Как да гледаме хората в очите по време на видеоконферентна връзка

7
1206

Ще ви трябват камера от стар лаптоп, полистирол и тънък лист плексиглас

Последно време провеждаме много повече видеоконференции и видеочат в сравнение с преди пандемията. Тази ситуация едва ли скоро ще се промени.

През последните няколко месеца започна да ми се натрапва нещо очевидно за всички: различните хора по различен начин се отнасят към това, как изглеждат по време на тези видеоконференции. Най-лошият вариант е, когато отсрещната страна сяда близо до прозореца и и остава другите да се взират в неговия или нейния силует. В подобна ситуация лично на мен ми се струва, че не съм на бизнес среща, а в някакъв театър на сенките.

Аз се опитвам винаги да избягвам чак толкова очевидните грешки при видеочат. Но има един фундаментален проблем – неловкост, която не може да реши каквото и да било стратегическо разположение на лаптопа. Проблемът е, че не може да се осъществи зрителен контакт с другите участници във видеоконференцията, понеже те, както и аз, не гледат в камерата, а в монитора. Погледът на всички участници в подобно събитие е насочен надолу, сякаш скучаят или лъжат. Тази твърде дразнеща тенденция е невъзможно да бъде избегната, ако не се вземат някакви кардинални мерки.

В моя случай тази кардинална мярка стана сглобяването на устройство, описано в проект на сайта Hackaday. Това е едно съвсем опростено устройство, разработено от популярен видео блогър, в което много хитро се използва ефекта на полупрозрачното стъкло. По принцип, същата технология се използва в телевизионните телепромптери, само че в този случай всичко е съвсем евтино и може да се направи с подръчни материали. С подобно полупрозрачно огледало може едновременно да се гледат екрана и камерата. Аз нарекох това устройство Zoom Box и то ми дава възможност да гледам хората в очите по време на видеоконференции в Zoom или Webex.

Сглобяването

Сглобяването на Zoom Box започва с… разглобяване. Имам в шкафа един неработещ лаптоп, който най-накрая трябваше да срещне съдбата си. Разглобих дисплея и извадих от него HD камерата. Направих това, защото ми трябваше възможно най-плоска и най-евтина камера. Преди да се заема с този проект, въобще не се замислях, че камерите, извадени от един лаптоп могат да се използват като идеално работещи външни USB уеб камери. Но се убедих в това още щом видях, че на платката, откъдето извадих тази камера, имаше надпис USB5V.

Устройството е просто една полистиролова кутия. Някои компоненти са показани в изображението по-горе, като мащабът не е спазен. В една от стените трябва да се издълбае жлеб, в който са се събере уеб камерата от разглобения лаптоп. Другите компоненти са светодиоди с шайби, радиатори за тях и полупрозрачният плексиглас.

На платката с камерата имаше и два микрофона и лесно може да се обърка човек за какво се използват отрязаните проводници, излизащи от камерата. Масата открих най-лесно – просто проверих дали има контакт с медната пластинка на платката. По-трудно бе откриването на захранването +5 V, но първо намерих стабилизатора на напрежение и проследих пътечките на печатната платка.

Да се намерят двата сигнални проводници за USB порта е лесно – това е единственият чифт усукани проводници. Остана да се отгатне, кой от тях е data+ и кой – data-. Но на мен ми провървя – камерата веднага започна да работи с всички компютри, с които я пробвах – два с Windows и един Mac.

За да сглобя този Zoom Box ми трябваха още черно тиксо, четири полистиролови плоскости и полупрозрачен плексиглас. Плексигласът поръчах от Amazon, неговата дебелина е 1 мм, което е и добре, и зле. Хубавото е, че е лесен за рязане – достатъчно е да се разчертае и внимателно да се огъне няколко пъти на съответните места, при което се чупи съвсем гладко. Лошото е, че е твърде гъвкав. За да имаме плоска повърхност, той трябва да бъде добре фиксиран от четирите страни. Но това не е проблем.

Закрепването на плексигласа става със стратегически приготвените ленти от черно тиксо или изолационна лента, които са поставени от вътрешната част на получилата се кутия. По принцип, всичко закрепих с помощта на тиксо, но същата работа може да свърши и някоя по-тънка изолационна лента или нещо подобно. На задната част на тази кутия оставих неголям отстъп, за да може Zoom Box-ът да бъде закачен на монитора и закрепен със скоби или щипки.

Всичко се вижда: ако гледате към екрана на своя монитор по време на видеоконференция, на всички останали им се струва, че гледате надолу, сякаш за да избегнете преките погледи. Полупрозрачното стъкло дава възможност да се избегне този проблем. Уеб камерата, която гледа нагоре от дъното на кутията е насочена директно към отражението на лицето. Едновременно с това, въпреки неизбежните незначителни загуби, екранът на монитора се вижда чудесно.

Остана ми доста полистирол и от него направих малко грубичък корпус за камерата, в който пробих отверстие точно срещу обектива. Втори къс от полистирола е залепен от обратната страна и удържа камерата.

И последно, добавих подсветка за тази моя кутия, която дава възможност да се провеждат видеоконференции дори през нощта. Осветителните лампи дават странни сенки, пречат на избора на правилната експозиция и отвличат от процеса. Аз използвах три мощни бели светодиода с ниска цветова температура, които са залепени в техните радиатори.

Може да ви се стори, че този проект не си струва изгубеното време, само за да изглеждам по-представително по време на видеоконференция. Но на мен ми се струва, че ни предстои дълго време да общуваме по този начин. И е твърде сложно да се разпознаят социалните особености на хората по техните малки изображения в екрана. Реших, че най-малкото, което мога да направя за соите приятели и колеги е добре да осветя лицето си и да ги гледам в очите.

3.3 7 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
7 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари