Китай откри свое собствено огромно находище на ниобий във Вътрешна Монголия

Наскоро китайски геолози официално потвърдиха, че са открили нов вид руда в най-голямото находище на редкоземни метали в света. Оказа се, че тя съдържа ниобий – елемент с ценни свръхпроводящи свойства. Рудата на ниобия, ниобабаотит, получи съответния пореден номер от Международната минералогична асоциация.

Ниобабаотитът, открит в минния район Баян Обо във Вътрешна Монголия, е черно-кафява руда, състояща се от ниобий, барий, титан, желязо и хлорид. Ниобият се търси предимно от стоманодобивната промишленост. Стоманата, съдържаща под 1% ниобий, е значително по-здрава и тежи по-малко. Ниобиевите сплави се използват в производството на строителни материали, тръби за нефт и газ, лопатки на витла и реактивни двигатели. При ниски температури ниобият се държи като свръхпроводник, който може да се използва за изработване на магнити за ускорители на частици и апарати за магнитно-резонансна томография.

Новата метална руда, открита миналата седмица от геолози от подразделение на Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), е 17-ият нов минерал, открит в района на Баотоу, и 150-ият в региона Баян Обо, съобщава SCMP.

Бразилия заема водещо място в света по запаси от ниобий, като притежава над 90% от находищата и две от трите активни находища. Канада е на второ място. Досега по-голямата част от ниобия за стоманодобивната промишленост на Китай се внасяше от други страни. Сега, ако количествата и качеството на ниобаотите се окажат достатъчно високи, Китай може да стане независим от вноса на този метал.

Ниобият би могъл да изиграе важна роля и в прехода от литиево-йонните батерии към нови, по-дълготрайни батерии от ниобий и графен, които биха могли да издържат 30 и повече години. Освен това, поради подобрената проводимост, подобна батерия като цяло е по-ефективна, а тъй като няма запалим течен електролит, тя е и по-безопасна.