Тези интегрирани GPU доказват, че не винаги е необходима дискретна видеокарта

Развитието на интегрираната графика беше наистина интересно. Всъщност, преди да достигнат сегашния си вид, терминът „интегрирани графични чипове“ често се използваше за обозначаване на графични чипове, интегрирани в чипсета на дънната платка, а не в процесора. Те винаги са били спасители за всеки, който искаше да играе някои от по-взискателните игри по онова време (в разумни граници), без да си купува отделна видеокарта.

Многократно тези интегрирани графични чипове са доказали, че всъщност не е необходимо да разполагате с най-новото и най-мощното оборудване, за да играете с приемлива честота на кадрите.

APU от серията Llano Fusion A – първият по рода си продукт от AMD

AMD за първи път представи Accelerated Processing Units (APU) през 2011 година, комбинирайки 64-битов процесор с 3D графичен процесор на един и същ чип. AMD представи тази технология за първи път със сериите Llano и Brazos, насочени съответно към висока и ниска производителност на графичния процесор. Първото поколение Llano се използваше както в настолни компютри, така и в лаптопи, като разполагаше с K10 ядра и интегриран графичен процесор, базиран на серията Radeon HD 6000. Той поддържаше DDR3 памет и имаше ограничение от 512MB (поне в BIOS-а на дънната платка).

Реакциите към Llano бяха смесени, като процесорът му беше посочен като основна слаба точка. Въпреки това Llano послужи като първо доказателство за концепцията. Той доказа, че мощните APU са постижими и проправи пътя за доминирането на AMD в тази сфера, дори извън сферата на компютърния гейминг.

Intel HD Graphics – началото на един труден път, изпълнен с разочарования

Intel HD Graphics се отнася до малка подгрупа от интегрирани графични процесори, разработени от Intel. Те са известни също като Intel UHD Graphics, Xe Graphics, а напоследък и като Arc Graphics. Успехите на AMD в усъвършенстването на дизайна на APU принудиха Intel да последва примера. По това време Intel вгради графични процесори в своите CPU, известни като Intel GMA и Intel Extreme Graphics. GMA работеше, но не се представяше достатъчно добре, като като цяло показваше слаба производителност при игрите. Intel трябваше да отвърне на удара и така се родиха съвременните HD графики.

Тези „HD“ графични решения бяха често срещани дори в най-основните процесори на Intel, но никога не бяха достатъчно добри. По-ранните поколения на Intel HD Graphics нямаха достатъчна мощност и набор от функции, което ги правеше неподходящи за съвременните игри. Те работеха добре за някои е-спортни заглавия, въпреки че винаги можеше да си купите видеокарта за не много пари (представете си това днес!) и да повишите производителността 10 пъти. Това, в което вградените графични процесори на Intel се справяха особено добре беше транскодирането. Почти цялата гама разполагаше с някаква форма на хардуерно декодиране, което ги направи много по-привлекателни за някои домашни лаборатории, захранвани от NAS с ниска консумация на енергия.

Серията Ryzen на AMD, която вдигна летвата по отношение интегрираните графични чипове

Серията Ryzen беше важна крачка в правилната посока за AMD, която за първи път от години обърна ситуацията в своя полза спрямо Intel. Ryzen беше истински пробив, но AMD не спря дотук. AM4 остава един от най-популярните сокети и до днес. Серията Ryzen донесе и нов набор от интегрирани графични процесори.

Макар че интегрираният графичен процесор (iGPU) не се доближаваше дори и отдалечено до истинска, съвременна дискретна видеокарта, той все пак беше напълно способен да поддържа геймплей с 30 FPS при 720p и поддържаше съвременните графични стандарти.

Тези APU също така можеха да се овърклокват и помогнаха на много от нас да преживеем големия недостиг на графични процесори по време на криптоманията. Тъй като бяха изградени върху същия AM4 сокет, тези процесори предлагаха и възможност за бъдещо надграждане, при което можеше да се добави графичен процесор и да се получи значително подобрение на производителността (дори и като се имат предвид ограниченията на PCIe 3). Тези APU отказват да изчезнат, а AMD продължава да ги поддържа, което се оценява много високо. Като цяло, това е невероятно солидна серия, която оттук нататък може само да се подобрява.

Apple M1 – впечатляващ първи опит, който все още успява да впечатлява

Процесорите от серията M на Apple предизвикаха революция в индустрията, когато първият чип M1 се появи през 2020 година Той предлагаше невероятна производителност при ниска консумация на енергия, което го правеше изключително ефективен. M1 разполагаше и със собствена интегрирана графика – 7 или 8-ядрен графичен процесор, способен на скромна производителност при игри, стига изобщо да можеше да стартирате игрите. Преходът на Apple към ARM наистина предизвика проблеми със съвместимостта на игрите, макар че оттогава насам нещата се подобриха доста.

Въпреки суровата мощност на графичния процесор и поддръжката на функции, M1 изоставаше както от Intel, така и от AMD по отношение на игрите, тъй като повечето заглавия не се поддържаха на ARM. Въпреки това този процесор беше невероятно ефективен и показваше сходна производителност при работа на батерия – и всичко това с пасивно охлаждане!

Apple Silicon само се подобряваше с времето, като по-новите чипове от M-серията разполагат с много по-добра интегрирана графика. M1 беше повратна точка за Apple и за процесорите като цяло и напълно заслужава мястото си в този списък.

Van Gogh и серията Ryzen Z1 Extreme на AMD – предефиниране на игрите на преносими устройства

AMD продължава да доминира в сегмента на APU, като партньорството с Valve достигна своя връх с разработването на специално създаден APU за Steam Deck, известен вътрешно в AMD като „Van Gogh. Става дума за 4-ядрен, 8-нишкови процесор Zen 2, съчетан със специално разработена графична система RDNA 2. С 8 изчислителни единици, 16GB LPDDR5 RAM и целева резолюция от 800p, Deck е изключително мощен и остава приличен избор, стига да можете да понесете новата му цена.

AMD продължи с поредица от пускания на APU, за да запълни тогавашния растящ пазар на преносими игрови устройства. Ryzen Z1 Extreme оглави гамата с подобрен процесор Zen 4, който удвои броя на ядрата и нишките. Той също така разполагаше с превъзходен вграден графичен процесор RDNA 3, който напълно превъзхождаше Steam Deck – стига да му се осигуряваше захранване от поне 15 вата. Това беше последвано от още повече пускания на APU, като Z2 Extreme е настоящият флагман на AMD.

Intel също пусна своите графични процесори Iris Xe и Xe през този период, които предлагаха производителност, подобна на тази на APU-тата на AMD, но изоставаха по отношение на поддръжката на драйвери. Intel представи и обновена серия графични процесори Arc. Макар и относително конкурентоспособна, тя страдаше от същите проблеми като Xe.

AMD Strix Halo – производителност на ниво мобилна RTX 4060 от iGPU

Настоящата еволюция на вградените графични процесори (iGPU) на AMD е серията Strix Halo. Съчетавайки нещо, което може да се опише само като „чудовищнo“ APU с изключително мощен Zen 5 процесор, Strix Halo предлага изумително мощен вграден графичен процесор, който в много случаи може да надмине по производителност дискретнaта видеокарта RTX 4060. Не става въпрос за настолната версия на RTX 4060, но подобна производителност при интегрирана графика просто не е виждана досега, при това при консумация на енергия, която е само част от тази на 4060. И процесорът също не разочарова, като флагманският AI MAX 395+ (ужасно име) предлага 16 ядра и 32 нишки.

Интегрираните графични чипове може би са бъдещето (за някои устройства)

Интегрираните графични чипове винаги са имали лоша репутация, тъй като се свързват с ниска производителност и в много случаи, с пълна липса на драйверна поддръжка за игри. Оттогава обаче нещата се промениха коренно и днес тези скромни чипове могат дори да изпълняват съвременни AAA заглавия с относителна лекота (при условие, че изберете подходящата хардуерна конфигурация).

С модерната гама от подобрени интегрирани графични чипове, това може да е бъдещето за определена група устройства. С узряването на технологията и все по-широкото ѝ разпространение е разумно да очакваме, че тя постепенно ще измести дискретните графични карти в геймърските лаптопи от ниския и средния клас. Вече наблюдаваме наплив от такива устройства, които въпреки абсурдните си цени, ни дават представа за бъдещето.