Трудно е да си представим, че типичният домашен компютър ще може да извършва операциите милион пъти по-бързо, но международен екип от изследователи се надява, че тяхното откритие ще доведе до точно такова бъдеще – появата на оптични компютри и изоставянето на съвременните полупроводникови транзистори.
Според Мохамед Хасан, ръководител на изследователска група в Университета на Аризона (САЩ), бъдещето на електрониката не е в пренасянето на електрически сигнали чрез полупроводници, а в използването на лазерни лъчи за управление на електрическите сигнали. Подобна технология проправя пътя за появата на „оптични транзистори“ и разработването на свръхбърза оптична електроника, пише Phys.org.
След изобретяването на транзисторите през 40-те години на миналия век технологичният прогрес се фокусира върху увеличаването на скоростта, с която се генерират електрически сигнали, измервани в херцове. Според Хасан най-бързите транзистори в света могат да работят със скорост, малко над 800 GHz. Прехвърлянето на данни при тази честота е от порядъка на пикосекунди или една трилионна част от секундата.
Екипът на Хасан описа възможността за използване на оптичен светлинен превключвател за постигане на скорости на предаване на данни със скорост над 1 PHz, което означава времеви интервали от атосекунди. Една атосекунда е една квинтилионна част от секундата, което означава, че прехвърлянето на данни ще бъде милион пъти по-бързо, отколкото чрез използването и на най-бързите транзистори.
Въпреки че оптичните превключватели вече изпреварват транзисторите по скорост, Хасан и колегите му са успели да регистрират включването и изключването на сигнали от светлинни източници, които протичат за една милиардна част от секундата. Те са успели да направят това, като са използвали кварцово стъкло, което често се използва в оптиката. Кварцовият кристал може мигновено да променя отражателната си способност, а с помощта на свръхбързи лазери промените в светлинните сигнали могат да бъдат регистрирани в мащаба на стотни от секундата. Работата на учените демонстрира, че е възможно да се изпращат данни под формата на единици и нули при непостижими досега скорости.