Ето как купих 220 броя повредени Raspberry Pi Model B и реших да ги поправя

Оригиналът е на JAMES DAWSON

10
3986

Купих една партида от 220 бройки Raspberry Pi Model B при цена едва 61 паунда, което на практика си е закупуване на тегло – почти без пари.  Задачата, която си поставих, съвсем не е сложна – да направя диагностика на тези малки платки, да ги поправя и след това да ги продам на печалба. Платките не са сложни и ми се струва че ще бъдат лесни за ремонтиране. В кашона който ми изпратиха, имаше модели както с 256, така и с 512 MB памет.  Ето какво се получи.

 Диагностиката

Първият етап от тази работа е да се направи диагностика на тези едноплаткови компютри и да се определи каква е неизправността на всеки екземпляр. Как е най-добре да се направи това? Разделих партидата на две групи: тези които могат да зареждат и тези които не могат. Втората група оставих за по-късно, а за първата взех евтиния TFT дисплей Pi 3,5″ и написах един съвсем опростен bash скрипт за проверка на USB портовете, работата на Ethernet и на видеоизхода.

Така веднага става ясно, дали GPIO пиновете работят, понеже дисплеят се включва именно към тях (I2C, VCC и GND).

 След като приключих с диагностиката се натрупа следната статистика:

Неизправност Бройки Поправени Непоправени
Изцяло работещи 67 n/a n/a
Счупен конектор на SD картата 30 0 30
Счупен USB конектор 14 14 0
Спукан кондензатор на филтъра 10 10 0
Не зарежда 80 0 80
Няма Ethernet 12 0 12
Няма HDMI сигнал 7 0 7

 

В таблицата по-горе се виждат бройките платки, които веднага успях да ремонтирам, използвайки компоненти от другите съвсем повредени платки. Освен това, 67 платки от тази партида работеха както трябва и не се наложи да бъдат ремонтирани.

Ремонтът

Реших да не поправям платките със сериозни физически повреди, както и тези, които нямат HDMI сигнал, въпреки че последните могат да зареждат и да се използват без монитор.

Сред платките, които не искат да зареждат операционна система или нещо друго, повечето изглеждат сякаш са им повредени схемите за подаване на захранване, като всичко останало изглежда съвсем добре и работещо. Тях ги оставих за най-накрая.

Много от платките Raspberry Pi Model B се оказаха напълно работоспособни, като при тях само бяха огънати GPIO пиновете. По всичко личи, че някой от техните притежатели ги изхвърлят заради тази „неизправност“.

 

С помощта на метална линия и пинцети поправянето на тези платки стана само за няколко минути. Но в някои от тях се наложи да запоя счупените пинове.

Друга често срещана повреда е повреден USB порт. Тук думата „повреден“ не е много подходяща – обикновено те са изтръгнати от корен.

За щастие в кашона с партидата от 220 мини компютъра имаше немалко съвсем мъртви платки, от които могат да се вземат тези USB портове, за да не се харчат пари за тяхното закупуване.

По този начин мъртвите платки пожертваха органите си за живите, а самата партида от мини компютри Raspberry Pi Model B осигури необходимите детайли за своя ремонт. Загубите от вземанията на тези компоненти са нищожни – от 80-те компютъра, които не искаха да зареждат, 60 не подлежаха на ремонт заради физически повреди на платката.

USB портът съвсем елементарно се запоява на мястото си:

Абсолютно по същия начин се подменят и повредените кондензатори, въпреки че тези платки нормално работят и без тях. Реших да ги подменя:

Това са съвсем лесни и простички ремонти, които се извършват буквално за няколко минути, ако имате обикновена поялна станция и известен опит да работите с поялник.

За съжаление, конекторите за SD картите не могат да бъдат подменени така лесно както USB портовете. Поръчах 30 SD порта от AliExpress, за да подменя повредените. Когато те се купуват на едро, струват броени центове.

Що се отнася до платките с неработеща Ethernet връзка, плановете ми са просто да отпоя от тях Ethernet чипа и мрежовия конектор, като по този начин Model B се превръща в Model A, който се продава малко по-евтино.

Засега не съм решил какво да правя с платките с неработещ HDMI интерфейс. По принцип те нормално работят без монитор, а в редица случаи монитор изобщо ви не е необходим. Така например, ако Raspberry Pi се използва в ролята на рутер или медиен сървър, монитор не е нужен. Възможно е да ги продам при по-ниска цена.

В началото мислех да продам работещите платки Raspberry Pi Model B при цена от 5 до 9 паунда за бройка (5 паунда за Model A и максимум 9 паунда за Model B, за които не се наложи използването на поялник). Но накрая реших да ги представя в eBay по двойки, като всяка двойка е с цена 15 паунда. Във всяка една двойка е поставена една ремонтирана платка и една, недокосвана от поялник.

Благодарение на това, че моят пост попадна в челните места на класациите на HN и Reddit, този бизнес потръгна успешно: през последните 24 часа продадох 19 двойки Raspberry Pi Model B – тоест, общо 38 бройки.

Съвсем не е трудно да се пресметне каква е печалбата от 67-те изцяло работещи и 24-те ремонтирани едноплаткови компютри плюс 12-те екземпляра Model A, след тяхната продажба при цена от 5 до 7,5 паунда.

Но нека все пак пресметнем. Направената от мен инвестиция се възвърна в размер от 742,5 паунда (91*7,5+12*5). И това само за два дена работа… Трябва да се вземе под внимание, че когато пристигнат SD конекторите от Китай, ще мога да поправя още 30 бройки, А това са още 225 паунда минус цената на SD конекторите, която е незначителна.

В крайна сметка 61 паунда се превърнаха в 967,5 паунда минус цената на SD конекторите от AliExpress. Всеки може да се убеди, че поялникът е един много добър инструмент, а битаците с най-различен натрошен хардуер са един бездънен източник на евтини компоненти. Може би някой вече сериозно се занимава с това, понеже примерът с Raspberry Pi показа, че печалбата е десеторна.

5 8 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
10 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари