Ето как развалихме индикаторните светодиоди и как можем да оправим нещата

Оригиналът е на Lewin Day

8
2001

Ах този скромен индикаторен светодиод. Той може да бъде видян на практика във всичката домашна електроника, във всички електронни модули и въобще във всичко, което консумира електрическа енергия. В отминалите времена този скромен индикатор слабо и нежно светеше някъде на задната част на панела и всичко си беше нормално. Но след това настъпиха 1990-те години и всичко отиде по дяволите.

Работата не е в технологиите, а от това как се използват.

С голямата яркост идва и голямата отговорност

През 90-те година на миналия век имаше маса интересни неща: Nirvana, Linux и разбира се, синият светодиод. Но с него изведнъж започнаха да злоупотребяват и тази технология бързо стана символ на всички ново и яко – чак до болка в очите на купуващата публика.

Това решение по ниво на глупостта може да бъде сравнено с други спорни решение, като например вземане на автомобил под наем директно на летището или нахлуване в Русия през зимата. Сигурен съм, че мнозина ще се съгласят, че индикаторният светодиод трябва да ни съобщава само текущото състояние на устройството. Той трябва да свети достатъчно ярко, за да може при желание да бъде видян. Това, което този светодиод НЕ трябва да прави, е да свети с яркостта на избухнала звезда, която осветява цялата стая. Но с отчаяните опити на дизайнерите да представят нови продукти, които са на предния край на всички технологии, всичко наоколо се напълни с нови и много ярки светодиоди.

Тази ситуация предизвиква силно главоболие на потребителите по много причини. Броят на електронните устройства в домовете през последното десетилетие рязко се увеличи и те всичките си имат свой собствен индикаторен светодиод. И което е по-лошо, много от тези устройства се използват и в спалните – различните лаптопи, зарядни за смартфоните, телевизори и т.н. и т.н. Заради увеличената яркост на тези индикатори, много от които не могат да се изключат, спалнята с нормални размери започна да прилича на новогодишна елха.

Зарядното на Samsung, за което се предполага, че ще бъде използвано на шкафчето до леглото, има толкова ярък светодиод, че потребителите започнаха да го отварят, за да намалят силата на светлината

А модата за използването за тази цел на сини светодиоди влошават този проблем. В човешкото око има особени рецептори, чувствителни към синия цвят, които се използват не само за зрение. Те се използват и за разпознаване цвета на синьото небе, което координира нашите вътрешни циркадни ритми и ги съпоставя с цикъла на деня и нощта. Но на тази система може да окаже влияние излъчването и наблюдението на изкуствената синя светлина и някои учени считат, че в резултат от това може да бъде нарушен цикъла на съня.

Част от проблема е, че по-голямата част от светодиодите на пазара излъчват много ярък син цвят. Те масово се включват в различни проекти, като никой не обръща внимание на тяхната прекомерна яркост, защото това е толкова лесно да се направи. А може би дизайнерите просто не са се сетили да изменят значението на ограничаващия тока резистор.

Ако видя тавана ярко осветен заради това, че не съм изключил бутона Caps Lock преди да отида да спя, то това е проблем. Същото се отнася за зарядното на лаптопа или телефона. Не съм длъжен да покривам устройствата с няколко слоя скоч, за да скрия това огънче, което по принцип трябва да свети едва едва.

Какво трябва да се направи

Разбира се, всички ние обичаме светодиодните индикатори в десктоп компютъра и от удачния индикаторен светодиод има полза. Той ни подсказва, че пишем твърде агресивно писмо с плашещи големи букви, че нашето зарядно наистина получава необходимия променлив ток и че към нашия монитор се подава захранване, но може би неговият интерфейс не е включен добре. Да, те са необходими, но това не може да е оправдание за това, че започнаха да ги правят и използват съвсем неправилно. Много е важно да бъдат приети няколко съвсем прости правила за тяхната правилна реализация и използване.

Amiga 500 е един отличен пример за максимално допустимата яркост. Дори и тук малко са прекалили, но избраните цветове не пречат на работата на нашия вътрешен биологичен часовник

Прекалената яркост трябва да се избягва. Светлината на неголемите светодиоди съвсем лесно може да бъде приглушена чрез промяна съпротивлението на резистора за ограничаване на тока през тях и няма никакво оправдание за светодиоди, които единствено показват наличието на захранване или преход в режим на готовност, но при това осветяват цялата стая. Нивото на яркост трябва да бъде приспособено към начина за използване на съответното устройство. Домашните компютри от 1980-те години нямаха никакъв проблем с прекомерната яркост. Ето защо предлагам за пример да се вземе показаните по-горе индикатори на Amiga 500. Тяхната средна яркост трябва да бъде приета за максималната яркост на захранващите блокове и другата домашна електроника. Важно е да се разбере, че вие изобщо не сте длъжни често да гледате този светодиод, освен ако вашата техника е съвсем ненадеждна. Но това са други случаи с други проблеми.

Нека просто се съгласим, че „червен“ означава „запис“. Ако едно нещо не е счупено и работи както трябва, то не трябва да се поправя

Необходима е и стандартизация на цветовете или те поне да бъдат избирани осмислено, за по-ефективна визуална представа. И въпреки, че аз се учудвам на красивия розов светодиод в Nintendo’s DSi, ние вече отдавна сме приели, че червеният цвят означава „Запис“ и няма никакви причини да се отказваме от това. Ако вашето устройства задължително трябва да има светодиод, който да показва режим на готовност, ок, направете го червен или оранжев. А светодиодите на различните захранвания трябва да бъдат зелени. Каква е тази странна глупост – синьото означава включено. Това е просто глезотия. Това не изглеждаше добре през 2001-ва, а и днес изобщо не изглежда добре.

Трябва да се вгледаме и в това, каква е целта на индикаторния светодиод. Прекаленото много светодиоди с прекалено много цветове могат да ни объркат. Светодиодът на зарядното за лаптопите трябва да има един и същ цвят – в идеалния случай зелен. Ако той е оранжев и зелен, какво би могло да означава това? Зарежда се и изцяло е зареден? Повреден, но се зарежда? Ако на потребителя се налага да търси инструкцията, за да разбере смисъла на индикаторния светодиод, то със сигурност това би могло да се направи по-добре.

Бавното мигане не отвлича така много вниманието като бързото, но всъщност необходимо ли е наистина?

Мигането трябва да се използва само когато е абсолютно необходимо. Светодиодите на мрежовата платка и на хард диска трябва да мигат, понеже показват непрекъснато променящо се състояние. Светодиодът на смесителния пулт трябва да мига, за да може да помогне на начинаещите, които не могат да разберат защо няма звук. От друга страна светодиодът на телевизора показващ, че устройството е в състояние на готовност въобще не трябва да мига, понеже щом телевизорът е изключен, това означава, че никой не иска да му обръща внимание.

Надявам се, че тези правила ще станат отправна точка за разработчиците на устройствата от близкото бъдеще. Надявам се, че няма да се появят подложки за безжично зареждане, които осветяват цялата стая със зловещ син цвят. Телевизорът няма непрекъснато да мига и по този начин да не даде на гостите да заспят на дивана. Необходими са съвсем малки промени и всички ще можем да си отдъхнем, като се освободим от отвличащото вниманието ни сияние, и спокойно да се заемем със своята работа. Разбира се всичкото изброено в тази статия е само собственото мнение на един инженер, който е вече на години.

5 1 глас5 1
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
8 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари