другите рутери. Вграденият в предния панел на рутера капацитивен сензорен дисплей е с диагонал 4,3 инча и плътност на пикселите 128 ppi, а под него е разположен сензорен бутон (аналог на бутоните „Home“ в Android или iOS). Използва се TN-матрица, която е прикрита със защитно стъкло (има въздушен слой). От гледна точка на характеристиките или качеството на изображението върху дисплея, няма нищо интересно – добрите екрани се използват в смартфоните и таблетите, а битовата техника, приемниците, а сега и рутерите се задоволяват с прости решения.
Всъщност, защо ли е нужен екрана? Закупуването на всеки рутер води до процедура от настройки (особено ако доставчикът не поддържа DHCP), и за целта най-подходящ е компютъра. TP-LINK предполагат, че много от потребителите се отказват от традиционните лаптопи и персонални компютри – те са нужни в офисите, но домът може да се освободи от тях, особено при наличието на таблет, SmartTV телевизор или конзола. Разбира се, достъпът до уеб-интерфейса на рутера е възможен и с помощта на смартфон или таблет, но компанията все още не е адаптирала админ зоната за работа с малки екрани, а фирмените приложения са рядко явление.
Така, че целият смисъл за наличието на сензорен екран се свежда до възможностите за настройка на рутера, без да се използват други устройства. Интерфейсът в много отношения е подобен на Android и iOS.
„Основният екран“ дава представа за текущото време, режим на работа на безжичната мрежа, броя на свързаните клиенти и съобщава параметрите на гост мрежите. Очевидно е, че върху корпуса липсват обичайните индикатори за активност, а „сиянието“ на лентата под екрана просто съобщава, че рутера е включен.
По-нататък следват „работните плотове“, върху които са разположени иконите за настройка на основните параметри. Има бърза настройка за свързване, избор на режим на работа (рутер, точка за достъп или повторител), настройки на Wi-Fi мрежата, гост мрежите, родителски контрол, настройка на принтерите, преоритизация на трафика, въвеждане на устройства в черния списък и други.
За съжаление, към момента на писане на ревюто, сензорният интерфейс позволяваше конфигуриране на повече от 90% от параметрите. Например, ние не успяхме да намерим в него IPTV пункта, а актуализацията на фърмуера е възможна само чрез познатия уеб-интерфейс, така че за обслужването на рутера може да се наложи използването на друго устройство.
Допълнителната функционалност на екрана се свежда до баналното показване на времето и датата. На черния фон може да се появи стрелкови или цифров часовник, като липсват всякакви възможности за персонализиране на циферблата.
Тестове
Рутерът бе тестван в офиса с голям брой безжични мрежи наоколо, както и в домашни условия (многоетажен дом). По време на тестовете към него средно бяха свързани пет устройства – от смартфони и таблети, до ноутбуци и настолни компютри (чрез кабел и Wi-Fi). За две седмици употреба, TP-LINK Touch P5 се представи много добре и не забелязахме никакви забавяния или други проблеми, които пречат на комфортния достъп до интернет и обмена на файлове между устройствата.
При инсталиране в един ъгъл на апартамент, силата на сигнала е достатъчна за създаване на добро покритие в две големи помещения, така че Touch P5 може да осигури Wi-Fi достъп до интернет и в по-големи помещения или например в по-малка къща. Отделно искам да отбележа и отличната работеща мрежа на 5 Ghz – въпреки, че сигнала на тази честота по-силно се абсорбира от стените, Beamforming технологията позволява да се постигнат по-големи скорости за трансфер на данните при разстояние от рутера, отколкото в пренаситения диапазон от 2.4 Ghz.
Синтетичните тестове показват, че скоростта за пренос на данните при кабелно свързване достига до 780 Mbit/s. В безжичен режим, заедно с адаптера ASUS PCE-AC68, успяхме да получим скорост от 450 Mbit/s при честотата от 5 Ghz и 230 Mbit/s при честотата от 2,4 Ghz (пряка видимост на разстояние 2 м).
На разстояние от около 13 метра, през няколко стени и други смущения, реалната скорост намаля до 60 Mbit/s при честота от 2,4 Ghz и до 260 Mbit/s – 5 Ghz. Но дори и в такива гранични условия, Wi-Fi позволява изстискване на почти целия максимум от домашната връзка към интернет със скорост 100 Mbit/s.
При свързване към USB 3.0 на 2,5-инчов твърд WD диск, скоростта на запис и четене на големи файлове при жична връзка е съответно 52 и 33 MB/s, 25 и 20 МВ/s в Wi-Fi мрежата на 5 Ghz, 15 и 10 МВ/s на честота 2,4 Ghz.
Обобщение
TP-LINK Touch P5 – това е един смел експеримент и замислен концепт, който бе пуснат в серийно производство. Сега сензорният екран действа, като уау фактор, но това може да изненада гостите, въпреки че подобно устройство, по мое мнение, е подходящо само в художествената галерия или на друго модно място. Идеята на рутера, който може да си го настрои сам, съдържа зрънце истина – хората, които за първи път се сблъскват с такава задача, „смартфонния“ интерфейс може да изглежда по-лесен и по-ясен, отколкото процедурата за въвеждане на някакви числа (IP адреси) в браузъра и „администраторски страници“ с изобилие от странни настройки.
Впрочем, най-интересното остава зад кулисите. Може би, TP-LINK са искали да намекнат за популярната концепция „интернет на нещата“ и „умен дом“. Мнозина смятат, че центърът за управление на такава система трябва да бъде смартфона, но защо пък „мозъкът“ да не стане рутера? Точно към него ще се свързват всички сензори, перални машини и хладилници. В този случай всичко остава на мястото си. Но Touch P5 – това е просто добър домашен маршуртизатор с необичайна „функция“.