В Холандия към асфалта се добавя използвана тоалетна хартия: провокативна медийна новина или истински технологичен проект?

От няколко години насам в медиите и новинарските емисии често се появяват „сензационни“ новини и статии със заглавия, които звучат доста провокативно. Като например: „В Холандия пътищата са направени с добавяне на използвана тоалетна хартия“. На пръв поглед – типичен clickbait, напълно лишен от връзка с живота. Зад тези твърдения обаче, макар и с известни уговорки, се крие един експериментален, но реален технологичен проект.

Ключовото „несъответствие“ в подобни формулировки е леката измама, която от формална гледна точка изобщо не представлява подмяна на концепциите. Разбира се, към асфалта се добавя не самата използвана тоалетна хартия, а целулозата, извлечена от отпадните води, която някога е била самата тоалетна хартия и е била използвана по предназначение. След това тази хартия е попадала в канализационната система, където се е смесвала с други отпадъци и се е отлагала на дъното на лагуните като т.нар. утайка от отпадъчни води.

Допреди няколко години в Нидерландия тази целулоза не се третираше като отпадък или боклук, а като вторичен ресурс. Организациите, отговарящи за контрола на водите и пречистването на отпадъчните води в страната, предприеха проект за възстановяване на целулозата от утайките от отпадъчните води. Беше въведена технология за механична филтрация за отделяне на фракцията от целулозни влакна в първите етапи на пречистване на отпадъчните води. Суровината, получена чрез тази технология, е вече пречистена и частично обеззаразена целулоза, подходяща за промишлена употреба.

Бившата тоалетна хартия се е превърнала в една от съставките на асфалта

„Стандартният“ асфалт е смес от пясък, трошен камък и битум, който действа като свързващ елемент. Добавките в тази смес се използват от дълго време. Полимери, трошен каучук от рециклирани гуми, различни влакна. Целта на тези добавки е да се подобрят механичните свойства на покритието или да се намали неговата цена.

Целулозните влакна от отпадъчните води в Нидерландия се считат за една от тези добавки. Тези влакна действат като стабилизатори в така наречените порести асфалтове. Подобна пътна настилка е „популярна“ в страната поради климатичните условия. Тя по-добре „отвежда“ водата от асфалтовата повърхност и намалява риска от аквапланинг на автомобила при движение по мокрите пътища.

Добавянето на целулоза помага и за по-равномерното разпределение на битума в асфалта, като го „задържа“ в структурата на сместа. Така се намалява рискът от разслояване на асфалта и се увеличава издръжливостта на пътната настилка. Въпреки това делът на целулозата в такъв асфалт е доста малък – става дума само за няколко процента, а не за пълното доминиране на бившата тоалетна хартия в състава на асфалта.

Икономика и екология

Основната идея на проекта не е екзотичната, а екологичният аспект и икономиката на затворения цикъл. Пречистването на отпадъчните води е доста скъп процес. Утайките, които се получават в резултат на пречистването, трябва да бъдат изхвърлени или предадени за рециклиране. Извличането на целулозата от утайката може да намали отпадъците и в същото време да произведе „търговски“ продукт. Според експертите всяка година в страната могат да се извличат десетки хиляди тона целулоза от отпадъчните води.

Екологичният „аргумент“ на проекта е свързан и с намаляване използването на първични ресурси при асфалтирането на пътища чрез частичното им заместване с вторични суровини.

Доколко ефективно е това

Въпреки оптимистичните твърдения и очаквания, технологията с добавяне на компонента „тоалетна хартия“ от отпадъчните води към асфалта все още се проучва и оценява. Пилотните проекти показват, че асфалтът с такива добавки се представя също толкова добре, колкото и конвенционалните асфалтови смеси, а в някои отношения дори ги превъзхожда. Оценката на дълготрайността на подобна настилка обаче изисква наблюдение в продължение на много години. Няколкото години, изминали от първото използване на асфалта, показват добрия потенциал на настилката, но за да се направи окончателна оценка, ще е необходимо повече време.

Към настоящия момент няма категорична увереност дали технологията ще стане масова. Нейното бъдеще зависи от разходите за „добив“ и рециклиране на използваната тоалетна хартия в промишлен мащаб и от резултатите от дългосрочните тестове на пътищата с асфалт, съдържащ тази необичайна добавка.