fbpx
16.8 C
София

Забрана на развитието: по какъв начин ще оцелеят руските технологии без полупроводници

Най-четени

Даниел Десподов
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Ежедневен автор на новини. Увличам се от съвременни технологии, оръжие, информационна безопасност, спорт, наука и концепцията Internet of Things.

Отказът на най-големия производител на полупроводници в света TSMC от сътрудничество с Русия означава, че за руските компании ще бъде трудно да изпълнят планираната програма за заместване на вноса в областта на информационните технологии. Да напомним, че разработените в Русия чипове се произвеждаха именно от тази тайванска компания. Процесорите Байкал и Елбрус трябваше да станат алтернатива на чиповете на Intel и AMD, но сега тяхното бъдеще стана твърде неясно и мъгливо. Нека да се спрем малко по-подробно как се случи това и какви са възможните варианти.

За това, че тайванският производител на полупроводници TSMC се подготвя да се присъедини към международните санкции срещу руския технологичен сектор стана известно още на 25-ти февруари, а на 27 февруари тайванската централна информационна агенция съобщи, че TSMC е спряла доставките на своята продукция за Русия и едновременно с това е прекратила производството на руските процесори Байкал и Елбрус.

Гигантският завод на TSMC
 

Тайванската компания се присъедини към решението на администрацията на Байдън, която на 24 февруари тази година обяви за прекратяването на повечето от половината от високотехнологичния внос за Русия. Санкциите засегнаха и сферата на полупроводниците, от което зависи развитието на концепцията „Интернет на нещата“, телекомуникационните мрежи, производството на смартфони, както и осигуряването на непрекъснато растящите нужди от изчислителни мощности.  TSMC съобщи пред медиите, че е взела това решение в рамките на международното споразумение за осъществяване на експорт. Най-вероятно става дума за закона ECRA, които през 2018 година бе приет от конгреса на САЩ и има за цел да защити американските технологии и да се пребори с плана „Направено в Китай 2025“. Вписаните в този закон нови правила указват, че под санкциите попадат дори и стоките, които са произведени извън пределите на САЩ, но включват американски технологии и компоненти.

Международните аналитици са на мнение, че тези санкции и ограничения ще се отразят изключително отрицателно на руската индустрия, докато в същото време последствията за Intel, AMD и TSMC ще бъдат незначителни. Това е така, понеже делът на Русия по отношение на глобалното използване на чипове е едва 0,1%.

Интересно е, че тайванската опозиция разкритикува това решение за въвеждане на санкции. Опозиционните лидери посочиха, че Тайван има твърде ограничени природни ресурси, а Русия предоставя на острова газ.

Историята на случващото се

Заплахата за прекратяване на доставките на всякаква електроника за Русия не е нова. Още през 2013 година държавният департамент на САЩ започна да налага забрани за доставката на някои компоненти за руската космическа промишленост, като това бе обосновано с възможността те да бъдат използвани и за военни цели. Именно от този момент започнаха опитите на Русия да започне по някакъв начин да замества тази вносна продукция. През следващите години за Русия бяха забранени и технологиите с двойно предназначение, а сега вече под санкциите попадат и цивилните сектори.

Пред перспективата за технологична изолация Русия се опита колкото се може по-рано да създаде своя продукция, която да замести вносната, като едновременно с това страната започна да инвестира големи суми в развитието на своя собствена микроелектроника, но поради технологичните ограничения и съвсем новите технологични процеси руските компании Байкал, МЦСТ, Yadro и STC Module само проектираха чиповете, а с тяхното производство се занимаваше най-големият производител на полупроводникови компоненти в света – тайванската компания TSMC (Taiwan Semiconductor Manufacturing Co.).

 

През месец май миналата година генералният директор на Байкал Електроникс Андрей Евдокимов каза пред медиите, че забраната за внос на най-новите полупроводникови компоненти няма да е критична за Русия, понеже за нейните основни нужди руските процесори са достатъчни. Само че тогава изобщо не ставаше дума за прекратяване на съвместната работа с TSMC. Руската Федерация, както и много други държави и големи компании, не разполага с необходимите технологии за собствено производство на съвременни полупроводникови продукти.

Преди въвеждането на санкциите, на TSMC изцяло разчитаха руските разработчици на процесори – МЦСТ с нейните процесори Елбрус и Байкал Електроникс с процесорите Байкал. В края на месец юли 2021 година партньори на тайванския технологичен гигант станаха и центърът за дизайн на чипове Malt System, както и компанията Yadro.

Идеята бе, че TSMC ще произвежда и доставя потребителските процесори Baikal-M и сървърните CPU Baikal-S. Компанията Yadro, която е руският производител на сървъри и системи за запис и съхранение на данни, в началото на 2021 година специално създаде дъщерната компания „Ядро микропроцесори“, която трябваше да проектира най-съвременни чипове и да поръчва тяхното производство на TSMC.

Незаменимата TSMC

TSMC владее над половината от глобалния пазар за полупроводници, като нейната пазарна капитализация се оценява на 550 милиарда щ. долара. Тайванският технологичен гигант предоставя своята продукция на най-големите играчи в сферата на технологичната индустрия (Apple, Intel, Qualcomm, AMD и Nvidia) и произвежда 92% от високотехнологичните чипове. Сега тази компания усвоява 3 нанометровия технологичен процес и активно работи върху появата на 2 nm чипове. Да напомним, че руската компания Микрон е на технологично ниво 65 nm. Именно от използвания технологичен процес зависи изчислителната мощ на съответния чип и неговата консумация на електрическа енергия.

В условия на наложени тежки санкции Русия може временно да започне да купува чипове от Китай, но като се има предвид създалият се глобален дефицит за полупроводникова продукция, Поднебесната ще може да достави на Русия само чипове от относително нисък клас. Напълно е възможно да се окаже, че няма нито един друг производител на чипове, който да ги изнася в Русия, понеже всички компании от тази сфера така или иначе използват американски технологии при тяхното производство. Както казахме по-горе, това е забранено от новия американски закон и тези компании не желаят да сключват договори с Русия.

 

Ако в тази ситуация с наложени тежки санкции Русия все пак реши да започне производството на най-съвременни чипове на своя територия, то този процес навярно ще отнеме десетилетия,  а е необходимо и солидно финансиране. Дори САЩ, които не искат да зависят от основните ключови технологии в този област не могат на своя територия да създадат необходимите поточни линии за производство на най-новите процесори, понеже самото производство се състои от много етапи. The Time наскоро съобщи, че за производството на един съвременен процесор има около 1500 сложни етапа.

Въпреки огромното желание на руските специалисти да закупуват високотехнологична продукция от Китай, китайските производители просто не могат така бързо да се справят със своите поточни линии и с логистиката, за да могат да започнат редовно да доставят необходимите полупроводникови компоненти за руската отбранителна промишленост. Китай подобно на САЩ, отдавна счита зависимостта от вноса на чипове като сериозна заплаха за националната безопасност и през последните пет години постигна значителни успехи в тази област.

 

Но въпреки това потенциалът на китайската полупроводникова промишленост си остава по-нисък в сравнение с американската, понеже почти всички съвременни решения и технологии за производство на микроелектроника са патентовани и са под контрола на САЩ. Въпреки изключително активната държавна поддръжка и стимулиране на високотехнологичната промишленост, делът на Китай на глобалния пазар за полупроводникови продукти е все още твърде малък.

Какво ще се случи

Прекратяването на производството на руските процесори Елбрус ще се отрази най-вече върху отбранителната промишленост, понеже тези чипове се позиционират като надеждна алтернатива за държавните структури, където е необходима висока информационна сигурност. Водещият аналитик на компанията Janes Костас Тигкос каза пред Washington Post, че последствията от отказа на TSMC да произвежда чипове ще окаже „разрушително въздействие“ върху руската армия.

Създалата се ситуация е много особена. Когато през 2013 година санкциите от страна на САЩ накараха руските военни да търсят алтернативни доставки, то тази алтернатива станаха Китай и Тайван. Само че сега и Тайван въведе санкции и единственото възможно решение остана закупуването на полупроводникови компоненти от Китай, на първо място от най-големия китайски производител  Semiconductor Manufacturing International Corp (SMIC). Очакванията са, че китайските производители, на които също са наложени американски санкции, да станат естествени партньори на руските компании.

SMIC едва ли ще откаже да изпълнява поръчките на руските компании по политически причини, но нещата с тази китайска компания са твърде сложни. Въпреки че на SMIC още през 2020 година бяха наложени санкции, тя продължава да работи с американските компании Lam Research, Entegris Inc., Qualcomm Inc. и Applied Materials Inc., които периодично получават необходимите лицензи от Бюрото по промишленост и безопасност на САЩ. А това означава че при желание САЩ може да забрани на SMIC изнася полупроводникова продукция за Русия.

 

Очакванията са липсата на полупроводникови компоненти до окаже най-голямо влияние на космическата промишленост на Русия. Според ръководителя на Държавната корпорация Роскосмос Дмитрий Рогозин, през 2021 година предишните санкции на САЩ и Европа са довели до отлагането на редица изстрелвания на ракети. Очевидно е, че през 2022 година ситуацията ще се влоши.

Тези ограничения за внос на полупроводникови чипове се очаква да дадат голямо отражение и на развитието на гражданската авиация в Русия. Навярно ще бъдат спрени програмите за производство на руските пътнически самолети Sukhoi Superjet 100 и МС-21. Докато досега доставките на западна електроника за руските пътнически самолети бяха под въпрос, но все пак ги имаше, в светлината на сегашните санкции, съвместната работа в областта на пътническата авиация на Русия със САЩ и страните от Европейския съюз изглежда нереалистична.

 

Един от директорите на агенцията Baikal Communications Group Едуард Войтенко счита, че в условия на невиждан дефицит на съвременни чипове със сигурност ще се разрасне черния пазар за чипове. Очаквания са, че ще започне вноса на фалшиви чуждестранни процесори, които точно имитират външността на руските чипове. Това може да нанесе наистина много вреди.

Като цяло последствията от санкциите ще се усетят там, където е необходимо използването на най-съвременни технологии, като например при суперкомпютрите. В този случай Русия ще трябва да търси начини да купува най-съвременните чипове чрез посредници и по този начин някак да заобиколи санкциите. Но това може да се окаже един твърде тромав и скъп процес.

От друга страна, държавните органи и структури на Русия, най-вече силовите, използват чипове от по-старо поколение, които Русия може да произвежда и сама, но може и да купува от другите държави. Във всеки случай засега Китай, който самият сериозно пострада от наложените от САЩ санкции, ще е заинтересуван да продава подобни чипове на Русия.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest
30 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини