14 C
София

Официален анонс на китайската процесорна архитектура от ново поколение и 12 nm чип за сървъри и лаптопи

Най-четени

Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Ежедневен автор на новини. Увличам се от съвременни технологии, оръжие, информационна безопасност, спорт, наука и концепцията Internet of Things.

Навярно вече на всички е известно, че на почти всички китайски компании са наложени санкции от страна на САЩ, която забрани износа в Поднебесната на всякакъв вид технологии, които имат някакво значение за националната безопасност.

Ето защо правителството на Китай взе решение самостоятелно да развие своя собствена полупроводникова индустрия. По-точно, започна разработването и производството на сложни чипове, включително SoC, които успешно могат да се конкурират с американските. Преди две години китайското правителство заяви, че до 2025 година ще инвестира в своята полупроводникова промишленост почти немислимата сума от $1,4 трилиона. Сега този проект вече започна да показва първите резултати.

Китайските компании за производството на процесори

Една от най-известните китайски компании в тази област е BLX IC Design Corporation, за която не се чува много. По-известен е нейният бранд Loongson. Тази компания е създадена още през 2002 година, когато не можеше да става и дума за търговска война между САЩ и Китай.

Компанията е основана от специалисти на Института за компютърни технологии на Китай, Академията на науките на КНР и холдинга от различни компании Jiangsu Zhongy Group.

Веднага след създаването си тази организация се зае с разработването на съвсем нов тип архитектура за производството на високопроизводителни чипове. В началото тази работа има чисто научноизследователски характер. Но след няколко години тази група китайски специалисти създава собствен процесор, който получава името Godson-3.

Godson всъщност се нарича китайската архитектура за производство на чипове, която по-късно бе преименувана в Loongson, а още по-късно – в LoongArch. Тогава в тази китайска компания работят малко над 100 специалиста, но с течение на времето екипът става все по-голям, а възможностите на организацията все по-широки. През 2008 година медиите съобщиха, че в Loongson работят около 300 висококвалифицирани специалисти. Към днешен ден те са няколко хиляди.

Като цяло, тази компания е една от многото, които използват съществуваща архитектура за производството на собствени чипове. Но след конфликта и началото на търговската война със САЩ, Loongson Technology започна да търси различни възможности да се справи с проблемите, възникнали от забраната за използването на каквито и да било американски хардуерни и софтуерни технологии.

Компанията успя. Тя на практика от нулата разработи нова процесорна архитектура, която получи името Loongson Architecture или LoongArch.

Някои подробности

Заместването на вноса е най-важната причина за създаването на собствена архитектура от ново поколение, която е много необходима на Китай. Втората причина е преходът на компанията MIPS Technologies към RISC-V.

Тази пролет компанията MIPS Technologies обяви, че прекратява разработването на архитектурата MIPS и мигрира към системи, базирани на архитектурата RISC-V. Получи се така, че в осмото поколение на архитектурата MIPS започна използването на някои технологии от отворения проект RISC-V.

Да си припомним, че на базата на тази архитектура под най-различни свободни лицензи, включително BSD, MIT и Apache 2.0 бяха създадени десетки варианти на процесорни ядра, SoC и други. Чиповете с тази архитектура се поддържат от редица различни проекти, започвайки с Glibc 2.27, binutils 2.30, gcc 7 и Linux ядрото версия 4.15.

MIPS архитектурата бе един от главните участници в така наречената „RISC революция“ от 80-те години на миналия век, заедно със SPARC, Alpha и PA-RISC. Тази революция твърде силно уплаши Intel. Всъщност толкова силно, че компанията изхарчи няколко милиарда щатски долара за разработването на Itanium. Процесорите с MIPS архитектура се използваха в мини персоналните компютри на DEC, работните станции на Silicon Graphics, във видеоигрите Nintendo и в още много други компютърни системи.

Разработчиците на Loongson от своя страна заявиха, че системата от процесорни команди на нейната нова архитектура включва около 2000 уникални инструкции. Благодарение на това, че тази процесорна архитектура е разработена на практика от нулата, китайската компания успя да постигне много висока енергийна ефективност на своя първи процесор.

Освен това, създателите на тази архитектура добавиха инструкции за двоично преобразуване (LBT), за векторна обработка (LSX), за разширена векторна обработка (LASX) и за виртуализация (LVZ). През пролетта на тази година новата китайска процесорна архитектура бе анализирана от международна група експерти, която заяви, че тя няма нищо общо с ALPHA, ARM, MIPS, POWER, RISC-V и х86. Тоест, тя наистина е създадена от нулата и почти от нулата са разработени формата на процесорните инструкции, кодирането, режимите на адресация и т.н.

Процесорът

Наистина, новата архитектура бе разработена по-рано, а сега компанията представи своя нов процесор. Той се счита за нов, понеже това е втория чип произведено тази компания. Първият чип получи името 3A4000 и излезе на пазара през 2019 година, като се произвеждаше чрез 28-нанометров технологичен процес. Този процесор работи с тактова честота до 2,0 GHz и по производителност на ядро е на нивото на решенията AMD Bulldozer.

В края на миналата седмица бе представен съвсем новия чип 3A5000/LS3A5000, който всъщност е четириядрен процесор, произвеждан чрез 12 нанометров технологичен процес. Честотата на работата на процесорните ядра е 2,3-2,5 GHz. Известно е, че това са суперскаларни ядра, като всяко едно от тях разполага с по четири универсални ALU и с по два 256 битови блока за векторни операции. Предлага се и сървърен вариант с 16 ядра. На една сървърна платка е възможно поставянето на до 16 от тези процесори.

Новият чип включва два контролера за DDR4-3200 оперативна памет с поддръжката на ECC и четири HyperTransport 3.0 контролера. Освен това е реализирана хардуерната поддръжка на китайските стандарти за криптиране SM2, SM3 и SM4.

Производителят подчертава, че новият чип осигурява с 50% по-висока производителност в сравнение с процесора от предишно поколение LS3A4000. Едновременно с това консумацията на електрическа енергия е намаляла приблизително с 30%.

Важно е, че и двата процесора – както десктоп, така и сървърния вариант, поддържат бърза хардуерна транслация на процесорните команди от другите архитектури. Това дава възможност без каквото и да било прекомпилиране да се стартират приложенията на най-популярните операционни системи. И двата китайски процесора ще излязат на пазара през втората половина на тази година. Засега няма информация за техните цени.

Буквално преди няколко часа бе публикувана информация, че известен експерт се е сдобил с един от тези китайски процесори и е успял да направи свои собствени независими тестове. Изводът е, че китайският чип по производителност е приблизително равен на Core i7 4700 HQ и съвсем малко не му достига, за да се изравни с Core i7-2600.

Интересно е, че китайската компания е успяла да постигне всичко това за по-малко от две години. Сега специалистите на Loongson са разработили лаптоп, който се базира на новия процесор. Засега няма много информация за това устройство и не се знае какви са неговите технически характеристики и кога ще започнат неговите продажби.

Не е за учудване, че в началото, което може би означава първите една-две години, новият процесор ще се продава единствено на територията на Китай. Друг интересен момент е, че той е MIPS64-съвместим. И още, компилаторите GCC, LLVM и GoLang поддържат процесорните инструкции LoongArch GS464V.

Не е само Loongson

В началото на тази година се появи информация за нов процесор и от още една китайска компания. Това е Zhaoxin Semiconductor, която е обединено предприятие, включващо Via Technologies и китайското правителство. Миналата година компанията представи на китайския пазар процесорите KaiXian KX-6780A и KX-U6880A. Първият чип разполага с осем процесорни ядра собствена разработка на тази компания. Процесорът поддържа SSE 4.2 и AVX инструкциите, виртуализация и хардуерно криптиране. Неговата тактова честота е около 2,7 GHz, а чипът се произвежда чрез 16 нанометров технологичен процес.

Очевидно е, че Китай уверено върви към пълно заместване на вноса, като вместо вносни полупроводникови компоненти масово започва да използва свои собствени. Виждаме, че този процес е много бърз и удачен. Разбира се, няма как да се мине без някои усложнения, включително недостига на специалисти, липсата на специфично оборудване и т.н. Но Китай един по един решава тези проблеми. Дали Поднебесната ще успее да създаде една конкурентна полупроводникова екосистема ще разберем съвсем скоро.

Абонирай се
Извести ме за
11 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Sony WF-1000XM4 – най-добре звучащите шумопотискащи безжични слушалки

Новите шумопотискащи слушалки от висок клас на Sony бележат голям напредък спрямо предишното поколение на марката, но и спрямо конкуренцията. Това са Sony WF-1000XM4....

Подобни новини