След като преди година разгледахме сокетите на процесорите на Intel, време е да обърнем внимание на процесорните гнезда на AMD.

AMD е характерна с лоялната си политика по отношение на смяната на процесорните гнезда: максимално запазване на съвместимостта с морално остарелите чипове, еднакво закрепване на охладителите (поколенията AM2-AM3+), лесното обновяване на BIOS-а и други.

Какво е процесорният сокет

Съвсем бегло, сокетът е особено гнездо на дънна платка, в което се поставя процесора. Тази конструкция бе създадена като алтернатива на запояването и съществено опростява замяната на процесора и цялостната модернизация на компютърната система. Второто преимущество на този подход е по-евтиното производство на чиповете.

Могат да бъдат посочени и недостатъци. Сокетът е подходящ само за определен тип процесори. С други думи, контактните площадки на различните процесорни гнезда значително се различават. По този начин, различните сокети са съвършено несъвместими един с друг.

Сокетите на AMD процесорите

Тук накратко ще разгледаме най-актуалните към днешен ден сокети на AMD и ще опишем поддържаните технологии за всеки от тях.

1SOCKET AM4+

Процесорното гнездо AM4+ се очаква да излезе през месец април тази година. Предназначено е за 12 nm процесори с архитектура Zen+. Известно е, че дънните платки с този сокет ще поддържат новия чипсет X470, който ще позволи клокването на AMD процесорите до честоти, недостъпни за X370.

Заявена е поддръжката на технологиите XFR 2 и Precision Boost 2. Изключително приятна особеност на този сокет е пълната съвместимост с процесорите Ryzen от фамилията 1ххх. Достатъчно е обновяването на UEFI-BIOS фърмуера.

2SOCKET TR4

Съвършено нов сокет, създаден от специалистите на AMD през 2016 година за процесорите от фамилията Threadripper. Визуално прилича на SP3, но не е съвместим с моделите Epyc. Това е първото LGA гнездо за чиповете на AMD. Досега се използваха само PGA варианти с крачета.

Поддържа процесорите с 8-16 физически ядра, 4-канална DDR4 оперативна памет и 64 линии PCI-E 3.0 (4 от тях се използват за чипсета X399).

Процесори, работещи с този сокет:

  • Ryzen Threadripper 1950X (14 nm)
  • Ryzen Threadripper 1920X (14 nm)
  • Ryzen Threadripper 1900X (14 nm)

3SOCKET AM4

Този сокет бе представен от AMD през 2016 година за процесорите с архитектура Zen (14 нанометров технологичен процес). Има 1331 контакта за крачетата на процесорите и е първият сокет на тази компания, поддържащ DDR4 оперативна памет. AMD специално подчертава, че тази платформа е съвместима както с високопроизводителните чипове без вградено графично ядро, така и за бъдещите хибридни процесори (APU). Сокетът поддържа дънните платки с чипсети A320, B350, X370.

Основните преимущества на AM4 са: поддръжката на 24 линии PCI-E 3.0, двуканален режим на до 4 плочки DDR4 3200 MHz оперативна памет, вградена хардуерна поддръжка на USB 3.0/3.1 интерфейсите (без никакви външни чипове), NVMe и SATA Express.

Процесорите, работещи с този сокет:

Summit Ridge (14 nm):

  • Ryzen 7: 1800Х, 1700Х, 1700
  • Ryzen 5: 1600Х, 1600, 1500Х, 1400
  • Ryzen 3: 1300Х, 1200

Raven Ridge (14 nm):

  • Ryzen 5: 2400G, 2200G

Bristol Ridge (14 nm):

  • A-12: 9800
  • A-10: 9700
  • A-8: 9600
  • A-6: 9500, 9500Е
  • Athlon: X4 950

4SOCKET AM3+

Това процесорно гнездо се нарича още и AMD Socket 942. На практика е модифицирана версия на AM3, разработена за процесорите от фамилията Zambezi (FX-xxxx) от 2011 година. Обратно съвместим с предишното поколение чипове чрез обновяване на BIOS-а.

Визуално се различава от своя предшественик със своя черен цвят. От особеностите можем да отбележим поддръжката на до 14 USB 2.0 порта и до 6 гнезда SATA 3.0. Едновременно с този сокет излязоха и чипсетите 970, 990X и 990FX. Да не забравим и 760G, 770 и RX881.

Процесорите работещи с този сокет:

Vishera (32 nm):

  • FX-9xxx: 9590, 9370
  • FX-8xxx: 8370, 8370E, 8350, 8320, 8320E, 8310, 8300
  • FX-6xxx: 6350, 6300
  • FX-4xxx: 4350, 4330, 4320, 4300

Bulldozer ( 32 nm):

  • Opteron: 3280, 3260, 3250
  • FX-8xxx: 8150, 8140, 8100
  • FX-6xxx: 6200, 6120, 6100
  • FX-4xxx: 4200, 4170, 4130, 4100

5SOCKET AM3

Това процесорно гнездо се появи през 2008 година и бе създадено предимно за евтини или неособено високопроизводителни системи. Това е усъвършенстван вариант на AM3+, поддържащ единствено механично взаимодействие (PGA контактите са разположени идентично). За работа с по-новите платки е необходимо обновяване на BIOS-а.

В този сокет могат да бъдат поставяни и процесорите от фамилиите AM2/AM2+.

Чиповете, работещи със SOCKET AM3:

Thuban (45 nm):

  • Phenom II X6: 1100Т, 1090Т,1065Т, 1055Т, 1045Т, 1035Т

Deneb (45 nm):

  • Phenom II X4: 980, 975, 970, 965, 960, 955, 945, 925,910, 900е, 850, 840, 820, 805

Zosma (45 nm):

  • Phenom II X4: 960Т

Heka (45 nm):

  • Phenom II X3: 740, 720, 710, 705е, 700е

Callisto (45 nm):

  • Phenom II X2: 570, 565, 560, 550, 545

Propus (45 nm):

  • Athlon II X4: 655, 650, 645, 640, 630, 620, 620е, 610е, 600е

Rena (45 nm):

  • Athlon II X3: 460, 450, 445, 435, 425, 420е, 400е

Regor (45 nm):

  • Athlon II X2: 280, 270, 265, 260, 255, 250, 245, 240, 240е, 225, 215

Sargas (45 nm):

  • Athlon II: 170u, 160u
  • Sempron: 190, 180, 145, 140

6SOCKET AM2+

Този сокет на AMD се появи през 2007 година. Много прилича на своя предшественик. Създаден е за процесорите, базирани на ядрата Kuma, Agena и Toliman. Всички процесори от поколението К10, отлично работят с AM2 сокета, но при по-ниски честоти.

Процесорите, работещи с този сокет:

Deneb (45 nm):

  • Phenom II X4: 940, 920

Agena (65 nm):

  • Phenom X4: 9950, 9850, 9750, 9650, 9600, 9550, 9450е, 9350е, 9150е

Toliman (65 nm):

  • Phenom X3: 8850, 8750, 8650, 8600, 8450, 8400, 8250е

Kuma (65 nm):

  • Athlon X2: 7850, 7750, 7550, 7450, 6500

Brisbane (45 nm):

  • Athlon X2: 5000

7SOCKET AM2

Излезе през 2006 година под името М2, но бързо бе преименуван, за да се избегне объркването с процесорите Cyrix MII. Предназначен бе за планова замяна на сокетите amd 939 и 754. Работи с чипсетите 740G, 690G, 690V.

Новото тук е поддръжката на DDR2 оперативна памет. Първите процесори за този сокет бяха едноядрените Orleans и Manila, както и двуядрените Windsor и Brisbane.

Процесорите, работещи с този сокет:

Windsor (90 nm):

  • Athlon 64: FX 62
  • Athlon 64 X2: 6400+, 6000+, 5600+, 5400+, 5000+, 4800+, 4600+, 4200+, 4000+, 3800+, 3600+

Santa Ana (90 nm):

  • Opteron: 1210

Brisbane (65 nm):

  • Athlon X2: 5050е, 4850е, 4450е, 4050е, BE-2400, BE-2350, BE-2300, 6000, 5800, 5600
  • Sempron X2: 2300, 2200, 2100

Orleans (90 nm):

  • Athlon LE: 1660, 1640, 1620, 1600
  • Athlon 64: 4000+, 3800+, 3500+, 3000+

Sparta (65 nm):

  • Sempron LE: 1300. 1250, 1200, 1150, 1100

Manila (90 nm):

  • Sempron: 3800+, 3600+, 3400+, 3200+, 3000+, 2800+

 

 


AMD създаде немалко сокети, но най-характерното за тях е, че повечето стари процесори и до днес без проблеми работят и отлично се съчетават с по-новите дънни платки (особено за промеждутъка между процесорните гнезда AM2 и AM3).

За най-прогресивен към днешен ден сокет на AMD се счита AM4 и неговата усъвършенствана версия AM4+, за които се знае, че ще бъдат поддържани минимум до 2020 година. Това говори много за потенциалната обратна съвместимост на платформите с минимални ограничения във функционалността.

ДОБАВИ КОМЕНТАР

4 коментара за "Сокетите на AMD процесорите"

avatar
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
georgi
georgi

FM1 И FM2????

Кольо
Кольо

„4 от тях се използват за чипсета X3999″
Лол!

amd
amd

„Bизyaлнo пpиличa нa ЅР3, нo нe e cъвмecтим c мoдeлитe Ерус. Toвa e пъpвoтo LGА гнeздo зa чипoвeтe нa АМD. Дoceгa ce изпoлзвaxa caмo РGА вapиaнти c ĸpaчeтa“ – не съм съгласен. Socket F къде го забравихте https://en.wikipedia.org/wiki/Socket_F

Пламен
Пламен
вуканален режим на до 4 плочки DDR4 3200 MHz оперативна памет > вуканален режим поддържащ до 4 плочки DDR4 3200 MHz оперативна памет От особеностите можем да отбележим поддръжката на до 14 USB 2.0 порта > От особеностите можем да отбележим поддръжката до 14 USB 2.0 порта „лесното обновяване на BIOS-а“ спрямо лоялната си политика по отношение на смяната на процесорните гнезда нямат никаква връзка! Второто преимущество на този подход е по-евтиното производство на чиповете. – дали е по-евтино да произведеш процесор с пинове или е по-евтино директно да го запоиш на дънната платка? Сокетът е подходящ само за определен… Виж още »