С всички средства на борба с жегата

0
9

Въздушното охлаждане продължава да бъде най-широко разпространеният метод

Защо е нужно да се полагат толкова усилия за охлаждането на компютърните части? Проблемът е, че температурата влошава качествата на полупроводниците, от които са направени всички електронни чипове, и това често причинява грешки във функционирането им и съответните проблеми с компютъра като цяло. В случай на по-сериозно прегряване е възможно дори да се разрушат фините структури, които изграждат чиповете, и те да престанат да работят. Тези фатални ефекти обаче се появяват при температури над 120-130°C, които е много трудно да се достигнат при добре поставено охлаждане и защитите, налични в по-новите дънни платки и процесори, но могат да се получат при някой друг елемент, на който не е обърнато толкова голямо внимание.
Нека се концентрираме върху процесора, тъй като той остава най-горещата точка в компютъра, а и почти всичко, което важи за неговото охлаждане, е валидно и за всички останали компоненти. Най-разпространеният начин за охлаждане е въздушният – към процесора се закрепва метален радиатор, който поема топлината от източника й и от своя страна я отдава на обкръжаващия го въздух.
Доскоро охладителите бяха изцяло алуминиеви, като размерите им и броят и гъстотата на ребрата варираха според топлината, която трябваше да се отдели. С повишаването на честотите обаче бе достигнат лимитът на възможностите на алуминия и производителите започнаха да поставят медни плочки в основата на своите продукти. Тези плочки са в директен контакт с ядрото на процесора и имат за цел да поемат топлината и бързо и ефективно да я отведат до останалата част на охладителя, изработена все така от алуминий. Този компромисен вариант се оказа доста ефективен, а и относително евтин, и в момента голяма част от охладителите на пазара, както и тези, комплектовани дори с най-бързите процесори, са от този тип.
Но и медта вече отстъпва пред върховите технологии – най-съвременните охладители, предлагани от реномираните производители на въздушно охлаждане, използват т.нар. heatpipes, които пренасят топлината по различен метод. Те представляват запечатани метални цилиндри, съдържащи лесноизпаряваща се течност. Тя се изпарява в топлия край на тръбата, като така поема топлина; парите се придвижват много лесно до студения край, където кондензират и отдават поетата топлина. Обикновено топлият край се поставя близо до горещата точка, а студеният е свързан с ребрата. Така ефективността на охладителя се покачва изключително много, макар и с цената на значително повишение на стойността му.
Другият основен компонент, оказващ влияние върху охлаждащия ефект, е въздухът. Неговата температура влияе директно върху скоростта на топлообмена и затова е особено важно компютърната кутия да се вентилира добре, както и охладителят да може да прекарва достатъчно въздух през ребрата си. Сериозно предимство на по-големите и ефективни радиатори (особено медните и тези, използващи топлопреносни тръби) е, че могат да охлаждат добре и без помощта на огромен въздушен поток. Така може да се постигне тишина с използване на по-бавни и по-малко шумни вентилатори, без да се правят компромиси с температурата.

Източник: PCweek

ДОБАВИ КОМЕНТАР

Коментирай това преди всички други

Извести ме за
avatar
wpDiscuz