Чакането най-сетне свърши и от преди седмица втората част на една от най-успешните игри за PlayStation вече е на лице. The Last of US II се появява цели 7 години след появата на първата версия на заглавието.
С дебют още за PS3, тя се превръща за кратко в истински хит и мнозина свързват игровата конзола на Sony именно с това заглавия. Играта е толкова успешна, че се прави във версия и за PS4 (Remastered). И въпреки че не използва пълната мощ на конзолата тогава, тя става една от най-продаваните игри и за това поколение.
От много време се говори за следващата ѝ част, която е очаквана от геймърите с нетърпение. Тя на няколко пъти бе отлагана, въпреки че историята завърши с отворен финал. След редица перипетии The Last of US II сега вече е тук и от седмица се играе от множество геймъри по света.
Действието започва точно от края на първата част. Последните сцени дори са преработени и се предлагат сега с преработена и актуална графика. Честно казано най-добре би било за всички, които сега се сблъскват с тази поредица първо да намерят начин да изиграят първата част, за да почувстват по-добре историята. Именно тя е едно от основните неща, които правят от играта такъв феномен. В това ревю ще се опитам да не разкривам нищо от нея, за да не нарушавам удоволствието ви, а по-скоро ще се опитам да спра вниманието си на някои технически нововъведения, графика и всичко останало.
Първата част
Каквото и да си говорим обаче, за да изпитате истинско удоволствие от играта, най-добрият вариант е да ИЗИГРАЕТЕ първата част. Ако решите това, което със сигурност ще е правилно, не четете следващите няколко реда. Те са за онзи, които искат да си припомнят историята, или пък които нямат време да минат през нея.
The Last of us започва през 2013 година, когато сюжетът ѝ ни отвежда в дома на Джоел , самотен баща с малка дъщеричка. Докато гледа телевизия, става ясно, че навън е избухнала пандемия от много тежка мозъчно-гъбична инфекция, която започва от неизвестна плесен, но се разпространява много бързо. За кратко тя превръща човек в обезумяло същество, жадно за кръв, а тук приликата със зомби, просто няма как да не бъде забелязана, въпреки че има редица разлики.
Баща и дъщеря започват да бягат заедно, заедно с брата на Джоел , който срещат междувременно. В тълпата от бягащи паникьосани здрави хора, преследвани от зомбита, те намират военен от армията на САЩ, за който предполагат, че ще им помогне. Заповедите му обаче са други. Той трябва да ги застреля, защото му е наредено да избие всички в района в опит да ограничи заразата.
След престрелката, при която военният все пак е застрелян, Джоел оцелява, но дъщеря му е простреляна и умира в ръцете му. Това става на петата минута от играта и е невероятно тежък момент, заради който Last of us отнася доста критики.
Историята в Last of us продължава в 2033 година
Светът вече не е същият. Заразата е променила повечето хора, дори да не са били заразени. Джоел живее сам в постапокалиптичен Бостън, който е отцепена зона, където животът е сравнително близък до нормалния. Бащата, загубил дъщеря си, вече не е същият, доста по-груб и очукан от живота е, занимава се с незаконна търговия на стоки и бежанци, които превежда през „опасните територии“.
Именно това го среща първоначално с „партизани“, наречени светулките, които искат да върнат нещата по стария нормален начин, намирайки ваксина за заразата. А това може да стане, ако пренесат „нещо“ извън града. Това нещо се оказва Ели.
Оказва се, че момиченцето Ели е ухапана, но има имунитет и именно тя е ключа към ваксината. Именно това е причината Джоел да я превежда към щаба на партизаните. Целият сюжет е изпълнен с много обрати и емоционални моменти, при които бащата, загубил дъщеря си, намира ново дете, за което да се грижи.
Ели е малко момиче, родило се по време на пандемията, желаещо да научи много и именно това изгражда връзката между героите, изпълнени с тежки моменти. Геймърът преминава през всичко, играейки с Джоел и понякога с Ели, борейки се с най-различни злодеи, зомбита, природни стихии и какво ли не – докато все пак в края на играта стига до крайната точка.
Играта е пълна с драматични ситуации, последната от които е в самият ѝ край. Оказва се, че за да се получи ваксина, Ели трябва да умре. Това тотално не допада на Джоел , който буквално избива всички в щаба на „светулките“, отвлича Ели под упокойка и изчезва в неизвестна посока. Тя се събужда и бива излъгана от Джоел , който и казва, че партизаните за разгромени и ваксина за сега няма как да се направи.
Историята продължава днес
Всичко започва с китара. Главният герой Джоел бе обещал да Ели да я научи да свири когато „всичко това свърши“. Само за няколко минути в началото се потапяте в новата постапокалиптична реланост, което е доста по-красива от тази в първата игра. Светът вече се е съвзел от пандемията и е вкарал нещата в някакви граници.
Пет години след опасното им пътешествие през опустошените Съединени щати, Ели и Джоел са уседнали в Джаксън, Уайоминг. Животът в процъфтяваща общност им е дал спокойствие и стабилност, въпреки постоянната заплаха от заразените или други, по-отчаяни представители на човешкия вид. Когато насилствено събитие нарушава мира, Ели поема на безжалостно пътешествие, за да раздаде справедливост и да намери утеха.
Докато преследва виновниците, тя ще се сблъска с унищожителните физически и емоционални последствия от делата си.
Това е единственото, което мога да споделя с вас от историята на новата игра, за да не развалям удоволствието ви. То е споделено от издателите и до някаква степен е подсказано и в трейлърите, които рекламират играта.
Сюжетът
Именно той е най-големият коз на играта. Както вече стана ясно, именно кинематографичната поредица от събития, с построяването на които би се гордял всеки холивудски режисьор е това, което личи първата част преди седем години и създаде заглавие с толкова много фенове през годините.
Ако сте проследили случващото се в последните дни преди премиерата и изтичането на някои данни от сюжета (които все пак е по-добре да разберете от играта), сюжетът сега е и най-противоречивото нещо. Включването на множество спорни елементи в историята бе коментирано предварително от мнозина геймъри, някои неща които се случват в никакъв случай няма да бъдат приети много добре от всички. Но този път именно с това е интересна играта – има неща, които меко казано не могат да се очакват.
Според някои те са доста повлияни от политическата коректност, нещата които се случват в момента в САЩ, но честно казано – аз по-скоро ги приемам
Още първата част бе спорна, но точно близостта и с реалния живот я направи толкова въздействаща и запомняща се. Дали това ще стане с Last of us II – ще можем да оценим след време, но дори седмица след излизането си, заглавието вече записва рекорди и всички са по-скоро щастливи.
В играта отново има изобилие от чувства и емоции на различни нива – привързването към персонажите отново е на изключително високо ниво и когато загубите някой (а няма да ви издам нищо, ако ви кажа, че ще загубите не един персонаж) ви кара да се чувствате празни за момент, докато само след няколко минути се случва нещо на което да се смеете.Играта за кратко време може да извади у вас чувство на страх, на гняв и на радост. И това може да се случи в много кратко време.
Графика
Отново се използва енджина на Noughty Dog, познат ни, както от Last of Us, така и от Uncharted. Движението на персонажите и всички животни е невероятно реалистично. За него са използвани професионални актьори и моториката на телата е до съвършенство изгладена. Една от тайните за отворения свят, който можете да видите и от картинките към статията е, че от Noughty Dog са се инспирирали от истински места и са се опитали да ги пресъздадат максимално реално. Определено са успели и в момента дори на PlayStation 4 и PlayStation 4 Pro всичко изглежда феноменално, въпреки че заглавието има потенциал, който ще развие в новата версия на игровата конзола на Sony. Отново има спиращи дъха гледки. По пътя срещате наистина невероятни места и ужасяващи вариации на заразените.
Безброй са местата, на които човек може да спре и просто да се наслаждава на гледката. А повярвайте-има невероятни красои. Като започнем от природата, която години след епидемията и отстъпването на човечеството е започнала да взима белезите на цивилизацията обратно и се мине през остарелите складове, изоставени тунели на метрото или пък бизнес центрове, превзети от „зомбита“. Още в началото комбинацията от музика, графика и добре познатите ни лица от първата част могат да разчувстват дори и най-суровия играч.
Най-дребният детайл
В играта можете да взаимодействате с почти всичко и това създава неповторима атмосфера. В началото доста често се налага да яздите кон, за чиито движения отделно може да се напишат много суперлативи. Можете да спрете до някое куче и да си поиграете с него, да се замервате със снежни топки. Част от тези неща бихте могли да прескочите, но пък са истинско забавление и възможност да свикнете с управлението и атмосферата. Отделно детайлите са на изключително и още по-високо ниво от първата част. Снегът на някои места е стопен, на други има кал, пресичат катерички, летят птици, пеперуди и приликата с истинския свят е наистина много голяма.
Геймплей
За него също могат да се кажат основно добри неща. Изключително плавно се преминава от действие, което ръководите вие, към предварително анимирани сцени с идентична графика. Така в един момент буквално „влизате във филма“ и всичко случващо се изключително истинско.
Още от промото на Last of us II стана ясно, че в играта има нови и подобрени механики
Много подобрения има във воденето на бой, където крехката Ели по-скоро трябва да се опитва да избяга от ударите, които я връхлитат. В играта има много нови оръжия, както и доста по-разширени възможности за модифициране и създаване на нови.
Едно от най-впечатляващите неща е как при бой с някой противник можеш да вземеш неговото оръжие от ръцете му и да го довършиш именно с него, дори преди това да си нямал нищо в арсенала. Всичко става бързо и плавно, а управлението и леко и приятно. Вече може да се взаимодейства с много повече неща в обгръщащия свят и да речем да носиш кабел, който да включиш на определено място, да хвърляш въже и т.н. Тези неща правят играта още по-интересна.
Звук
Едно от най-силните неща в играта. Върху него е работено изключително много. Уроците по китара, пеенето на Джоел , още в началото на играта и свиренето на Ели след това, описани с текст могат да не звучат много вдъхващо доверие, но са направени така, че можете да настръхнете, докато слушате.
От една страна е музиката. Тя отново е страхотна, отлично допълваща пост апокалиптичния свят наоколо, но от друга са самите звуци. Всичко в играта е истинско и прилича на това, което бихте чули наистина .Звуците от природата са неповторими, а пукането на снега, шумът на коня, който препуска и буквално всяка подробност, дори свистенето на вятъра са изпипани до съвършенство.
Много хубаво не е на хубаво
Не можем да минем и без забележки. За да сме обективни. Лично аз очаквах от играта да е малко по-бърза. Особено в началото. Тогава се отделя много повече внимание на историята, на отношението между хората, на разговорите между тях.
И ако сте си мислили, че нещо ще се случи бързо – ще бъдете разочаровани. За някои ще има твърде много меланхолия. И въпреки че това ще се хареса на мнозина, тези които се потапят за първи път, може би ще се запитат в началото: „Какво пък толкова и харесват на тази игра?“
За феновете обаче няма да е така. Със сигурност. Първите час – два в играта са за вас, най-вече за да се потопите в атмосферата , както се казва, след края на света. Това разбира се е субективно мнение, но особено след бурното начало на първата част може би очаквах нещо подобно и тук. Трудно обаче може да се говори за някакъв сериозен недостатък в това отношение – просто да не са всичко суперлативи.
Колко време ще играем
На различните нива на трудност играта може да се мине за сравнително различно време. Геймплеят е със средна продължителност от около 20 часа. Това може да ви позволи дълго удоволствие, като честно казано след като завършите играта ще ви се прииска да я изиграете отново – задължително.
И ако първия път сте бързали малко, за да видите какво точно ще се случи, имайте предвид, че има толкова много неща, които можете да разгледате, да прочетете, противници, от които да избягате или да убиете по различен начин, че тези 20 часа могат да станат чувствително повече.
В крайна сметка
Именно сюжетът е нещото, което ще се коментира още дълго във времето. Tой обаче прави от играта това, което е. А тя е свръх реалистична. Почти до болка. И отново е способна на онова истинско изваждане на чувства, характерно за първата част, което спечели толкова много хора.
Трудно можем да си почиваме, играейки тази игра. Но пък можем да преживеем нещо, което определено си заслужава. Last of us II в началото започва малко по-спокойно и отпускащо. Бързо обаче ни въвлича в историята си и ни кара буквално да „влезем във филма“. Отново като първата част събужда букет от най-различни чувства. Изпитват се в много кратък период от време. Графиката, звукът и геймплеят са чувствително подобрени, което помага много за доброто преживяване. А за вас остава наистина да и се насладите.
