Изследователи от Националния университет в Пусан, Южна Корея са с една стъпка по-близо до създаването на икономически жизнеспособни органични светодиоди (OLED), обработени чрез разтвор, които не се скъпят откъм издръжливост или ефективност. С други думи, много по-достъпни устройства, оборудвани с OLED, като смартфони, телевизори и монитори, може би не са твърде далеч.
Както обясняват изследователите, настоящото производство на OLED е скъпо и трудоемко. Обработените чрез разтвор OLED обещават да бъдат по-достъпни, но досега са били ограничавани от проблеми с ефективността и издръжливостта поради трудностите при производството.
За да заобиколят този проблем, изследователите синтезират и характеризират материал за кръстосано свързване на слоеве за инжектиране на отвори (HIL), който се отличава с над 99-процентна устойчивост на разтворители, и изработват с него червено фосфоресциращо OLED устройство, обработено с разтвор.
Екипът заяви, че новият HIL материал притежава оптимално енергийно ниво, както и висока подвижност и отлични филмообразуващи свойства, които са от решаващо значение за търговската жизнеспособност. Всъщност, според професор Ду-Хуон-Хуанг от Националния университет в Пусан, материалът е постигнал по-голяма ефективност и живот в сравнение с най-широко използвания HIL материал.
OLED съществува от десетилетия, като първото практическо устройство е дело на Eastman Kodak през 1987 година. Масовото внедряване на технологията е едва през 2007 година, когато на пазара се появи първият OLED телевизор в лицето на Sony XEL-1.
Дисплеят на Sony имаше диагонал от едва 11 инча и разделителна способност 960 x 540, което означава, че технически дори не може да се определи като HDTV. Дебютира с препоръчителна цена от 2499 долара и представляваше по-скоро технологична демонстрация, отколкото нещо, което бихте си купили за ежедневна употреба.
Едва напоследък OLED устройствата започнаха да навлизат по-широко, тъй като цените им се понижиха. OLED обикновено осигурява много по-добро качество на картината в сравнение със светодиодите. Освен това те обикновено са по-енергийно ефективни и тежат по-малко от LED аналозите, а и времето за реакция е по-добро.
Изследователският документ по въпроса е публикуван наскоро в Chemical Engineering Journal.