Ревю на корпуса Zalman Z11 Neo

Z-серията от корпуси на Zalman безусловно е най-популярната линия не само сред продуктите на компанията, но и в сравнение с продуктите на много от конкурентите. Огромният й успех се дължи на перфектната комбинация от цена, качество и функционални възможности. Всъщност за да не загуби златната си мина, корейския производител доста дълго време не посмя да опита да подобри дизайна на тези шасита (тъй като ще изисква промяна в начина на производство, а това може да доведе до ненужни разходи), предпочитайки да направи само някои външни козметични промени. За щастие, нестабилните пазарни условия най-накрая накараха компанията да стане по-активна и в частност да пусне обновения корпус Z11, получил в името си префикса Neo. В това ревю внимателно ще го разгледаме и ще го разглобим до последното винтче за да разберем дали промените са се ограничили само до външния дизайн или в конструкцията са се появили сериозни подобрения.

Характеристики на Zalman Z11 Neo:

• Тип на корпуса: Midi-Tower
• Размери в мм: 528 (В) x 260 (Ш) x 530 (Г)
• Материал: ABS пластмаса, стомана
• Тегло, кг: 8
• Цвят: Черен
• Форм-фактор: ATX, MicroATX, Mini-ITX
• 5,5\“ устройства: 1
• 3,5\“ устройства външни: –
• 3,5″ / 2,5″ устройства външни: 8/ 1 (всички 3,5″ отделения позволяват поставянето и на 2,5″ устройства)
• Брой поддържани разширителни слотове: 7
• Вентилатори: преден – 2х120 мм (един монтиран), заден – 1х120 (монтиран), отстрани – 2х80 мм (монтиран), горен – 2х120/140 мм (1х120 мм монтиран), отдолу – 1х120/140 мм (опционално)
• Интерфейс и конектори: 2 x USB 2.0, 2 x USB 3.0, микрофонен вход и изход за слушалки
• Друго: Странично стъкло, подвижни елементи за дисковете

Комплект
Шасито е опаковано в обикновена картонена кутия, на която има схематично изображение и името на модела, както и техническа информация за продукта. Защитата срещу повреда по време на транспортирането се осигурява от два демпфера от пяна и найлонова опаковка. Също така за по-лесното пренасяне от двете страни на кутията са предвидени две дръжки за ръцете.

В комплект с продукта в прозрачна чантичка с цип са събрани следните детайли:

• 300-мм осемпинови удължителя за захранването на CPU, обвити в оплетка със сгъваем конектор тип 4 + 4;
• безвинтова метална капачка за разширителните PCI слотовете;
• Пет пристягащи се връзки (тип свински опашки) за кабелите;
• 17 малки винта за дънната платка, 3.5\“ или 2.5\“ устройства;
• 11 големи винта за закрепване на захранващия блок и разширителните платки;
• пет винта с удебелени глави за фиксация на 5.25\“ устройства;
• инструкции за монтаж.

Външен вид
Ако трябва да направим кратко описание на основните промени във външния дизайн на новия Zalman Z11 Neo, то можем да кажем, че той е запазил повечето от чертите на своя предшественик, но е станал по-закръглен. Изчезнали са нарязаните агресивни ръбове и граници, заради които потребителите шеговито нарекоха корпуса \“Маската на Дарт Вейдър\“. Сега той прилича повече на спортен мотоциклет, отколкото на космически кораб. Предният панел е загубил вентилационната си решетка е станал солиден. Броят на външните 5.25\“ отеления е намалял от 5 на 1, а текстурираната повърхност все още изглежда пластмасова.

Единственото външно 5,25″ отделение е с подпрожинна врата.

Вратичката е леко вдлъбната навътре и за това се спуска надолу и това става ръчно. Ако в отделението бъде поставено оптично устройство е нужно да знаете, че трябва да отворите капака преди да извадите тавата. Над вратичката точно в центъра се вижда и тясна ивица с червен светодиод, който пък показва активността на диска.

Сред вентилационните отвори на предния панел вече са останали само тези в страни, които са леко издадени настрани и вписващи се в общия дизайн на шасито.

Куполният прозорец в лявата част на панела е станал значително по-голям по размер и заема повече от половината от общата площ на капака, а моделът на корпуса е обозначен с бяла боя върху въздуховода.

Дълбочината на прозореца спрямо равнината на панела е около 20 мм. Той не влияе върху твърдостта на страничния капак, тъй като усилващите ребра не позволяват на метала да се огъва под товар. Това значително опростява поставянето и премахването на страничните панели. Освен това, щампованите дръжки и винтове с назъбена пластмасова глава правят този процес по-лесен и приятен за всички. В предната част на левия и десния панел има решетка, зад която се крие по един 80-мм вентилатор.

За да стигнете до вентилатора е необходимо да се отстрани пластмасовия капак от страничния панел. За да направите това, просто развийте двата винта и освободете държащите го щипки. След премахването ще видите серия от тесни отвори, през които влиза свежия въздух от околната среда.

Страничните вентилатори са с размери от 80х80х15 мм и имат 430 мм захранващ кабел, завършващ с конектор тип \“молекс\“. Те стартират на 9 V, а на пълна скорост, волтажът им достига до 12 V, където при това положение шумът не надвишава 34 dB, което прави вентилатора абсолютно безшумен, а понижаването на скоростта му е безсмислено.

Дясната част на панела е напълно аналогична на лявата, но при нея липсва прозрачния прозорец.

Футуристичният външен вид на горния панел е съставен от наклонени под агресивен ъгъл елементи. Задната част на горния капак има вентилационни отвори, закрити от пет полупрозрачни дефлектори, чиято задача е да намалят шума чрез отражение на въздушния поток в посока назад. До тях се намира вратичката (за съжаление направена от лъскава пластмаса), в която може да се поставят всякакви малки предмети или смартфон за презареждане. Около тази вратичка са разположени външните конектори и бутони на системата. По-специално, тук се намира бутона за рестартиране, два порта USB 3.0, трапецовидния бутон за стартиране на компютъра (с вграден син индикатор), два порта USB 2.0 и два 3.5 мм аудио-порта.

Задната страна на горния панел представлява солидна мрежа, а под дефлекторите няма никакви пречки за движението на въздуха. Като цяло, вентилацията в Zalman Z11 Neo е добре организирана и тя до голяма степен е подобрена по отношение на своя предшественик в лицето на Z11 Plus.

Задният панел на практика не се е променил. На негово предварително е монтиран 120 мм вентилатор, два гумирани отвора за извеждането на маркучите от охладителя с течност и седем слота за разширителните карти, закрити с ефективно нарязани по диагонал капачки.

Захранващият блок може да се монтира, както отдолу така и отгоре. Тази алтернатива е доста интересна, дори и само заради вентилационните отвори на долния панел, които може да се окажат и недостатъчни за нормалното охлаждане.

Долният панел не се е променил. В центъра е останала най-голямата вентилационна решетка, закрита с противопрахов филтър, и върху който може да бъде монтиран 120- или 140 мм вентилатор. Прорезите за вентилация на захранващия блок са защитени от прахта чрез обикновена метална мрежа, допълнително възпрепятстваща въздушния поток чрез който се внася и прах.

Височината на гумените крачета с пластмасова основа е 17 мм.

Да погледнем устройството отвътре
Корпусът Zalman Z11 Neo поддържа възможност и за вертикално разположение на дънната платка, която може да е във формат ATX, MicroATX и Mini-ITX. Максимално допустимата височина на процесорния охладител е 163 милиметра. С малко късмет – ако размерът на охладителя попадне в равнината на страничния прозорец, височината му може да се увеличи до 183 мм. Възможната дължина на разширителните карти пък е до 270 мм с монтирани кошници или 400 мм без тях. Приемливата дължина на захранването не трябва да надвишава 160 мм ако потребителя желае да използва 120 мм вентилатор на долния панел.

Горният капак е напълно открит. Тук можете да монтирате два 120- или 140-мм вентилатори. От края на дънната платка до самите вентилатори има запас от 70 мм, което позволява тук да се използва доста дебел 240 мм радиатор на системата за водно охлаждане. Но монтирането на 280 мм радиатор вероятно вече ще бъде невъзможно. Предварително инсталирания отгоре 120 мм прозрачен вентилатор е оборудван със синя подсветка. Дължината на 3-пиновия захранващ конектор е 400 мм. Стартово той може да бъде захранен с 3 V, което отговаря на 400 об/мин и 33 dB създаван шум. Относително тих остава вентилатора и при 9 V, което отговаря на 1000 об/мин и 40 dB шум. Максималната скорост на вентилатора е 1200 об/мин и 45 децибела.

На задния панел също има монтиран един черно-бял 120 мм вентилатор. Фактически той по нищо не се различава от горния прозрачен вентилатор и дори има същата маркировка. Разликата е, че той няма подсветка и три-пиновия му захранващ кабел е малко по-дълъг – 560 мм.

За мое голямо съжаление, капачките за седемте PCI слота са за еднократна употреба и няма да мога да ги върна на мястото им ако ги премахна. Също така не са предвидени демпфери за захранващия блок на задния панел.

За това отдолу около вентилационните отвори сформирани под ъгълъ се намират четири гумени тампона, които поемат част от вибрациите на захранващият блок и не позволяват той да се надраска по време на монтажа му. На мястото за вентилатора в центъра може да се използва само 120 мм, при условие, че използвате захранване не по-дълго от 160 мм. А за 140-мм вентилатор вече захранването трябва да е по-късо от 150 мм и да се премахне предната стойка, намираща се в близост до леглата за твърдите дискове.

За разлика от стария модел, в новия Z11 Neo и двете легла за дисковете са сменяеми. А това е огромна стъпка напред, тъй като преди това максималната дължина на разширителните карти се ограничаваше до 290 мм. Сега при поставени легла получаваме 270 мм пространство, а при премахването им – 400 мм.

Горното легло се намира срещу слотовете от първия до четвъртия. Обърнете внимание на малките езичета – те трябва да бъдат вдигнати нагоре за да се освободи преградата.

Горното и долно легло могат да се поставят отделно и са напълно взаимозаменяеми помежду си.

Всяко легло има добре оформена за по-доброто пропускане на въздушния поток конструкция.

Шейните за дисковете позволяват поставянето както на 3.5\“ така и на 2.5\“ устройства, но последните трябва да са насочени само към конекторите от левия панел, тъй като в противен случай включването на силовия кабел и този за данните ще бъде проблемно. Дискът в 3.5\“ формат може просто да бъде вкаран в слайда, а 2.5\“ трябва да бъде прикрепен чрез винтове.

Корпусът има три 5.25\“ отделения, но само един от тях е външен (най-горния). В двата по-долу има преходници за едно 3.5\“ или 2.5\“ устройство. Бързи фиксатори не са предвидени и всичко се закрепва здраво с винтове.

Ето така изглежда самия преходник, който ни е добре познат от много други видове корпуси на Zalman.

Мястото за дънната платка е с множество отвори за да може елегантно и незабелязано да бъдат прокарани кабелите и капси за кабелните връзки. Огромният прозорец за поставянето на усилващата пластина на процесорния охладител трябва да е подходящ по размера и позицията на всички съвременни сокети.

Предният пластмасов панел вече много лесно се отделя от корпуса. Това е много добре, тъй като в стария Zalman Z11 Plus трябваше да се полагат големи усилия за това действие. Тук откриваме, че двете неизползвани 5.25\“ отделения са закрити с метални планки за многократна употреба, а върху решетката за вентилатора се намира качествен филтър за прахта.

Предният панел трябва да се отстранява много внимателно за да не се скъса кабела, идващ от индикатора, отразяващ дейността на твърдия диск.

Така изглежда предната решетка без филтъра.

По-долу пък виждате самия филтър за прахта. Той се държи на мястото си чрез четири прости, но надеждни кукички.

Горният капак също изглежда доста прост и без пластмасовата рамка.

Към пластмасовия горен панел също има и проводници, така че бъдете внимателни при отстраняването.

Външните USB и аудио портове са монтирани на отделни детайли от корпуса и могат лесно да бъдат заменяни в случай на повреда.

Наборът от кабели на предните конектори се състои от един конектор USB 3.0, HD Audio кабел и един блок USB 2.0, жиците от индикаторите за захранването и работата на системата, бутоните за стартиране и рестартиране. Дължината на всеки проводник е достатъчна за да се свърже съвсем лесно към съответното гнездо от дънната платка.

Монтаж
Монтажът на системата в корпуса Zalman Z11 Neo е значително по-лесен, отколкото в предишния модел. До всички компоненти има свободен и открит достъп, а при организацията на кабелите няма да срещате никакви проблеми. Страничните панели се отстраняват и поставят на местата им без проблеми, а горния и предния панел също могат да бъдат отстранявани без усилия.

Светодиода отразяващ работата на системата свети в меко синьо, а индикаторът за дейността на твърдия диск мига в приглушена червена светлина.

Синята приглушена подсветка на вентилаторите е различима в тъмно помещение. Но за да видите отделни подробности от системата през затъмненото странично стъкло се изисква допълнително вътрешно осветление.

При ярка дневна светлина, подсветката на корпуса практически изчезва.

Обобщение
Zalman Z11 Neo е получил редица подобрения, не само във външния дизайн, но и при вътрешната конструкция. Той напълно е способен да се превърне в достойно развитие и успех в историята на Z-серията. Двете основни изменения се крият в кошниците за дисковете (сега те са подвижни) и горния панел, към който вече можете лесно да монтирате един 240 мм радиатор на системата за водно охлаждане. По този начин, Z11 Neo може да поеме в себе си всички съвременни аксесоари. Сред появилите се приятни нововъведения ще отбележим вече доста по-лесният демонтаж на предните и горни панели, както и факта, че кабелът за захранването на процесора вече може да бъде използван без демонтаж на дънната платка.

Двата недостатъка на Z11 Neo са наследени. На първо място – това са напълно безполезните странични 80-мм вентилатори. Аз например бих препоръчал да ги премахнете веднага след покупката и да закриете отворите им, защото използването им не допринася за ориентацията на въздушния поток вътре в кутията. На второ място – вентилационните отвори за захранването са твърде малки, не са затворени и не са най-добрият вариант за праховия филтър.

Като цяло, Zalman Z11 Neo е добър избор в средния ценови сегмент и може да се препоръча за покупка, ако имате намерение да изграждате мощен игрови компютър с една или две видео карти.