fbpx
0.5 C
София

Ето какъв бе светът на процесорите през 2020 година

Най-четени

Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Ежедневен автор на новини. Увличам се от съвременни технологии, оръжие, информационна безопасност, спорт, наука и концепцията Internet of Things.

Още една година е към края си и навярно 2020-та ще запомним предимно с най-различните формални анонси – нови конзоли, нови iPhone, нови процесори и нови видеокарти. Повечето от нас успяха да видят тези устройства само на екраните на своите компютри, като тяхното закупуване при по-адекватни цени все още е нереално. Разбира се, рано или късно дефицитът ще приключи и новите чипове ще се появят на виртуалните лавици на интернет магазините. Но нека засега да се спрем на това, какво представиха в света на процесорите компаниите AMD и Intel.

Intel Comet Lake – отново 14-нанометров технологичен процес и отново нов сокет

Да се говори и да се пише за процесорите на Intel от година на година става все по-лесно. Причината е, че компанията продължава да използва старата 14 nm архитектура Skylake без каквито и да било подобрения. В крайна сметка, за да може все пак по какъвто и да било начин да повиши производителността на своите „нови“ CPU, на Intel му оставаха само два метода – или да увеличава броя на ядрата, или да увеличава тяхната тактова честота.

Само че проблемът е в това, че Intel отдавна използва и двата метода, и вече стигна задънена улица. Нека се спрем по-подробно – още през 2017 година топ-процесорът към този момент – 4-ядреният Core i7-7700K достигаше честоти близки до 5 GHz. Днес Intel ни съобщава, че съвременният топ 10-ядрен Core i9-10900K може да работи с тактова честота „с цели“ 5,3 GHz. Виждаме че прирастът за изминалите три години е по-малък от 10%, само че всъщност почти никакъв прираст няма. Този чип може да работи с тази честота единствено когато е натоварено само едното ядро, само че в този случай процесорът се нагрява до 70 градуса по Целзий. Ползата е твърде съмнителна, а и ако натоварим всичките ядра, то честотата слиза до 4,8 GHz, като достигането на 5 GHz за всичките ядра е твърде трудно.

Адекватни са цените само на процесорите с честота 4,9-5,0 GHz. Специално подбраният Core i9-10900K с честота 5,2 GHz струва сериозните $1400

Тоест, честотният потенциал на архитектурата Skylake е вече изцяло изчерпан. В този случай какво остава на Intel? Очевидно е, че производителността може да се увеличи само чрез увеличаване броя на процесорните ядра. На теория това би могло да се прави дълго време – така например, през изтеклите три години 4-ядреният/8-нишков Core i7-7700K се превърна в… вече в Core i3-10100, който има съвсем същия вътрешен дизайн, но честотата е със стотина мегахерца по-ниска. Но най-главното е, че цените на процесорите от една и съща серия не се променят – преди време Core i3 от 7-мо поколение струваше около $100, а сега при същата цена се продава и Core i3 от 10-то поколение. Може да се каже, че двойният ръст на производителността, поради удвоения брой на ядрата, е един безплатен бонус, въпреки че не е точно така.

Разбира се Intel нямаше да бъде Intel, ако не изиграеше на потребителите поредния номер: за „новите“ процесори е необходим „новия“ сокет – LGA1200. Каква толкова е разликата с предишния LGA1151v2? Това че сега дънните платки поддържат новата версия PCI Express, 4.0 вместо предишната 3.0. Виж ти, значи все пак има нещо ново в десетото поколение на процесорите на Intel (Comet Lake)? Не, няма. Тези чипове както преди, все така си поддържат само PCIe 3.0, а поддръжката на версия 4.0 е предвидена за бъдещите процесори Rocket Lake с нова архитектура, които трябва да излязат чак следващата година.

Така че единствената цел за излизането на дънните платки с LGA1200 сокет, е да бъдат разделени „старите“ и „новите“ процесори, за да не могат потребителите да икономисват и да си поставят на дънната платка по-евтиния Core i7-10700K вместо по-скъпия Core i9-9900K със същия брой процесорни ядра и същата производителност. Не е много забавно, че Intel все пак се усъвършенства в тази област и сега сокетите LGA1151v2 и LGA1200 не са съвместими не само софтуерно, но и физически и електрически.

Тук добре се вижда, че разликата между сокетите е изкуствена, само за се направи невъзможен бъдещия ъпгрейд

В крайна сметка, вижда се, че новите процесори на Intel няма как да са актуални – нула нови възможности, необходими са нови дънни платки, използва се старият и горещ 14 нанометров технологичен процес. За какво да ги вземаме, като на пазара има великолепни 7 nm чипове на AMD с новата архитектура Zen 2? Отговорът е съвсем лесен – цената.

Изглежда, че засега Intel печели търговската война

Intel на няколко пъти сваля цените на своите процесори и сега могат да се намерят по-евтини решения от чиповете на AMD. Защо се получи така? Да си припомним, че Intel произвежда своите процеси самостоятелно и може много гъвкаво да регулира техните количества на пазара, а това дава възможност за лесно осъществяване на дъмпинг чрез заливане на магазините с евтина собствена продукция.

AMD от своя страна е само една от многото компании, които поръчват производството на своите чипове на TSMC и е принудена да дели обемите на поръчките с другите производители на електроника, включително Apple, Sony, Microsoft  и т.н. А като се има предвид, че в момента има голям бум на новите конзоли и iPhone, чиповете за които също се произвеждат от TSMC, то за AMD явно ще останат по-малко процесори, с които да бъде покрит пазарa и изобщо голямото търсене на чиповете на Advanced Micro Devices. Прогнозира се възникването на дефицит, който може да доведе до ръст на цените.

Чиповете за дефицитната PS5 се произвеждат чрез 7 нанометров технологичен процес също от TSMC

Без съмнение, трябва да благодарим на AMD за това, че Intel толкова много намали цените на своите процесори. Но в крайна сметка се получи така, че Intel поне за тази година спечели търговската война с AMD, понеже предлага по-евтини процесори, които са малко по-евтини и малко по-бързи в игрите.

Големият плюс при чиповете на AMD е, че предлагат съвсем лесен начин за обновяване на компютърната система със същия AM4 сокет. Така например, за да се извърши ъпгрейд от Ryzen 3 1200 към Ryzen 3 3100 е необходимо единствено процесорът да бъде поставен в сокета и да се обнови BIOS-а. При Intel ъпгрейдът към LGA1200 съвсем не е така лесен.

AMD Ryzen 5000: великолепния процесори, но все още се намират трудно

В идеалния случай, когато на пазара излиза нова техника, тя заменя старата при същата цена, но предлага повече възможности. Този принцип се спазваше при процесорите на Intel: флагманът от 9-то поколение, 8-ядреният Core i9-9900K, в самото начало струваше $488. Новият флагман от 10-то поколение – Core i9-10900K има почти същата цена, но предлага десет ядра. Подобен е случаят и при видеокартите – RTX 3080 струва, по-точно би трябвало да струва, също толкова, колкото и RTX 2080, но новата графична карта е по-бърза в игрите на места с цели 60-70% и предлага 2 GB повече буферна памет.

Nvidia предлага много добър ръст на производителността при неизменна цена

AMD от своя страна, с излизането на процесорите Ryzen 5000 усети че е силна, понеже тези нови чипове предлагат изключително добра производителност и редица нови възможности. Само че са малко по-скъпи. Така например, в началото 6-ядреният Ryzen 5 3600X струваше $249, а новият 6-ядрен Ryzen 5 5600X струва с 20% повече – $299. Защо компанията на Лиза Су може да си позволи това? Понеже AMD окончателно победи Intel в областта на централните процесори.

Тази година на маркетолозите на Intel не остана нищо друго, освен да подчертават отличната производителност на чиповете на корпорацията в игрите. Ти дори не лъжеха – колкото и добри да бяха 12 и 16-ядрените чипове Ryzen 3000 в работните и научните задачи, старичката архитектура Skylake при игрите осигуряваше до около 10% по-добра производителност. По този начин Intel успя да запази около 20% пазарен дял.

Новият дизайн на процесорните ядра в архитектурата Zen 3 повиши производителността на процесора като цяло

Чак с излизането на Ryzen 5000 компанията AMD успя и в тази област да изпревари Intel. За тази цел се наложи почти изцяло да се промени вътрешната структура на новите процесори. Докато преди в един кристал имаше 4+4 ядра, заради което се появяваха нежелателни латентности при взаимодействието между тях, сега всичките 8 ядра работят заедно, както е всъщност при процесорите на Intel. Но като добавим към всичко това и новата архитектура Zen 3, която донесе 19% ръст в едноядрената производителност в сравнение със Zen 2, съвсем не е за учудване, че чиповете Ryzen 5000 изпревариха процесорите на основния конкурент – Intel и в игрите. Към днешен ден Intel няма процесори, с които да отговори на новите решения на AMD.

В крайна сметка новите Ryzen откъдето и да ги погледнеш, са по-добри. В работните задачи и алгоритми 8-ядреният Ryzen 7 5800X почти винаги се представя на нивото на 10-ядрения Intel Core i9-10900K, а в игрите го изпреварва по всички показатели. Освен това, Ryzen 7 5800X е чип от средно ниво в тази нова серия процесори, в която има 12-ядрени и дори 16-ядрени решения, които без преувеличение предлагат сървърна производителност в домашните компютри. Не е за учудване, че AMD увеличи тяхната цена средно с $50 в сравнение с аналогичните модели от серията Ryzen 3000.

Новите 8-ядрени процесори на AMD догониха 10-ядрените чипове на Intel

Но COVID-19 пандемията изиграва лоша шега на AMD и не само на AMD. Новите Ryzen 5000 процесори в края на тази година все още са дефицитни, от което се възползват прекупвачите и продават тези чипове на по-високи цени. Очакванията са, още преди края на следващото тримесечие дефицитът за чиповете Ryzen 5000 да бъде преодолян и всички да започнат да използват по-съвременни и по-мощни процесори.

Какво ни чака в сферата на процесорите?

През месец януари следващата година се очаква Intel да представи своите нови процесори от 11-то поколение (Rocket Lake). Те отново се произвежда чрез 14-нанометров технологичен процес, но този път трябва да внимаваме повече, понеже се базират на новата архитектура Cypress Cove, за която Intel обещава двуцифрен ръст на производителността в сравнение със Skylake. Тези процесори официално ще могат да работят с DDR4-3200 оперативна памет, ще поддържат PCI Express 4.0 стандарта и ще разполагат с новата интегрирана графика Intel Xe.

Като резултат от това, топ версията на 8-ядрения Core i9-11900K може пък и да се окаже по-бърза от тази на 10-ядрения Core i9-10900K. Но в крайна сметка повечето потребители избират своя нов процесор според най-доброто съотношение цена/производителност. Това означава, че конкуренцията между AMD и Intel ще се задълбочи и следващата година можем да станем свидетели на интересни момени в сферата на централните процесори.

Абонирай се
Извести ме за
guest
17 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини