Правото на ремонт срещу планираното остаряване. Битката на двете концепции

Много хора са чували за скандала с мултифункционалните устройства на HP. Тези устройства отказват да сканират документи, когато касетата с тонера/мастилото свърши. В съзнанието на производителя всичко е логично: ако мастилото свърши или потребителят е поставил фалшива касета, устройството се счита за нефункционално. В този случай то дава съобщение за грешка.

Но това противоречи на обичайната човешка логика: добре е да се печата, но защо не може да се сканира без мастило? Този прецедент вече е отнесен до съда.

Примери за планирано остаряване

Една друга интересна история е свързана с техните Wi-Fi принтери. През пролетта на 2023 г. HP започна да доставя евтини Wi-Fi принтери без USB връзка. Тази маркетингова идея се оказа обикновен принтер със лепенка, покриващ USB порта. Ако премахнете този стикер, можете да използвате принтера както обикновено, но той отпечатва само 20 страници за демонстрационни цели през USB, след което изисква Wi-Fi връзка и месечния абонамент HP+ за закупуване на оригиналния тонер и разбира се, да ви инсталират нови драйвери, които да проверяват какви касети се използват.

Същото правят и други производители на принтери, включително Brother, Fuji Xerox, Canon и др. И не става дума само за принтери. Така например Thermaltake пусна на пазара захранване за геймъри, което крие някои контакти зад стикер. Вероятно инженерите са преценили, че това е по-евтино, отколкото да се прави нов корпус за нов модел.

Може да възникне въпросът: защо HP е запечатала USB порта и е наложила Wi-Fi връзка? Факт е, че тези модели се продават с отстъпка, но в действителност те са обвързани с абонаментната услуга HP Ink, която реализира основната си печалба от продажбата на марковото мастило (или тонер). Идеята е потребителите да бъдат примамени от ниската цена на принтера, а след това да им вземат всичко до последната стотинка, за да купуват касети. Това означава, че самите принтери се продават под себестойността си, а мастилата се продават със свръхпечалба. Но клиентите са привлечени.

За някои принтери компанията разпространява драйвери, които блокират касетите на трети страни. По този начин принтерът може да работи само с оригинални касети (очевидно за проверка се използва някакъв вид DRM). При свързване чрез Wi-Fi автоматично се инсталира актуализацията с тези драйвери.

Проблемът е характерен не само за ИТ сектора. Така например производителите на електрически велосипеди също пречат на собствениците да ги ремонтират сами.

Батерията е скъпа и сложна част от електрическия велосипед. Тя често се поврежда и дори се взривява. Миналата година такава експлозия уби четирима посетители в магазин за велосипеди в Манхатън. По тази причина производителите на велосипеди забраняват монтирането на домашно направени евтини батерии на велосипеди (въпреки че оригиналните батерии също могат да бъдат с лошо качество).

Очевидно е, че самостоятелната подмяна на батерията намалява продажбите на нови устройства и приходите на сервизните служби. Но пазарът на електрически велосипеди се разраства бързо и никой не иска да го пропусне.

Увеличаващите се случаи на самозапалване на батерии са допълнителен аргумент от страна на производителите срещу правото на ремонт. На това основание те искат велосипедите да бъдат изключени от списъка на продуктите, за които е гарантирано правото на ремонт съгласно Digital Fair Repair Act (тук става дума за закона на щата Ню Йорк, но подобни разпоредби са приети в Калифорния, Минесота и Европейския съюз). Европейският закон изисква опростена подмяна и събиране на използваните батерии във всички устройства – от автомобили до телефони.

Опасността за потребителя е добре познат аргумент. От много години Apple уверява, че е опасно да поправяте сами нейните смартфони: можете да повредите устройството или да се нараните. Те казват, че на обикновените хора не може да се има доверие за такива неща.

Правото на ремонт

Инцидентите с експлозии на батерии са един от малкото козове на корпорациите. В противен случай защитниците на потребителите и обществените организации ги принуждават да ограничат апетитите си – и търсят правни гаранции за потребителите. А правото на ремонт вече се счита за едно от основните права, които производителят е длъжен да гарантира.

Корпорациите се опитват да заобиколят това правило, като го спазват формално, за да не бъдат съдени. Най-далеч стигна корпорацията Apple, която в името на формалното спазване на правото на ремонт предлага на потребителя да наеме два куфара с маркови инструменти – и да поправи своя iPhone или macbook, ако иска да го направи сам. Според закона компанията е длъжна да осигури правото на ремонт – е, моля, те го направиха. Макар и на цена, пет пъти по-висока от съвсем същата услуга в някой сервизен център на Apple, но изискването формално е спазено.

Същата е историята и с вградените батерии в смартфоните и лаптопите. Производителите максимално затрудняват достъпа до тях, като ги залепват с особено здраво лепило. Това гарантира, че ако батерията се повреди или се изчерпи нейният живот (след няколко години), потребителят ще изхвърли стария смартфон и ще си купи нов.

Понякога обаче правозащитниците успяват да се справят с корпорациите. Така например Google наскоро гарантира по законов път 10 години автоматични актуализации за Chromebook. Това е добра новина, тъй като изключително евтините и изключително прости лаптопи с ядрото Gentoo Linux са много популярни сред учениците и студентите. Специално за училищата Google наскоро организира програма за училищен ремонт.

Цялата заслуга е на обществените организации и учителите, които от години настояват пред Google за такава програма. Преди програмата да влезе в сила, животът на хромбуците беше програмно ограничен до от три до шест години.

Друг пример: съд в Калифорния постанови, че всеки производител трябва да гарантира доставката на резервни части за своя продукт в продължение на седем години след продажбата му. Това е изключително правилно и полезно решение, тъй като изтеглянето на компоненти от производството е един от инструментите на планираното остаряване. Например, купили сте си пароварка и искате да замените основния елемент в нея – съда, изработен от топлоустойчив метал. Но се оказва, че всеки един от стотиците модели пароварки има свой собствен модел на на този съд, който прилича на купа. А за вашия конкретен модел вече тази купа никъде не се продава. Заради една купа целият уред става неизползваем… В Калифорния този вид трик вече не работи.

Стоицизмът срещу хедонизма

В концептуален план животът на нещата може да се сравни с човешкия подход към живота. Така например хората имат два противоположни философски подхода: стоицизъм и хедонизъм. Първият предполага спокойно наслаждаване на живота с минимално необходимите неща. Вторият изисква постоянни нови удоволствия, инвестиране на енергия, време и усилия.

Нека се опитаме да съставим малка таблица, в която да сравним някои тези на стоицизма (правото на ремонт на старите неща) и хедонизма (планирано остаряване със задължително обновяване до нов модел).

Вероятно изборът на модела на поведение и философията на живот зависи от личния темперамент, както и от икономическата и политическата ситуация в света. Изследователи от икономическия сектор предполагат, че дължината на женските поли (индекс на подгъва), количеството козметика и дори цветът на бельото зависят от общото състояние на икономиката. Като цяло, икономиката ни влияе повече, отколкото си мислим.

Вероятно излишъкът от допълнителни финансови средства във времена на икономически просперитет намира отдушник в хедонистичните пориви. В трудни времена, напротив, на преден план излиза оцеляването, а не удоволствието. Сред милиардерите има и изключения от това правило: някои от тях демонстрират стоицизъм дори при прекомерни лични финанси, превръщайки се в обект на подигравки за жълтата преса, защото подобно поведение е непонятно за широката публика.

Разбира се, никой не може да каже кой модел е за предпочитане. В края на краищата потреблението е двигателят на икономиката, така че потребителската пропаганда (рекламата) се излива всяка секунда по всички информационни канали.

Всеки икономист ще ви каже, че умерената инфлация е нещо добро, защото насърчава производството и растежа на потреблението, докато дефлацията с намалено потребление означава намалено производство, безработица и икономическа криза. В икономическите анализи ръстът на производството винаги се представя като положителен фактор, който сигнализира на обществото, че е необходимо да се потребява повече.

Съвременните изследователи смятат, че дори една стабилна и устойчива икономика, но с нулев ръст на БВП, е в криза и депресия. Това се нарича икономическа стагнация. В настоящия икономически модел стагнацията е съпроводена с увеличаване на броя на безработните, намаляване на заплатите и жизнения стандарт, непроменена структура на икономиката, нечувствителност към иновациите и научно-техническия прогрес. От историята знаем за цивилизации, които са замръзнали в развитието си за стотици години – и след това са западнали.

Като цяло, обикновено стагнацията не завършва добре. Така че всеки прави своя избор: да поправя старите неща или да купува нови. Или избира компромис. Например, да купува нови модели смартфони не точно веднага след излизането им на пазара, а след известно време. И не всеки модел, а през един.

И когато решим да поправяме нещо счупено, може би трябва да се замислим, че това няма да доведе до срив в световната икономика (Шега. Дали?). Такава една връзка между икономиката, благосъстоянието на хората – с какви финансови средства разполагат, и оттук – дали за тях е по-добре да поправят старите устройства или да си купуват съвременни нови. Както обикновено най-добрият вариант ще се окаже някаква удачна комбинация от тези два подхода – правото на ремонт и планираното остаряване.