Това е последната част за чиповете, чиято поява сериозно промени компютърната индустрия.

Tripath Technology TA2020 AudioAmplifier (1998 година)

Има определена група аудиофили, които настояват, че ламповите усилватели винаги са давали и ще дават по-добър звук. Ето защо, когато в близкото минало редица потребители заявиха, че новият полупроводников усилвател от клас D на компанията Tripath Technology, дава жив и топъл лампов звук, това изявление бе посрещнато с голям интерес.

Целият трик бе в използването на 50 MHz цифрово семплиране на звука. Компанията производител подчерта, че TA2020 работи по-добре и е много по-евтин от който и да е друг аналогичен полупроводников усилвател. „За да демонстрираме нашия чип по време на различните изложби, ние пускахме романтичната музика от „Титаник“ – каза Адя Трипати (Adya Tripathi), основател на Tripath. Както повечето усилватели от клас D, новият 2020 е много енергийно ефективен – осигурява висока мощност с малък радиатор и може да се използва в компактните корпуси.

Не толкова качествената 15 W версия TA2020 на Tripath се продаваше при цена едва $3 и се използваше в малките усилватели и някои касетофони. Компанията предложи и други модели, най-мощният от които дава 1000 W изходна мощност и се използва в домашното кино, във висококачествените аудиосистеми и телевизори на Sony, Sharp, Toshiba и други.

Но в края на краищата, големите полупроводникови компании излязоха на този пазар с подобни свои чипове и Tripath бе забравена. Но различните аудио продукти и аксесоари с TA2020 и сега се продават от компании като 41 Hz Audio, Sure Electronics и Winsome Labs.

Amati Communications Overture ADSL Chip Set (1994 година)

Помните ли, когато излезе технологията DSL и всички се отказахме от модемите, осигуряващи 56,6 Kb/s скорост за достъп до интернет? Две трети от потребителите с широколентов достъп до Глобалната мрежа трябва да благодарят за това на Amati Communications, стартъп от Станфордския университет. През 1990-те години стартиращата компания измисли DSL модулацията. В средата на 1990-те години комплектът DSL чипове на Amati (един аналогов и два цифрови), не се продаваше много добре, но към 2000 година продажбите нараснаха до милиони бройки от тези чипове. През 1997 година Texas Instruments закупи Amati и в началото на 2000-те години продажбите превишиха 100 милиона чипа годишно.

Motorola MC68000 Microprocessor (1979 година)

Motorola закъсня с представянето на 16-битовите микропроцесори и реши да бъде стилна на пазара. Хибридният 16/32-битов MC68000 е съставен от 68 000 транзистора, което е двойно повече от транзисторите в Intel 8086. Този чип разполага с 32-битови регистри, но една 32-битова шина би го направила твърде скъп. Ето защо, MC68000 използва 24-битова адресна шина и 16-битова шина на данните.

MC68000 се счита за последния голям процесор, разработен с използването само на молив и хартия. Използват се умалени копия на блок схемите, декодерите и процесорната логика, което е твърде неудобно.

MC68000 се използва във всички ранни Macintosh, както и в Amiga и Atari ST. Продажбите на този чип рязко се увеличиха, когато започна неговото използване в лазерните принтери, аркадните автомати и промишлените контролери. Всъщност MC68000 се превърна в един от най-големите разминавания в историята на микропроцесорите. IBM искаше да използва 68000 в своите персонални компютри, но в крайна сметка се спря на Intel 8088, понеже освен някои възникнали проблеми, 68000 се оказа доста дефицитен. След време известен компютърен експерт каза, че ако Motorola бе успяла да се наложи, дуополията Windows-Intel, станала известна като Wintel, навярно би била Winola.

Chips & Technologies AT Chip Set (1985 година)

IBM представи своите персонални компютри с процесор Intel 80286 през 1981 година, бързо стана явен лидер в производството на персонални компютри и възнамеряваше да запази това положение на нещата. Но плановете на Синия гигант бяха осуетени от малката компания Chips & Technologies от Сан Хосе, Калифорния. C&T разработи пет чипа, дублиращи функционалността на дънната платка AT, в която се използваха над 100 чипа. За да се убедят, че техният комплект чипове е напълно съвместим с IBM PC, специалистите на C&T играли компютърни игри в продължение на няколко седмици. Всичко се оказало наред.

Чиповете на C&T дадоха възможност на тайванската Acer да произвежда по-евтини персонални компютри и съвсем достъпни клонинги на IBM PC.

Intel закупи C&T през 1997 година.

Computer Cowboys Sh-Boom Processor (1988 година)

Двама разработчици на чипове влизат в бара. Това са Ръсел Фиш III и Чък Мур, а барът се нарича Sh-Boom. Това не е началото на виц, а част от съвсем истинска технологична история, пълна с раздори и съдебни процеси.

Всичко започва през 1988 година, когато Фиш и Мур създават съвсем необичайния процесор Sh-Boom. Чипът бил толкова оптимизиран, че можел да работи по-бързо от тактовия генератор на дънната платка, който управлява целия компютър. Разработчиците измислили начин да накарат процесора да работи със свой собствен вътрешен тактов генератор, изцяло синхронизиран с останалите компоненти на компютърната система. Sh-Boom нямал комерсиален успех и след патентоването на своите иновационни идеи, Мур и Фиш се заемат с други неща. Малко по-късно Фиш продава своите патентни права на компанията Patriot Scientific от Калифорния.

Тази компания е била на прага да фалира, но нейният директор изведнъж се сетил, че след излизането на Sh-Boom, честотите на процесорите многократно започват да превишават честотите на техните шини и на практика всички производители на компютърна електроника би трябвало да използват технология, подобна на патентованата от Мур и Фиш. Patriot моментално завежда огромен брой съдебни искове срещу редица американски и японски компании. Въпросът, дали чиповете на тези компании са зависими от идеите на Sh-Boom, става предмет на разгорещени съдебни спорове. В крайна сметка, през 2006 година, Patriot и Мур получават $125 милиона лицензни такси от Intel, AMD, Sony, Olympus и други.

Флаш паметта Toshiba NAND (1989 година)

Историята за изобретяването на флаш паметта започва когато мениджърът на Toshiba Фуджио Масуока решава отново да изобрети полупроводниковата памет.

Преди появата на флаш паметта се използваха магнитни ленти, дискети и хард дискове. Много компании се опитват да създадат полупроводникови алтернативи, но вариантите като EPROM (изтривана с помощта на ултравиолетова светлина) и EEPROM (същото, но изтривана чрез електричество), не са удобни и цената на байт записана информация е твърде висока.

През 1980 година Масуоки заедно още четирима специалисти започват работа върху секретен проект за разработването на чипове памет с голям капацитет и ниска цена. Екипът измисля вариант на EEPROM, в който една клетка памет се състои само от един транзистор, докато обикновената EEPROM има два транзистора на една клетка. На пръв поглед, разликата не е голяма, но в крайна сметка това окозва огромно влияние на цената.

При търсенето на някакво интересно търговски име специалистите решили че новата памет ще се казва „флаш памет“, поради много бързото изтриване на данните от чипа. Но процесите в една голяма японска корпорация следват своите пътища и шефовете на Масуоки от Toshiba му нареждат да забрави тази идея.

Той не се подчинил и през 1984 година публикува статия относно своята памет по време на IEEE International Electron Devices Meeting в Сан Франциско. Това подтиква Intel да разработи нов тип флаш памет с NOR (NOT OR) логика. През 1988 година Intel представи 256 Kb чип, който започва да се използва в автомобилите, компютрите и други масови продукти и дава на Intel нов съществен източник на доходи.

Това било достатъчно за Toshiba да реши да продава изобретението на Масуоки. Неговата флаш памет използва NAND (NOT AND логика), която предлага по-голяма плътност за запис на данните, но е и по-сложна за производство. Успехът идва през 1989 година, когато на пазара излиза първата NAND флаш памет на Toshiba. И точно както предсказвал навремето Масуоки, цените на тази памет бързо падат.

В края на 1990-те години цифровата фотография даде мощен импулс за развитието на флаш паметта и Toshiba стана един от най-големите играчи в един пазар, оценен на много милиарди долари. Но отношенията с Масуоки се развалят и той напуска Toshiba.  По-късно завежда дело срещу компанията с което иска да му бъдат начислени част от тези огромни печалби. Печели делото.

Към днешен ден NAND флаш паметта е ключов компонент за повечето мобилни устройства, фотоапарати, камери и разбира се флаш стикове. Масуоки често казва, че първият му флаш стик е бил с капацитет 4 GB.

 


С това приключваме разглеждането на някои от 25-те най-важни чипа в историята на компютърната индустрия.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
0 Коментара
Отзиви
Всички коментари