Автомобилната индустрия загуби страстта си и сега живее от носталгия

Научих се да харесвам автомобилите от баща ми. Той ми показваше нов модел, купуваше ми списания за автомобили и ме водеше със себе си да поправям возилото му. От даден момент нататък аз сам си купувах списанията. Четях всичко, което можех, за колите и отказвах да взема шофьорска книжка, докато не си купя собствена кола. Тогавашната ми приятелка и семейството ми ме убедиха в обратното. Това беше доста полезно в една от първите ми работи. В крайна сметка станах автор на статии за автомобили. Като такъв съм длъжен да кажа, че никой друг няма да последва моите стъпки.

Мнението е на Густаво Енрике Руфо от autoevolution

Не казвам това, за да попреча на по-младите си читатели да направят същото, което направих и аз, като баща, който се опитва да разубеди сина си от лошо решение. Това не е така. Наслаждавах се на пътуването си въпреки възходите и паденията. Просто съобщавам фактите. Не смятам, че по-младите ми читатели имат същата страст към автомобилите като мен. Всъщност може би дори нямам по-млади читатели. Те се интересуват много повече от компютри, технологии, TikTok, YouTube или каквото друго привлича вниманието им. Колите? Не чак толкова. Може би софтуерно дефинирани автомобили, но заради софтуера, а не заради автомобилите.

Сълзи от масло по старото време

Когато си купувах списания, се влюбвах в новите модели. Искаше ми се да мога да си купя. Когато представиха Ferrari F40, челюстта ми падна на земята. Малко по-късно McLaren F1 се превърна в любимото ми творение на всички времена. За съжаление, бях свидетел на последните дни на истинската страст в автомобилната индустрия. Нещо, което изглежда е загубено завинаги. Почти нямаме автомобилни списания наоколо, където и да е по света, и дори местата, където ги продаваха, вече ги няма.

Медиите, които все още са активни, или се превръщат в уебсайтове, или се борят за оцеляване. Пишат за автомобили, които вече не карат никого да мечтае за тях. Разбира се, имаме автомобили, които могат да преодолеят бариерата от 400 км/ч, но за какво друго да мечтаем освен за това? Техният дизайн? Управлението им? Къде можете да ги карате толкова бързо? На малкото писти, които все още имаме на разположение? Като се има предвид колко струват, къде да ги карате е най-малкият проблем на целевите им клиенти. Въпросът е, че все по-малко купувачи виждат смисъл да го правят. Най-вече тези, които дори не могат да си представят, че ще ги купят, изглежда не се притесняват. Неотдавна те поне мечтаеха да го направят.

Симптомите на обездушаването

Ясен знак, че страстта е изгубена, е отчаяният опит тя да бъде възстановена с имена от миналото. Ford Mustang сега е електрически SUV, в който не се говори за Mach 1 (или 343 m/s, скоростта на звука), а за Mach-E. Ford Capri последва същия път. А какво да кажем за Mitsubishi Eclipse или Renault Espace – автомобил, за който мечтаеха само майките с големи семейства? Маркетинговите отдели можеха да изберат всяко друго име за тези автомобили. Защо да възстановяват тези, които вече имаха?

Дали за да спестят пари, използвайки имена, които вече са запазени като търговски марки, или за да се опитат да възстановят харизмата, която тези имена все още носят? Мисля, че втората хипотеза е най-вероятна. Гарантирането на успеха на новия продукт е по-добро от спестяването на няколко долара. Ами ако самият продукт е безвкусен и бездушен? Дайте му носталгично име и се опитайте да го представите като легитимен наследник.

Новите новини са за нещо старо

Друга улика, че хората не се интересуват толкова много от настоящите автомобили, са новините. Нов автомобил ще се появи в шоурумите? Аудиторията, желаеща да научи повече за това, ще бъде много малка. Pontiac GTO е намерен след десетилетия в хамбар? Това е, което хората искат да прочетат. Находките от изоставен двор, рестомодите и аукционите за редки класически автомобили са това, което в днешно време най-много „движи иглата“, когато става въпрос за броя на аудиторията. Изглежда, че читателите не се интересуват толкова много от нови автомобили и не е толкова трудно да се разбере защо.

Автомобилната индустрия е подложена на толкова много регулации и изисквания, че повечето от това, което предлага, е предвидимо или скучно. Всичко е SUV или нещо доста подобно, което производителите на автомобили решават да нарекат по друг начин. Наскоро прочетох един автор, който призна, че е „сляп за автомобили“. Ако нещо не беше Volkswagen Beetle или Bus, той просто казваше, че това е автомобил, независимо дали е Rolls-Royce или Dacia. Някои вероятно ще обвинят човека, но дали той е виновен?

Интернет уби автомобила?

Дали това е свързано с интернет и виртуалните срещи. Връзките от разстояние и всичко, което позволява на хората да си стоят вкъщи, независимо от това какво искат? Дали хората най-накрая приемат Псалм 23 като ръководство за щастие, докато повтарят: „Няма да искам“, което включва и автомобилите? Или просто всички автомобили са се превърнали в домакински уреди. Независимо че се наричат Невери, задвижвани с гориво или електричество, луксозни или прости? Възможно е също така да се окаже, че просто всичко ни е омръзнало.

Каквото и да е обяснението, повечето хора, които са станали автори на автомобили по времето, когато и аз го направих, сега се занимават с нещо друго. Присъединили са се към екипите за връзки с обществеността или са заели позиции в областта на маркетинга. Някои са се превърнали в агенти на недвижими имоти или собственици на магазини. 

Тези, които все още искат да си изкарват прехраната с писане за автомобили, или имат собствени уебсайтове, или се конкурират с други автори във ферми за съдържание за вниманието на читателите и за интересни теми, за които да пишат. Конкуренцията сама по себе си не може да обясни защо всеки ден има толкова малко неща за обсъждане и защо с времето интересните теми сякаш стават още по-малко.

Всичко е еднакво… тъпо

Знам, че автомобилите са продукти, които трябва да се произвеждат по начин, който прави продажбата им доходоносна. И все пак натискът върху разходите ни накара да видим няколко различни автомобила, които всъщност са едни и същи. Не става въпрос само за платформите за споделяне, но и за всичко останало. Новият Fiat Grande Panda е Citroën C3. Той се продава в Бразилия и Индия, с няколко промени по каросерията. В Европа хората го познават като Citroën ë-C3. Те имат едни и същи двигатели, а управлението вероятно също е много сходно. Клиентите ще изберат единия или другия заради външния вид или цените. Всичко останало ще се усеща по един и същи начин, включително това, което би трябвало да има най-голямо значение: шофирането.

Има ли начин трендът да се обърне? 

Вероятно. Искат ли хората това да се случи? Нямам представа, но не мога да кажа, че го правят след всичките тези години. Бяхме бомбардирани от недоброжелатели на автомобилите. Те смятат, че автомобилите са най-лошото нещо на света. Те създадоха дни без автомобили и ние приехме това, без да го поставяме под въпрос. Дори някои производители на автомобили се присъединиха към тях, колкото и абсурдно да изглежда това. Недоброжелателите на автомобилите ги обвиняват за изменението на климата, а ние не сме показали достатъчно колко зле аргументирано е това. 

Те намалиха местата за паркиране, а ние просто се чудехме къде да оставим колите си вместо тях. Те се превърнаха в обикновени инструменти, а никой инструмент няма право на никаква страст. Това е меланхоличен маршрут за нещо, което някога е помагало на хората да стигнат по-далеч, отколкото някога са си представяли.

Това е, което е останало на автомобилните ентусиасти: да възхваляват миналото, вместо да се наслаждават на настоящето.