Ето как и защо спрях да си купувам нови лаптопи

Статията е написана на ThinkPad X60s от 2006 година

Когато работех в офиса, а в свободното си време се изявявах като независим журналист, винаги съм си мислил, че ми е необходим много хубав компютър и че за доброто качество трябва добре да се плаща. За периода от 2000 до 2017 година използвах три лаптопа, за които дадох общо 5000 евро – това означава около 300 евро годишно. Средният технологичен живот на всяко от тези три устройства бе приблизително 5,7 години.

През 2017 година, когато напуснах офиса и започнах да се занимавам предимно със своя уеб сайт, реших че повече няма да купувам нови лаптопи. Купих си един лаптоп втора употреба – машина от 2006 година за 50 евро – и знаете ли, той върши всичко, което ми е необходимо. Заедно с подмяната на неговата акумулаторна батерия и два ъпгрейда на хардуера, всичко ми излезе 150 евро.

Ако моят лаптоп от 2006-та година ми върши същата работа, каквато ми вършеха и предишните машини (за тази цел той би трябвало да работи още 1,7 години), то той ще ми струва всичко на всичко 26 евро годишно. Това са 10 пъти по-малко разходи в сравнение с моите предишни лаптопи. В този материал ще споделя защо престанах да купувам нови лаптопи и ще ви обясня как можете да направите съвсем същото.

Енергийните и материалните аспекти при използването на лаптоп

Ако не си купувате нови лаптопи, то можете да икономисате много пари, но също така да икономисате немалко ресурси и да намалите замърсяването на околната среда. Според проведените наскоро изследвания, за производството на един лаптоп са необходими от 3010 до 4340 мегаджаула първична енергия – включително добива на необходимите метали и ресурси, енергията за производството на тези компютри и за тяхното излизане на пазара.

Всяка година се продават от 160 до 200 милиона лаптопа. Като се съобразим с изброените по-горе данни, лесно можем да пресметнем, че по принцип, за производството на лаптопи са необходими от 480 до 868 петаджаула енергия годишно. Това съответства на от една четвърт до почти половината слънчева енергия, получена през 2018 година в целия свят (2023 петаджаула). Също така, производство на лаптопи е свързано с голям разход на най-различни материали, включително и вещества, които се считат за дефицитни поради различните ограничения: икономически, социални, геохимични и геополитически.

Производството на чипове изисква изключително много енергия, както и използването на специални материали и вещества, но това далеч не е единственият проблем. Твърде големите разходи на ресурси за производството на лаптопи се дължат предимно на техния твърде кратък технологичен живот. Повечето от тези 160 до 200 милиона лаптопа, продавани всяка година се купуват, за да се заменят старите машини. Според статистиките, един лаптоп се заменя на всеки три години (в бизнеса) и до пет години (в другите места). Моето използване на един лаптоп в продължение на 5,7 години съвсем не е изключение.

Лаптопите не се променят

През 2011 година излезе технологично изследване, което обърна внимание на машина от 2001-ва година – лаптопът Dell Inspiron 2500. Ако ви се струва, че анализът на жизнения цикъл на лаптопите от това изследване е остарял, то това не е така. В изследването на същия екип от 2015 година се вижда, че изразходваната енергия за производството на новите лаптопи не се е променила.

Експертите са разглобили 11 подобни по габарити лаптопи, произведени за периода от 1999 до 2008 година, и са обърнали внимание на различните компоненти. Те са измерили площта на силициевите кристали във всички дънни платки и на тридесет DRAM памети произведени до 2011 година. Те са открили, че теглото и състава на материалите на всички ключови компоненти – акумулаторните батерии, дънните платки, хард дисковете и паметта не са се променили съществено, въпреки че производствените процеси са станали значително по-ефективни от гледна точка на използването на енергията и необходимите вещества и материали.

Причината е ясна: подобряването на функционалността се уравновесява с прираста на ефективността, получен при новия производствен процес. Теглото на акумулаторната батерия, паметта и диска са намалели от гледна точка на една условна единица функционалност, но като цяло, за една година средното значение на този показател е останало на практика същото. Тази динамика обяснява факта, защо новите лаптопи не са станали по-икономични и по-енергийно ефективни в сравнение със старите. Новите лаптопи могат да бъдат по-енергийно ефективни по отношение на изчислителната мощност, но тази печалба от енергийна гледна точка се компенсира именно от тяхната нараснала изчислителна мощност. Парадоксът на Джевонс (“Jevons’ paradox) е най-очевиден именно при изчислителните мощности.

Проблемът

Всичко това означава, че от замяната на стария лаптоп с нов, няма да има никаква полза от екологична или финансова гледна точка. Точно обратното – единственото, което потребителят може да направи за повишаване на екологичната и икономическата ефективност на своя лаптоп е да го използва колкото се може по-дълго. Това е напълно възможно, понеже в лаптопите по принцип се използват вече зрели технологии, благодарение на което тези машини имат повече от достатъчно изчислителна мощност. Но има един проблем. Потребителите, които се опитват колкото се може по-дълго да работят на своите стари лаптопи, в крайна сметка ще бъдат разочаровани. По-долу накратко ще споделя за преживените от мен разочарования. Уверен съм, че с нещо подобно съм се сблъсквал не само аз.

Моят първи лаптоп: Apple iBook (2000-2005)

През 2000-та година, когато работех като научен и технически журналист на свободна практика в Белгия, аз си купих своя първи лаптоп – Apple iBook. След около три години акумулаторната батерия спря да се зарежда нормално. Когато разбрах каква е цената на новото зарядно, така не ми харесва стратегията на продажби на Apple (самите зарядни устройства са много евтини за производство, но Apple ги продава много скъпо), че се отказах да купувам това чудо. Вместо да давам тези пари, аз използвах старото зарядно още няколко години – първоначално притисках кабела с книги, а когато това престана да работи, стегнах кабела с изолационна лента и зарядното продължи да работи.

Моят втори лаптоп: IBM ThinkPad R52 (2005-2013)

Когато през 2005 година това зарядно окончателно престана да работи, реших да си потърся нов лаптоп. Тогава имах само едно изискване: неговото зарядно устройство трябва да бъде надеждно или поне евтино за замяна. Това което открих надмина очакванията ми. Купих си IBM Thinkpad R52 и това бе любов от пръв поглед. Моят лаптоп на IBM бе копие на Apple iBook, но не и от гледна точка на дизайна – черна правоъгълна кутия. Но което е по-важно, тази машина е направена по такъв начин, че да се използва дълго, да бъде надеждна и лесно да се ремонтира.

Сега са на мода модулните устройства, но дори и по това време моят IBM ThinkPad бе именно такъв. Всеки един компонент на този лаптоп можеше да се извади и подмени, а здравият корпус със стоманени панти бе достатъчно просторен, за да се правят най-различни сериозни ъпгрейди, и той имаше всички портове, които можете да си представите. Моят портативен компютър от 2005 година все още работи и аз съм сигурен че може да работи още 500 години при внимателно отношение към него. Подобно на прединдустриалната вятърна мелница, неговият технологичен живот може безкрайно да се продължава чрез ремонтиране и подмяна на всеки един компонент. Главният въпрос тук не е как можем да преминем към икономика със затворен цикъл, а защо продължаваме да се отдалечаваме от нея.

Моят Thinkpad бе по скъп от моя iBook, като в този случай не си изхарчих парите за някакъв красив дизайн, а за един надежден и достоен портативен компютър. Зарядното не ми създаде никакви проблеми и когато по време на една командировка го изгубих и се наложи да си купя ново, това стана при една съвсем разумна цена. Изобщо не подозирах, че тази моя щастлива покупка ще стане толкова важно събитие в моя живот.

Моят трети лаптоп: Lenovo Thinkpad T430 (2013-2017)

Да се прехвърлим в 2013 година. Аз живея в Испания и пиша за Low-tech Magazine. Аз все още работя на своя IBM Thinkpad R52, но на хоризонта започнаха да се появяват проблеми. Първо, Microsoft съвсем скоро ще ме накара да обновя своята операционна система, понеже поддръжката на Windows XP приключва през 2014 година. Изобщо не ми се иска да давам около 200 евро за нова операционна система, която ще бъде твърде взискателна към моя стар лаптоп. Освен това, този лаптоп започна да забавя своята работа дори и след като го нулирам до заводски настройки. Казано накратко, паднах в капана, който са ни приготвили хардуерната и софтуерната промишленост. Направих още една грешка, когато си помислих, че ми трябва нов лаптоп.

Аз толкова харесвах своя Thinkpad, че нямах никакви съмнения в закупуването на неговата нова версия. Тук проблемът е следният: през 2005 година, малко след като закупих своя първи Thinkpad, китайската компания Lenovo, която сега е най-големият производител на компютри в света, купи бизнеса на IBM по производството на персонални компютри.

Китайските компании нямат репутация на производители на качествена продукция, особено по това време. Но тъй като Lenovo както преди продаваше лаптопи под бранда Thinkpad, които изглеждаха съвсем идентични на тези, които продаваше IBM, реших да си опитам късмета и през месец април 2013 година си купих  Lenovo Thinkpad T430. Той бе скъп, но аз си мислех, че за качеството е необходимо да се плаща.

Моята грешка бе очевидна от самото начало. Наложи се на два пъти да връщам купения лаптоп, понеже корпусът му бе осезателно деформиран. Когато най-накрая получих лаптоп с нормален корпус, който не се клатеше на масата, възникна друг проблем – започнаха да се отлепят и да изкачат клавишите. Когато това се случи за първи път, не можах да повярвам на очите си. Лаптопите Thinkpad на IBM бяха пословични с надеждността на своите клавиатури. Те можеха да бъда счупени единствено с чук. Явно Lenovo е счела, че това не е толкова важно и е поставила евтини клавиатури. Можете да си помислите, че твърде яростно въвеждам текстовете си, но дотогава не бях счупил нито една клавиатура.

Бях твърде недоволен и поисках замяна на повредения клавиш, което ми струваше 15 евро. Оттогава замяната на клавиши стана един от моите постоянни разходи. След като изхарчих над 100 евро за пластмасови клавиши, бързо пресметнах, че тази клавиатура има 90 клавиша и тяхната замяна ще ми струва 1350 евро. Един ден спрях да използвам клавиатурата на лаптопа и започнах да включвам външна клавиатура. Но това бе твърде непрактично, особено по време на пътуване и командировки – нали именно затова се използват лаптопите.

Това не можеше да продължава: Трябваше ми нов лаптоп. Отново. Но какъв? Разбира се, това нямаше да бъде лаптоп нито на Apple, нито на Lenovo.

Край на първа част. Във втората част ще се прехвърлим в наши дни и ще проследим продължението на историята на Kris De Decker, в която той споделя своя опит в използването на най-различни лаптопи в своята професионална дейност.