Историята на персоналните компютри не е дълга но през това време те значително се промениха: първоначално това бяха големи кутии под бюрото, но след това се появиха лаптопите и таблетите, а сега в джобовете си носим смартфони, производителността на които би предизвикала завистта на всеки един PC потребител преди десет-петнадесет години.

Мониторите също не стояха на едно място: първоначално това бяха масивни кутии с електронно лъчеви тръби, в които изображението се получава чрез бомбардиране с поток заредени частици луминофора, с който е покрито предното стъкло. Кинетичната енергия на частиците се преобразува в светлина и ние виждаме изображение.

Тези монитори имаха както плюсове, така и минуси. Основният плюс е плавното изобразяване на динамични сцени, както и поддръжката на високи резолюции от порядъка на 2048х1536: дори и сега, най-масовата резолюция е 1920х1080 пиксела, при която броят пиксели е един и половина пъти по-малък. Но минусите на тези дисплеи са много повече: на първо място, изображението мига – за да може луминофорът да свети, той трябва непрекъснато да бъде бомбардиран със заредени частици с честота 50-75 Hz и именно това е честота, с която техните екрани примигват, което бързо уморява очите. Вторият проблем е качеството на изображението: контрастът не е особено висок, цветовете също биха могли да бъдат по-добри. А какво да кажем за размерите и теглото – подобен монитор заема повече място и от десктоп компютъра от това време. За компютъра това не е толкова важно, но появата на лаптопите прати тези монитори в историята. През 90-те години лаптопите започнаха да стават все по-масови и бе необходимо нещо тънко и леко. Всичко започна с пасивните матрици, които можеха да показват 4 цвята и предлагаха по-лошо качество на изображението дори от електронно лъчевите монитори (CRT). Бързо стана ясно, ще се налага да се използва нещо друго и новият тип дисплеи получиха името LCD.

История и устройство на LCD дисплеите

LCD (Liquid Crystal Display), течнокристалният дисплей всъщност не е чак толкова ново явление – течните кристали бяха открити още през 1888 година и се знаеше, че тяхната основна особеност е, че притежават свойствата както на течности и могат да текат, но едновременно с това са и кристали (анизотропия, като в този случай, това е възможността за промяна на ориентацията на техните молекули по въздействието на електрическо поле). Първите монохромни LCD дисплеи започнаха да се появяват през 1970-те години, а първият цветен течнокристален дисплей представи Sony през 1987 година. Този дисплей имаше размер на диагонала едва 3 инча, но първата стъпка бе направена. Към днешен ден LCD дисплеите са най-масови, а OLED сега започнаха да завземат пазара.

Да погледнем, какво е устройството на този дисплей. Първото ниво на LCD е лампата за подсветка, необходима, понеже отразената светлина не е достатъчна за осигуряване на необходимата яркост на изображението. Светлината преминава през поляризационен филтър, след който остават светлинните вълни с точно определена поляризация Поляризираната светлина преминава през прозрачен слой с управляващи транзистори и попада върху молекулите на течния кристал. Тези молекули, под въздействието на електрическото поле на управляващите транзистори се завъртат и по този начин управляват интензивността на преминаващата светлина. Тези лъчи попадат върху субпикселите на съответния цвят (червен, син или зелен) и в зависимост от поляризацията преминават или не преминават през този филтър.

История и устройство на OLED дисплеите

OLED (organic light-emitting diode, органичен светодиод) е много по-млад от течните кристали. За пръв път луминесценцията в органичните материали е наблюдавал Андре Бернаносе от френския Nancy-Université през 1950-те години. Първият OLED дисплей се появява малко по-късно, а цветните екрани от този тип – през 1987 година, но тяхното активно използване започна през последните 5 години, понеже в началото тяхното производство бе твърде скъпо.

Да погледнем накратко, как работят тези дисплеи. Между катода (1) и анода (5) се намират два полимерни слоя – емисионен (2) и проводящ (4). При подаване на напрежение на електродите, емисионният слой поличава отрицателен заряд (електрони), а проводящият – положителен (дупки). Под въздействие на електростатичните сили дупките и електроните се движат един срещу друг и при срещане се рекомбинират – тоест, изчезват с отделяне на енергия, която в този случай е във вид на фотони във видимата светлина (3).

IPS и OLED – кое е по-доброто?

От целия клас LCD дисплеи има смисъл да се избере IPS – това е най-технологичният от тях. Нека да ги противопоставим.

  • Ъгли на виждане: и двата вида дисплеи предлагат почти 180 градуса във всички посоки, но при IPS, при по-голям ъгъл намалява яркостта, а в тъмните участъци се появяват паразитни отенъци (така нареченият glow ефект). При OLED нищо подобно няма.
  • Цветови обхват. Добрите IPS матрици обхващат почти цялото sRGB цветово пространство. При OLED, естественият цветови обхват е много по-широк от sRGB и достига до Adobe RGB и редица производители предлагат профили за своите OLED матрици, които стесняват цветовия обхват до границите на sRGB.
  • Контраст. При IPS рядко превишава 1500:1, което с частичното осветяване на съседните пиксели прави черното по-скоро тъмносиво с участъци с повишена яркост. При OLED, черният пиксел се получава чрез изключване на неговото напрежение и той наистина е черен. На теория, контрастът може да е безкраен, а на практика достига над 50000:1. И разбира се, тук няма подсветка, светят самите пиксели и няма паразитно осветяване на съседните пиксели.
  • Примигване на подсветката. Технически, за работата на IPS дисплеите, не е необходимо регулирането на подсветката с ШИМ и точно това виждаме при скъпите IPS монитори, които въобще на мигат при целия диапазон на яркостта. При OLED няма подсветка, светят самите пиксели и единственият начин да се намали яркостта на пиксела е да се използва ШИМ. Честотата на мигане на широчинно-импулсната модулация в дисплеите на Samsung например, е избрана 240 Hz и е незабележима за мозъка. Но очите бързо се уморяват.
  • Време за реакция на точката. В най-добрите IPS дисплеи времето за реакция на точката е 4-6 милисекунди, което е сериозно по-зле от OLED, където често е под 0,1 милисекунда. Да, динамичните сцени при OLED дисплеите изглеждат значително по-добре.
  • Дълготрайност. IPS дисплеите не влошават своите качества с времето. Органичните диоди от друга страна изгарят с течение на времето и това води до остатъчно изображение (под новия кадър се вижда стария). Първи изгарят сините светодиоди, понеже за да дадат същата яркост като зелените и червените, на тях трябва да бъде подавано по-високо напрежение.
  • Изображение. IPS дисплеите имат квадратни пиксели и операционните системи са направени да използват именно подобни пиксели. Така например, шрифтовете в ОС Windows се изглаждат по такъв начин, че да изглеждат най-детайлно именно при използването на квадратни пиксели. При OLED, пикселите са по-скоро във вид на ромбове (PenTile) и границите на обектите и особено шрифтовете, не изглеждат много детайлно. Този проблем частично се решава с увеличение плътността на пикселите, но при еднаква плътност, LCD изображението е по-ясно.
  • Яркост. На теория, яркостта при IPS може да е произволна, понеже всичко зависи от подсветката. При OLED, единственият начин за получаване на по-висока яркост е подаването на по-високо напрежение на диодите, а това намалява техния живот и увеличава времето на реакция на точката. Обикновено, яркостта на IPS е по-висока.
  • Икономичност: при IPS, подсветката свети непрекъснато и няма значение какво ще бъде изведено на екрана – консумацията е все същата. При OLED, когато имаме черен цвят, диодът е изключен и не консумира електрическа енергия. Ето защо, колкото повече тъмни и черни участъци има, толкова консумацията е по-ниска и има смисъл използването на тъмни теми.
  • Цена. Сега не е трудно да бъде намерен FHD IPS монитор при цена около $150-$200, докато цените на OLED започват от $1300.

 


В крайна сметка, както обикновено, категоричен победител няма. OLED безспорно е много добър, но има свои „детски болести“ – изгарянето на пиксели, ШИМ мигането, не много високата яркост. Но в бъдеще това ще бъде оправено – ще бъдат открити по-добри полимерни материали, които ще издържат по-високи напрежения, времето на живот на органичните диоди ще бъде увеличено. Очаква се и честотата на мигане да се увеличи до 480 Hz.

IPS отдавна се избави от тези проблеми, а неговите характеристики са достатъчни за обикновените потребители, а и цената му падна дотолкова, че сега всеки може да си позволи подобен монитор.

Може да се каже, че към днешен ден IPS и OLED са наравно, но докато IPS технологията повече няма да се развива, бъдещето е пред OLED, която може да достигне много далече.

11
ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
6 Коментари
5 Отговори на коментарите
0 Последователи
 
Коментарът с най-много реакции
Най-горещя коментар
8 Автори на коментарите
ИвоOLEDСимеонКалоянлюбо йорданов Автори на последните коментари
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
GalaxyNote8
GalaxyNote8

Samsung Oled естествено

Радо
Радо

Dell правят OLED монитори с матрица на LG. Samsung прави QLED.

ко? не!
ко? не!

При самсунг говорим за друга технология – QLED.

OLED
OLED

Бих предположил, че OLED за монитор е безумие. Изображението на места ще се изпече върху екрана. За няколко месеца таскбара на Уиндоуса ще остане за постоянно. Може и да са го избегнали тоя проблем, но се съмнявам, че след няколко години няма да се скапе.

OLED
OLED

Има ревюта в youtube, които показват как hi-end OLED телевизори получават burn-in на логотата на каналите, които стоят дълго време на екрана. Не вярвам и при мониторите да е много по-различно.

ко? не!
ко? не!

Има логика да се случи нещо подобно…

Радо
Радо

Като пишете цена , не е лошо да споменете за какви размери монитори говорим!

любо йорданов
любо йорданов

течните кристали бяха открити още през 1888 година … егаси и до момента само oled ай сиктир

Калоян
Калоян

Битката между OLED и LCD е предрешена 🙂
Дайте нещо за OLED vs. QLED

Симеон
Симеон

Цена. Сега не е трудно да бъде намерен FHD IPS монитор при цена около $150-$200, докато цените на OLED започват от $1300.

Достатъчно да се каже кое е по добро

Иво
Иво

Само дето много съществения фактор не е споменат.
В единия случай имаш монитор 22″ за тези $150-$200, а в другия случай става дума за телевизор и мисля минимума е 50″.
Както много добре са описали горе, ОЛЕДа е доста по-добър в почти всичко, но краткия живот е нещо много съществено. Не си купувам телевизор за 2000лв през година.