Как най-новите руски дронове „Геран“ предефинират въздушната война в Украйна

Един от тях миналата седмица успя да порази щабквартирата на Украинската служба за сигурност – първият пряк удар с дрон срещу правителствена сграда в Киев. Друг почти порази самолета на президента Володимир Зеленски, точно когато той се готвеше да излети от Молдова. Още стотици други подпалиха складове и блокираха украинските пристанища, пише Financial Times.

Новите руски дронове „Геран-4“ и „Геран-5“ с реактивни двигатели успяха да бомбардират украински градове през последните седмици, като избягваха умело противовъздушната отбрана и с много по-голяма успеваемост в сравнение с предшествениците си с винтови двигатели, което представлява нова сериозна заплаха.

Това е поразителна промяна за армия, чиито успехи на бойното поле от началото на войната през 2022 година са постигнати с огромни човешки жертви и тежки загуби на техника от съветската епоха. Макар Украйна да се е отличила с иновации в областта на отбранителните технологии, разработени в страната, новите дронове показват, че Русия също може да разработва, усъвършенства и разгръща нови оръжия в голям мащаб, казват експертите.

„Те вложиха всичките си усилия, ресурси, средства и талант в тази една система. Те постоянно ги усъвършенстват и тестват на бойното поле, за да доведат тази технология до съвършенство.“

заяви Катерина Бондар, старши научен сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания

Почти непрекъснатите изстрелвания на дронове с реактивно задвижване от 27 август насам доближиха Киев до ежедневната реалност на градовете на фронтовата линия, като дневните удари нарушават нормалния живот, наред с масовите нощни обстрели.

Този ръст, който според украинските въздушни сили е достигнал рекордните 2800 изстрелвания през август е вследствие на кампанията на Киев за удари с дронове с голям обсег срещу руски нефтопреработвателни заводи и търговски складове, което нанася икономически щети на Москва. Миналия четвъртък руски дрон се разби в бензиностанция в киевския район Голосиевски – първият подобен удар в столицата. На следващия ден загинаха двама души, след като още две бензиностанции бяха ударени при атаки, които Зеленски описа като „все по-терористични по характер“.

Тази офанзива идва в момент, в който Москва е понесла значителни загуби на украинското бойно поле. Сър Ричард Найтън, началник на щаба на отбраната на Великобритания заяви, че Русия е претърпяла „един милион и половина военни жертви“, за да спечели едва 2% от територията на Украйна“ от януари 2023 година насам. След като напредъкът на руската армия на фронта забави ход и разходите за войната нарастват лавинообразно, успехите с дроновете са рядка светлина в тунела.

Възможностите на Русия в областта на дроновете са се подобрили до такава степен, че Техеран поиска от Москва дронове „Геран“ за използване във войната си с Израел и САЩ, според западни представители на службите за сигурност и лице, близко до Кремъл.

„Геран“ е модернизирана версия на иранските дронове „Шахед“, чието производство Русия стартира през 2023 година.

Първото поколение, „Геран-1“, носи бойна глава с тегло до 20 килограма и развива максимална скорост от 185 км/ч. „Геран-5“ с реактивен двигател, който според информацията е бил пуснат в експлоатация от Русия през януари тази година може да лети със скорост до 600 км/ч, като пренася 90-килограмова бойна глава на разстояние от 1000 километра.

Докато „Геран-4“ използва по-аеродинамична версия на корпуса, „Геран-5“ има нова конструкция, по-близка до тази на крилата ракета. Модернизацията не се ограничава само до скоростта и формата: по-старите модели „Геран“ разполагаха с елементарна система за насочване, докато по-новите варианти са оборудвани с термовизионни камери и системи за насочване, задвижвани от изкуствен интелект, руски антени за противодействие на заглушаването и китайски модеми за мрежова радиовръзка.

Централизираното производство е позволило на Кремъл да адаптира дроновете, да отрази обратната връзка от бойното поле и бързо да внедрява нови модели. Дроновете струват само малка част от цената на ракетите, които съставляваха ядрото на предишните въздушни кампании на Москва.

Украйна прихваща едва около 60% от дроновете с реактивно задвижване, в сравнение с 90-95%, които обикновено е постигала срещу други версии. Неотдавнашните нападения са принудили Киев да прибегне до „много интензивно използване“ на изтребителите си, като някои пилоти свалят дронове с бордови оръдия в особено рисковани маневри. Предизвикателството възниква в момент, когато Украйна изпитва недостиг на съвременни противовъздушни ракети, което я оставя уязвима към опустошителни удари с балистични ракети. През лятото военновъздушните сили престанаха да публикуват ежедневните данни за броя на пресечените балистични ракети.

Масовото разгръщане на най-новите модели изненада украинските власти и производители. Те заявяват, че се е очаквало Москва да се съсредоточи върху по-малко мощния „Геран-3“, който лети със скорост около 300 км/ч, а не върху по-бързите и с по-голям обсег „Геран-4“ и „Геран-5“. Новите дронове летят със скорости и на височини, които размиват границата между дрон и крилата ракета. Новите дронове са по-скъпи и по-трудни за изстрелване в сравнение с по-ранните модели, но остават по-евтини от крилатите ракети „Калибър“ и „Х-101“, които Русия изстрелва срещу Украйна от 2022 гoдина насам, което позволява на Москва да нанася удари по по-широк спектър от цели.

Кремъл използва дроновете „Геран“ заедно с евтините крилати ракети „Бандерол“ в нова кампания срещу складове, логистични центрове и украинските пристанища на Черно море. Според Александър Коваленко, военен анализатор от базираната в Киев група „Информационно съпротивително движение“, в началото на септември една ракета „Бандерол“ е прелетяла към Одеса на височина едва 20 метра над морското равнище. Руските изтребители „Сухой-25“ също могат да изстрелват „Геран-5“ отвъд обсега на украинската противовъздушна отбрана, според прокремълските медии.

Западните страни биха могли да забавят производството на новите „Геран“ и „Бандерол“, като наложат санкции върху доставките на китайски реактивни двигатели, които се предлагат на пазара, заяви Фабиан Хофман, старши научен сътрудник в Норвежкия институт за отбранителни изследвания. Но ако Русия поддържа сегашното си темпо и достъпа си до чуждестранни технологии за задвижване, тя би могла бързо да се превърне в най-големия производител на евтини крилати ракети в света.

Докато Украйна не намери ефективен начин да сваля новите „Герани“, въздушната война на далечно разстояние може отново да се обърне в полза на Русия, смята Хофман.