Ревю на очилата за виртуална реалност Zeiss VR One

0
844

Системите за виртуална реалност, в които вместо специален екран се използва обичаен смартфон в последно време (с появата на модели с голям диагонал и FullHD резолюция на екрана и по-горе) започнаха да стават все по-чести. В тази връзка можем да си припомним “референтните“ проекти Google Cardboard и Samsung Gear VR. Своят вариант представи и компанията Zeiss (която през 2013 г. взе решение да съкрати името си, премахвайки от него “Carl“) – за разлика от Samsung Gear VR, поддържащ само един модел смартфон, очилата Zeiss VR One официално работят с два – Apple iPhone 6 и Samsung Galaxy S5.

Дизайн и ергономичност
На външен вид Zeiss VR One доста наподобява Samsung Gear VR – същата “маска“ от бяла матова пластмаса (на която в никакъв случай не остават пръстови отпечатъци), с черни акценти и полупрозрачен “тонизиращ“ щит, обхващащ поставения в очилата смартфон.












Впрочем, тук системата за поставяне на “екрана“ е малко по-различна – смартфонът се поставя в специален поднос, който се издърпва отстрани на очилата и след това се вкарва обратно. Този поднос в същото време има и специални прорези за кабела, слушалките и обектива на камерата. Към момента производителя предлага два варианта на подноса – за iPhone 6 и Galaxy S5, като в бъдеще може да бъде добавена поддръжка и на други смартфони; самият производител твърди, че Zeiss VR може да работи с телефони, чийто екрани са в рамките на 4.7-5.2 инча.















Също така, наскоро на официалния сайт се появи възможност за изтегляне на CAD-файловете с модели на подноса за още три смартфона (Samsung Galaxy S4, LG G3 и Google Nexus 5), които се препоръчва да “запишете на USB-флаш носител и да посетите най-близкия до вас салон за 3D-печат“.

Маншетът-уплътнител е изработен от меко-пореста пяна. Тя обхваща лицето по такъв начин, че потребителя може да носи Zeiss VR заедно с обичайните си очила.



Възможност за регулирането на диоптрите в очилата липсва, което не е изненадващо. Също така трябва да се отбележи и наличието на вентилационни отвори в корпуса, което намалява запотяването на лещите и “прегряване“ вътре в очилата.



На главата VR One се прикрепва чрез два ремъка, преминаващи отгоре и отстрани на главата, така че приличното тегло на конструкцията да е по-балансирано и очилата да не успяват да оказват натиск върху носа (но натиска върху скулите след известно време на употреба все още се усеща).


















Смартфонът не се включва към очилата, тъй като при тях липсват всякакви елементи за управление.

Работа
За потапяне във виртуалната реалност от Zeiss е необходимо да инсталирате на вашия смартфон приложението VR ONE Media (за Android и iOS), което представлява своеобразен хъб за изтегляне и пускане на специални приложения (наречени VR apps).



Както бе споменато и по-горе, във VR One няма никакви контроли (за разлика от Samsung Gear VR, който е оборудван със сензорен панел и чифт бутони). Тук е опростено поставянето на смартфона (не е необходимо да го свързвате към очилата – всъщност той трябва само да бъде поставен в определена позиция на предната част пред лещите и това е всичко), но това строго ограничава използването при пускането на приложенията. Всъщност, те могат да реагират само на изменението на позицията на смартфона в пространството, така че разработчиците са принудени да се задоволят само с този единствен начин при въвеждането на управление с команди.

Интерфейсът на VR ONE Media представлява фрагмент от огромна сфера, на който се проектират “плочки“ достъпни в App Store (или Play Market) за VR-приложенията. Той може да работи в два режима – в обичаен (в портретна ориентация на смартфона) и във “виртуален“ – за това е достатъчно да поставите устройствоото в пейзажна ориентация. Изборът на това или онова положение разбира се се извършва чрез завъртане на главата, а пускането му (или инсталирането) – чрез насочване с “поглед“ върху съответния бутон и задържането в това положение за няколко секунди (бутона постепенно запълва стълб на “прогреса“). Трябва да се отбележи, че и в самите приложения кликането върху бутоните се извършва по един и същ начин – така, че управлението на Zeiss VR One се оказва изключително минималистично и меко казано без да бързате.





















Тук трябва да се отбележи и един доста сериозен недостатък на VR ONE Media – това не е пълноценен магазин за приложения, а само обвивка за достъпните в App Store/Play Market програми; така, че след натискане върху бутона Install ще видите предложение за махане на очилата, измъкване от тях на смартфона и поставянето му в портретен режим – тогава вие ще бъдете пренасочени към системния магазин за приложения, от където вече ще продължите да сваляте избраната програма. Сред другите недостатъци – при iOS липсва бързото връщане от App Store във VR ONE Media след инсталиране на приложението, така че трябва да излезете от App Store и да стартирате отново VR ONE Media преди да поставите обратно смартфона в очилата (или да изведете списъкът с последните стартирани приложения чрез двойно натискане на бутона Home). И още едно оплакване от тази програма – тя има две категории на приложение: разработени специално за VR One и съвместими с тази платформа. И ако първата пълноценно поддържа лаунчъра, то втората – като минимум; за тях дори няма възможности за стартиране под тази обвивка, а само инсталация (за вече изтеглените приложения тук все още остава горещ бутона Install, пренасочващ потребителя към магазина за приложения). Общо казано, VR ONE Media може да се използва само за инсталиране на VR apps, а стартирането им ще трябва да се извършва като обичайно приложение от началния екран на вашия смартфон.

Ние тествахме работата на Zeiss VR One в “тандем“ с iPhone 6 и може да се каже, че въпреки зрителното поле, наслагването на образа до периферните зони (според производителя, ъгълът на видимост е около 100 градуса), разделителната способност на дисплея (която при iPhone 6 е само 1334 × 750 пиксела) честно казано не е достатъчна. Доста големите пиксели и откровено ниската резолюция на триизмерното изображение (по субективни чувства, то изглежда примерно като при 800×600 на съвременен компютърен монитор) не допринасят за създаването на реалистична картина във виртуалния свят.






Също така, любопитството ни надделя и инсталирахме VR ONE Media на LG G3, след което просто го поставихме в слота на очилата без подноса (за съжаление не успяхме да намерим близък салон за 3D-печат, както съветва производителя). Както се очакваше, всичко работи без проблеми (с изключение на факта, че смартфона трябваше да се държи с пръстите на разстояние от обектива за да се получи ясно изображение). И дори размера на екрана, който в G3 е повече от “официално поддържания“ (5.46“ срещу 5.2“) не се превърна в пречка. При резолюцията от 2560х1440 точки обаче веднага се забеляза разликата между образа на LG G3 и iPhone 6, който в тези очила може да се сравни с този между филм на DVD и видеокасета.

Ако говорим за качеството на софтуера, то той в Zeiss VR One за съжаление сериозно отстъпва по това, което видяхме в Samsung Gear VR и се оказа приблизително на нивото (или малко по-горе) на Google Cardboard. В по-голямата си част това е доста просто 3D-демо с примитивна графика, способна да заинтригува потребителя максимум за няколко минути – само при влакчето, което дори и стрелбата е автоматична потребителя само трябва да завърта главата си и т.н. Тук също така има един виртуален “кинотеатър“ и виртуална художествена галерия, видео плеър за възпроизвеждане на “сферичното“ панорамно видео и приложение за допълнение на реалността (изображението на екрана се подава от камерата на смартфона, с което се “смесва“ триизмерния модел с помощта на идващия в комплект с очилата хартиен куб).





















В iOS-версията за лаунчъра към момента са достъпни 15 приложения, а за Android малко повече – 22. Честно казано малко оскъдно, но се надяваме с течение на времето техният брой да се увеличи. Между другото, Android платформата в този план изглежда по-привлекателна – с изключение на това, че за самия лаунчър програмите са повече, потребителя може да експериментира и с другите VR-приложения, достъпни в Play Market – ако те не са оптимизирани за определения модел очила, а са обозначени като поддържащи широк спектър от устройства (основно разбира се Google Cardboard), има доста голяма вероятност те също да сработят и със Zeiss VR One.

Обобщение
От гледна точка на хардуерната част, Zeiss VR One изглежда много добре – качествено изготвяне, добра ергономичност, възможност за използване заедно с обикновени очила и “потенциална“ съвместимост с голям брой Android-смартфони. Но с програмите – не всичко е толкова розово, качеството на достъпните до момента VR-приложения за тези очила честно казано е ниско и не може да се конкурира с това, което видяхме при Samsung Gear VR. В тази връзка, VR One подхожда по-скоро на Google Cardboard и вероятно ще е интересен не за обикновените потребители, които искат “всичко да им е наготово“ и да получат комерсиален продукт с богат избор на качествен софтуер, а за ентусиастите, които могат да ги използват за тестово устройство при създаването на собствени програми за виртуална реалност (хубавото е, че на официалния сайт на производителя е достъпен за свободно изтегляне съответния SDK).

Към момента на анонса, официалната цена бе обявена в размер на $ 100 (плюс $ 10 за допълнителен поднос), но сега официалният партньор на компанията в Европа предлага устройството за € 129 (с изключение на разходите по транспорта). Това е много по-евтино, отколкото Samsung Gear VR, но е много по-скъпо от Google Cardboard.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
0 Коментара
Отзиви
Всички коментари