В първата част разгледахме различните аспекти в производството и използването на различните лаптопи. Нека да продължим с интересната история на Kris De Decker.

Моят четвърти лаптоп: IBM Thinkpad X60s (от 2017-та до наши дни)

След като не намерих това което търсех, реших да се върна в миналото. Бързо се усетих, че качеството на производство на съвременните лаптопи е много по-ниско отколкото това на по-старите, дори и да са много по-скъпи. Разбрах че Lenovo е сменила оригиналната клавиатура през 2011 година и това ми даде една интересна идея – започнах да търся в различните аукциони и интернет платформи лаптопи от серията Thinkpad произведени преди тази година. Бих могъл да се върна към своя ThinkPad R52 от 2005 година, но вече свикнах с испанската клавиатура, а R52 имаше белгийска.

През месец април 2017 година избрах употребявания Thinkpad X60s произведен през 2006 година. Мога да кажа, че до месец декември 2020 година този лаптоп е използван почти 4 години, а той е 14-годишен и е от 3 до 5 пъти по стар от средния пазарен лаптоп. И ако Thinkpad R52 от 2005-та година ми харесваше, то купеният Thinkpad X60s от 2006 година просто обожавам. Той е много здрав – издържа падане от бюрото върху бетонния под и освен това, той е и много по-лек – 1,43 кг срещу 3,2 кг.

Моят Thinkpad X60s от 2006 година прави всичко което ми е необходимо. Аз го използвам за писането на статии и научни изследвания, както и за поддръжката на уеб сайтове. Използвам го в аудиторията, за да чета лекции и за да извеждам изображенията на голям екран. В този лаптоп не ми достига само едно, особено сега – той няма уеб камера. Решавам този проблем, като включвам проклетия лаптоп от 2013 година със счупените клавиши и се радвам че може да ми послужи за нещо, без да използвам неговата клавиатура. Този проблем може да бъде решен с прехода към модела ThinkPad X200 от 2008 година – това е по-нова версия на същия модел, само че с уеб камера.

Моят ThinkPad X60s

Как да накараме стария лаптоп да работи като нов

Да се откажеш от закупуването на нови лаптопи съвсем не е лесно, като например да купиш един добре поддържан портативен компютър. Желателно е да се обнови неговия хардуер и добре да се помисли за софтуера. В основни линии са необходими две неща:

1. Инсталиране на софтуер, с който консумацията от батерията е по-ниска

Моят лаптоп работи под управлението на Linux Lite, една от няколкото операционни системи с отворен код, която е специално разработена за работа на стари компютри. Използването на Linux не е просто някаква хипотетична идея. Няма да можете да използвате своя стар лаптоп под управлението на на Windows или Mac OS – той веднага крашва. В Linux Lite ги няма ярките визуални ефекти от най-новите интерфейси на Apple и Windows – тази операционна система предлага познат графичен интерфейс, който съвсем не изглежда остарял. Linux Lite заема съвсем малко дисково пространство и не е взискателен към мощността на хардуера. С тази операционна система старият лаптоп, въпреки ограничените си възможности, работи без сривове и без лагове. Да допълня, че използвам леките браузъри Vivaldi и Midori.

Много дълго време работих с операционната система Microsoft Windows и сега считам, че различните Linux дистрибуции са много по-добри, още повече, че могат да бъдат безплатно изтегляни и инсталирани. Освен това, Linux дистрибуциите не ви следят, не изпращат вашите потребителски данни на чужди сървъри и не се опитват да ви заключат в своята екосистема, както правят новите операционните системи на Microsoft и Apple. Разбира се, дори и с Linux не може да се избегне остаряването. Така например, Linux Lite прекратява поддръжката на 32 битовите компютри през 2021 година, а това означава че съвсем скоро ще се наложи да си търся друга операционна система или да си купя малко по-нов 64-битов лаптоп.

2. Сменете HDD със SSD

През последните няколко години флаш дисковете (SSD), работещи много по-бързо от хард дисковете (HDD), станаха съвсем евтини и достъпни. Можете да оживите стария лаптоп с инсталирането на лека операционна система, но ако замените хард диска с флаш диск, ще получите машина, която ще бъде почти толкова бърза като един нов лаптоп. Към днешен ден в зависимост от капацитета, един SSD струва от 20 евро (120 GB) до 100 евро (960 GB).

Поставянето на SSD е съвсем лесно и е добре описано навсякъде в интернет. Флаш дисковете работят безшумно и са по-устойчиви към удари. Твърди се, че се износват по-бързо, но аз използвам моя от вече почти четири години. Явно е, че както от екологична, така и от финансова гледна точка старият лаптоп с флаш диск е по-добър избор, отколкото купуването на нов лаптоп, дори и ако от време-навреме се наложи да се сменя флаш диска.

Резервните лаптопи

С течение на времето моята стратегия еволюира. Аз си купих два еднакви лаптопа при сходна цена, което стана през 2018-а и началото на 2020 година, с идеята да ги използвам като резервни. Сега възнамерявам да продължа да работя с тези портативни компютри колкото се може по-дълго, понеже имам предостатъчно резервни части. След закупуването на моя последен лаптоп възникнаха два проблема. След около една година използване, неговият вентилатор престана да работи както трябва. Ремонтираха ми го за два часа в един малък сервиз в Антверпен, който се ръководеше от млад китаец. Дадоха ми гаранция шест месеца, но той си работи вече две години.

След това, миналата година моят X60s внезапно спря да се зарежда – същия проблем като с проклетия лаптоп от 2013 година. Това изглежда е слабо място за Thinkpad, но реших да не си губя времето. Така или иначе има готов резервен лаптоп и започнах да използвам него.

Това са три еднакви лаптопа модел 2006 година, които ми вършат работа и ми струваха само 200 евро
Резервният Thinkpad X60s
Така изглежда отвътре Thinkpad X60s. Взето от ръководството за обслужване на лаптопа

Вълшебната SD карта

Искам да споделя с всички за вълшебната SD карта, която улеснява използването на стари (а и нови) лаптопи. Много хора записва своите лични документи на хард или флаш диска, а след това, ако всичко е наред си правят резервни копия на външни носители на информация. Аз правя обратното.

Всичките мои данни са записани на една SD карта памет с капацитет 128 GB, която мога да използвам с всеки един от моите лаптопи. Правя си месечни архиви на тази SD карта, които съхраняваме на отделен флаш-диск. Също така си правя резервни копия на по-важните документи, върху които работя. Този подход, поне за мен се оказа изключително надежден – престанах да губя черновите на моите работи заради проблеми с компютрите и недостиг на архиви.

Друг характерен момент е, че с тази SD карта мога да работя на произволен лаптоп, като достъпът до моите работни материали не зависи от конкретната компютърна система. Всичките тези преимущества можем да получим ако записваме данните си в електронен облак, но SD картата е по-устойчива и работи без да е необходим достъп към интернет.

На теория, могат да ми изгарят по два хард диска всеки ден, но аз пак ще мога да работя. И тъй като използвам два еднакви лаптопа, мога да ги поставям в различни места и различни помещения, и да работя с тях, като само си нося SD картата в портфейла. Опитайте този метод, полезен е.

SD картата с капацитет 128 GB към днешен ден струва от 20 до 40 евро в зависимост от бранда. В съчетание с хард диска, SD картата също увеличава производителността на стария лаптоп и може да бъде алтернатива на флаш диска. Това също е много удобно.

Разходите

Нека да пресметнем какви пари съм дал за закупуването на резервните лаптопи и SD картата при днешните цени както на флаш дисковете така и на SD картата. Към днешен ден тези компоненти са много по-евтини отпреди.

  • ThinkPad X60s: 50 евро
  • Резервен ThinkPad X60s: 60 евро
  • Втори резервен ThinkPad X60s: 75 евро
  • Две акумулаторни батерии за подмяна: 50 евро
  • 240 GB флаш диск: 30 евро
  • 128 GB SD карта: 20 евро
  • ОБЩО: 285 евро

Ако си купите всичко това ще изхарчите около 285 евро. За тази цена едва ли ще можете да си купите свестен нов лаптоп на пазара и е очевидно, че няма как да имате два резервни лаптопа. По този начин можете значително да икономисате и осезателно да намалите екологичната вреда от производството на тези машини.

Лайфхак или нов икономически модел

Навярно вече се досетихте, че доста преувеличавам и идеята е друга. Разбира се, изборът на лаптоп изцяло зависи от това, какво възнамерявате да правите с него. Ако го използвате предимно за писане на текстове, за сърфиране в интернет, за общуване и други подобни, ще можете да икономисате много, точно както направих и аз. Но ако се занимавате с графика, архитектурни проекти или работите с мултимедия, всичко е съвсем друго. В този случай навярно работите с скъпа машина на Apple. Но що се отнася до офисните приложения, Linux е явно по-добър от своите комерсиални алтернативи.

Въпреки че съвременният капитализъм може да ни осигури поддържани лаптопи втора употреба десетилетия напред, описаната по-горе стратегия може би е по-добре да се разглежда като хак, като трик, който ни улеснява живота, а не като икономически модел. Или може би не. Това е един от начините да се справим с икономическа система, която се опитва да ни накара да консумираме колкото се може повече. Това е един малък опит да пречупим тази система, но разбира се, това няма как да е работно решение. Необходим ни е икономически модел, при който всички лаптопи, дори и най-съвременните, да се сглобяват по същия начин, както си сглобяваше ThinkPad преди 2011 година. Продажбите на лаптопи ще паднат, но може би именно това е необходимо. Като се има предвид днешната ефективност на изчисленията, напълно е възможно значително да се намали консумацията на електрическа енергия на лаптопите и да се увеличи техният технологичен живот.

Забелязвате ли, че всички промени в хардуера и софтуера водят до по-бързото остаряване на компютрите? И това с течение на времето се превърна в основен фактор. Един 15-годишен компютър има необходимия хардуер, но той е несъвместим със съвременния (комерсиален) софтуер. Това се отнася както за операционните системи, така и за повечето приложения – от игрите до уеб сайтовете. Това означава, че за да се направи използването на портативните компютри по дългосрочно, софтуерната индустрия би трябвало да предлага по-леки програмни продукти, а не все по тежки както е сега. Колкото е по-лек софтуерът, толкова по-дълго можем да използваме нашите лаптопи, и за тяхното производство ще е необходима по-малко енергия, което е важно от екологична гледна точка.

3.8 17 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
28 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари