Учените продължават да експериментират, за да създадат възможно най-тънка и гъвкава фотоклетка, която може да се използва в устройствата за носене, в различните сензори, в авиацията и електрическите превозни средства. Силицият не е подходящ за това – той е твърде тежък, твърд и масивен. Изследователи от Станфорд са изобретили нов, ултратънък материал с рекордна ефективност, базиран на дихалкогениди на преходните метали (TMD). Предимството им е в способността да абсорбират слънчевото излъчване от точно определен спектър, нещо което не е възможно за другите фотоволтаични материали.
„Представете си дрон, захранван от слънчева енергия от панели, 15 пъти по-тънки от лист хартия“, каза Куша Насири Назиф, съавтор на научната работа. „Това е възможно с помощта на TMD материалите“.
Въпреки големия потенциал, TMD все още не могат да преобразуват повече от 2% от абсорбираната слънчева светлина в електричество, докато за силиция тази цифра е близо 30%, пише Stanford News. Новият прототип, създаден в Станфордския университет, постигна 5,1% КПД. В същото време изобретателите са уверени, че са в състояние да постигнат 27% чрез оптични и електрически оптимизации.
Но има нещо друго: прототипът предлага 100 пъти по-голяма плътност на мощността от всяка друга TMD слънчева клетка, създавана до днес. Тази характеристика е важна за всичко, което се движи: дронове, електрически превозни средства, самолети и сателити. Прототипът генерира 4,4 вата на грам, което е на нивото на съвременните тънкослойни соларни клетки.