Ревю на Canon EOS M10 – безогледален фотоапарат за начинаещи

0
1017

Ако през февруари тази година, Canon обнови гамата си от любителски (750 и 760) и професионални (5DS и 5DS R) огледални фотоапарати, то през есента бяха представени компактни устройства. Сред тях е безогледалния фотоапарат с взаимозаменяемата оптика EOS M10, с който ще се запознаем в днешното ни ревю.

Дизайн и ергономичност
Светата простота – това е може би най-точното описание на дизайна на Canon EOS M10. Почти равен паралелепипед на корпуса (горната граница е леко наклонена напред), леко заоблени ъгли, съвсем забележимо грапава пластмаса и минимум елементи за управление. Радостното тук е наличието на поне една издатина (под палеца на дясната ръка) за държане на апарата по време на снимане с една ръка, но промяната на параметрите без карпална лента, вече е опасно.

Достъпни са два варианта на цветово решение на корпуса – черен и бял.



Този апарат е насочен към любителите. Ясно е от пръв поглед и по броя и предназначението на елементите за управление. Бутонът за включването е в рамката на превключвателя за режимите, позволяващ незабавното преминаване към пълен автоматичен контрол на всички параметри на снимане. Около бутона Спусък се намира колелото за промяна на параметрите. За щастие, той се върти с осезаемо усилие и клик. В близост се намира и бутонът за запис на видео, но неговото назначение може да се промени чрез менюто.



На задния панел се намира традиционния петпозиционен джойстик и няколко хардуерни бутона.



3-инчовият LCD-екран е сензорен с отлична чувствителност, точност и отзивчивост. Той е с нормален запас от яркост за снимане дори и при ярка слънчева светлина (за съжаление, електронният визьор рядко се среща в любителските апарати). Екранът се завърта в селфи-стил на 180 градуса нагоре, а изображението естествено и то се обръща.

При разположението на фотоапарата под нивото на очите – от гърдите, пояса или от нивото на земята – конструкцията е удобна. Но ако искате да вдигне апарата над главата си, трябва да овладеете прост трик: завъртете го около оптичната ос на обектива на 180°. При това положение, бутона Спусък ще се окаже в зоната на действие на лявата Ви ръка, но дори и най-закоравелите десничари ще могат да се адаптират за натискане с пръста. Картината на екрана автоматично се позиционира в правилния изглед.



Под капака на левия панел на корпуса са скрити конекторите за свързване към компютър и телевизор, а също и картата с памет.



Батерията се намира в отделение на дъното на корпуса, а достъпът до него при монтиран статив ще се окаже блокиран.



Светкавицата се издига чрез механичен бутон. Конструкцията на пантите позволява светкавицата да се прибира с ръка, без да се страхувате от повреда на детайлите.



В предната част на корпуса се намира само бутона за освобождаване на ключалката на байонета, лампата за подсветката на автоматичното фокусиране и самия байонет.

Производителят твърди, че този фотоапарат е отличен инструмент за овладяване изкуството и занаята на фотографията. Наистина, апаратът има всичко необходимо за усвояване на основните технически трикове – приоритетните и ръчни режими на настройка на експозицията, сработване на светкавицата по втората завеса на затвора, серийно заснемане и диапазон на забавяния от 30 сек до 1/4000. Въпреки това, реализацията на управлението е далеч от идеалната. Но положението се спасява от сензорния екран и с логиката на менюто ще трябва да свиквате отделно. Менюто, Q-екрана и някои настройки са събрани в две ленти отстрани на екрана. Системата за контрол – това е може би основният ергономичен недостатък на Canon EOS M10.

Но от гледна точка на начинаещите, това не е обременено с познания в тънкостите при избора на параметри на експозицията, така че простотата със сигурност ще ги зарадва. В случай на преход от смартфон не се срещат кой знае какви затруднения при свикване с функционалността на фотоапарата.

Функционалност
Матрицата е в APS-C форм-фактор с 18 мегапикселова резолюция. Ако се съди по размера/кроп-фактора и здравия разум, аналогична матрица се използва и в огледално-рефлексните апарати на Canon. За обработка на данните е отговорен DIGIC 6 процесор.



Системата за автофокус е хибринда. Фазовите сензори, вградени в матрицата, дават избор от 49 точки, покриващи повече от 70% от площта на матрицата. По време на снимане, системата работи много добре, въпреки, че при слаба светлина на апарата му е необходимо малко повече време. При автоматичен избор на точките, системата за автоматично фокусиране не винаги работи правилно, тъй като по някога прави рязък контраста (по отношение на фона).

Canon EOS M10 има идеалното средство за избор на точки за фокусиране: сензорният екран. Простота – допирате с пръст и готово – това е предмет за завист от притежателите на фотоапарати без такава функция. Докосването по екрана може да се замени с натискане на бутона Спусък, където апарата фокусира и прави снимката.





















За ръчното фокусиране, във фотоапарата има режим за увеличение (х5 и x10), както и настройваема (по цвят и интензивност) подсветка за подчертаване на острите ръбове на предметите. EF-M обектива поддържа режим за ръчна корекция на резултатите от автоматичното фокусиране.

При работа с бърза карта памет, фотоапаратът осигурява серийно заснемане със скорост повече от 4,6 к/с. Капацитетът на буфера за RAW – около 7 кадъра, а при JPEG форматът, снимането продължава до запълване на картата с памет или спира след 1000 кадъра – за преглед на вече заснетите събития.

Процесорът прави няколко варианта на изчислителни фотографии. Интересен резултат може да се получи с Grainy BW и полезния за заснемане в условията на слаба осветеност Handheld NightScene.

В апарата няма гореща обувка и функции за управление на външната светкавица. За начинаещите загубата не е голяма, но от гледна точка на обучението на занаята на фотографията – жалко за пропуснатата възможност. Освен това, в горещата обувка често се поставят светодиодно осветление за снимане на видео.

Захранване
Производителят съобщава, че с едно зареждане на батерията LP-E12, фотоапаратът издържа до около 255 кадъра през лятото и 210 кадъра при нулева температура на въздуха на околната среда.



Цифрите не са рекордни, но основната претенция не е това. За съжаление, производителят не е предвидил зареждането на батерията чрез USB (т.е. на всяко място от външна батерия). Единственият изход е да носите зарядното устройство с вас и да зареждате батерията от електрическата мрежа при всяка възможност.

Обективи
За своите безогледални фотоапарати с кратък работен сегмент, Canon е създала още една версия на байонета EF-M. Обективите EF или EF-S M10 се поставят чрез преходник. Собствените EF-M обективи са доста малко, но два от тях са много интересни. EF-M 22mm f/2 STM (35 мм полнокадров еквивалент) е компактен и прави фотоапарата решение за голям джоб. Наскоро анонсирания EF-M 15-45mm f/3.5-6.3 IS STM дава еквивалент от 24 мм – при комплектните обективи, тези 4 мм често липсват. За съжаление, той е тъмен, но с оглед на добрата работа при високи стойности на ISO, недостатъкът е простен.

За ревюто беше предоставен апаратът с обектива EF-M 18-55mm f/3.5-5.6 IS STM. Той показа бърза корекция на фокуса и обичайно за китовете оптично изображение.

Wi-Fi
Безжичният интерфейс се включа от бутона в дясната страна на корпуса. Той е защитен с борд от случайни натискания.

Фотоапаратът може да работи с настолен компютър и мобилно устройство. Canon наскоро актуализираха приложението и сега то се нарича Canon Camera Connect.

Функционалността на Camera Connect като цяло съответства на съвременните изисквания: от смартфона/таблета удобно може да се разглежда заснетия материал и да се качат всички JPEG файлове в оригиналния им размер или да получите техни намалени копия.

Режимът за дистанционен визьор дава възможност от мобилното устройство да управлявате параметрите на фотоапарата (промяна на чувствителността, задаване на опорен параметър и творчески режими), но далеч не всички: например, не можете да смените приоритета на затвора и приоритета на диафрагмата, да зададете различен баланс на бялото. За това се налага изключване от мрежата, вземане на фотоапарата в ръка, промяна на настройките през менюто и отново свързване към мобилното устройство.

Качество на изображението
Canon и Adobe към момента на подготовка на ревюто не бяха добавили поддръжка на RAW-файлове от EOS M10. Това обаче скоро ще се случи, просто за работа, ако се наложи може да се използва фирмения (за щастие безплатен) конвертор Canon Digital Photo Professional.

Дори при ISO 12800, изображението става и за публикуване в социалните мрежи и за печат във формат 13х18. Матрицата и процесорът работят на границата на своите възможности, но резултата си заслужава. Количеството и характера на шума изисква агресивно шумоподтискане, при което малките текстури често се превръщат в каша, но контурите на обектите остават различими.

JPEG файловете се характеризират с отлична детайлност, много добро цветопредаване и най-малко шум. С повишаване на ISO, от само себе си се появяват артефакти, но въпреки това, до ISO 6400 включително те не оказват негативно въздействие върху картината, ако се вземе предвид характера на употребата й.

До ISO 3200, динамичният диапазон е в рамките на допустимите граници, като по-страдащи са детайлите в сенките, отколкото в светлите зони.

Обобщение
Фотоапаратът остави в нас двойно впечатление. От една страна, той демонстрира добро качество на изображението, поне в една част от снимките, качество на шума и цветопредаването. От друга страна, сложността на достъпа до „професионалните“ настройки е сведена до минимум – съществува възможност за използване на прекрасната оптика на Canon, дори и чрез адаптер. Ако смяната на обектива не е в плановете Ви, то можете да си купите премиум-компакт със светосилен обектив, като например Canon PowerShot G9 Х.

ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
  Абонирай се  
Извести ме за