Ето как и защо спрях да си купувам нови лаптопи

Оригиналът е на Kris De Decker

25
15875

Статията е написана на ThinkPad X60s от 2006 година

Когато работех в офиса, а в свободното си време се изявявах като независим журналист, винаги съм си мислил, че ми е необходим много хубав компютър и че за доброто качество трябва добре да се плаща. За периода от 2000 до 2017 година използвах три лаптопа, за които дадох общо 5000 евро – това означава около 300 евро годишно. Средният технологичен живот на всяко от тези три устройства бе приблизително 5,7 години.

През 2017 година, когато напуснах офиса и започнах да се занимавам предимно със своя уеб сайт, реших че повече няма да купувам нови лаптопи. Купих си един лаптоп втора употреба – машина от 2006 година за 50 евро – и знаете ли, той върши всичко, което ми е необходимо. Заедно с подмяната на неговата акумулаторна батерия и два ъпгрейда на хардуера, всичко ми излезе 150 евро.

Ако моят лаптоп от 2006-та година ми върши същата работа, каквато ми вършеха и предишните машини (за тази цел той би трябвало да работи още 1,7 години), то той ще ми струва всичко на всичко 26 евро годишно. Това са 10 пъти по-малко разходи в сравнение с моите предишни лаптопи. В този материал ще споделя защо престанах да купувам нови лаптопи и ще ви обясня как можете да направите съвсем същото.

Енергийните и материалните аспекти при използването на лаптоп

Ако не си купувате нови лаптопи, то можете да икономисате много пари, но също така да икономисате немалко ресурси и да намалите замърсяването на околната среда. Според проведените наскоро изследвания, за производството на един лаптоп са необходими от 3010 до 4340 мегаджаула първична енергия – включително добива на необходимите метали и ресурси, енергията за производството на тези компютри и за тяхното излизане на пазара.

Всяка година се продават от 160 до 200 милиона лаптопа. Като се съобразим с изброените по-горе данни, лесно можем да пресметнем, че по принцип, за производството на лаптопи са необходими от 480 до 868 петаджаула енергия годишно. Това съответства на от една четвърт до почти половината слънчева енергия, получена през 2018 година в целия свят (2023 петаджаула). Също така, производство на лаптопи е свързано с голям разход на най-различни материали, включително и вещества, които се считат за дефицитни поради различните ограничения: икономически, социални, геохимични и геополитически.

Производството на чипове изисква изключително много енергия, както и използването на специални материали и вещества, но това далеч не е единственият проблем. Твърде големите разходи на ресурси за производството на лаптопи се дължат предимно на техния твърде кратък технологичен живот. Повечето от тези 160 до 200 милиона лаптопа, продавани всяка година се купуват, за да се заменят старите машини. Според статистиките, един лаптоп се заменя на всеки три години (в бизнеса) и до пет години (в другите места). Моето използване на един лаптоп в продължение на 5,7 години съвсем не е изключение.

Лаптопите не се променят

През 2011 година излезе технологично изследване, което обърна внимание на машина от 2001-ва година – лаптопът Dell Inspiron 2500. Ако ви се струва, че анализът на жизнения цикъл на лаптопите от това изследване е остарял, то това не е така. В изследването на същия екип от 2015 година се вижда, че изразходваната енергия за производството на новите лаптопи не се е променила.

Експертите са разглобили 11 подобни по габарити лаптопи, произведени за периода от 1999 до 2008 година, и са обърнали внимание на различните компоненти. Те са измерили площта на силициевите кристали във всички дънни платки и на тридесет DRAM памети произведени до 2011 година. Те са открили, че теглото и състава на материалите на всички ключови компоненти – акумулаторните батерии, дънните платки, хард дисковете и паметта не са се променили съществено, въпреки че производствените процеси са станали значително по-ефективни от гледна точка на използването на енергията и необходимите вещества и материали.

Причината е ясна: подобряването на функционалността се уравновесява с прираста на ефективността, получен при новия производствен процес. Теглото на акумулаторната батерия, паметта и диска са намалели от гледна точка на една условна единица функционалност, но като цяло, за една година средното значение на този показател е останало на практика същото. Тази динамика обяснява факта, защо новите лаптопи не са станали по-икономични и по-енергийно ефективни в сравнение със старите. Новите лаптопи могат да бъдат по-енергийно ефективни по отношение на изчислителната мощност, но тази печалба от енергийна гледна точка се компенсира именно от тяхната нараснала изчислителна мощност. Парадоксът на Джевонс (“Jevons’ paradox) е най-очевиден именно при изчислителните мощности.

Проблемът

Всичко това означава, че от замяната на стария лаптоп с нов, няма да има никаква полза от екологична или финансова гледна точка. Точно обратното – единственото, което потребителят може да направи за повишаване на екологичната и икономическата ефективност на своя лаптоп е да го използва колкото се може по-дълго. Това е напълно възможно, понеже в лаптопите по принцип се използват вече зрели технологии, благодарение на което тези машини имат повече от достатъчно изчислителна мощност. Но има един проблем. Потребителите, които се опитват колкото се може по-дълго да работят на своите стари лаптопи, в крайна сметка ще бъдат разочаровани. По-долу накратко ще споделя за преживените от мен разочарования. Уверен съм, че с нещо подобно съм се сблъсквал не само аз.

Трите нови лаптопа, които използвах от 2000 до 2017 година

Моят първи лаптоп: Apple iBook (2000-2005)

През 2000-та година, когато работех като научен и технически журналист на свободна практика в Белгия, аз си купих своя първи лаптоп – Apple iBook. След около три години акумулаторната батерия спря да се зарежда нормално. Когато разбрах каква е цената на новото зарядно, така не ми харесва стратегията на продажби на Apple (самите зарядни устройства са много евтини за производство, но Apple ги продава много скъпо), че се отказах да купувам това чудо. Вместо да давам тези пари, аз използвах старото зарядно още няколко години – първоначално притисках кабела с книги, а когато това престана да работи, стегнах кабела с изолационна лента и зарядното продължи да работи.

Моят втори лаптоп: IBM ThinkPad R52 (2005-2013)

Когато през 2005 година това зарядно окончателно престана да работи, реших да си потърся нов лаптоп. Тогава имах само едно изискване: неговото зарядно устройство трябва да бъде надеждно или поне евтино за замяна. Това което открих надмина очакванията ми. Купих си IBM Thinkpad R52 и това бе любов от пръв поглед. Моят лаптоп на IBM бе копие на Apple iBook, но не и от гледна точка на дизайна – черна правоъгълна кутия. Но което е по-важно, тази машина е направена по такъв начин, че да се използва дълго, да бъде надеждна и лесно да се ремонтира.

Сега са на мода модулните устройства, но дори и по това време моят IBM ThinkPad бе именно такъв. Всеки един компонент на този лаптоп можеше да се извади и подмени, а здравият корпус със стоманени панти бе достатъчно просторен, за да се правят най-различни сериозни ъпгрейди, и той имаше всички портове, които можете да си представите. Моят портативен компютър от 2005 година все още работи и аз съм сигурен че може да работи още 500 години при внимателно отношение към него. Подобно на прединдустриалната вятърна мелница, неговият технологичен живот може безкрайно да се продължава чрез ремонтиране и подмяна на всеки един компонент. Главният въпрос тук не е как можем да преминем към икономика със затворен цикъл, а защо продължаваме да се отдалечаваме от нея.

IBM ThinkPad R52 от 2005 година

Моят Thinkpad бе по скъп от моя iBook, като в този случай не си изхарчих парите за някакъв красив дизайн, а за един надежден и достоен портативен компютър. Зарядното не ми създаде никакви проблеми и когато по време на една командировка го изгубих и се наложи да си купя ново, това стана при една съвсем разумна цена. Изобщо не подозирах, че тази моя щастлива покупка ще стане толкова важно събитие в моя живот.

Моят трети лаптоп: Lenovo Thinkpad T430 (2013-2017)

Да се прехвърлим в 2013 година. Аз живея в Испания и пиша за Low-tech Magazine. Аз все още работя на своя IBM Thinkpad R52, но на хоризонта започнаха да се появяват проблеми. Първо, Microsoft съвсем скоро ще ме накара да обновя своята операционна система, понеже поддръжката на Windows XP приключва през 2014 година. Изобщо не ми се иска да давам около 200 евро за нова операционна система, която ще бъде твърде взискателна към моя стар лаптоп. Освен това, този лаптоп започна да забавя своята работа дори и след като го нулирам до заводски настройки. Казано накратко, паднах в капана, който са ни приготвили хардуерната и софтуерната промишленост. Направих още една грешка, когато си помислих, че ми трябва нов лаптоп.

Аз толкова харесвах своя Thinkpad, че нямах никакви съмнения в закупуването на неговата нова версия. Тук проблемът е следният: през 2005 година, малко след като закупих своя първи Thinkpad, китайската компания Lenovo, която сега е най-големият производител на компютри в света, купи бизнеса на IBM по производството на персонални компютри.

Китайските компании нямат репутация на производители на качествена продукция, особено по това време. Но тъй като Lenovo както преди продаваше лаптопи под бранда Thinkpad, които изглеждаха съвсем идентични на тези, които продаваше IBM, реших да си опитам късмета и през месец април 2013 година си купих  Lenovo Thinkpad T430. Той бе скъп, но аз си мислех, че за качеството е необходимо да се плаща.

Моята грешка бе очевидна от самото начало. Наложи се на два пъти да връщам купения лаптоп, понеже корпусът му бе осезателно деформиран. Когато най-накрая получих лаптоп с нормален корпус, който не се клатеше на масата, възникна друг проблем – започнаха да се отлепят и да изкачат клавишите. Когато това се случи за първи път, не можах да повярвам на очите си. Лаптопите Thinkpad на IBM бяха пословични с надеждността на своите клавиатури. Те можеха да бъда счупени единствено с чук. Явно Lenovo е счела, че това не е толкова важно и е поставила евтини клавиатури. Можете да си помислите, че твърде яростно въвеждам текстовете си, но дотогава не бях счупил нито една клавиатура.

Бях твърде недоволен и поисках замяна на повредения клавиш, което ми струваше 15 евро. Оттогава замяната на клавиши стана един от моите постоянни разходи. След като изхарчих над 100 евро за пластмасови клавиши, бързо пресметнах, че тази клавиатура има 90 клавиша и тяхната замяна ще ми струва 1350 евро. Един ден спрях да използвам клавиатурата на лаптопа и започнах да включвам външна клавиатура. Но това бе твърде непрактично, особено по време на пътуване и командировки – нали именно затова се използват лаптопите.

Това не можеше да продължава: Трябваше ми нов лаптоп. Отново. Но какъв? Разбира се, това нямаше да бъде лаптоп нито на Apple, нито на Lenovo.


Край на първа част. Във втората част ще се прехвърлим в наши дни и ще проследим продължението на историята на Kris De Decker, в която той споделя своя опит в използването на най-различни лаптопи в своята професионална дейност.

Абонирай се
Извести ме за
guest
25 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари
дааа
дааа
11 месеца

To e малко като с новите телефони през 2 години. Повече се купува заради това какво ще кажат хората, а не, че новия телефон, лаптоп и т.н. е толкова по добър от стария който вече токова да е сдал багажа, че е да е за смяна….
Повече е лигавенето в случая!

Последна редакция 11 месеца от дааа
_nib_
_nib_
11 месеца

„…..икономисате немалко ресурси и да намалите замърсяването на околната среда….“Глупост след глупост писал набора.ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ замърсяват околната среда.С произвеждането на некачествена техника или заложения в нея срок за употреба,след който задължително си дава дефект.Още от времето на първото договаряне между производителите на крушки с нажежаеми жички-намалили часовете от 2500 на 1000 часа.Апропо като е толкова много загрижен за използваната енергия,петаджаули,да отиде да издърпа ушите на криптокопачите,които бастисаха сума ти ток.

Естествент интелект
Естествент интелект
Отговор на  _nib_
11 месеца

Ти също помагаш за замърсяването като си купуваш китайски боклуци, които се чупят за няколко месеца. А като не ти харесват криптокопачите, отиди и издърпай ушите на федералния резерв и ЕЦБ, заради които има крипто. Или измисли по-добър начин за „копаене“.

Чип за зеле
Чип за зеле
11 месеца

Старите лаптопи всъщност не се изхвърлят, ако все още са работоспособни. Те обикновено стигат до нов собственик, понякога и до друга държава. А дали ти ще ползваш лаптопа си примерно 15 години, или някой друг, който ще го купи след 5, ползата за околната среда е спорна. Друг е въпросът, че масовите бюджетни лаптопи просто не са направени да издържат толкова години. Авторът би трябвало да уточни, че говори за най-малко среден клас бизнес лаптопи.

Нено
Нено
11 месеца

Авторът на статията е на 100 процента прав . От 7-8 години използвам Lenovo T 60 и Lenovo W500 . Буквално железни машини с невероятна клавиатура и екрани . Подмамен от тази репутация купих на родителите ми Lenovo T 410 . И резултатът беше пълно разочарование , всичко е променено и за жалост към по-евтино и с по-ненадежна работа като се започне от дънната платка . А най-трагични са нещата в Х серията . Ако имате възможност вижте разликата в изработката на Х61 и Х200 . Разликата е просто потресаваща но в полза на по-стария .

Kalin
Kalin
11 месеца

Впечатлен съм че журналист пишещ технически ревюта, си подменя клавиш по клавиш клавиатурата! Имах Леново с разбити клавиши поръчах му цяла клавиатура, излезе ми около 35лв, подмяната беше собственоръчна за 15 минути. Иначе автора може да си вземе Acer не толкова скъпи, като IBM Thinkpad, но все още доволно надеждни.

Мнение
Мнение
Отговор на  Kalin
11 месеца

Абсолютно съм съгласен и аз също не разбирам как ще си сменяш бутоните на клавиатурата 1 по 1. Цялата клавиатура на IBM/Lenovo бизнес клас лаптопите се сменя за секунди.

а де
а де
Отговор на  Мнение
11 месеца

И за всеки прецакан бутон нова клавиатура ли да купува?

Иван
Иван
11 месеца

Тия еко простотии да си ги веят у прогнилата Еуропа. За мен е важно да съм премиун. Като извадя у-вото и да имам „Уау“! Другото не ме грее особено.

no more
no more
Отговор на  Иван
11 месеца

Дам,устройството ти е „уау“,а багажецът в главата ти е low и затова се налага да компенсираш с у-вото……………..

Божидар
Божидар
11 месеца

Четох коментарите, статията не. Очевидно този който е писал статията, е казал, че старите лаптопи са достатъчно добри и не е нужно да се заменят, а само да се освежават с някое SSD, може би RAM и ако се сменя процесора, да се сложи и процесор малко по-добър. Разбира се, само процесора е безсмислено да се сменя, като ъпгрейд, защото разликата между процесорите, които подържа една стара машина изобщо не е голяма, за да има разлика. Освен ако не е някой Селерон, разбира се. По отношение на останалите ъпгрейди съм твърдо ЗА, както и това да се ползват стари машини.… Виж още »

Божидар
Божидар
Отговор на  Божидар
11 месеца

А ако играя, то вече сини екрани не се показват. Вероятно, ако се увеличи натоварването отново, те ще се върнат с 200. Но имам предвид, че старите лаптопи определено не са за подценяване. Не са чудесни, но могат да свършат работа. Този модел, който ползвам аз е от 2009-та година, аз го купих употребяван за 139.00лв. с дефектна батерия 2GB рам и 160GB твърд диск. От тогава съм му сложил рам, SSD и батерия нова. Ъпгрейднах го, защото е ценен за мен, а и не го подценявам. Предлагам ви, ако си имате някоя стара кошница, която не ползвате много, но… Виж още »

Димитър
Димитър
Отговор на  Божидар
11 месеца

Подкрепям, преди 8 години за 250 лева взех лаптоп с изтекла гаранция. След време за 60-70 лева го ъпгрейднах с рам, процесор и ссд и все още го ползваме активно. Работи по- бързо от масата евтини платмасарници, които се продават през последните години.

...
...
Отговор на  Димитър
11 месеца

Не говорете небивалици. Едно е да работи и съвсем друго да работи с нормална скорост. И не сравявайте висок клас лаптоп, било то и стар с ултра нисък клас съвременен. Вземете нещо текущо с цена около 1500лв и буквално ще прегази вашия 8+ годишен лаптоп по всички възможни направления.

Димитър
Димитър
Отговор на  ...
11 месеца

Неправилна употреба на думи. Лаптопа е около 11 годишен, нов е струвал 800-900 лв, така че е далеч от определението висок клас. Стоя зад думите си, сравнението е съвсем на място.

Мартин
Мартин
11 месеца

Статията се отнася за чужбина а у нас се купуват нови лаптопи по 500 лв които хората се надяват ги изкарат 5+ години.

_nib_
_nib_
Отговор на  Мартин
11 месеца

Моят е HP Compaq 6720s…взех го в края на 2008.Ползвам го основно за филми.Един път преди пет години го упгрейднах….Ми издиша кучето….Мъчи се с тези MKV-та…Да ме изкара до догодина и грабвам некой геймърска конфигурация да ме изкара барем десетина години.

Technical
Technical
11 месеца

Правилни наблюдения на автора. Ще добавя, че лаптопите лесно прегряват, когато са върху някаква повърхност, защото грешно са проектирани да теглят въздух отдолу. Бъдещето вече идва с миникомпютрите: NUC, BRIX,Zotac, Beelink, Optiplex…монтираш един такъв на задната страна на монитора и проблемите ти стават минимум.

Последна редакция 11 месеца от Technical
...
...
Отговор на  Technical
11 месеца

На който му трябва мобилност, няма да се спре на NUC-ове и подобни

Има нещо вярно
Има нещо вярно
11 месеца

В първите години, след като придобиха ThinkPad, Lenovo все още поддържаха качеството на IBM. През 2009-та си закупих Т61 (вече с техния бранд), като по същото време разполагах и с един от последните модели на IBM – T60. По отношение на корпуса и двата бяха сглобени с доста здрави материали. С течение на годинките обаче нещата се промениха, като наследниците на Т-серията ставаха все по-посредствени откъм качество – чупливи корпуси и клавиатури, панти, матрици и т.н. На Т430 неведнъж ми се е налагало на заменям бутони. Като цяло всеки ползва компютър според собствените си нужди. В последните години реших да… Виж още »