Историята на персоналните компютри не е дълга но през това време те значително се промениха: първоначално това бяха големи кутии под бюрото, но след това се появиха лаптопите и таблетите, а сега в джобовете си носим смартфони, производителността на които би предизвикала завистта на всеки един PC потребител преди десет-петнадесет години.

Мониторите също не стояха на едно място: първоначално това бяха масивни кутии с електронно лъчеви тръби, в които изображението се получава чрез бомбардиране с поток заредени частици луминофора, с който е покрито предното стъкло. Кинетичната енергия на частиците се преобразува в светлина и ние виждаме изображение.

Тези монитори имаха както плюсове, така и минуси. Основният плюс е плавното изобразяване на динамични сцени, както и поддръжката на високи резолюции от порядъка на 2048х1536: дори и сега, най-масовата резолюция е 1920х1080 пиксела, при която броят пиксели е един и половина пъти по-малък. Но минусите на тези дисплеи са много повече: на първо място, изображението мига – за да може луминофорът да свети, той трябва непрекъснато да бъде бомбардиран със заредени частици с честота 50-75 Hz и именно това е честота, с която техните екрани примигват, което бързо уморява очите. Вторият проблем е качеството на изображението: контрастът не е особено висок, цветовете също биха могли да бъдат по-добри. А какво да кажем за размерите и теглото – подобен монитор заема повече място и от десктоп компютъра от това време. За компютъра това не е толкова важно, но появата на лаптопите прати тези монитори в историята. През 90-те години лаптопите започнаха да стават все по-масови и бе необходимо нещо тънко и леко. Всичко започна с пасивните матрици, които можеха да показват 4 цвята и предлагаха по-лошо качество на изображението дори от електронно лъчевите монитори (CRT). Бързо стана ясно, ще се налага да се използва нещо друго и новият тип дисплеи получиха името LCD.

История и устройство на LCD дисплеите

LCD (Liquid Crystal Display), течнокристалният дисплей всъщност не е чак толкова ново явление – течните кристали бяха открити още през 1888 година и се знаеше, че тяхната основна особеност е, че притежават свойствата както на течности и могат да текат, но едновременно с това са и кристали (анизотропия, като в този случай, това е възможността за промяна на ориентацията на техните молекули по въздействието на електрическо поле). Първите монохромни LCD дисплеи започнаха да се появяват през 1970-те години, а първият цветен течнокристален дисплей представи Sony през 1987 година. Този дисплей имаше размер на диагонала едва 3 инча, но първата стъпка бе направена. Към днешен ден LCD дисплеите са най-масови, а OLED сега започнаха да завземат пазара.

Да погледнем, какво е устройството на този дисплей. Първото ниво на LCD е лампата за подсветка, необходима, понеже отразената светлина не е достатъчна за осигуряване на необходимата яркост на изображението. Светлината преминава през поляризационен филтър, след който остават светлинните вълни с точно определена поляризация Поляризираната светлина преминава през прозрачен слой с управляващи транзистори и попада върху молекулите на течния кристал. Тези молекули, под въздействието на електрическото поле на управляващите транзистори се завъртат и по този начин управляват интензивността на преминаващата светлина. Тези лъчи попадат върху субпикселите на съответния цвят (червен, син или зелен) и в зависимост от поляризацията преминават или не преминават през този филтър.

История и устройство на OLED дисплеите

OLED (organic light-emitting diode, органичен светодиод) е много по-млад от течните кристали. За пръв път луминесценцията в органичните материали е наблюдавал Андре Бернаносе от френския Nancy-Université през 1950-те години. Първият OLED дисплей се появява малко по-късно, а цветните екрани от този тип – през 1987 година, но тяхното активно използване започна през последните 5 години, понеже в началото тяхното производство бе твърде скъпо.

Да погледнем накратко, как работят тези дисплеи. Между катода (1) и анода (5) се намират два полимерни слоя – емисионен (2) и проводящ (4). При подаване на напрежение на електродите, емисионният слой поличава отрицателен заряд (електрони), а проводящият – положителен (дупки). Под въздействие на електростатичните сили дупките и електроните се движат един срещу друг и при срещане се рекомбинират – тоест, изчезват с отделяне на енергия, която в този случай е във вид на фотони във видимата светлина (3).

IPS и OLED – кое е по-доброто?

От целия клас LCD дисплеи има смисъл да се избере IPS – това е най-технологичният от тях. Нека да ги противопоставим.

  • Ъгли на виждане: и двата вида дисплеи предлагат почти 180 градуса във всички посоки, но при IPS, при по-голям ъгъл намалява яркостта, а в тъмните участъци се появяват паразитни отенъци (така нареченият glow ефект). При OLED нищо подобно няма.
  • Цветови обхват. Добрите IPS матрици обхващат почти цялото sRGB цветово пространство. При OLED, естественият цветови обхват е много по-широк от sRGB и достига до Adobe RGB и редица производители предлагат профили за своите OLED матрици, които стесняват цветовия обхват до границите на sRGB.
  • Контраст. При IPS рядко превишава 1500:1, което с частичното осветяване на съседните пиксели прави черното по-скоро тъмносиво с участъци с повишена яркост. При OLED, черният пиксел се получава чрез изключване на неговото напрежение и той наистина е черен. На теория, контрастът може да е безкраен, а на практика достига над 50000:1. И разбира се, тук няма подсветка, светят самите пиксели и няма паразитно осветяване на съседните пиксели.
  • Примигване на подсветката. Технически, за работата на IPS дисплеите, не е необходимо регулирането на подсветката с ШИМ и точно това виждаме при скъпите IPS монитори, които въобще на мигат при целия диапазон на яркостта. При OLED няма подсветка, светят самите пиксели и единственият начин да се намали яркостта на пиксела е да се използва ШИМ. Честотата на мигане на широчинно-импулсната модулация в дисплеите на Samsung например, е избрана 240 Hz и е незабележима за мозъка. Но очите бързо се уморяват.
  • Време за реакция на точката. В най-добрите IPS дисплеи времето за реакция на точката е 4-6 милисекунди, което е сериозно по-зле от OLED, където често е под 0,1 милисекунда. Да, динамичните сцени при OLED дисплеите изглеждат значително по-добре.
  • Дълготрайност. IPS дисплеите не влошават своите качества с времето. Органичните диоди от друга страна изгарят с течение на времето и това води до остатъчно изображение (под новия кадър се вижда стария). Първи изгарят сините светодиоди, понеже за да дадат същата яркост като зелените и червените, на тях трябва да бъде подавано по-високо напрежение.
  • Изображение. IPS дисплеите имат квадратни пиксели и операционните системи са направени да използват именно подобни пиксели. Така например, шрифтовете в ОС Windows се изглаждат по такъв начин, че да изглеждат най-детайлно именно при използването на квадратни пиксели. При OLED, пикселите са по-скоро във вид на ромбове (PenTile) и границите на обектите и особено шрифтовете, не изглеждат много детайлно. Този проблем частично се решава с увеличение плътността на пикселите, но при еднаква плътност, LCD изображението е по-ясно.
  • Яркост. На теория, яркостта при IPS може да е произволна, понеже всичко зависи от подсветката. При OLED, единственият начин за получаване на по-висока яркост е подаването на по-високо напрежение на диодите, а това намалява техния живот и увеличава времето на реакция на точката. Обикновено, яркостта на IPS е по-висока.
  • Икономичност: при IPS, подсветката свети непрекъснато и няма значение какво ще бъде изведено на екрана – консумацията е все същата. При OLED, когато имаме черен цвят, диодът е изключен и не консумира електрическа енергия. Ето защо, колкото повече тъмни и черни участъци има, толкова консумацията е по-ниска и има смисъл използването на тъмни теми.
  • Цена. Сега не е трудно да бъде намерен FHD IPS монитор при цена около $150-$200, докато цените на OLED започват от $1300.

 


В крайна сметка, както обикновено, категоричен победител няма. OLED безспорно е много добър, но има свои „детски болести“ – изгарянето на пиксели, ШИМ мигането, не много високата яркост. Но в бъдеще това ще бъде оправено – ще бъдат открити по-добри полимерни материали, които ще издържат по-високи напрежения, времето на живот на органичните диоди ще бъде увеличено. Очаква се и честотата на мигане да се увеличи до 480 Hz.

IPS отдавна се избави от тези проблеми, а неговите характеристики са достатъчни за обикновените потребители, а и цената му падна дотолкова, че сега всеки може да си позволи подобен монитор.

Може да се каже, че към днешен ден IPS и OLED са наравно, но докато IPS технологията повече няма да се развива, бъдещето е пред OLED, която може да достигне много далече.

11
ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
6 Коментари
5 Отговори на коментарите
0 Последователи
 
Коментарът с най-много реакции
Най-горещя коментар
8 Автори на коментарите
ИвоOLEDСимеонКалоянлюбо йорданов Автори на последните коментари
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
GalaxyNote8
GalaxyNote8

Samsung Oled естествено

ко? не!
ко? не!

При самсунг говорим за друга технология – QLED.

Радо
Радо

Dell правят OLED монитори с матрица на LG. Samsung прави QLED.

OLED
OLED

Бих предположил, че OLED за монитор е безумие. Изображението на места ще се изпече върху екрана. За няколко месеца таскбара на Уиндоуса ще остане за постоянно. Може и да са го избегнали тоя проблем, но се съмнявам, че след няколко години няма да се скапе.

ко? не!
ко? не!

Има логика да се случи нещо подобно…

OLED
OLED

Има ревюта в youtube, които показват как hi-end OLED телевизори получават burn-in на логотата на каналите, които стоят дълго време на екрана. Не вярвам и при мониторите да е много по-различно.

Радо
Радо

Като пишете цена , не е лошо да споменете за какви размери монитори говорим!

любо йорданов
любо йорданов

течните кристали бяха открити още през 1888 година … егаси и до момента само oled ай сиктир

Калоян
Калоян

Битката между OLED и LCD е предрешена 🙂
Дайте нещо за OLED vs. QLED

Симеон
Симеон

Цена. Сега не е трудно да бъде намерен FHD IPS монитор при цена около $150-$200, докато цените на OLED започват от $1300.

Достатъчно да се каже кое е по добро

Иво
Иво

Само дето много съществения фактор не е споменат.
В единия случай имаш монитор 22″ за тези $150-$200, а в другия случай става дума за телевизор и мисля минимума е 50″.
Както много добре са описали горе, ОЛЕДа е доста по-добър в почти всичко, но краткия живот е нещо много съществено. Не си купувам телевизор за 2000лв през година.