Съвсем наскоро Microsoft беше в центъра на вниманието заради катапултирането на изоставащата си търсачка Bing. Стана заради новия чат с изкуствен интелект, базиран на ChatGPT, наречен Bing Chat. Но още през 2010 г. Microsoft направи друг вид опит да бъде в крак с времето. Тя се опита да спечели тийнейджърите и другите пристрастени към социалните медии.
С нова младежка марка телефони, наречена Kin.
В един от най-големите провали в историята, телефоните Kin бяха дискретно закрити само след шест седмици на пазара. По всичко личи, че са продадени по-малко от 10 000 бройки, а някои вътрешни източници настояват, че тази цифра е по-скоро 500 бройки. И не, това не е печатна грешка.
Устройствата – наречени Kin One и Kin Two – бяха произведени за Microsoft от електронния гигант Sharp Corporation. Макар и да не са съвсем пълноценни смартфони, Kin имат елементарен браузър, както и уиджети за достъп до сайтове за социални мрежи, като например Myspace.
Kin One е с 2.7-инчов дисплей и 4 GB памет, а Kin Two – с по-голям 3.5-инчов дисплей и 8 GB памет. И двата телефона Kin имаха плъзгащи се клавиатури и се предлагаха изключително с план за гласови услуги и данни от Verizon Wireless.
Планът за пренос на данни беше твърде скъп
При пускането на пазара по-малкият Kin One беше рекламиран на цена от 50 долара, а по-големият Kin Two струваше 100 долара. Няколко седмици по-късно тези цени бяха намалени съответно на 29 и 49 долара. Не е лошо, нали? Но имаше една уловка.
За да се реализират тези обявени цени, купувачите трябваше да преминат през няколко препятствия. Сумата, която се плащаше на мястото на продажбата, всъщност беше 150 долара за Kin One или 200 долара за Kin Two. След това купувачът можеше да кандидатства за отстъпка в размер на 100 долара, която се получаваше под формата на дебитна карта. С други думи, един тромав процес, който включваше плащане на допълнителни парични средства предварително и чакане на отстъпка, ако приемем, че документите за отстъпката са подадени правилно или изобщо.
Независимо от ценовите трикове, друго е това, което помогна на Kin да потъне.
А именно задължителният двугодишен договор с Verizon Wireless на висока цена от 70 долара на месец за разговори и данни, което се равнява на 96 долара на месец в днешни долари. Това са много пари за студент, който може би работи на половин работен ден в Макдоналдс, за да плаща всеки месец на компания за мобилни телефони.
И все пак точно този човек е бил целевата група на Kin.
Според Engadget Microsoft е изгубила до 18 месеца време в процеса на разработка на Kin, като се е колебала между няколко различни операционни системи. Заради постоянните забавяния партньорът за пускане на Kin, Verizon Wireless, започнал да губи интерес към сделката и когато най-накрая дошло времето за пускане на устройствата на пазара, Verizon вече не бил готов да предложи атрактивните планове за услуги, които били обсъждани първоначално.
Освен че успяват да разочароват партньора си, 18 месеца са просто цяла вечност, когато става дума за технологичния прогрес. В периода между замисъла и пускането на пазара се появяват множество конкурентни продукти, които превъзхождаха устройствата Kin. Като функционалност Kin беше доста ограничен. Например, уеб браузърът не поддържаше Adobe Flash. Освен това не могат да се изтеглят приложения или игри от трети страни. Дори агрегаторът за социални мрежи, който трябваше да бъде силната страна на телефоните, имаше 15-минутно закъснение между актуализациите.
Защо някой би искал скъпия Kin на Microsoft, когато може да си купи iPhone 3 за 99 USD с повече функции и избор на мобилен план? Може би, ако телефоните Kin се бяха появили на пазара по график, те щяха да имат известен успех като преходен продукт. Вместо това те са отнесени към Залата на срама на Microsoft, заедно със Zune.