Ревю: Автоматичният овърклок при съвременните процесори или как ни мамят Intel и AMD

Оригиналът е на Egor Morozov, изключително популярен експерт по хардуер и софтуер, публицист и опитен специалист

26
4590

Навярно за технологията Intel Turbo Boost са чували мнозина, но за AMD PBO – едва ли, но ние ще я разясним. Технологията за автоматичен овърклок на процесорите се представя от производителите почти като някаква вълшебна функция, която дава възможност на процесорите автоматично да повишават своята тактова честота и да работят по-бързо. Отчасти това си е истина, само че „вълшебството“ работи в полза на компаниите производители на процесори, отколкото за потребителите. И като се има предвид, че информацията за автоматичния клок е крайно оскъдна, особено в официалните уеб сайтове (по очевидни причини, както ще стане ясно по-късно), налага се тя да бъде събирана троха по троха и внимателно да се наблюдава работата на съвременните процесори.

Чакайте, този овърклок не е истински!

Съвременните процесори на Intel (за AMD ще стане дума по-долу, но там нещата са още по-объркани) имат редица ограничения, които – изненада, могат да не се спазват, ако производителят на съответната дънна платка ги е изключил в BIOS-а. Първото и най-важно ограничение е достигането на максимална температура от около 100-105 градуса по Целзий при различните десктоп процесори. При доближаване до тази температура процесорът започва процес на тротлинг – казано по друг начин, да понижава работната си честота, за да задържи температурата в допустимите рамки. Ако дори и при 800 MHz процесорът не успее да се справи с прегряването, той или аварийно се изключва (в тази момент изображението на екрана замръзва) или дънната платка рестартира компютърната система.

На пръв поглед, това е едно отлично решение, което работи идеално и не дава възможност на процесора твърде рано да попадне в силициевата Валхала. На практика всичко е много по-сложно. Първо, сензорите за температура не покриват целия силициев кристал и ако те показват максимална температура 80 градуса, то напълно е възможно да има област на кристала, която се нагрява до 85. Второ, самият кристал не загрява равномерно – естествено, най-горещите места са ядрата. А например, интегрираната графика, различните контролери и кеш паметта се нагряват по-малко. Разликата достига десетина, а понякога и двадесет градуса, особено ако ядрата са се нагрели до около сто градуса по Целзий. Разбира се, за силициевия кристал тези разлики в температурата са твърде вредни.

Така че съвсем не е за учудване, че Intel реши да въведе нови лимити. Най-известният от тях е температурният коефициент – TDP или Thermal Design Power. Това е едно много хитро число, което уж показва колко топлина трябва да разсее от процесора неговата охладителна система. На практика всичко е много по-интересно: именно към това число се стреми топлоотделянето на процесора при дълготрайно натоварване. И тук имаме първото „Опа“: нека за пример да вземем популярния мобилен Core i5-8250U. Той има номинална тактова честота едва 1,6 GHz, но Turbo Boost му дава възможност да я повишава до 3,4 GHz. Неговият TDP е 15 W, което позволява чипът да бъде поставян в ултрабуците. Но нека да стартираме стрес тестовете и да видим какво се случва при дълготрайно стрес натоварване:

Чипът достига до 2,4 GHz. Формално, това си е добре – честотата се е повишила един и половина пъти над номиналната. От друга страна, това не са 3,4 GHz – губят се цели 20-25% от честотата, което е твърде значително. Както и да е, да стартираме една игра – тя по-малко натоварва процесора, той се вписва в тези 15 W и достига максималната си честота от 3,4 GHz.

И така стигаме до първото хитруване, скрито зад фразата „до 3,4 GHz“. И наистина – 2,5 GHz са си „до“ и лъжа няма. Но това е само началото – повечето производители на дънни платки за десктоп компютри се правят, че не знаят за TDP и съвсем банално изключват този лимит!

До какво води това? До това, че 6-ядреният Core i5-8400T, който формално по спецификации разсейва 35 W топлина, при някои алгоритми и редица задачи започва да консумира 60 и дори 70 W, без да сваля честотата си. На пръв поглед това си е цяло щастие, нали производителността не пада? Вярно е, но не съвсем – докато 35 W топлина лесно се разсейват от стандартния алуминиев охладител на процесора, то той няма как да се справи с двойно повечето 70 W. Разбира се, процесорът едва ли ще изгори от това, но ще има непрекъснати лагове в работата на компютърната система. Решенията тук са две – или да се включи ограничението по TDP в BIOS-а или да се постави по-добро и мощно охлаждане.

Може да се каже, че това е донякъде измислен и теоретичен проблем. Истината е по-зле: в повечето случаи производителите на различни компютърни устройства изключват в BIOS-а всичките най-различни лимити и функции за икономия на енергия, само и само процесорът да работи при максимално възможната честота. Забелязва се тенденцията производителите особено на по-евтини компютърни устройства изобщо да не обръщат внимание на спецификациите на Intel, а вече и на AMD.

Втората хитрина е още по-интересна, но е по-известна: в повечето процесори на Intel указаната Turbo Boost честота се постига само… при работата на едно ядро. Така например, същият този i7-8550U при натоварване само на едното ядро може да работи при тактова честота 4,0 GHz, но когато работят две ядра, тази честота е само 3,8 GHz, а когато се използват и четирите процесорни ядра, чипът не може да я покачи над 3,7 GHz. Така че дори и да бъдат създадени идеалните условия за работа на този процесор, няма как да бъдат достигнати въпросните 4,0 GHz.

Строго казано, тези 4,0 GHz никога няма да бъдат видени, понеже в днешния свят трябва твърде дълго да бъде търсено приложение, което натоварва само едното ядро. В реалността, съвременните алгоритми натоварват повече ядра и дори и да са изключени в BIOS-a всички сдържащи фактори, честотата на чипа няма как да превиши 3,7, максимум 3,8 GHz. А това, че не можете да направите едноядрено натоварване си е ваш проблем.

Но да се върнем към лаптопите и ултрабуците. Intel много добре разбира, че по-голямата част от сериозните натоварвания са краткотрайни. Колко време например отнема стартирането на една програма? Да кажем, 5-10 секунди, не повече. Зареждането на една уеб страница в браузъра става за по-малко време. Да си припомним, че охладителните системи са много инертни от топлинна гледна точка. За да загрее едно охлаждане до стотина градуса по Целзий, необходими са няколко десетки секунди, а понякога и минути. Изводът е ясен: за известно време можем „да забравим“ за ограничението по TDP и да позволим на процесора да работи при максимална честота. Очевидно е, че това сериозно ще повиши отзивчивостта на системата в реалните приложения и алгоритми.

Всичко това не винаги го има в спецификациите. Така нареченият Turbo Time Limit обикновено е с продължителност 28 секунди, като през това време работи Short TDP, който може да достига 30-50 W – този параметър гарантирано позволява на процесора да използва максимално възможната честота дори и при сериозно натоварване с използването на векторни инструкции. След тези 28 секунди в сила влиза Long TDP – именно тези добре познати 15 W, като тук вече честотата сериозно се ограничава. Но ако охлаждащата система се справя, то този хипотетичен лаптоп може вечно да работи в този режим.

Като че ли всичко е наред: Long TDP си работи, процесорът не прегрява – идилия! Уви, не. Повечето лаптопи имат обща охладителна система за процесора и видеокартата. Съвсем очевидно е, че има програми (например игрите), които сериозно натоварват и двата компонента на компютърната система. При това обикновено максималната температура на сработване при GPU е по-ниска от тази на CPU – тоест, видеокартата ще влезе в тротлинг по-рано, а това оказва негативно влияние на FPS при игрите. Изходът? Щом като имаме лаптоп с общо охлаждане за процесора и графичната карта, защо да не забавим процесора? В игрите той въобще не се натоварва до 100% и на теория понижаването на неговата честота дори ще намали отделяната топлина, а видеокартата няма да влиза в тротлинг.

Тази интересна функция носи името BD Prochot и за съжаление, това наистина е недоглеждане. Проблемът е в това, че ако BD Prochot е активирана, то процесорът реагира на прегряването на видеокартата по същия начин, все едно, че това е негово прегряване и сваля честотата си чак до 800 MHz. Очевидно е, че това води до рязко понижаване на отделяната топлина не само на процесора, но и на графичната карта. След спада на температурата честотата на процесора автоматично се вдига до предишното ниво от няколко GHz и този процес се зацикля.

Цялото това чудо се повтаря на всеки няколко секунди, а понижаването честотата на процесора се усеща като класически лаг. Тоест, игрите започват да забавят и прекъсват работата си на всеки няколко секунди, а това никак не способства за един приятен и удобен геймплей. За щастие, тази функция лесно може да бъде изключена с помощта на безплатната помощна програма ThrottleStop. Разбира се, в този случай ще започне да прегрява и да влиза в тротлинг видеокартата, но при графичните карти това става плавно, като честотата намалява в малки граници. Да, това ще доведе до загубата на няколко кадъра в секунда, но това е къде по-търпимо от непрекъснатите лагове.

Но по нататък става едновременно още по забавно и по-страшно. Разбира се, процесорите от много години могат да работят в огромен диапазон от честоти, като понякога смъкват работната си честота под зададената оптимална стойност за максимална икономия на енергия. Очевидно е, че колкото е по-ниска работната честота, толкова по-ниско напрежение трябва да бъде подадено на CPU и работата на чипа ще си остане стабилна. В BIOS се намира така наречената таблица на съответствията на честотите и съответните им напрежения за всеки съвместим с дадена дънна платка процесор. За щастие, производителите твърдо се придържат към тази таблица.

Тоест, напреженията, мощностите и съответните честоти са зададени твърдо. Но какво в този случай се променя? Правилно, това е токът – така или иначе, мощността е токът, умножен на напрежението. Разбира се, Intel задава лимит и за тока. В случая с i5-8250U това са 64 А (параметърът Icc Max). Като се има предвид, че напрежението при работа с честота 3,4 GHz е около 1 V, то получаваме, че максималната консумирана мощност, а оттук и максималната отделяна топлина е около 64 W.

Явно процесорът няма как да достигне това значение (Short TDP обикновено е под 50 W). Веднага възниква съвсем логичният въпрос: защо тогава е трябвало да бъде въведен параметърът Icc Max, ако той никога няма да ограничи процесора? И още, в десктоп дъната този параметър е поставен дори чак на 255 А, а при напрежение 1,2-1,3 V се получват фантастичните 330 W и явно това е твърде далече от реалната консумация на десктоп процесорите.

По-нататък е още по-интересно. А какви всъщност MOSFET се използват в захранването на този i5-8250U. Оказа се, че това са транзисторите Sic634 с максимален ток 50 А и пиков ток – 55 А. Сякаш е по-ниско от спецификациите на Intel. Може би тук компанията Xiaomi е решила да направи икономии, но ако погледнем скъпите Dell XPS 13 със същия процесор, виждаме съвсем същите MOSFET. Разбира се, 50 А при напрежение 50 V са си цели 50 W мощност – това е малко повече от Short TDP, което в този случай е 44 W и е многократно повече от Long TDP с 15 W. Но това, че производителите на дънни платки твърде често „забравят“ спецификациите на Intel при планирането на силовата част на дъната, меко казано, плаши.

Следва „Черешката на тортата“ и разбира се, това е Intel Turbo Boost 3.0. Топ решенията за LGA2066 сокет могат да имат цели 18 ядра, при това на един и същ кристал. Шансът всичките ядра да се клокват еднакво е твърде малък – винаги ще има 1-2 по-удачни процесорни ядра, които могат да достигнат по-високи честоти. Ясно е, че Turbo Boost 2.0 клоква всички ядра до възможните указани честоти, но при поставянето на мощен HEDT на дънна платка с поддръжка на технологията Turbo Boost 3.0, най-напред автоматично се определят най-добрите ядра в него и само на тях се позволява максималния клок. Разликата не е чак толкова голяма – около 200 MHz, но ние все още виждаме как Intel представя на пазара „полубракувани“ кристали, в които различните ядра се клокват по различен начин.


Как всъщност работи автоматичния овърклок на процесорите на Intel? Става ясно, че както реши съответният производител на дънна платка. В крайна сметка в мобилния сегмент вместо максималните Turbo Boost от 3,5-4,0 GHz в реалността виждаме само 2,0-2,5 GHz. Разбира се, това е повече от минималните честоти, които при Intel са твърде ниски, но и съвсем не са нивото, което очакват повечето потребители.

AMD

Компанията AMD отлично разбира две основни неща. Първо, тя изобщо не е в позиция да предлага „полубрак“, подобно на Intel, така че по-евтините Ryzen без символа „Х“ в името си работят със 150-200 MHz по-ниски честоти от чиповете с този символ, дори и при овърклок. Второ, едноядрената производителност на Zen и Zen+ не бе много на ниво и AMD трябваше да направи нещо по въпроса. Така се роди технологията PBO, която доста прилича на Turbo Boost, но от друга страна – кардинално се различава от нея.

При десктоп процесорите на Intel може да се каже, че е важен само един лимит – този на температурата, а всички останали или не се достигат или са изключени в BIOS-а, а процесорът работи при максималната честота за всичките ядра, като я покачва дотолкова, колкото може.

При AMD технологията за автоматичния овърклок има четири активно работещи параметъра:

  • PPT Limit (Package Power Tracking) – ограничаване на консумираната от процесора енергия във ватове
  • TDC Limit (Thermal Design Current) – ограничени на максималния ток, подаван на процесора. Определя се от ефективността на охлаждането на VRM на дънната платка
  • EDC Limit (Electrical Design Current) – ограничение на максималния ток, подаван на процесора. Определя се от електрическата схема на VRM на дънната платка.
  • Precision Boost Overide Scalar – коефициент на зависимостта на подаваното на процесора напрежение в зависимост от неговата честота

Първият параметър е ясен – това е същото ограничение по TDP и тук всичко е логично. Вторият и третият параметър са по-интересни: докато при Intel имаме обикновено ограничение на тока, то тук се отчитат още и ефективността на компонентите на захранването на дънната платка. Четвъртият параметър е още по-весел: това е вътрешен за компанията параметър, принципът на образуването на който AMD не разкрива.

Получава се малко неочаквана ситуация: Ryzen 7 3800X с максимална по спецификации честота 4,5 GHz, може да работи както с по-висока (4,55 GHz), така и с по-ниска (4,37 GHz). Странното тук е, че няма никаква зависимост от VRM на дънната платка – евтиното решение на ASRock например, съвсем не е в края на списъка:

Засега тази специфична информация за AMD е все още твърде малко. Вижда се само, че фирмената помощна програма Ryzen Master не разпознава най-добрите ядра на процесорите на AMD и поставя звездички на други, а не на най-добрите процесорни ядра.


Изводи

Към днешен ден ситуацията на процесорния пазар е много странна. Фалшиви честоти, неработещи лимити, спецификации, които не съответстват на истината. Създава се впечатление, че индийците пишат сорс кодовете, а китайците запояват. Ето защо, при закупуването на нов лаптоп или дънна платка с поставен процесор, добре е внимателно да бъдат изучени именно реалната производителност и честотите, понеже дори и в десктоп сегмента може да има много големи разлики в производителността, при това в режима по подразбиране, избран от производителя.

26
ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
10 Коментари
16 Отговори на коментарите
0 Последователи
 
Коментарът с най-много реакции
Най-горещият коментар
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
Кольо
Кольо

„Чипът достига до 2,4 GHz. Формално, това си е добре – честотата се е повишила един и половина пъти над номиналната.“
+50% честота, е по-добре разбираемо, ако бъде написано и няма как човек да се подлъже и да си помисли нещо за 150% повишение. То си се вижда от цифрите че са 50%, но някои хора четат само думите, а математиката им е нещо което знаят че съществува, чували са го на някое парти.

Ебачев
Ебачев

Абе ДАНИЕЛЕ СПРИ СЕ ВЕЧЕ С ТОЯ „ТРОТЛИНГ“ БЕ!!! НА БЪЛГАРСКИ ДУМАТА Е ДРОСЕЛИРАНЕ!!!

НАУЧЕТЕ СЕ ДА ПИШЕТЕ ГРАМОТНО НАЙ-НАКРАЯ!!!

КАТО НЕ ЗНАЕШ НЯКОЯ ДУМА ИМА СПЕЦИАЛЕН ДЕЖУРЕН ТЕЛЕФОН ЗА СПРАВКИ НА ИНСТИТУТА ПО ЕЗИКОЗНАНИЕ, ЗВЪНИШ И ТАМ ЕДНА ДАМА ЩЕ ТИ КАЖЕ КОЕ КАК СЕ ПИШЕ И ИЗГОВАРЯ ПРАВИЛНО!!!!

Ебачев
Ебачев

Освен това ДРОСЕЛИРАНЕТО не започва ЕЙ ТАКА ИЗВЕДНЪЖ когато кристала ЧУКНЕ 100-105 градуса, а МНОГО ПО РАНО, защото има PID(Пропорционално Интегрално Диференциална) функция която следи температурата!

Аз-Съм
Аз-Съм

След това заглавие очаквах да прочета нещо сензационно а то известни факти но с повече подробности!! Не виждам къде е измамата на Интел или АМД! От еди 1,6 до 3,4 и си е така. Искате да получите в спецификациите на всички ситуация в които ще попадне процесора какви херци ще подържа? Луди ли сте? Те повечето хора това от/до не схващат вие искате още 3 листа обяснение. Ужст това ми звучи като си вземам кола която ускорява до 100 за 7 секунди да ми напишат 3 листа данни колко ще се ускорява ако е 30 градуса наклон на долу ,… Виж още »

Ivan Nikiolv
Ivan Nikiolv

без да се заяждам, ама си доста глупав. Статията си е много добре написана. Не всички им трябва да разбират в подробности всичко. Отиваш и си купуваш компютър, ама не. Отвиаш бормашина да си купиш, айде пак същата работа. Охранителна камера – айде пак да четеш какво са замаскирали с тия едноредови обяснение. И накрая – уж по интернет, уж по бързо, уж да ти го донесат до врата….ама губиш по 2 дни да ровиш и да четеш…а и накрая разбираш, че колкото повече четеш и дълбаеш, толкова по зле изглеждат нещата.

Аз-Съм
Аз-Съм

Щом ти харесва и си разбрал статията кажи ми с какво те мамят интел при описания процесор?

bbbb
bbbb

Интересна и добре написана статия. Браво!

AxOx
AxOx

„Създава се впечатление, че индийците пишат сорс кодовете, а китайците запояват“ – Как да го разбирам това ?!?!

Китай винаги е бил най-развитата цивилизация от 3000 години насам и ако за 100 години е имал проблем, това е заради войната… сега отново е страшно развит и е надхвърлил САЩ.
Първата страна кацнала и изседвала обратната страна на Луната!

С извинение, но променете си мирогледа за света, защото света се променя много бързо.

Ебачев
Ебачев

Айде да не РОБУВАМЕ на тоя и на ОНЯ!!

Като са толкова ВЕЛИКИ жълтите ти тъпкачи, защо не могат да направят един изтребител??? J-20 с който се хвалят от години наред, е копие на MiG 1.44, F 22 и F 35 взети заедно!

А двигателите му са руски!

Масово в Китай се КРАДЪТ чужди идеи и се ПОТУРЧВАТ!

Мангалата
Мангалата

Или просто си вземате един нов Ryzen и си цъкате, и ви боли тръбата на колко херца работи животното, стига да ви върши работа. Нервите и времето което ще изхабите по-добре използвайте да налеете нещо в главата си, така че да изкарате някой лев, и ако ви трябва по-добър процесор просто да си го купите.

3zl
3zl

„Разбира се, 50 А при напрежение 50 V са си цели 50 W мощност“
Не са ли 2500W?

Борис Михайлов
Борис Михайлов

Напрежението е около 1волт

Радо
Радо

Потвърждавам резултата от статията: Имам Asus x570-Е дъно и 3700x процесор който трябва теоретично поне на едно ядро да вдига 4 400 Mhz. Реално при 100% натоварване на поне едно ядро достига максимум от 4 290 Mhz. Писах на Asus – казаха проблема е при AMD. Писах на AMD – казаха – чакай ъпдейт на BIOS чрез който поне 2 ядра ще могат да вдигат 4 400Mhz. Те така – ще чакам….

assa
assa

Айде де още чакам да ми покажеш тези твои бенчмаркове измислените според които 9900k прави с 30% повече кадри от 3600, и само да вметна, че явно не правиш разлика между fps и %, означават различни неща, във видеото което ти показах 3600 изостава средно в четирите игри с 6.75%, а ти ги изкарваш някак си 20-30% и разбира се избяга и нищо не отговори, напомя ми за онзи път когато те хванах да лъжеш, че си имал S8+, който се зареждал с магнитно зарядно за 25 мин от 0% до 100%. Сигурно толкова имаш и 3700x, единственото, което знаеш… Виж още »

Радо
Радо

Балъков аз нямам нито 9900к нито 3600. Както казах всичко съм го гледал в youtube на реални in-game тестове. Кривоглед ли си , че не можеш сам да си ги намериш?Какво искаш да ти покажа С8+ цата ли или дъното с процесора ли какво тома неверни?

Радо
Радо

Ето ти С8+ и С9+ и посредата е fast charge-a… Снимал съм с С10+
На втората снимка са дъното и процесора.
Друго?
https://1drv.ms/u/s!ApPwGKVqLp0khiU2D4BBSBAJJAvM
https://1drv.ms/u/s!ApPwGKVqLp0khiQgZ5kgK6znOUS_

assa
assa

Добре имаш ги, но защо тролиш? Защо казваш неща, които със сигурност няма как да си ги направил като това с бързото зареждане и защо казваш, че 3600 пада с 20-30% от 9900к. Потърсих ревюта и между 9900к и 3600 няма почти нищо, ако има между 3800 – 3900 и 9900к и включен 3600 само няма как да го намеря, няма да си взимам нов процесор, че да се задълбочавам толкова. Като се има предвид, че точно по онова, което ти показах ти ми викаш, че разликата варирала от 20-30% като реално аз ги сметнах разликите и в най-лошия случай… Виж още »

Радо
Радо

Не съм сигурен какво точно съм написал преди повече от 1 година, но знам какво зарежда wireless fast chargе-а защото го ползвам от време на време – от около 4-5% до 50% за 20 мин, от около 4-5% до 100% за около 1 час и 40 мин. Когато гледах ревюта за АМД-тата гледах сравнение между 9900к и 3900x за 15 игри. Разликата в почти всички беше АМД 10% надоло в кадрите в секунда. Отделно има сравнения между 3600 3700 3800 и 3900 – разликата в игрите е 3-4 % надоло за всеки процесор. Така ги сметнах 20-30% надоло. Разбира се… Виж още »

Радо
Радо

Тези игри са точно в услуга на АМД затова резултатите са такива – потърси има ревюта с 15+ игри и тест на процесорите и ще видиш разликата.
Постнах ти 2 снимки ….макар че едва ли ще повярваш . Снимал съм с моята С10+ка… снимките очакват одобрение от модераторите…

Красен
Красен

Полезна статия и много дълга. Нямах времето да я прочета и да вникна в нея. Това което открих и разбрах е че може би точно гореописаното е причината да имам проблем със замръзване на игрите. Не знаех че може да е от процесора. Смених видеокартата с доста по-добра, с по добро охалждане с по добро захранване и пак същото. Сега разбирам че проблема може да идва от процесора. Значи или трябва да сменя процесора или да му купя по-добро охлаждане.

assa
assa

Охлаждане най-вероятно. Изтегли си ако си с интел intel extreme tuning utility или за amd overdrive и при игра виж дали при замръзването не тротва процесора от прегряване, ще се видят в графиката на температурата и честотата резки спадове. Едно сменяне на паста и почистване на радиатора и ако процесора не е овърклокнат да се свалят волтажите свалят драстично температурите.

Радо
Радо

Игрите ти на хард-диск ли са или на ССД?

Аз-Съм
Аз-Съм

Цитирай от статията къде стигна до извода че е от процесора ти!? 🙂

Иво
Иво

За да се използва пълната мощност трябва системата да използва Бързи SSD и NVMe дискове, а не четящи 100Мб Хардчета които слагат в Лаптопите, това веднага трябва да се изхвърли и замени. Тогава виждаме пълната мощност на процесора и на цялата система като цяло за Лаптопи говоря.

Камен
Камен

Имал съм наблюдения на 3 процесора на интел – 330m, 580m и 7700hq. Всичките съм ги държал на по 1-2 градуса от максимални в продължение на часове и те така и не си намалиха честотата. Работеха си все на максимално възможната честота за всички ядра. Може би наистина нещо от BIOS-a е спряно, не знам. През цялото това време не са използвани векторни инструкции. После направих друг тест, натоварих процесорите с векторни операции (Tensor flow) и тогава ми направи впечатление, че дори температурата на процесора да беше около 65 градуса, то честотата на 7700hq бе само 1.8GHz.