Седем маркетингови трика при геймърските лаптопи, на които трябва да обърнем внимание

Оригиналът е на Egor Morozov

9
1649

Геймърските лаптопи с всяка изминала година стават все по-бързи и по-компактни, и никой не се учудва, че техните продажби растат. Но както става с всеки популярен продукт, нарасна активността на маркетолозите, които започнаха да хвалят една или друга особеност на поредния игрови лаптоп. Само че твърде често се сблъскваме с факта, че далеч не всичко работи както е показано в рекламните слайдове. Нека да се спрем върху начините, по които се опитват да ни заблудят производителите на геймърски лаптопи.

Високата честота на опресняване не гарантират бърза матрица

През последните две години станахме свидетели на бум в честотата на опресняване на екраните – в смартфоните, лаптопите и таблетите се появиха матрици с кадрова честота над 60 Hz. В началото се появиха 120 Hz дисплеи, след това – 144-165 Hz, а сега се продават лаптопи с невероятна кадрова честота от 300 Hz.

Не е необходимо да се спори дали човешкото око може да види тези 300 кадъра в секунда, понеже матрицата така или иначе, не може да ги покаже изцяло. Всичко е съвсем логично – кадрова честота 300 Hz означава, че матрицата трябва да покаже 300 различни изображения в секунда. Но никой маркетолог няма да спомене, че те ще бъдат различни – необходимо е да погледнем един важен показател: времето на реакция на точката. Ако за дадена матрица времето за реакция на точката е на ниво от 6-7 милисекунди, то тя може да покаже само около 150 цели кадъра. Останалите ще бъдат слепени части от два различни кадъра.

Ето как може да се получи така, че в лаптопа е поставена 300 Hz матрица, която струва сериозни пари, а всъщност изображението, което тя може да покаже е с плавност и детайлност колкото на евтин 144 Hz екран. Ето защо не може да се вярва на всички красиви числа показани в рекламните материали. Необходимо е да се гледа времето за реакция на матрицата и оттам да бъде изчислено колко цели кадъра в секунда може да покаже.

Тактовата честота 2 GHz също е „до 5 GHz“

Никак не са малко красивите слайдове на процесорите, които се използват в лаптопите. Можем да видим чудеса на оптимизацията, когато 8-ядрен процесор при тактова честота 5 GHz успява да се побере в TDP от 45 W:

Но някак много хора успяват да забравят, че съвсем същият десктоп процесор консумира цели 95 W, а понякога и 125 W. Мистика? Не, маркетинг.

Ключовият момент, който понякога се пропуска е, че в рекламните слайдове винаги е написано ДО 5 GHz. И всъщност маркетолозите не лъжат – и 4 GHz си е до 5 GHz, и 2 GHz също са до 5 GHz. Освен това, производителите на CPU също хитруват – в продължение на съвсем кратко време, когато процесорът е още хладен, може да се забрави за лимитите в консумацията на електрическа енергия и наистина да се получат честоти около максималната. Но след това чипът се завръща в суровата реалност на малката затворена кутия на лаптопа и малкия температурен коефициент.

Но как да разберем примерно при каква честота реално ще работи мобилният процесор? За тази цел трябва да се погледне каква е базовата работна честота на съответния чип. Най-вероятно е именно на нея да работи процесорът при по-големи натоварвания. А тя е доста по-скромна. Така например, съвсем новият 8-ядрен Intel Core i9-9980HK е с базова честота 2,3 GHz, което съвпада със зададения TDP от 35 W.

Да не забравяме, че игрите не натоварват толкова много централния процесор и неговата честота успява да се задържи на сравнително високо ниво, стига разбира се, охлаждането на чипа да е направено както трябва и не се стига до прегряване. Но всичко над 4,5 GHz и дори над 4,0 GHz да се види в игрите е на практика нереално, така че 5 GHz в лаптопите както бяха, така си и останаха чист маркетинг.

Забравете за игри от акумулаторната батерия

Навярно всички са виждали красивите слайдове, в които хората играят тежки ААА проекти, а зарядното никъде не се вижда. Изглежда съвсем логично – лаптопът си е мобилно устройство – вкъщи и така можем да играем на десктоп компютъра или конзолата. Но реалността е друга – когато изключим кабела на зарядното от някой топ-геймърски компютър, то той се превръща почти в калкулатор и да се играят тежки игри става проблематично.

Защо става така? Лесно е да се разбере: ако в лаптопа са поставени някоя мощна RTX 2070 видеокарта заедно с Core i7, то тяхната консумация с лекота достига 150-200 W, а още по-мощния хардуер е способен и на 300-400 W. Но капацитетът на акумулаторната батерия обикновено е някъде към 80-90 Wh – тоест, това натоварване ще я изтощи за около 20 минути. Само че тази скорост на разреждане е твърде вредна за литевойонната батерия и ще доведе до нейното сериозно нагряване и бърза повреда.

Това е и причината всички производители да ограничават максималната консумация на своите лаптопи по такъв начин, че мобилното устройство да може да работи около час и половина при максимално натоварване. Тоест, в мобилен режим консумацията се ограничава до около 60-80 W. На това условия отговаря максимум мобилният Core i5 заедно с не най-бързата GTX 1650.

Ето защо производителността на геймърския компютър и с най-добрия хардуер, при работа от батерията, рязко пада, освен ако някой е доволен от само половин час качествен геймплей. Затова слайдовете, в които на лаптопите се играят тежки игри без включено зарядно, също са си чист маркетинг.

При игрите 64 GB не са необходими

Когато се вгледаме в по-скъпите геймърски лаптопи, неволно можем да се учудим доколко мнението на маркетолозите преобладава над това на компютърните специалисти – в лаптоп с RTX 2070 поставят 32 GB оперативна памет, а в моделите с RTX 2080 могат да се видят дори и 64 GB RAM!

Да уточним все пак, че геймърският лаптоп е едно, а мобилната работна станция съвсем друго. Днес има огромен брой графични задачи, за които и 64 GB RAM са дребна работа. Но в съвременния лаптоп толкова много оперативна памет не е необходима.

Да направим няколко елементарни пресмятания. Дори и ако нашата игра е с 4К резолюция и сме сложили високи настройки на графиката, то съвременните игри с техните текстури заемат около 6-8 GB RAM. Просто 8-те GB оперативна памет в топ-RTX видеокартите е съвсем достатъчна за подобни игри. Нека да си оставим запас за браузъра, за месинджърите и плеърите още 8 GB. Ще получим, че 16 GB „са достатъчни за всички“ – както сгреши преди много години създателят на Microsoft. А ако играта е с FHD резолюция, то необходимата оперативна памет е още по-малко.

Някой може да каже, че по този начин се запасява за бъдещите игри. Не е така: лаптопът не е персонален компютър, в който процесорът и видеокартата могат да бъдат подменени с по-мощни. Там всичко е запоено и ако имате нещо подобно, година след година ще намалявате настройките на графиката и когато 16 GB станат минимум в системните изисквания, мобилната карта вече ще започне да забавя игрите. От друга страна, в лаптопите почти винаги има слот или слотове за оперативна памет и тя лесно може да бъде увеличена.

Ето защо не е необходимо да се затваря немалка парична сума за много RAM. Тези пари е по-добре да се дадат за по-мощна видеокарта или процесор, а може би и по-бърз SSD – ползата от това е съвсем очевидна.

Nvidia RTX Max-Q

Още с излизането на видеокартите Pascal (GTX 1000), Nvidia започна да поставя десктоп модели в лаптопите. Естествено, възникнаха проблеми с разсейването на топлината. Съвсем не е лесно да се охлади чудовище с 200 W TDP в тънкия лаптоп. Ясно е какво трябва да се направи – намалява се честотата на GPU, с което пада и излъчваната топлина.

Но Nvidia отиде още по-далече и представи така нареченият Max-Q диазйн, при който честотата сериозно се намалява – чак до 700-800 MHz за RTX 2080, с което отделяната топлина е на нивото на 80 W консумация. Тази видеокарта вече може да бъде охлаждана в 13-14-инчовите лаптопи.

Какъв е маркетинговият трик? В това, че на практика тази RTX 2080 Max-Q работи почти на нивото на RTX 2060. Само че цената е къде по-висока.

В лаптопите няма нужда от Core i9

При десктоп компютрите Intel от дълго време предлагаше три серии процесори: Core i3 – базово мултимедийно ниво, Core i5 – средно ниво и Core i7 – за топ моделите. Но сега се появиха и Core i9 – първоначално в HEDT, а след това и за домашния LGA1151v2 сокет.

В персоналните компютри тези процесори се представяха и се представят добре, разбира се с цената на сериозно отделяне на топлина и завишени изисквания към дънната платка. Intel реши да прехвърли и тези процесори към лаптопите, но не го направи добре.

Както вече казахме, всичко опира до TDP и температурата. От гледна точка на физиката кристалите на тези процесори са еднакви и не може да се очакват големи разлики в реалните работни честоти при голямо натоварване. Нещо повече, в някои тестове лаптопите с по-добро охлаждане и Core i7 показват по-добри резултати от Core i9, но със слабо охлаждане:

Ето как се получава, че Core i9 в лаптопите си е чист маркетинг без особена полза за потребителя, но с осезателно повдигната цена.

Nvidia SUPER? Не съвсем

Nvidia в опитите си с всички сили да попречи на AMD да заеме по-голям пазарен дял, преди около една година представи на пазара видеокартите Nvidia RTX Super. Повечето от тях бяха безполезни и увеличаваха с 5-7% броя на CUDA ядрата, което доведе до същия процентен ръст на производителността. Реално интересните модели бяха GTX 1660 Super и RTX 2060 Super.

Но наскоро Nvidia реши да направи и лаптопи с RTX Super и тук възникна баналния въпрос – защо? AMD буквално няма какво да крие – нейната най-бърза видеокарта към днешен ден е мобилната Radeon RX 5500M, която в най-добрия случай се представя на нивото на GTX 1660 Ti и RTX по принцип няма конкуренция. Но от гледна точка на маркетинга нещата изглеждат по друг начин.

И така имената на видеокартите с Max-Q дизайн бяха доста объркани, но сега към тях се добавиха и Super графичните карти, които в десктоп компютрите съвсем малко се различават от обикновените. Но черешката на тортата стана видеокартата RTX Super Max-Q. Казано по-накратко, от 3 видеокарти от фамилията RTX компанията Nvidia направи цели 12.

При това част от тях почти не се различават една от друга по производителност, а друга част не съответства на своето име (Max-Q моделите). И какво се получи: RTX 2080 Super Max-Q на теория трябва да се представя на нивото на RTX 2060 Super, която пък е по-бърза от RTX 2070 Max-Q. Съвсем объркано. А има още и GTX 1650 Ti, която няма аналози сред десктоп машините.

Да добавим, че за всичките тези 12 модела Nvidia разреши на производителите на настройват работните честоти и температурните коефициенти в много широки предели, с което този моделен ред се превърна в хаос.

Ето защо при избор на съвременен геймърски лаптоп с видеокарта Nvidia RTX дори няма смисъл да се гледа името на конкретната видеокарта – трябва да се гледат тестовете.

 


В крайна сметка, както и при всичко останало, на вълната на популярността на геймърските лаптопи се появиха маркетолозите, задачата на които е да вдигнат още повече продажбите. Това е съвсем логично, ако сте производител на подобна техника. Но потребителите трябва малко повече да внимават и да се вгледат в хардуера на своя лаптоп – от процесора и паметта до дисплея и батерията.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
9 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари