Mac или Apple Macintosh Computer

0
114

Статия за една не толкова известна платформа

Mac или Apple Macintosh Computer – Какво всъщност представлява Мас?

Мас като цяло е линия от персонални компютри замислена, произвеждана, развивана и продавана от компанията Apple.
Първият Макинтош беше пуснат в далечната 1984 година на 24 януари. Той се превръща в първият комерсиално успешен личен компютър, който използва графичен потребителски интерфейс – GUI и мишка вместо до тогава стандартният метод на текстовият терминал на взаимодействие с компютъра.

Самият метод GUI, обяснен с прости думи представлява взаимодействие с компютъра чрез директна манипулация на графични изображения и приспособления като допълнение на текст.
В момента текущата сфера на компютрите Макинтош обхваща нива от Макинтош мини десктоп(Маc mini desktop)

, до сървърите Xserve.

Декември 1980 г. Смит успял да проектира платформа, която не само използвала микропроцесор Мotorola 68000, но дори работела не на 5, а на 8 мегахерца, което е равносилно на 60% „клок“. Тази платформа, също имала способността да поддържа 384 х 256 разделителна способност. Проектът на Смит използвал по малко чипове RAM памет от този на Lisa, и поради това платформа била много по ефективна и продуктивна. По това време през декември 1980 година, проектираният от Смит Макинтош, е бил единствен по рода си. Той притежавал по-малко банки RAM памет от Лиса и порад това продуктивността на дъното била много по-ефективна и добра. Финалния Мас който бил самостоятелен и не се нуждаел от допълнителни механизми имал много по-добър програмен код на ROM от повечето други компютри на времето: съдържал 128 КВ RAM, която била под формата на шестнадесет (16 Kb – кило битови) RAM банки, запоени за дъното. Обаче това не били сегашните познати слотове за памет, също така имало възможност за разширяване до 512 КВ RAM запоявайки шестнадесет 256 (Кb – кило битови) RAM банки на мястото на фабрично поставените.

Иновационният дизайн, който Мас притежавал, уловил вниманието на Стиви Джобс, един от съдружниците и учредителите на Аplle. Осъзнавайки, че Макинтош е много по-конкурентно способен и привлекателен на пазара от Lisa, той започнал силно да се интересува от проекта за създаването и развитието му. Раскин най-накрая напуснал проекта Макинтош през 1981 година, след персонален конфликт със Джобс, и се счита, че финалният изглед и дизайнът на Макинтош са по – близо до идеите на Джобс, от колкото до тези на Раскин.
След като дочул и в последствие разбрал за иновационната GUI (Graphical user interface – Графичен интерфейс) технология, която била разработена от Xerox PARC, Стиви Джобс договорил посещение, за да види компютъра Xerox Alto, както и устройството за Smalltalk технологията и да обмени опит и евентуално опция за използването му в продуктите Apple. Интерфейсите на Лиса и Макинтош били чисто и изцяло приличащи и взаимствани на този, който бил проектиран от и във Xerox. Джоб също взел пълномощно, за да може производствения дизайнер Хартмут Еслингер да работи за развитието на Макинтош, което от своя страна оказало влияние на така наречения „Snow White“ дизайнерски език; въпреки това той се появил твърде късно за първите Макинтоши, но бил въведен във повечето Apple компютри произведени в средата и края на 80-те години на минали век. Както и да е, лидерството на Джобс на проекта Макинтош било кратко: след вътрешни неразбирателства с новият изпълнителен директор CEO (Chief executive officer ) Джон Скъли, Джобс напуснал Apple през 1985 година и създал друг гигант в производството на компютри – NeXT и не се завърнал до 1997 година. Скъли от своя страна подкопал доверието което екипа на производителите на Макинтош се опитвал да изгради като вдигнал цената на машината от US$1,995 to US$2,495, което се оказало грешка от негова страна.

1984: Въведение

Реклама, която стартирала през 1984 година и била завъртяна по телевизията по време на най-гледаното спортно предаване в САЩ „Супер Боу“ , анонсирала новият Макинтош, който бил представен от звездата Ридли Скот на 22 Януари 1984 година. Рекламата представлявала жена (в ролята Аня Мейджър), която хвърляла голям и тежък чук по големият видео екран на IBM. Това символизирало новата ера и предизвикателствата пред хората, които Макинтош въвеждал замествайки текст-базираните компютри до тогава с графичният интерфейс, който се внедрявал в новите Макинтоши.

И така Макинтош излязъл на пазара с цена от US$2,495, два дни след като била излъчена рекламата. Той вървял в пакет с 2 полезни програми, с които се представял интерфейсът му: MacWrite и MacPaint (имената говорят сами по себе си за функциите на включените програми). Въпреки че Макинтош събрал много ентусиасти още в първите дни след продажбите си, той се оказал твърде радикален за някои. Тъй като машината била изцяло проектирана около идеята на GUI (графичният интерфейс), съществуващите текстови и командни програми трябвало да бъдат пренаписани; това било голямо предизвикателство за всички софтуерни специалисти и разработчици и се оказало трудна задача, което от своя страна довело до забавяне доставките и изработката на софтуер за новата система. Много потребители привикнали към тайнствения свят на командните линии, заклеймили.Макинтош като обикновена „играчка“.

От 1985 до 1989: Eрата на десктопите

През 1985 година комбинацията от компютъра Мас, лазерният принтер на Apple и специфичния софтуер за Макинтош като Boston Software’s MacPublisher и Aldus PageMaker (superseded by Adobe InDesign) дадоха възможност на потребителите да проектират, преглеждат и принтират различни материали с текстов и графичен дизайн и да се извършват дейност, като непознатите до тогава „десктопни процеси“. Именно „работата на десктоп“ била уникална и единствена по рода си за Макинтош, но в края на краищата този метод станал използваем за всички компютри. По-късно програми като Macromedia FreeHand, QuarkXPress, and Adobe Illustrator затвърдили позициите на Макинтош като графичен компютър и му помогнали да разшири и се утвърди като водеща марка на пазара на десктоп компютрите.

Но ограничените възможности на първият Макинтош съвсем скоро след излизането му на пазара станали ясни. Това били: малката памет, която той притежавал, сравнен с другите компютри през тези години, паметта не можела да бъде разширена лесно; липсата на твърд диск също била отрицателна черта, както и възможността за прикачване на такъв. Въпреки че процеса на увеличаване на паметта бил възможен, но неудобен и труден, от Apple осъзнали, че това е необходима стъпка и Мас се нуждаел от подобрения в тази насока, тази процедура била осъществена през 1985 година и основната памет на Макинтош била увеличена от 128 КВ до 512 КВ. Резултата след този ъпгрейд на паметта бил така нареченият Макинтош Плюс (Маcintosh Plus), който бил пуснат в продажба на 10 Аянуари 1986 година за 2600 $. Той имал 1 МВ RAM памет, която можела да се разширява до 4 МВ и революционния за това време така наречен SCSI (Small Computer System Interface) паралелен интерфейс, който от своя страна позволявал до седем периферни устройства като твърди дискове, скенери, принтери и други, които да бъдат прикачвани към машината. Флопито на Mакинтош било увеличено и достигнало размер от 800 КВ.Макинтош Плюс пожънал незабавен и невероятен успех и по тази си причина той останал в продажба до 15 Октомври 1990 година. За тези 4 години и 10 месеца, през които той бил в продажба този модел на Макинтош останал в историята като моделът, който се задържал най-дълго време без промени.

Макинтош II бил първият Макинтош, който позволявал ъпгрейд. Но въпреки това проблемите оставали; практическата ниска честота и скорост на работа на процесора и ограничените графични възможности, са тези, които пречели и спъвали Макинтош да се превърне в нещо повече на компютърния пазар.Подобреният процесор на Моторола дал възможност за подобряване скоростта на работа на машината и през 1987 година Apple се възползвал от новата технология на Моторола и тогава всъщност бил представен Макинтош II, който тогава използвал процесор 16 MHz Motorola 68020. Това било началото и дало изцяло нова насока в производството на Макинтош, като за първи път била отворена възможността за няколко слота за ъпгрейд, поддръжка на цветна графика и дизайн, който бил подобен на този използван от IBM компютрите. Дизайнът бил вдъхновен от серията на Apple II. Заедно с пускането на Макинтош II бил пуснат и Макинтош SE, който бил първият по рода си компактен Мас с вътрешен слот за ъпгрейд. SE моделът имал същият като на Макинтош II ”Snow White” дизайнерски език, както взаимствал и мишката и клавиатурата, които се били появили за първи път във Apple IIGS няколко месеца по-рано.

– Mac II

С новият процесор на Motorola 68030 се появил и Макинтош IIx през 1988, който имал много вътрешни подобрения едно от които било вграденото на дъното MMU (Memory management unit). Този модел бил последван от нов, по-компактен с по-малко слотове модел – Macintosh IIcx, който излязъл през 1989, също така била пусната и нова версия на Mac SE, която имала процесор 16 MHz Motorola 68030, това бил Macintosh SE/30. По-късно през същата година бил произведен и първият Макинтош IIci, който имал 25 MHz процесор и бил първият 32 битов, който позволявал повече от 8 МВ RAM. System 7 бил първият Макинтош, който имал операционна система, която поддържала 32 битови адреси. По това време Apple представили и първият портативен или преносим Макинтош с 16 MHz 68000 процесор, който бил с активно-матричен плосък дисплей. На следващата година се появил Maкинтош IIfx, който бил със 40 MHz процесор и струвал 13 000 $. Отделно от бързият си процесор, той имал и много вътрешно архитектурни подобрения включващи по-бърза памет както и чифт 6502 процесори, които спомагали за I/O (Input/ Output) извършването на процесори. Като пример той можел да чете от твърдия диск и едновременно с това да принтира.

1990 – 1998: Растеж и падение

Майкрософт WINDOWS, който започнал да доближава Макинтош, както по действия и продуктивност така и по всички други черти бил пуснат в продажба през 1990 година и бил много полезен, както и по-евтина алтернатива на платформата Макинтош. Отговорът на това от страна на Apple бил, че те пуснали на пазара няколко относително по-евтини машини през октомври 1990 година. Единият от тях бил Macintosh Classic, който всъщност бил по-евтина версия на Macintosh SE, който излязъл на пазара за 999$, което го правил на евтиния Макинтош докато не бил пуснат следващият Мас със 400 MHz процесор през февруари 2001 година. След това бил пуснат Maкинтош LC, който от своя страна имал 68020 процесор от Моторола и бил специфичен с това, че се продавал в така наречената ”pizza box” кутия и бил на цена от 1800$; той от своя страна предлагал цветна графика и вървял с монитор, който притежавал разделителна способност от 512х384 пиксела. Maкинтош IIsi, който в основата си имал 20 MHz IIci и само един допълнителен слот струвал 2500$. Всичките 3 разновидности се продавали сравнително добре на пазара, но въпреки това печалбите на Apple били значително по-ниски, от колкото при продажба на предходните машини.

През 1991 година бил пуснат на пазара дългоочаквания System 7, това било така нареченото подновяване на 32 битовия Макинтош, който имала много подобрения в своята работа на: цветната графика, която предоставял, адресатите на паметта, мрежовите способности, възможността за изпълнение на няколко задачи едновременно и не на последно място била представена виртуалната памет. По-късно през същата година Apple представил Макинтош Quadra 700 и Макинтош Quadra 900 първите модели, които разполагали по-бързите процесори 68040 произведени от Моторола. Към тези два модела се присъединили и били пуснати в продажба нови и подобрени версии на Macintosh Classic II и Macintosh LC II от предходните години. Последните били оборудвани с подобрен 16 MHz 68030 процесор от Моторола.

По същото време били представени и 3 модела от една започваща, дълготрайна и нова линия на производство на Apple. Това били Apple’s PowerBook. PowerBook 100, който по своему представлявал Macintosh Portable (портативен Макинтош), но в умален размер, PowerBook 140, който имал 16 MHz 68030 процесор и PowerBook 170, който имал 25 MHz 68030 процесор. Това били първите портативни компютри с отделна клавиатура и притежавали вградено „посочващо устройство“ под формата на топче, което било отделно от клавиатурата (тип мишка).

През 1992 година компанията Apple започнала да продава Макинтош Performa, но не от обичайните си дилъри. Това целяло нарастване на печалбите. Също така започнала продажба на така наречения компютър от Quadra сериите, който бил наречен Macintosh Centris. Същият бил преименуван на Quadra от клиентите, защото те започнали да се объркват от прекалено голямата гама от разновидности и имена на: Classics, LCs, IIs, Quadras, Performas, and Centrises. Аpple също показал разновидностите от минимизираният PowerBook Duo, който бил спрян от производство 1997 година.

Следващата революционна стъпка в историята компанията Apple и произвежданите от нея компютри била смяната на процесорите и преминаването към RISC PowerPC (Reduced instruction set computer), които били разработвани съвместно от Apple Computer, IBM и Motorola. От както бил представен на пазара Power Macintosh доказал, че бил изключително успешен с продадените повече от 1 000 000 млн. бройки до края на 1994, което преизпълнило плановете за продажби на Apple 3 месеца по-рано от предвиденото. В същата година Apple пуснала на пазара второто поколение от компютрите си PowerBook, които били наречени PowerBook 500, който имал първата мишка за лаптоп.

Въпреки успехите, които имал Макинтош и компанията Apple, Майкрософт и Интел започнали постоянно да притесняват и пречат на продажбите им със своя Windows 95 и съответно процесорите Pentium. Това подсилило способностите и възможностите на компютрите като цяло и довело Windows до изравняване с Макинтош. В отговор на това Apple се опитали да възродят Макинтош на пазара за десктопи. Това до някъде имало успех, но като цяло компанията губела пазари и пари. След като Стив Джобс се върнал в компанията през 1997 година, той спрял този процес на западане. От 1998 до днешни дни: Ново начало

През 1998, една година след като Стив Джобс се върнал в компанията, Apple представили изцяло новият Макинтош (всичко в едно) който приличал на оригиналният Мас 128К. Това бил така нареченият iMac, който имал изцяло нов дизайн в сравнение със своите предшественици SCSI и ADB, както и 2 USB порта; характеризирал се с полупрозрачна пластмасова кутия, която в началото била бледосиня на цвят, но в последствие имало избор от голяма цветова гама, което било считано за „производствен печат“ на фирмата в края на 90-те години. Това били единствените по рода си компютри с такъв дизайн и такова изпълнение. Именно този iMac се доказал като феноменално сполучлив модел със продадените 800 000 компютъра през 1998 година, което от своя страна донесло печалби от над 309$ милиона долара. Това била и първата година на компанията Apple, в която тя отчела печалба от както Майкъл Спиндлер поел поста на (СЕО – Chief executive officer) изпълнителен директор през 1995 година. На изложението MacWorld 2000 във Сан Франциско, Стив Джобс се похвали, че са били продадени 1.35 милиона машини iMac, за предходната четвърт от годината. Или това прави за 3 месечен период е бил купуван компютър на всеки 6 (шест) секунди. Били направени промени и по Power Macintosh, на който бил променен дизайна и вече се продавал в синьо-бяла разцветка, която била много по-естетична от предишната.

Следващата стъпка на компанията е представянето на новата операционна система през 1999 година, която се казва Mac OS X Server 1.0 (с кодовото име Rhapsody – Рапсодия), която имала нов (GUI – Graphical user interface ) графичен интерфейс Предишният интерфейс, който бил NeXT-like, оставил много потребители на Макинтош разочаровани и всички те се чудели какво ще бъде следващото поколение графичен интерфейс на Мас-овете. Mac OS X или операционната система на „Х“ на Макинтош била базирана на OPENSTEP. Това била операционна система, разработена от Стив Джобс, компанията Apple и NeXT. Mac OS X не била представена публично до септември 2000 година. Била пусната Бета версията на продукта Mac OS X Public Beta, която струвала 29.99$ и била различна от Mac OS X Server 1.x. При нея имало възможност потребителите да изпращат препоръките си към компанията, за това, което искали да видят в истинският рилийз.

Следва появата на MacBook Pro, който е първият преносим компютър, използващ процесор на Интел. Той беше предстаен на събитието Macworld 2006. В средата на 1999 година, Apple представи своя iBook, ново потребителско ниво, преносим Макинтош, който бил проектиран да прилича на iMac, който беше представен една година по-рано, през 1998. Едва шест седмици след като бил представен iBook, за него вече имало над 140 000 заявки и до октомври същата година имал не по-малък успех в продажбите от iMac. От компанията Apple продължили да добавят нови продукти в своята производствена линия. Това били машини като еМас и PowerBook G4, но в същото време не изоставяли старите, като направили 2 основни ъпгрейта на своя iMac. На 11 Януари 2005 Aplle представи своя Mac mini, на цена от 499$, който и до днес е най-евтиният Макинтош и до днешни дни.

През последните няколко години се забелязва значителен покачване на продажбите на Макинтош. Много хора твърдят, че това е в резултат на големият успех на iPod, което оказва влияние за продажбите на Apple като цяло. Твърди се, че голям пазарен дял имат и аксесоарите към него, които също се произвеждат от компанията. Именно дигиталният плейър iPod,

възвърна силата на компанията и на нейните продукти до такива нива, които не бяха достигани от пускането на продуктовата линия като цяло през 1984 година. От 2001 до 2005 година се забелязва се непрекъснато повишаване на продажбите на Макинтош в годишните отчети. На 11 октомври 2005 година, Apple пусна статистика от продажбите за последното тримесечие, и отчете продажба на 1 236 000 Макинтоша, което е с 48% повече от същото тримесечие за предходната година. Представяйки новите продукти iMac Core Duo и the MacBook Pro на 10 януари 2006 година, Apple постепенно преминава от PowerPC процесорите, към процесорите на Intel. Аpple завърши този период на промяна, когато на 7 август 2006 година представи новият си Mac Pro на конференцията Worldwide Developers Conference.

Timeline of Macintosh models:
Графика на различните модели през годините:

Продуктовата линия на Apple в момента:

1. Mac mini Това е най-евтиния за момента Макинтош, който се произвежда.Изпраща се на потребителите без монитор, клавиатура или мишка. Налични са 2 версии, които са оборудвани с процесори Core Duo

2. iMac Това е водещият модел в момента от продуктовата линия на Apple за десктопи. Разполага с мобилната версия на интелският процесор Core 2 Duo. Представлява така наречените „всичко в едно“ компютри и има разновидности от 17″, 20″ и 24″ инчови модели.

3. Mac Pro Това е най-скъпият, но и най-модерният компютър от горен клас, който замести Power Mac G5. Tой разполага с 2 дву ядрени процесора Intel Xeon (‘Woodcrest’). За съжаления в пакета не е включен монитор.

4. MacBook Това е преносим компютър. Използва процесори Intel Core 2 Duo които не са толкова бързи (диапазон 1.83 GHz or 2.0 GHz) в сравнение тези на MacBookPro. Toва е наследника както на iBook G4, така и на 12″ инчовият PowerBook, който използваше процесор PowerPC G4.

5. MacBook Pro Това е най-горният клас от линията преносими компютри на Apple. Toй разполага със интелски процесор Intel Core 2 Duo на честота 2,16 GHz или 2.33 GHz, със 15.4″ или 17″ инчови дисплеи. 17″ инчовият модел се предлага единствено с 2.33 GHz процесор.

6. Xserve Това е сървърът, който компанията предлага (1U rack-mount) Toй разполага с интелският процесор [b[Intel Xeon „Woodcrest“. В повечето случаи се използва в клъстери.

Хардуер

Сегашните продукти на Apple използват Intel x86 процесори. Всичките модели имат не по-малко от 512 MB RAM. Също така в днешни дни те използват ATI Radeon, nVidia GeForce или Intel GMA графични ускорители и имат или комбинирано оптично устройство, DVD плейър и CD записвачка в едно, или така нареченият Супер Драйв (SuperDrive), което е двойно(комбинирано) функциониращо DVD и CD записващо устройство. Всички Mакинтоши включват 2 стандартни USB порта, които са стандартизирани за моделите още от пускането на iМac през 1998 година, както и FireWire, технология разработена от Apple за поддръжка на устройства от по-висок клас. Както е известно USB са масово използвани и се вграждат във всички компютри, докато FireWire се използва по-рядко и служи за закачане на устройства като видео камери и твърди дискове, което осигурява по-добър трансфер.

Придържайки се към идеята компютрите да бъдат колкото може по-опростени, Макинтош разполага с мишка, която има само един бутон. Това обаче се промени през август 2005, когато Apple пусна своя 4 бутонна мишка (безжична версия на същата беше пусната на 25 юли 2006 година) и започна да разпространява новите си десктопи с нея. Когато бил пуснат новият iMac G5 през октомври 2005, от Apple започнали да включват в определени модели и iSight камера, която била вградена. Също така бил пуснат и Front Row, система за достъп до данните от друго място.

Архитектура на процесора

Първият(оригиналният) Макинтош използвал 16/32 bit Моtorola 68000 процесор, който имал работна честота от 8 МHz. Портативният Макинтош (Macintosh Portable) и PowerBook 100 използвали 16 МHz-ова версия на процесора. Макинтош 2 (Macintosh II) имал изцяло 32 bit-ов процесор Motorola 68020, но компютъра съдържал софтуер, който поддържал само 24-bit-ови адресати на паметта и по тази причина използвал само част от възможностите на процесора, докато софтуера не бил обновен и не бил направен напълно съвместим за 32-bit-овите компютри. Именно за това тези компютри не били изцяло 32-bit-ови. След това успешният Macintosh IIx представил Motorola 68030, който имал и слотове за памет. Моделът 68030 нямал така нареченият вграден FPU (floating point unit), но можело допълнително да се добави модел 68881 или 68882. По евтините модели също нямали FPU защото ползвали опростени процесори, но по желание на клиента било възможно добавянето. Първият „чист“ 32-bit-ов Макинтош, който можел да използва 32-bit-ови адресати на паметта и който не се нуждаел от допълнително пачване на софтуера бил Maкинтош IIci. През 1991 година от Apple пуснали първите компютри, които съдържали процесори 68040 от Моторола, които притежавали FPU включени в процесорите си и допълнително добавяне на FPU не било необходимо. Също както предишните, така и тук по-евтините модели нямали вграден FPU, защото ползвали „орязаният“ процесор 68LC040 от Моторола, но по желание на клиента то можело да бъде добавено.

След 1994 година компанията използвала линията на процесори PowePC, започвайки с PowerPC 601, които по-късно били ъпгрейтвани до версия 603, 603е, 604, 604е и 604еv. През 1997 година компанията представи своят първи компютър базиран на значително подобреният PowerPC G3 процесор като след това през 1999 година се появи и PowerPC G4. Последната генерация на PowerPC процесорите, които бе представена бяха 64-bit-овите PowerPC 970FX („G5“), които излязоха през 2003 година. По време на прехода към PowerPC, разработчици на компанията разработиха емулатор, който да буутва още при самото зареждане на операционната система. В началото скоростта на емулацията не била никак бърза, но в последващите версии бил използвам подобрен емулатор, който работел много по-добре и по-бързо. Първата версия на операционна система, която вървяла с компютрите била емулирана на 95%. Последващите я версии на операционните системи покачили този процент, на PowerPC кода, докато операционната система Х (OS X) не го довела до 100%.

Процесорът на PowerPC 604, представил (SMP – symmetric multiprocessing) симетрична работа на няколко процесора в Макинтошите или по-специлано PowerPC 604e, които били моделите 9500 и 9600. 3G процесорите на Apple не можеха да работят със SMP технологията, но за сметка на това G4 и G5 имаха тази възможност и от компанията представиха голямо разнообразие Power Mac точно с такива процесори ползващи SMP. Най-мощните компютри Power Macintosh G5, могат да използват до два дву ядрени процесора, което прави общо четири ядра.

На 6 юни 2005 година Стив Джобс направи изявление, в което сподели, че компанията Apple ще започне преход за преминаване на всички машини от процесорите PowerPC към Intel и точно тогава беше демонстрирана версия на операционната система „Х“ (Mac ОS X), която беше инсталирана на компютър работещ с процесор Pemtium 4. Макинтошите разполагащи с интелски процесори, могат да използват и са съвместими за софтуер, който е правен за компютрите с PowerPC процесори благодарение на така наречена система „Rosetta“, която спомага за това. Вярва се, че тази смяна в линията на процесорите била породена от това, че от IBM нямали възможност да доставят процесори за преносимите компютри на Apple.

Първите Макинтоши с интелски процесори били iMac и 15″-инчовият MacBook Pro, които били представени през януари 2006 година на конференцията Macworl Conference and Expo. След като Mac mini преминал към интелски процесори клиентите имали възможност да избират между Core solo и Core Duo (едно и дву ядрени) процесори. Продуктите от линията iBook били изместени от MacBook и на 7 август 2006 Power Mac G5 бил спрян за сметка на новият Mac Book Pro, който бил базиран на новият процесор произведен от Intel – Intel Xeon „Woodcrest“. Хserve също претърпял промяна и преминал към същите Intel Xeon „Woodcrest“ процесори. През втората година на 2006 Apple стартира нови iMac и MacBook, които използват Core 2 Duo процесори, претендирайки, че те са 25% по-бързи от предхождащите ги. Софтуер

Операционна система

Оригиналната операционна система от 1984 г. на Макинтош представи някои радикални промени от гледна точка на графичния интерфейс:

System 7, беше първият основен ъпгреит на операционна система, който беше направен. Обърнете внимание, че дисплея е с 8-bit-ов цвят.

Ето как изглежда и Mac OS X v10.4 „Tiger“. Направени са някои промени, но има и детайли, които са запазени като например лентата с менютата в горната част:

Оригиналната операционна система на Макинтош била известна с името System Software или просто System. С пускането на System 7.6 официалното име било променено на Mac OS или Макинтош операционна система. От 2001 година класическата операционна система на Макинтош (Mac OS) била изместена от новата BSD Unix (Berkeley Software Distribution) базирана операционна система Мac OS X. По-рано Apple предлагаше Макинтош сървърите си с друга UNIX система. Това беше A/UX, но тя нямаше особен успех. Операционната система на Макинтош Mac OS се счита като една от основните предпоставки за големите продажби на платформата и за това се обръща особено внимание на представянето на новите продукти и новите рилийзи. Oт Apple предпочели и заложили на по-свободните елементи на техният интерфейс във всичките им рилийзи. За това могат да бъдат намерени много прилики между Mac OS 9 и модерната операционна система Mac OS X.

Мас OS беше първата широко използвана операционна система с графичен интерфейс. Първоначално операционната система на Макинтош (classic Mac OS) могла да извършва по една операция и била лимитирана от тази гледна точка, но след това в System Sofware 5 била представена като опция и възможността за извършването на няколко задачи едновременно. Следващото голямо подобрение било System 7 през 1991, която включвала изцяло нов цветен дизайн, вградена възможност за извършване на няколко операции едновременно, така нареченият AplleScript и още много други опции по конфигурацията, които можел купувачът да направи при поръчката на системата. Операционната система на Макинтош продължила да се развива до версия 9.2.2. като във всяка нова версия били добавяни нови опции: (наноядро, поддръжка на няколко операции на операционната система и други).

През март 2001 година, Apple представи своята нова операционна система Mac OS X, една нова, модерна и по-сигурна система използваща Darwin, XNU и Mach. Маc OS се доставя директно от NeXTSTEP, операционната система разработена от компанията на Стив Джобс NeXT преди да бъде закупена от Apple. Старите програми могат за Mac OS могат да се ползват и на Mac OS X в специална виртуална машина наречена Класическа (Classic), но това е възможно само, ако се използва Макинтош, който има инсталиран Apple софтуер и използва PowerPC процесор. Новите машини, които използват Интелски процесори се нуждаят от допълнителен специфичен софтуер, за да могат да бъдат използвани старите програми. Програма подобна на програмата „Classic“ наречена „Rosetta“, ще дава възможност на програмите за PowerPC да бъдат използвани и на компютрите разполагащи с Интелски процесори. Mac OS X си остава най-масовата и използвана UNIX базирана операционна система и въпреки че тя никога не е била сертифицирана като такава от Open Group, Аpple и в момента работи над нова версия, която ще бъде качена на новите сървъри, които предстои да бъдат пуснати на пазара. Mac OS X в момента на версия 10.4 (пусната на 29 април 2005) с кодовото име Тигър („Tiger“). Следващата версия на Мac OS X v10.5 e планувана за лятото на 2007 година и има кодовото име Леопард („Leopard“).

С навлизането на Интелските процесори в компютрите на Apple, става възможно използването на Windows-базирани операционни системи на Макинтош без нуждата от допълнителен софтуер като например Virtual PC, който беше необходим преди това, за да могат да бъдат използвани тези програми. През март 2006, група хакери съобщават, че са открили начин да ползват Windows XP на Интелски базиран Mac. Те качват софтуер, който прави това възможно на собствения си уебсайт от където може да бъде свален под формата на отворен код. През април същата година, само месец по-късно от Apple представят техен софтуер, бета версия на Boot Camp, която позволява на Интелски базираните Макинтоши да използват Windows XP. Именно тази програма Boot Camp ще бъде стандартна и вградена за предстоящата версия Леопард.

Превод: ostavime
Оригинал: Wikipedia

ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
  Абонирай се  
Извести ме за