видеокарти

В първата част се спряхме върху най-старите видеокарти – първите от тях дават само монохромно изображение и при тях за 3D въобще не може да се говори, Едва в средата на 90-те години се появиха решения, които долу-горе можеха да извеждат наистина триизмерни изображения. Този път ще отделим внимание на по-съвременните решения. Може някоя от изброените видеокарти все още да е останала в някого, а може и някой все още да я използва.

3Dfx Voodoo 3 (1999)

1999 година. Издутите монитори с кинескопи. Резолюцията от 800х600 пиксела е вече нещо като стандарт. И внезапно компанията 3Dfx излиза на пазара с графична карта, която поддържа 2D. Максималната резолюция на тази видеокарта е 1600х1200 пиксела и дори днес, след 20 години, тази разделителна способност не изглежда смешна или стара. Друг шокиращ момент е, че 3Dfx Voodoo 3 поддържа цели 4 видеокарти в SLI режим. Сега подобно нещо не може да се види, а RTX 2000 могат да работят само по двойки.

Но да се върнем към Voodoo 3. Тя работи с тактова честота 140-180 MHz и има до 32 MB памет. На теория тя би трябвало да е лидер, но има два основни проблема. Първо, Voodoo 3 не поддържа 32-битов цвят. И второ, все повече разработчици започват да пишат игрите си за DirectX или OpenGL, и API Glide започва да умира. Но тази графична карта попада в нашия списък с огромната си резолюция и четворния SLI.

Nvidia GeForce 256 DDR (1999)

Ще пропуснем да споменем видеокартата RIVA TNT 2 ULTRA, която с нищо особено не е интересна, освен с 32-битовия цвят и поддръжката на OpenGL и DirectX. Направо ще преминем към GeForce 256 DDR. С какво е интересна тази видеокарта? Първо, да се спрем на нейното име. Обикновено никой не пише типа на използваната памет. Но тук си струва: за времето си DDR е нова и изключително бърза: при 256-битова шина, тя осигурява скорост над 300 MB/s, а нейният капацитет е цели 128 MB. Това дава възможност за пълноценното използване на 32-битов цвят. Преди това, при използването на SGRAM памет, преминаването от 16 към 32 бита чувствително намалява FPS в игрите. При използването на DDR, всичко лети.

Това не е всичко. Nvidia позиционира използвания в нея чип, като първият графичен процесор. Това е система-върху-чипа с интегрирани модули за обработка на осветяването, трансформация на обектите и хардуерна поддръжка на рендиране, способна да обработи минимум 10 милиона полигона в секунда. Идеално, но все пак първата графична карта с интегриран в същия кристал геометричен процесор е S3 Savage2000. Но за нея няма подходящи драйвери и всъщност Nvidia частично е права.

Nvidia GeForce 2 GTS (2000)

„Зелените“ непрекъснато пресираха 3Dfx, като изкарваха на пазара все по-добри видеокарти буквално на всеки 6 месеца. Въпросната GeForce 2 GTS има цели 4 пикселни конвейера, което към днешен ден изглежда смешно в сравнение с хилядите CUDA ядра в днешните видеокарти, макар че това сравнение не е съвсем коректно. Графичният процесор на тази видеокарта работи с тактова честота 200 MHz и са налични 64 MB DDR буферна памет (и наистина със 128 MB в GeForce 256, Nvidia доста прекали).

ATi Radeon R100 (2000)

През 90-те години ATI също предлага на пазара видеокарти. Най-различни – добри и лоши решения, но без флагман. И ето, че през 2000 година „червените“ се концентрираха и създадоха чипа R100. С това започна голямата надпревара със „зелените“, която с променлив успех продължава и днес.

Това е една нелоша видеокарта, но не повече. Поддържа се Transform & Ligtning, като при Nvidia, появила се е технологията HyperZ, която повишава скоростта на взаимодействието на графичния процесор с паметта. Чипът се произвежда чрез новия за това време 180 нанометров технологичен процес, което дава възможност при овърклок да се получи тактова честота 200 MHz. Конкуренцията вече е налице, а в 32-битов режим тази графична карта на места изпреварва GeForce 256.

Nvidia GeForce 3 (2001)

Тази видеокарта сякаш не е за включване в класацията, ако не е едно голямо „но“. Базирана е на чипа NV2A, характерен за цялата серия GeForce 3, който се използва в първата Xbox конзола. Именно той дава възможност за извеждането на тези красиви изображения в Halo. Благодарение на този чип Microsoft успя да стане конкурент на Sony PlayStation.

Тази серия видеокарти е характерна с три основни момента. Първо, поддържа се Direct3D 8, което е отлично, но не толкова важно, понеже новите графични API чак до версия 9 излизат по-често от веднъж в годината. Второ, тук се появяват vertex shader, които могат да работят с върховете на многоъгълниците в пространството. По този начин значително се подобряват специалните ефекти в игрите (само че до обединената шейдърна архитектура и CUDA ядрата има още повече от 5 години). Трето, тези видеокарти поддържат MSAA изглаждането, което и до днес остава едно от най-използваните, редом с „бързото“ FXAA.

ATi Radeon 9700 Pro (2002)

ATi явно не иска да бъде втора цигулка в надпреварата при видеокартите и през 2002 година твърдо заема първото място. И с право – тяхната 9700 Pro е с 15-20% по-бърза от то-модела GeForce 4 Ti 4600 на своя пряк конкурент.

В този случай ATi използва груба сила: 256-битова шина срещу 182-битова в GeForce 4, тактова честота 325 MHz, двойно повече транзистори и освен това, поддържа се 64-битов и дори 128-битов цвят, който дори и днес почти не се използва. Тази видеокарта е наистина топ-модела на 2002 година.

Nvidia GeForce 6800 Ultra (2004)

За сериите Geforce 4 и FX по-добре да не си спомняме. Nvidia постоянно закъснява със сроковете и ATi безусловно доминира на пазара. Може да споменем само MX 440, която малко вдигна реномето на Nvidia.

За щастие, „зелените“ не тръгнаха по пътя на 3Dfx и серията видеокарти 6000 се получи перфектна. Първо, поддържа се DirectX 9.0c – тоест, с 6800 Ultra може да се играе и Dota 2, и CS: GO, а и WoT. При това не теоретично, а съвсем реално – с много добър FPS, понеже 512 MB са достатъчни. И това за една графична карта, която е на цели 14 години! Второ, най-новите драйвери имат версии даже и за Windows 7, а има начин видеокартата да се пусне и на Windows 10. Трето, има поддръжка на PureVideo – тоест, хардуерно декодиране на видеото, което отвори за потребителите врата в света на безпроблемното гледане на HD видеа. Четвърто, видеокартата поддържа Shader Model 3. По това време дори и втората версия не се използва активно, но именно това даде възможност на видеокартата да стартира топ-игрите, излезли до 2010 година, без никакви дразнещи артефакти.

И още, по-голямата част от видеокартите от серия 6000 може директно да работи с PCI Express, а по-старшите модели поддържат SLI. Но твърде малко игри от това време, а и днес, поддържат тази технология. Уви, тези видеокарти не поддържат DirectX 10, още повече DirectX 11, и тяхната продажба спря само 5 години след тяхното излизане.

ATi Radeon X1950 XTX (2006)

Разбирайки че короната е отишла при зелените, ATi отново постъпва по същия начин. X1950 е по-бърза от топ-модела 7900 GTX, но при доста солена цена. Графичният процесор има 48 конвейера и работи с тактова честота 650 MHz. Паметта е клокната чак до 2000 MHz и е наречена GDDR4, въпреки че се различава от GDDR3 само по честотата. Разбира се, тук се поддържа CrossFire – аналогът на SLI на Nvidia.

В крайна сметка се получава чудо с тегло над 1 килограм, което грее доста, а вентилаторът е доста шумен. Но ATi доказва, че може да прави видеокарти, понеже нейният модел е доста по-бърз от най-бързата графична карата на Nvidia.

Nvidia GeForce 7950 GX2 (2006)

Срещу силата, Nvidia реши да отговори със сила и само след няколко месеца на пазара излиза видеокарта-хамбургер, която всъщност са две закрепени заедно 7900 GTX. Благодарение на това, че всяка от тях има по 48 конвейера, честотата е 500 MHz, а буферната памет 512 MB – този звяр успява да укроти X1950 XTX. Само че струва колкото цял един персонален компютър с една 7900 GTX и грее толкова много,че към днешен ден са останали само единични модели. Но Nvidia показва кой е кралят на този пазар.

Да отбележим, че чипът G70 в серията видеокарти 7000 се използва в конзолата PlayStation 3, която цели 7 години се котираше много добре на пазара и някои геймъри още си я пазят и не са я захвърлили.

 


Това е всичко в тази част. Предстои да се спрем на по-съвременните решения – видеокартите на Nvidia и AMD.

Абонирай се
Извести ме за
guest
9 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари
Кольо
Кольо
3 години

„Ho тyĸ cи cтpyвa: зa вpeмeтo cи DDR e нoвa и изĸлючитeлнo бъpзa: пpи 256-битoвa шинa, тя ocигypявa cĸopocт нaд 300 МВ/ѕ, a нeйният ĸaпaцитeт e цeли 128 МВ“
Обем, а не капацитет.

Root
Root
3 години

Искам.реален тест тук на 3Dfx PCB-то against GeForce 1030 GDDR5 в 30 реални old times заглавия да видим прословутият им …20г прогрес къде е и къде е и колко е голяма маркетинг простотията.

Мартин
Мартин
3 години

Чудесна статия,дано да има още.Вярно е,че в тая надпревара за лидерство,навремето пускаха все по горещи видеокарти и това беше причината да се развалят бързо тогава и компютърните кутии бяха без отвори и беше едно такова напечено положението.

Виктор
Виктор
3 години

Страхотна статия ! Очаквам с нетърпение следващата част.

мъни
мъни
3 години

Чудесна поредица!

Стефан
Стефан
3 години

Има някои неточности като например за GeForce 256 DDR:
1. Шината на паметта не е 256, а 128 бита. Всъщност 256 е свързано с архитектурата на графичния процесор – не с паметта.
2. Обемът на паметта не е 128 MB, а 64 MB.
3. Скоростта на паметта не е 300MB/s, a 4.8GB/s. Всъщност 300Mb/s е скоростта per bit, което е 300Mb/s * 128bits = 38.4Gb/s = 4.8GB/s.
Въпреки всичко браво за статията!

Пламен
Пламен
3 години

Съжалявам, но нищо хубаво не мога да кажа за статията! Ако я бях писал аз, щях да я скрия докато не стане вярна.

Пламен
Пламен
3 години

Даниел Десподов – кога ще си оправиш статията? Пълна е с невярна и подвеждаща информация! И вземи си прочети още веднъж заглавието преди да напишеш част 3.